Здравейте,
Темата беше започната другаде,но според мене е по добре да бъде тука,,че ще има повече мнения.
  Току що приключи първото ми ИКСИ неуспешно.Правих процедурата в Йена Тюринген.Като цяло сякаш останах с чувството,че съм един номер в някаква статистика с номера,без име,без чувства.Мислех си че съм прекалено чувствителна и се самообвинявах,че изисквам прекалено много от лекарите,ама май не е така....
  Вчера се обадих на лекарката ми в часа за разговори по телефона и тя ми каза да си запазя час след три месеца между 15 и 21 ден на цикала,т.е. за започване на нова стимулация.Не ми каза нищо друго,нямаше окуражителни думи,нищо.После пък се замислих няма ли да ми правят нови изследвания,как така направо ще почваме .....
  Май в БГ по се грижат за тез неща.Вчера направо си помислих че нямат търпение да се изчерпат трите ми опита,пък каквото стане стане.
   Е даже си имам и номер 1218290/04
 

Аз пък веднага отговарям, че и на мен тази тема ми е болна...

Ех, мила...какво да ти кажа...
След като дадох кръв за теста за бременност на 14 ден след трансфера /ИКСИ/, лекаря каза: "Обадете се по телефона за резултата, ако сте бременна, след седмица пак елате, ако не сте бременна елате на 21 ден от цикала и почваме наново. Довиждане"
Щях да падна. Това много ме нарани. Да не съм фабрика за яйцеклетки и пари, без чувства и душа.
Няма да ходим повече там. Но мила, останала съм с впечатлението, че в Германия навсякъде е така.
Никакво индивидуално отношение. Всичко е по схема, валидна за всички, без значение възраст, проблеми и болести. Никъв индивидуален подход.
Много ми е мъчно, като пиша това.
Да се насочим към родината? Много ще ми е трудно обаче, да живея тук и да правим процедури в Бг...

Момичета споделете и вие...

Моите впечатления за германците са същите, пък макар и от друга сфера. Няколко пъти съм ходила на специализация по за един месец в един немски институт. За толкова време с българските ми колеги вече щяхме всичко да сме си разказали и да си знаем почти всичко. Обаче онези са като ледени блокчета. Студена вежливост и  толкова. Не се изненадвам, че и в болниците е така, те не могат да си променят същността. Някъде дълбоко вътре може и да има нещо топличко, но как да стигнеш до него и колко време ще ти отнеме - е една загадка за мен! Виж, за британците мога да кажа, че всичко е точно обратното. При всичките ми контакти досега - и служебни, и като пациент съм срещала само топло и симпатично отношение. Държат се много човечно, шегуват се постоянно и ти съчувстват. Чела съм доста мениджърски английски книги - всички точно това препоръчват да се търси личния, човешкия контакт с клиента, пациента. Явно е стандарт, наложен на всички нива, но явно и това "го позволява" народопсихологията и манталитета им, та затова им се получава така естествено. Момичета, преглътнете го. Опитайте се да мислите, че вие все пак търсите от тези хора професионална помощ. А добавката, като "мило отношение" ще я получите другаде. Не го приемайте толкова лично, ако можете. Макар че си е баш лично. Но няма да ги промените, това е сигурно.Съжалявам!

Права си мила Дива Роза, обаче не става въпрос само за отношение и съчувствие. Те нека са си ледени блокове или каквото там си щат. Това правене на процедури, е като на конвейр. Наистина. Не само като отношение а и като процедура. Не може всички да са под един знаменател, и на всички процедурата да протича по един и същи начин. Дори и след неуспех не се променя нищо. Не се търси причината за това. Оставят всичко на късмет.
Например при моята инсеминация, по време на исеминирането не ме погледнаха изобщо, спукали ли са се фоликулите, там ли са, къде са, всичко наред ли е...няма такова нещо. Спермограмата, ако не бяхме питали как е, нямаше и да ни кажат. Всички въпроси за тях сякаш звучат като обида. Вадим им отговорите с чингел от устите. При ИКСИ то същата работа, няма сондаж, няма видеозон, няма дяволи.
И накрая: "A, не си ли бременна, ела на 21 ден и продължаваме"

Не знам какво да мисля. Не упреквам никого.
Може би само съдбата ми.

 Но пък искам да открия правилния път към нашето желание. А не да се лутам с напразни надежди и празен джоб години наред. Това е не само физическо а и едно доста голямо емоционално натоварване. Всеки има право да намери най-доброто за себе си. Аз не съм убедена, че са Германците. Но тук живея, няма как. Ще видим как е и в друга клиника.
Желая успех на всички момичета.

Мили момичета, това което описвате и в най-критикуваната българска клиника по стерилитет не е практика ...
Сигурно обяснения много ще се намерят, но в случая най-същественото е да постигнете мечтата си.
Osiana, ако имате каквато и да е възможност за пребиваване в България в рамките на един цикъл за ИКСИ би могла тук да направиш своето сравнение и дай Боже последен успешен опит.

Ох, Осианка, дано в новата клиника да е по-добре. Гадно е наистина да не проверят всички възможни неща и като им кажеш какво да се направи, да се сърдят. И аз имах една подобна среща с един доктор. Понеже той нищо не казваше, аз извадих един лист и изрецитирах какво следва да се направи. След което той ми се озъби с въпроса: "Нали не смятате, че съм без диплома?" Пусна два хормона да си изследвам и хич не обърна внимание на списъка ми. Защо така това е явление с международно покритие?! Правят икономии ли? Ама на наш гръб. Работата не е до националност май, ами си е до чист късмет някой да ти препоръча "баш доктора", дето си гледа работата. Знам ли?! И в БГ съм имала докторки, дето всеки път ме питаха докъде сме стигнали и как се казвам; а като я питам нещо все казваше, че има много обяснения...и е сложно  Другия път ще е по-добре, ще видиш! Успех!

Момичета, колко сте заплатили за процедурата или в Гермиания Здравната каса поема разходите? Колко би струвало за неосигурени и има ли значение къде си здравно осигурен (пр.DAK и т.н)? Благодаря!

момичета, без да съм запозната с немските практики, се намесвам в темата ви с малко мисли, които ми хрумнаха.

1. в България клиниките са частни и общо-взето, скоро прохождащи. това, плюс свестните лекари, които засега работят там, обуславя едно (според мен) по-индивидуално и човешко отношение към пациента.
2. вероятно този стил на отношение към пациента е типичен за немците. сестра ми живее във Франция, много често се вижда с лекари, за съжаление, но от нея знам, че дискутира всичко с лекарите си. всичко й се обяснява подробно - изследвания, резултати, лечение, предстоящи стъпки... и това не от един лекар, а явно е масова практика. отношението е много хуманно и приятелско.

Ами и аз нямам директни впечатления от клиниките в Германия, но една приятелка, която прави инвитро в Лондон ми сподели възмущението си от подобно отношение, че си поредния номер, който се обслужва, няма окуражителни думи, движиш се в процедура и толкова! Ако това те успокоява (макар, че надали) не всички клиники в БГ имат "човешки" подход, мисля, че има някои, които макар и частни си позволяват подобно "каране на конвейр". А съм съгласна, че сме доста раними в такива моменти и някоя друга блада дума може само да е от полза 

Elist, пътните и престоят не са ми проблем. Става дума за самата процедура, след като вече не съм здравно осигурена в DE. Като се замисля над цените за хранат тук и там - разликата не е в полза на БГ така или иначе. Затова важно ми беше самото ин вотро/икси. Благодаря все пак!

Момичета, всичко си зависи поне според мен от самия лекар и от клиниката. Не искам да ги защитавам, все пак и аз не харесвам някои лекари и отношението им, но поне при мен не е било така. Ходих тук при един от най-добрите специалисти. Видях само внимание и добро отношение. Прегледа беше около час, отговори изчерпателно на всичките ми въпроси, пита ме за толкова много неща, за които никой от българските лекари не се беше сетил и след като показахме направените изследвания и възоснова на това, което чу ни каза, че можем да опитаме инсеминация. Обясни ни как става подаването на документи, изготвиха ни бланките в неговия кабинет и изобщо ни показаха много неща, за които не знаехме. За наш късмет не стигнахме до процедура и не мога да кажа със сигурност дали отношението е щяло да бъде същото или да се промени. За сметка на това личната ми гинеколожка никога не ми е отказала помощ, обяснение или изследвания, които се полагат по каса. Мога да разчитам на нея във всяко едно отношение. В болницата като бях - винаги всички са били много внимателни въпреки че не съм частно застрахована. Единствения проблем, който съм имала тук е с детските лекари. От тях съм ужасно възмутена, но това е друга тема.
Иначе си мисля, че има също значение как си застрахован. Ако си частно - имаш по-големи предимства, обръщат ти повече внимание, докато ако не си те гледат малко по отгоре отгоре. Но всичко зависи от лекаря все пак. Както и в България.

И аз съм изненадана от негативните мнения. Моят гинеколог в Германия беше много внимателен, обясняваше ми абсолютно всичко и никога не съм имала усещането, че се опитва да ме претупа, за да влезе следващата пациентка. И в болниците не мога да кажа, че се отнасят невнимателно-веднъж съм влизала за операция, веднъж ми шиха пръст от порязване – останах приятно изненадана от вниманието, което отделиха дори само за два шева. Не разбирам защо в клиниките по стерилитет не отделят нужното внимание-може би защото не вижда реално заболяване, носещо опасност…?!?

И в болница съм била за кратко. Не че не са вежливи, но бяха толкова нетактични, неща които нямам желание да описвам сега.
Това е мое мнение и наблюдение. Кварталната гинеколожка при която бях...да не говорим, тя беше по-ниско квалифицирана от мед. сестра. Тя от преглед с ръка установява че имам гъбички. Естествено че нямах такива! Даваше ми да пия клостил без да имаме спермограма и никакви изследвания /дори не беше ме гледала на обикновен видеозон!/ и то от 10 ден на цикъла ,! ...ами избягах от там много бързо.

Не искам никого да огорчавам и да се водят тук спорове. Аз излагам съвсем откровено моите преживявания такива, каквито са. И на мен не ми харесва това, но е факт.

Далеч съм от мисълта че навсякъде и във всичко е така. Вероятно аз постоянно попадам на такова отношение. Баси късмета

Дано вие имате повече късмет

Оси, миличка, със сигурност има и тук такива лекари. Явно има значение къде си, какъв е лекаря, колко държи на реномето си и още куп други неща.
Искам само да разкажа нещо, което много ме впечатли тук специално. Имам проблеми, оказа се че имам полип, от който кървя. В момента, в който разбрах, че съм бременна исках да си запазя час за моята си лекарка и да си ме следи тя, тъй като й имам огромно доверие. Оказа се, че е в отпуска и не мога да ида поне 4 седмици при нея, да но през това време прокървих. Наложи се да я търся пак, нейната сестра ми отказа час при заместничката й. Отидох при друг доктор, много вежлив, много внимателен, безспорно капацитет в областта си. Прегледа ме, предложи ми лечение и ме посъветва да продължа при моята лекарка с определена препоръка към нея и описание на това, което е открил. Отивайки за моя преглед при личната ми гинеколожка, споменах какво е станало и тя беше ужасно ядосана от това, че са ми отказали час. Каза ми, ако имам някакви проблеми отново, че винаги мога да отида при нея по спешност и то без да се съобразявам с часове или нещо подобно. До сега никога не ми е отказала спешен преглед или нещо подобно. Просто при теб явно така са се стекли обстоятелствата.

Оси, миличка, със сигурност има и тук такива лекари. Явно има значение къде си, какъв е лекаря, колко държи на реномето си и още куп други неща.
Просто при теб явно така са се стекли обстоятелствата.

Гане, 
Дано да е така както казваш.

А има ли възможност (хипотетична) отношението към вас да е по-лошо, защото сте чужденци?

А има ли възможност (хипотетична) отношението към вас да е по-лошо, защото сте чужденци?

Да. И особено, ако не може човек да се и3ра3и точно, поради лошото владеене на е3ика. А и има прекалено много чужденци в големите градове, които местните недолюбват.
А3 не мога с нищо да се оплача от клиниката по АРТ процедурите, както и от престоя ми в болницата.
Осиана, мисля, че ти не си попаднала на точното място, 3а жалост.
Ето, това прочетох в последния брой на списание " Bild der Frau"
1. Schreiben Sie vor dem Praxis-Termin eine liste mit den wichtigsten Fragen, die Sie in der Sprechstunde beantwortet haben möchten.
3апишете си на лист, преди часът 3а преглед, важните въпроси, на които желаете да ви се отговори.
2.Der Mediziner sollte sich Zeit nehmen, Ihre Nöte und Beschwerden genau anhören und bei Unklarheiten nachfragen.
Лекарят трябва да си даде време, да и3слуша точно вашите оплаквания и нужди и да пита, дали има нещо неясно.
3.Sie sollten sich vom Doktor verstanden wissen, Vertrauen zu ihm haben können.
Вие трябва да сте ра3брани от доктора и да можете да му се доверите.
4.Der Arzt sollte alle Ihre Fragen so beantworten, dass Sie das Problem verstehen und nachvollziehen können, was er Ihnen warum zur Therapie empfiehlt.
Лекарят трябва да отговори на всички ваши въпроси, така, че вие да можете да ра3берете проблема и 3ащо точно това лечение ви се препоръчва.
5.Der Mediziner sollte Sie über die Folgen des beabsichtigten Tuns und die Heilungschancen aufklären. Er sollte Ihnen auch immer andere Behandlungsmöglichkeiten,- methoden und deren Heilungsaussichten nennen.
Лекарят, трябва да ви обясни как протича процедурата и въ3становяването. Трябва да спомене и други въ3можни методи.
6.Bei möglichen Operationen oder anderen schweren Eingriffen: Fragen Sie, ob der Arzt diese Behandlung auch bei sich selbst, seine Frau oder seinen Kindern machen lassen würde und bitten Sie ihn um eine ehrliche Antwort.
Koгато се налага операция или други сложни процедури, питайте, дали той би се подложил на това лечение. Или съпругата му и децата му. Помолете го 3а отккровен отговор.
7.Patienten, die sich im Krankenhaus abgeschoben fühlen, sollten schnell auf den Misstand reagieren. "Da muss man aufmüpfig werden. Bei allem Verständnis für Überlastung und Überforderung: Kein Patient muss sich bieten lassen, als Störenfried angesehen zu werden. Beschwerden Sie oder Ihre Angehörigen sich beim Arzt und der Krankenhausverwaltung".
Пациент, който се чувства 3ахвърлен в болницата, трябва да реагира на лошото отношение, като се оплаче на лекарят или ръководството. Или неговото семейство да стори това.
Написах всичко това, 3а да ви кажа да си търсите правата.
Никой не бива да се отнася с нас така. Ние си плащаме осигуровките и данъците и сме длъжни да получаваме, това, което ни се полага.

А има ли възможност (хипотетична) отношението към вас да е по-лошо, защото сте чужденци?

Не хипотетична, напълно реалнo си е. Но както навсякъде има хора и хора, лекари и лекари...

Оси 
Мели, за педиатрите със сигурност мога да твърдя, че имат такова отношение към нас, точно защото сме чужденци. Освен това има значение дали е частна практиката или е държавна болница. До сега лошо отношение видях в държавната болница, в детското отделение. Хората, които трябваше да ми помогнат, се държаха отвратително. Да не говорим, че когато има частно и държавно застраховани винаги първо приемат частните пациенти, тъй като от тях вземат по-голяма сума пари. Не знам, и тук има много порочни практики, просто немците си търсят правата, а ние сме свикнали малко като в България - ако нещо не е както трябва - мълчим си. Като вдигнах скандал, нищо че е на английски, не на немски, много бързо ми обърнаха внимание. Така че - права е Перла, трябва да си търсим правата и да се оплакваме. Немците ги е страх да не им падне реномето.

Явно всичко е до късмет! Също така може би е важно дали прегледът е в частна пракитка или държавно учреждение. Въпреки, че съм ходила на преглед и в двете. Моят гинеколог никога не е показал негативно отношение към мен, въпреки че бях чужденка. За нещата които не разбира-питах, а той с разбиране ми обясняваше с по-прости думи всичко. Имам и други познати, чужденики - те също са доволни от него.

Има вероятност отношението им да се базира на това че сме чужденци. Въпреки че съпругът мие германец и на процедурите ходим винаги двамата. Плащаме си здравните осигуровки. Но наистина има разлика от един частен пациент/осигуряващ се сам/ и един от здравната каса, каквито сме ние.
Междудругото клиниката в която до сега бяхме е частна.

В болницата /държавна/ като бях, се държаха също неприятно и нетактично и на 2 рия ден като се развиках, не на английски, на немски и то как....след това всички бяха милички и кротички, чукаха на врата ми преди да влязат и ако говорех по телефона се извиняваха и излизаха.... Е значи може, както Перла казва човек трябва да си търси правата.
Днес посетихме нова клиника, мисля че е държавна, в Берлин. Не мога още да изразя мнение, но ми назначиха един куп нови изледвания, които такива в първата клиника не са ни правили.

Аз също  имам лекари от които съм много доволна. Наример от  моя зъболекар. Много добър лекар, внимателен, никакъв проблем с взимане на час. Мили и симпатични мед сестри. Също съм доволна /то не му е тук мястото, ама.../ от нашия ветеринарен лекар. Той спаси живота на котката ми. Направи всичко възможно. Добър, мил внимателен и си разбира от работата.

Тези неща съм сигурна, че навсякъде ги има. Не само в Германия. Човек просто трябва да намери  точния лекар.  Лошото е че точно този най- важния, който търся, не го намирам.

Ха! Това за зъболекаря го бях забравил! Ами и от него съм много доволна, единствено той ми предолжи да направя процедури, които в БГ никой не благоволи да спомен, при това ми бяха платени от касата! Ама вярно, че това е друга тема

   Аз мога да кажа че навсякъде другаде съм била посрещана добре и съм доволна от отнощението.Моята лична гинеколжка също винаги намира време и думи да ми обясни всичко,макар че там винаги е препълнено.Незнам.Единствено в клиниката за АРТ се почувствах зле.Не че са ме нагрубили или нещо такова,ами .......
  Може би само аз така си мисля,защото за нас това е прекалено емоционално.За тях е ежедневие и може би първи неуспешен опит е нещо съвсем нормално. Ще мога да преценя по трезво втория път мисля.
  Според мен това че сме чужденци оказва малко влияние,ама си зависи от човека.Ние живеем в сравнително малък град в източната част и няма чак толкова негативно отношение към чужденците.Щом работиш и си плащаш данъците е ОК.Даже в нормалното ежедневие се чувствам много добре.
  Като мисля и мисля май сама се навивам а????Може би изискваме прекалено много от лекарите.И те са хора все пак.

 
  Като мисля и мисля май сама се навивам а????Може би изискваме прекалено много от лекарите.И те са хора все пак.

Изобщо не ми се коментира вече, но само ще кажа, че аз абсолютно НЕ се навивам сама, и че НЕ изисквам прекалено много. И не се двоумя, дали е така или не. Не може те да ме претупват, а аз да си мисля че това е така, щото искам много от тях.

Пожелавам успех на всички, и да намерим точните лекари!!!