Здравейте,отново момичета!Ще разкажа.Може би е добра да почна с това,че съм щастливо женена от 11 години за най-прекрасния мъж на света!
:)Сигурна съм,че и вие всички може да се похвалите със същото! :)Забавихме бебеправенето,защото живеехме при родителите ми,искахме да си поживем и разни такива неща,но отчитам,че не е трябвало да отлагаме толкова,но.....както и да е.Отделихме се да живеем сами.Опити започнахме от 2003г. след упорито лечение на хламидии.Забременях бързо.Бяхме безумно щастливи,но закратко само няколко седмици,страхотен кръвоизлив и болки,спешно в болницата-кюретаж.Събудих се от упойка със сълзи в очите,безутешно плаках дни наред....Спокойно,следващия път всичко ще е наред -казаха докторите.Случвало се почти в 30-40 процента при жените.Звучеше успокоително!След 6 месеца почивка-нови опити-пак съм бременна.Отново щастлива-всичко ще е наред лошото е зад гърба ми,но не........В 8-9 г.с.присъдадата missed abortion,следва кюретаж.Все едно целия свът се стовари върху ми.Отново всичко отначало дори не съм имала време да забравя преживяването от преди.Отново следват 6 месеца пазене.Отчитам като грешка,че се предоверих на доктора си и наистина повярвах,че нещастно стечение на обстоятелствата и че всичко следващия път ще бъде наред.Голяма ГРЕШКА!Съжалявам,че още тогава не смених доктора и не направих това което направих след като преживях и тртия си мисед.Е, тогава вече си казах стига толкова!Последния кюретаж беше прз 2005.Бързо се възстанових,мобилизирах всички останали ми физически и психически сили,направих си план график,естествено веяе с новия ми доктор и под негово ръководство,направих както вече знаете-генетични на мен исъпруга ми ,протромбин ген изследване,имунологични,хормонални,но да не се повтарям.След това хистероскопия,лапароскопия.И ето през април 2006 аз сам бременна за 4 път.Бях по-спокойна, че съм направила всичко ,което е трябвало както се изрази доцент Кременски когато разговарях с него на консултацията,между другото изключителен човек.Тези които са го срещали ще потвърдят.Та, той каза-госпожо вие сте направила всичко, което до момента се прави в България,когато има такива неуспешни бременности.Е това вече звучеше както трябва.Значи бременна сам за 4 път.Веднага след теста отидох на ехограф видяхме точицата,но нищо повече трябваше да изчакам поне до 5-6 седмица за да се види сърдечна дейност.Отивам пак замряла чакам - сърчицето тупка,една малка сладка точица.Всеки път когато ходех на ехограф както се сещате в моя случай доста често, дъха ми спираше докато не чуех тупкането на малкото сърчице вътре в мен.Мислех си как ми се иска да стоя постоянно вързана за този чуден апарат който отчиташе-туп-туп-туп........Но в 7г.с. прокървих леко,изплаших се безумно-доктора назначи пълна почивка-утрогестан ,нош-па, прегнил.Овладяхме го.Чакахме да мине фаталния 3 месец.Най-дългия перид в живота ми.Добре мина,влязох в 4 мес.последва серклаж.Направих БХС,той вече е силно желателен вид изследване,да ама трябвало още да се измъчвам -висок личен риск 1:78.Не можех да повярвам,че се случва.Без колебание се съгласих на амниоцинтеза.Направих я -всичко беше наред,но докато излязоха резултатите, ако щете вярвайте ако щете не но побелях.Между временно и една трагедия споходи семейството ми майка ми почина,тук вече наистина няма да изпадам в подробности, но получих контракции от стреса.Влязох в болница за задържане.След това продължих да пия магнерич до края.Наложих си да не мисля, да не страдам, да не чувстам,в името на едно единствено нещо да родя живо и здраво дете!Знаех, че трябваше да издържа и заради мама и заради себе си!Един умира друг се ражда,така е казал някой....Най-прекрасния перод беше когато влязох в 9 месец.Е, тогава разбрах какво правят нормалните бременни жени!И ето вече наближават празници-най-обичаните,най-любимите Коледа и Нова година.Коледа изкарах.Но на 31 декември 2006 усетих най-сладката болка на света.Може да ви се струва смешно, но вълнениети от стещата с това малко създание,ми даваше сили.Контракциите зачестиха тръгнахме към болницата.......... и след няколко часа се появи ТЯ-моята фея,в навечерието на Нова година се случи и моето чудо- едно малко сладко, мечтано, бленувано момиченце!За мен вече Нова година не не просто празник тя е вълшебен ден от моя живот!
Много дълго стана ,дано не съм ви отегчила!Това е!ВЕЧЕ СЪМ МАМА!
