Мъжът ми пътува по корабите.Бях на 19,когато се запознахме,а той на 26.Сега изминаха поредните седем месеца от поредния круиз и подкарвам шестата година.Шестата година все сама.Когато бях на 19 беше различно,хич и не му мислих много,много.Приятелки,дискотеки,забавления.Сега обаче си седя вкъщи с опънати до безкрай нерви и с всяко чуване по телефона ми казва,че му бавят разрешението за връщане в БГ.
  Вече не мога да съм сама.Мразя самотата!Най-хубавите ми години минават ей така.Чувствам се като някоя мецана която спи зимен сън и се събужда,когато свърши договора.Годините си минават,а биологичният ми часовник,направо ще ме умори.Понякога ми идва да му тегля една майна и всичко да приключи.Но го обичам,и той ме обича.Когато е тук се чувствам толкова щастлива и обичана,но понякога просто не мога да издържам.Понякога го мразя!Понякога мразя и себе си!
 Искаме дете,но аз го искам сега,а за него не е проблем,може и след 2,3 години."Не се притеснявай,ще стане кагато му дойде времето".Да,ама не! Писна ми да чакам и да тръпна.Идва ми понякога,да се хвана с първия срещнат,само за да ми направи едно човече,за което ще се крижа.
 Моите приятелки си имат семейства,имат бебета и рядко се виждаме.Неговите приятели също си имат семейства и с тях се виждам рядко.В повечето време си стоя вкъщи и броя дните, новозобременелите и новородилите.Работя много за да не мисля колко съм сама и колко ми липсва любов.Никога не сме празнували заедно Нова година и само веднъж Велик ден.На най-хубавите праници аз съм с родителите ми и с наши приятели пред които се правя ,че се чувствам просто....прекрасно.
 Това лято ще започва собствен бизнес тук в Бг.Ако нещата потръгнат,няма да се качва повече,ако обаче не тръгнат така,както той си ги смята,се качва отново.Работата която ще почва няма да е в нашия град, аз ще мога да пътувам само през почивните дни и ако накрая се наложи да замине пак....това е година и половина, с малко виждания.Е това живот ли е?Ще трябва да чакам още година и половина за да започнем пак опитите за бебе.
 Имам гинекологични проблеми,нямам редовна овулация,образувам кисти през месец,нямам поликистоза.На лекарите не им се занимава с мен,защото сме нямали година опити без прекъсване.Всички ми казват да не се тревожа и че нямам основания да се притеснявам,но как бих могла ,когато 6 месеца бебчето не стана, а аз се занимавам с нередовни овулации.
  По телефона ми говори колко бил изнервен,как нямало време,как трябвало да се прибира,защото работата го чакала.Как щял да се прибере и как може би щяло да се наложи веднага да заминава извън града.И аз къде оставам по дяволите!Знам,че го прави заради нас двамата,но и знам,че е работохолик и аз оставам на многоооо заден план.Имам чувството ,че вече не се замисля много ,че аз седя и го чакам, а съм млада и имам нужда от прегръдки,имам нужда да правя любов и не искам да си лягам самичка в голямото легло.
 Той е идеалния за мен,разбираме се прекрасно и сме толерантни един към друг,рядко се караме,помага ми във всичко, и това не е само защото се виждаме за по малко.Мъжът за който съм си мечтала като ученичка.НО вече не искам живот изпълнен със самота.
 Ако това лято нещата не потръгнат и той пак замине за 7-8 месеца имам чувството,че нервите ми няма да издържат и ще направя някоя глупост,заради която ще съжалявам.
 Утре пак ще отида на работа с подути очи и пак ще ме питат дали съм плакала.
 Не обичам да споделям на близките ми колко самотна се чувстам,не обичам да ме съжаляват,а обикновено е така и то без да съм искала мнение.,но сега наистина ми олекна.Изплаках си мъката.Просто имах нужда от самосъжаление.   
 Благодаря,че прочетохте за моята мъка!   

Ех, момиче, недей така. Животът е само един.
Аз самата често съм в Марианската падина. Но имам приятели, коити ме изкарват от там. Ами да, заемам място, а и други чакат.

Стегни се. Изтупай перошината. Не плачи. Ние тук сме различни, силни, не сме като другите. Животът продължава. Повярвай ми, да си мъртъв е много, много гадно, казва ти го човек, който знае какво е.

Животът е само един.

  Точно това е което ме притеснява,че живота е само един.Имам приятели които ме обичат,имам си работа която обичам,но като се прибера,няма с кой да споделя и няма кой да ме прегърне вечер когато си лягам.Просто ми липсва най-важния и обичан човек за мен.Няма го този от който имам най-голяма нужда.И с годините вместо да свиквам с положението,напротив нещата стават нетърпими и кампромисите големи(поне за мен).

Самосъжалението, макар за малко да помага, като стратегия не е добро.

За протокола - аз съм живяла със съпруга си като в сапунка - 2 години той в казармата, 10 години в различни градове, 2 години в различни континенти.

Избърши си сълзите. Разстоянието, физическото разстояние, е без значение. Знаеш ли колко хора има, които живеят в едно легло и пак са далече?

Знаеш ли колко хора има, които живеят в едно легло и пак са далече?

  Знам,и не го предпочитам като вариант  !И аз през повечето време се опитвам да се успокоявам с написаното от теб,Мели.Остава малко време до връщането му.Може да се върне и след 2 седмици ,може и след 6.Колкото по-късно се върне ,толкова по няма да се видим!    Изнервящо е.А ако се върне точно след 2 седмици,както би трябвало,тъкмо ще съм в овулация.Идеален момент! 

  :sunshine:Ех,тази Мели!Думи,право в целта!Мен лично ме мотивират!

peroshinka,напълно те разбирам,мила!Ще се оправят нещата...не спирайте да се обичате!

Ще се върне, миличка, това е важното, а не кога.

Аз, нали съм по-стара, помня едно стихотворение на Блага Димитрова:

Ще дойде.
Но не при мене.
Какво променя това?
Нали ще дойде все пак!

Хайде, гледай позитвино. 

Перушинке Мила опитай се да се стегнеш,наистина положението ти е сложно,НО пък и ти сама казваш,че се оби4ате,4е е твоята мечта,я си помисли колко хора могат да кажат това за техните половинки,не са много,но пък е хубаво и той да се опита да те разбере ,и да се опитате да намерите компромисен вариант,защото той определено много изисква от теб така да го чака6,.Много жени сигурно не биха издаржали докато ти доста време се държиш.Пращам ти много преградки.........и нали си знаеш,че когато се чувстваш тъжна ,весела,щастлива момичетата сме винаги на разположение да се изслушаме и помогнем!

Мели,Баракудка Много ви благодаря!      Днес Наистина много ми се насъбра.Сега съм при родителите ми ,за да не съм съвсем сама,а имам един брат,който го тресе пубертета.Та сутринта си боядисах косата и в момента в който се приготвям да влизам в банята,брат ми се връща от любовна нощ  и се навира право в банята.Вдигнах скандал,защото ако не го бях направила,щеше да ми изхаби водата.От яд без да искам се блъснах в една масичка и счупих саксията с бонзая.След като се изкъпах тръгнах да търся саксия и блъснах леееекинко един отзад  ,защото не догледах,като правих обратен    . И той като ми се обади и като ми ги наговори и чашата просто преля! 

Поправими неща са това, ще купиш нов бонзай, а брат ти ще порасне ...

keaty преди сякаш не ми беше така трудно,защото си знаех ,работи 6-7 месеца и си седи при мен 5-6.Работи за да се върне и да си живеем добре.Сега съзнанието му е заето с друго и да си призная,макар да го прави за да ни гледа добре, мен и дай Боже нашето дете и в същото време да е по-близо до нас ,се чувствам малко пренебрегната.    Неизвестността ме плаши,защото както може и да спечели и да си  остане тук,така може и да загуби и да си пътууува, Перошинка да си седиии самичка.Но за да разбереш,трябва да опиташ!

 

Поправими неща са това, ще купиш нов бонзай, а брат ти ще порасне ...

 
  Аз съм много стриктна и действам по план    от сутринта си правя програма и понякога такива дреболии наистина много ме ядосват.  А иначе за брат ми аз колкото да съм емоционална и да гледам всичко и всички около мен да са добре,той толкова не му пука за нищо и е такова споко,че имам чувството,че тоз човек ще живее 100 гд.Не че е лошо,ама ние вкъщи дупе да ни е яко! 

А иначе за брат ми аз колкото да съм емоционална и да гледам всичко и всички около мен да са добре,той толкова не му пука за нищо и е такова споко,че имам чувството,че тоз човек ще живее 100 гд.Не че е лошо,ама ние вкъщи дупе да ни е яко! 

Ще му мине, като го налегнат грижите. Сега е млад и безгрижен и му е леко, как да му е на човека!?

Хей Перушинка, знаеш ли - според мен най-сложното на един проблем е да намериш къде е проблема и да спреш да се самозалъгваш, че няма проблем. Е ти първата стъпка вече си направила. Сигурно има много начини да се реши и твоя проблем и сигурно няма идеално решение. Каквото и да направиш сигурно някога ще съжалиш, а друг път ще си щастлива, че си постъпила така - нали ако имаше само правилно решение отдавна да си го открила Изчакай лятото и виж дали нещата ще потръгнат или не - няма нужда се терзаеш отсега. А може и на него да му хареса да чувства земята под краката си.
Ти си знаеш колко можеш да чакаш. По-важното е да знаеш, че ти си избрала да чакаш и кого да чакаш. Безспорно е тежко, но нали виждаш, че няма нищо лесно!

Перошинка,
като ти четох темата и много неща ми минаха през ума. Не знам какво ти е, но мога само да предполагам. На мен тази година за първи път ми се наложи да се разделя с любимия за дълго То моето дълго не е нищо в сравнение с твоето, но за мен е мнооого гадно. Но аз знам, че след по-малко от 2 месеца ще сме заедно и няма да се налага да се разделяме повече за толкова много време (дай Боже никога повече). Месец и половина съм без него - в началото ми беше ужасно тежко, но благодарение на приятелите ми и работата, времето минава и наближава денят, когато ще си го гушна пак. Но ако знаех, че като го видя и след 2-3 месеца пак трябва да се разделим ... не знам как бих го понесла. Много романтично звучи - мъж моряк, мъж летец Но действителността явно е малко по-различна. Може би трябва да му споделиш като се прибере как се чувстваш и че не може да издържаш повече така. Да потърсите вариант да работи някъде в България и да сте заедно.
Колкото за децата - винаги съществува възможността да замразите сперма и да правиш инсета, докато той е на път. И да го посрещнеш с коремче НО трябва да решиш дали това е, което искаш, преди детето да се появи. Защото ако ти си нещастна по този начин, детето ще го усеща. Никак не е просто. Тамара е права - трябва да си изясниш какъв е проблемът за теб и какво решение искаш да има той.
Пожелавам ти бизнесът на мъжа ти да потръгне и да не ти се налага повече да се разделяте! И бебчо да дойде още с прибирането на любимия! (между другото и аз си смятам, като се прибера дали ще съм в овулация, че като се нарадваме един на друг и току виж нашето малко чудо станало  )
Прегръдки и пожелания да намериш своето щастие 

Перушинка, знам колко е тежко да си далеч от любимия човек. Ние след месец трябва да чукнем 15г заедно, от тях 6 сме били разделени. Права е Мели, като има любов и доверие, душата ти пак е пълна, макар и сърцето то да плаче от раздялата.

Но аз мисля, че при теб сега се намесва и факторът биологично време - то си тече, вие нямате времето да направите достатъчно опити за бебче, да направите сериозни изследвания, ако трябва. Поговори с твоето момче за това, от гледна точка на дългосрочните му планове може да не е сега моментът, но от друга страна, вие като двойка и твоето душевно равновесие сте по-важни. Може би трябва ЗАЕДНО да седнете и да си приоретизирате плановете. Каквото и да решите, важно е и двамата да сте убедени, че това е правилното решение. Както със стерилитета, като имаш план за действие, си много по-спокоен, даже да не минават нещата по мед и масло. Бъди силна, мъничко остава!

  Мили момичета,благодаря за куража и разбирането! 
 Единственото решение,което съм взела е това,че искам да е точно той!Не искам да го заменям с друг,искам да си изживеем живота заедно.Не беше любов от пръв поглед,но привличането беше голямо и от самото начало си знаех,че ще бъде той.Правила съм големи простотии и съм го поставяла в какви ли не абсурдни ситуации,като по-млада,че сега като го знам що за човек е ,наистина се чудя как ме е изтърпял.
  Хубавото е това,че той не е моряк.Той е ресторантьор човек и се качва по принуда на тези пусти кораби.Определено това не е работата на живота му,но там за седмица печели това,което тук ще изработи за няколко месеца и то с триста зора.Там юркането е голямо,но поне се знае за какво е.Мрази корабите и като се върне ,дори на плаж не му се ходи ,нито пък му се излиза извън града.
 Знам,че някой ден,той ще си остане тук и този ден наближава.Просто трябва да стискам зъби.Много,много силно да ги стискам.Говорили сме за това как се чувствам и той се се чувства виновен и знае ,че може да ме загуби.Има доста колеги за пример.
 Надявам се тази година,да е нашата година и да няма повече самотни сълзи.
  Прегръщам ви !

Перошинка, мила, ти си решила, че искаш точно този мъж, не друг. Знаеш, че той е любовта на живота ти и искаш да имаш деца от него. Мисля че тогава няма какво да се притесняваш, да си нещастна и т.н. Знам че звучи гадно, но помисли - ти нали знаеше какво работи като се събрахте и че ще си често често сама? И въпреки всичко го избра?
Ще ти разкажа нещо, за моя колежка. Много добра жена, прекрасен човек, със страхотно семейство. Мъжът й е моряк. И тя като теб чака да се върне, да слезе, да са заедно. Никога не съм виждала по-щастливи хора от тях и никога по-тъжна жена от нея, когато мъжът й замине. Въпреки че е изкарала голяма част от живота си сама, не се оплакваше, стискаше зъби и вярваше, че нейният мъж ще се върне и ще е хубаво, няма значение за колко време.
Знам какво е, но пък можеш да съхраниш в спомените си най-хубавите ви моменти заедно и те да те топлят, докато си сама.
Аз също съм живяла с мъжа си доста време разделена. Знам какво е, знам колко е тежко. Знам как минаваш през процедури сама, как няма кой да ти държи ръката след поредното разочарование, как няма топлото мъжко рамо, на което да се облегнеш... Знам, боли, че си сама, но пък е толкова хубаво като сте заедно и все пак той прави всичко за вас двамата и за вашите неродени още деца. За да може един ден да е на сушата, да види раждането им, да види първите им усмивки, да види първите крачки, да чуе първата дума. Помисли за това! Помогни му, подкрепи го, нека да успее и да остане на сушата, да си стъпи на крака. Да види всички хубави неща, които ще пропусне ако е на кораба.
Помагай му и го обичай! Така заедно ще успеете!

Перошинке, мила от мен имаш една голяма  .
Имаш нашата подкрепа.

Мила ми Перошинке!
Щом това е мъжът на живота ти, трябва да вярваш, че ще успее!
Сигурна съм, че той не по-малко от теб желае да сте заедно през цялото време.
Стискам палци бизнесът му да потръгне, за да не се разделяте никога вече.
Ти си силна и ще се справиш, каквото и да ти поднесе съдбата!

Мила Перошинке, съгласна съм с това, което те посъветваха и Мели, и Ганка, и Мармотче, а и останалите момичета. Много са прави, да знаеш! Ние с мъжа ми сме от десет години заедно, а пет от тях сме били също така разделени - в различни държави. В началото също така и при нас не се чувстваше чак толкова тежко раздялата, даже се радваш отново на "свободата" си. Обаче постепенно почва много да тежи. Колкото и да е хубава работата, не може да го компенсира, защото и колегите, и приятелите, си се прибират след работа вкъщи, а аз все сама. Хубавото беше, че работата ми е от творчески характер и по-голямата част от нея се вършеше извън работното място. Работата ме спаси. Имала съм доста ухажори през това време, по-скоро, мъже, които са се опитвали да ме ухажват. Но ако знаеш, че точно твоят мъж е точният мъж за теб, бягаш от такива игри. Много трудно се създава едно семейство, стъпка по стъпка се гради доверието, а с "една глупост" (както пишеш ти) можеш всичко да развалиш. Хубаво е, че го съзнаваш това. Хубаво е, че се обичате. Остава да степенувате нещата по важност и всеки да направи своя компромис. Знам колко е трудно и с бебешката тема и как не става по този начин - да се форсират нещата в кратките срещи. И при нас беше така и все нещо не ставаше. Докато аз не реших, че семейството и детето, което искаме двамата, е по-важно от моята работа. Мъжът ми не искаше да се връща в нашата страна (поне засега), защото има хубава работа тук, с възможности да се развива. И аз го последвах - оставих нещо, което бях градила доста години и в което бях достигнала  едно много добро ниво, и последвах любовта си. Работа се намира, но душата се чувства жива само когато е обичана и не е самотна. Пиша ти това, за да видиш, че много двойки са поставени в същата ситуация като вашата и са намерили изход от това положение. Ще го намерите и вие. Просто трябва да подредите приоритетите си и да ги степенувате. Не изпускай любовта си, защото пари се изкарват, но с тях не можеш да си купиш любов. Банална мисъл, нали? Но и много вярна. Успех!

Слушай сега кака си, защото ме ядосваш така бе дете (в добрия смисъл). Много по-гадно е да се прибираш в къщи, някой да е там и този някой въобще да не може да разбере болката ти, страданието ти. Много по-страшно е да си с някой, а да си сам. Да не се чувстваш обичана, а самотно да лежиш до някой, който дори и да го нямаше щеше да ти е все тази... всъщност щеше да ти е по-добре! От опит ти го казвам. Бих предпочела да чакам с месец любим човек, от колкото да се прибирам при някой който не мога да дишам. Вземи си куче, коте. Излизай с приятели, но определено нямаш право, той също е самотен, също иска да е с теб, нали се дави по морета и океани за да осигури добър живот на теб и на бъдещото ви дете. На 24 биологичният ти часовник хич не те е притиснал, на 35 може би, но на 24 хич не е.
Не ми се сърди ако тонът е остър, просто бъди разумна и умна!
Сладурка, стягай се!

Аз също съм живяла с мъжа си доста време разделена. Знам какво е, знам колко е тежко. Знам как минаваш през процедури сама, как няма кой да ти държи ръката след поредното разочарование, как няма топлото мъжко рамо, на което да се облегнеш... Знам, боли, че си сама, но пък е толкова хубаво като сте заедно и все пак той прави всичко за вас двамата и за вашите неродени още деца. За да може един ден да е на сушата, да види раждането им, да види първите им усмивки, да види първите крачки, да чуе първата дума. Помисли за това! Помогни му, подкрепи го, нека да успее и да остане на сушата, да си стъпи на крака. Да види всички хубави неща, които ще пропусне ако е на кораба.
Помагай му и го обичай! Така заедно ще успеете!

  Мило Гане,всяко изречение изписано от теб е абсолютно точно,вярно и много окуражаващо.Много ти благодаря!Често сме говорили за тези неща,но понякога живота е много несправедлив.Имаме едни познати,които са семейство,защото девойката забременя.Карат се ,бият се,обиждат се,но всяка вечер си лягат заедно и за 2 години съвместен живот, имат 1 дете и 2 аборта(по желание).Все слушам ту единия,ту другия как не можели да се понасят!
  DivaRoza говорили сме мила, всичко е подредено и ясно.Аз искам него и дете СЕГА! А той иска дете с което да не се разделя,за да пита то после "Мамо,кой е този чичко",както често ми е казвал  .Иска и да гледа семейството си по възможно най-добрия начин.Това се дължи на безодговорния баща,който е имал.Разбирам го и не мога да му се сърдя за това.Напротив,много често се чувствам късметлийка.Искаме едно и също нещо,обаче...то не може да стане. 
  Надявам се да имаме късмет и се моля,защото наистина е трудно.
joshi,sia Благодаря за падкрепата и куража ...и момичета,благодарение на вас изкарах едни малко по-леки 7 месеца!

Слушай сега кака си, защото ме ядосваш така бе дете (в добрия смисъл). Много по-гадно е да се прибираш в къщи, някой да е там и този някой въобще да не може да разбере болката ти, страданието ти. Много по-страшно е да си с някой, а да си сам. Да не се чувстваш обичана, а самотно да лежиш до някой, който дори и да го нямаше щеше да ти е все тази... всъщност щеше да ти е по-добре! От опит ти го казвам. Бих предпочела да чакам с месец любим човек, от колкото да се прибирам при някой който не мога да дишам. Вземи си куче, коте. Излизай с приятели, но определено нямаш право, той също е самотен, също иска да е с теб, нали се дави по морета и океани за да осигури добър живот на теб и на бъдещото ви дете. На 24 биологичният ти часовник хич не те е притиснал, на 35 може би, но на 24 хич не е.
Не ми се сърди ако тонът е остър, просто бъди разумна и умна!
Сладурка, стягай се!

   Бубенце  ,развесели ме. Знам че е смешно да кажеш ,че на 24 години,че те притиска биологичния часовник,но тялото ми и душата ми започват да имат силна нужда да създадат дете,да изпитам майчинството и да се крижа и възпитавам моето отроче.За мен времето за това вече дойде.Всъщност ,силното желание го има от преди около 2 години,но вече за мен дойде времето за действие и за голяма промяна.

Перошинке, недей така бе! Аз какво да кажа? Искам много да имам деца. Започнах опити на 32-тогава реши приятелят ми, че вече е време въпреки мрънкането ми.На 33 разбрахме, че има проблем...Чакане и лечение на мъжки фактор. Ето ме сега на 38 правя поредната процедура и трудно ми отговарят яйчниците вече... Имаш много време и не се отчайвай. Ще си имаш детенце от любимия човек. Стискам палци да е скоро!

Перошинке   Имаш нужда от промяна мило момиче !  Вземи си кученце, направи си перманентен грим, запиши се на латино танци, на скално катерене, а защо не на т.н  belly dance   Винаги има нещо за което никога не си имала време/пари/смелост.  Ангажирай си вниманието с още нещо - банално, но върши работа когато си в дупка И умната с метлата

Сладурче, шарен и пъстър свят има. Има хора, които се бият, карат, не се понасят, ама са заедно. Тъпо, но факт и това е живота. Има хора, които се обичат, а не могат да са заедно - и това е живота.
Всяка една от нас си знае кога и е дошъл момента да стане майка. Аз успях на 32. Вярно, късно, ама това е живота. Човек прави компромиси. Иска или не иска, това пак е живота. За жалост не винаги става това, което искаме.
Ако го обичаш, ако искаш да си с него - можеш да понесеш много повече, отколкото си мислиш Жените сме силни и дори да казваме - не мога повече, ставаме  и тръваме пак напред.
Така че отупай праха от коленете и смело напред!

Перушинка, всички са ти написали страхотни неща. Аз няма какво да добавя освен, че ако имаш нужда от рамо, то имаш моето!
Кураж и много усмивки.
 

Здравей Peroshinke. Напълно те разбирам, макар и да нямам твоя проблем. Имаш пълното право да се гневиш и да плачеш. Всеки човек изпада в такива емоционални състояния. Всеки с проблемите си. Важното е, че обичаш твоя човек. Но колкото това е важно, толкова е и трудно. Защото в миговете, в които ти се иска да крещиш и да го упрекваш за нещастната си самота, именно любовта те спира. Тя те кара да продължаваш да страдаш. После гнева си отива и ти се успокояваш в чакане на следващата доза. И аз понякога изпадам в такива ситуации, макар мъжът ми да се прибира всяка вечер. Но както писа едно от момичетата, по-добре като се прибира да се обичате, да правите любов, да се наслаждавате един на друг, отколкото да си лягате всяка вечер в едно легло и да имаш чувството, че мъжът до теб е някой непознат. Поговорете сериозно за бебето, обясни му колоко е важно за теб и как ще запълни празнината от неговото отсъствие. Мисля, че ако успееш да забременееш нещата за теб ще се успокоят и ще погледнеш на нещата с други очи, с очи на майко. Успех!!!