Хайде да поговорим за психическото напрежение, надеждата , очакването, мъката , радостта.
За вълненията на нашите съпрузи, дали ги боли , как възприемат те тези дни на очакване .
Не знам за вас , но аз съм на прага да загубя надеждата си , объркана съм тотално.
Има и друго, не знам защо но настроенията ми са толкова променливи през целия месечен цикъл - изпадам в гадни настроения и се заяждам, след това съм мила , следва ...ми не знам вече . Дали е нормално това състояние.
Но ще се напъна , заради мен следващия месец да си меря БТ, да си направя хормонални изследвания и с ваша помощ да се прегледам при някой разбиращ от тези проблеми софииски лекар.

опитвам се да си внуша, че този проблем вече не е на първо място и , че трябва да си почина и успокоя, но не става - само за това си мисля напоследък, а и годините си минават - няма как да ги накарам и те да си починат с мен за малко. В момента искам да съм силна и спокойна ... Да мога да взимам решения и да продължавам напред без да губя контрол...

Az ne moga davi dam syveti za lekari i kliniki, za6toto ne sym gi pose6tavala, no znaite 4e sym s vas i ako nau4a ne6to interesno 6te vi kaja. Znam 4e trqbva da sym spokoina i t.n. no ne moga. Mai s vsi4ki ni e taka.
Abe da vi kaja gore glavite i ne se ot4aivaite

Моята скъпа половинка много-много не се притеснява , но се изнервя аз като съм нервна или в кисело настроение. Лицето ми се променя и всички чувства излизат наяве.
Той си има хоби и то е работата , има си интереси и казва, че всичко ще си дойде на място .Но това е неговата версия или пък така се успокоява.
Аз съм напрегната, разтроената и много объркана (малиии ако ме хване някой психоаналитик може и да изкара пари)
Знаете ли, правя си планове в личен план много и разнообразни, но  всичко върви наопаки, особено забременяването като акт който все пак участват 2-ма човека и не е толкова ангажиращ , разбирате ли - това е най-естесвеното нещо в природата ,  но и най-голямото чудо .

Ту се успокоявам, че децата не са най-важното нещо, че може и да живеем без деца, че има време и винаги можем да си осиновим - ту направо се побърквам понякога като гледам как на всички хора и приятели темите им на разговор се въртят около децата им, показват снимки , а аз се чувствам като аутсайдер. Не знам дали ще мога да преодолея това. Аз все още си мисля, че няма да ме прескочи майчинството - може би още не съм загубила и последната надежда. И сигурно затова ми е толкова болезнено всичко.

Mai u vsi4ki nas naprejenieto e golqmo. TRQBVA DA GO DAVAME PO-SPOKOINO!

Здравейте момичета,
Аз също искам бебче, но се опитвам да съм спокойна и да не мисля за това.
Само веднъж за две години имах по-тежко изживяване на това, че си мислех че съм бременна, а  ми дойде след 3 дни закъснение, вярно колко са три дни, но нали знаете за човешката надежда...
След това реших да не мисля за това, но пак не става, около мен е пълно с жени, които забременяват дори без да са го искали, те постоянно говорят за това и гледам да ги избягвам. Най - лошото е, че те уж моите приятелки, почват да гледат отвисоко на мен която още не е забременяла. А това наистина е изнервящо.
Що се отнася до променливото настоение през месеца и при мен е така - това се дължи на хормоните, чиито количествени съотношения в организмите ни постоянно се променят за тези 28 - 31 дни от цикъла. Най - нежни и любвеобилни трябва да сме около овулацията, а най - непоносими в дните преди да ни дойде и така в кръговрат.
А за това как ли нашите половинки се отнасят към това че наследникът още не идва ще ви кажа как е при мен - моят съпруг тайничко се надява всеки месец да ми дойде цикъла, защото си мисли че ще мине на заден план за 1 - 2 години ако забременея, това ми го каза в момент на леко пияно откровение.
За него е добре, но питаме ли при мен как е като неговата майка и лелите му почнат да ме подпитват за бебе, то не стига това ами и вече взеха да подмятат за това,  че май нещо не ми е наред - накрая ще ходя на гости у тях с изследванията ми показващи че всичко е в норма.
Спасението е да не обръшаме внимание на това, което се говори около нас и да мислим позитивно!!!
Повече усмивки и повече добро настроение!!!

Здравейте момичета,

Моля Ви за съвет. От 2 год. живея с мъжа, когото обичам. От година се опитвахме да имаме бебче и все не ставаше. След много притеснения, молби и накрая изнудване го накарах да посети андролог. Резултатите от спермограмата бяха отчайващи, а и откриха двустранно варикоцеле, вероятно в резултат на крипторхизъм, излекуван чак на 8-та година. Лекарят ни препоръча допълнителни изследвания, които той повече от 6 месеца не прави. Има 65% шанс за подобрение или излекуване при операция, 10 % при медикаментозно лечение, но ние нищо не правим. Всеки ден тайничко се надявам нещо да направи, а той се държи сякаш няма проблем. Много ми е притеснено, защото съм на 34 години и аз просто нямам време. Макар много да го обичам започвам да се колебая какво искам повече- него или бебе. Започвам да си задавам въпроса дали въобще ме обича или просто съм му удобна: живеем заедно и се разбираме добре.

Как да постъпя, да опитам ли с ултиматом. Увещанията ми не доведоха до нищо. А може би планира живота си без мен и просто му е неудобно да ми го каже?

Моля Ви за съвет!
Поздрави!

Само твоя обичан мъж може да ти отговори искрено и истински какво чувства - дали е готов за още по-големи отговорности - това да имате бебе .
Мъжете сякаш се срамуват и страхуват за собственото си ЕГО ако се открие, че има някакъв проблем .
Но пък и другата мисъл : Защо трябва да избираш между бебето и обичания мъж? Мъжете са много горди и лесно нараними , а пък когато се отнася до техните мъжки възможности - чак стават и смешни. Мисля че по схемата : убеждение , доказване на факти - водиш го на твои прегледи , даваш му да чете и други истории на мъже в подобно състояние, научна информация , обсъждане на проблема все пак той е общ и други подобни . Но първо трябва да си изясниш основния въпрос : Дали мъжът срещу теб иска , желае да бъде с теб ЗАВИНАГИ, В ДОБРИ ИЛИ ЛОШИ МОМЕНТИ. А този отговор  , както казах - САМО ТОЙ МОЖЕ ДА ТИ ГО ДАДЕ !!!

Blagodarja ti Ppilota,

Tochno tova i shte napravja. Sled praznitsite shte si pogovorim seriozno i shte resha. Pritesnjavam se, che njama da mi kaje istinata, zashtoto ne iska da jivee sam. V obshti linii se razbirame otlichno i rabotim zaedno, koeto oshte poveche uslojnjava neshtata.

Za sajalenie njamam vreme otnovo da tarsja maja na jivota si, kojto da stane i bashta na deteto mi. Izpadam v bezishoditsa i ponjakoga mislja za krajni varianti- sperma ot donor ili da pomolja prijatel da mi napravi bebe i da si go gledam sama. Znaja, che s tatko shte raste po-dobre i az shte sam po-spokojna, no kakvo da napravja... Na 34 godini njamam koj znae kolko vazmojnosti!

Dano vsichki ot toi message board skoro da si imat bebentsa i da mnogo shtastlivi!

Pojelavam vi prekrasna Nova Godina s mnogo bebeta!!!

Не гледай винаги от черната страна на живота !!! Пагубно е за всяко твое начинание .
Иначе същите пожелания умножени по 3 да ти се връщат  
и пожелание за много успехи !!!!

Намирам себе си в разказа на почти всички от вас! На моменти даже сама не се понасям! Но от два месеца започнах работа и вече не мисля 24/7 за бебе. Защото заради моите нервности даже в секса го закъсахме. Сега съм по-спокойна и всичко започна да става по старому!
А мъжът ми - с него е много сложно. По принцип уж гледа спокойно на нещата - той първи даже каза, че да осиновиш дете е хубаво нещо - но на моменти виждам в очите му болка, а той не иска да говори за това.
Така че сложно е!

Наистина всичко е много сложно... Мен лично през 2 дни все някой ме пита "Няма ли още бебе?"... Писна ми от тези нетактични хора! Толкова ли не могат да разберат, че това ме наранява? И не само мен, а всички жени в подобно полежение? Аз съм горе-долу млада... "само" на 24 години... По принцип съм много чувствителна и всичко това ми се отразява страшно зле. Ставам заядлива, нервна... И всичко това заради ОГРОМНОТО желание за бебе... Вчера видях една моя съученичка с едното детенце до нея, а другото в корема... Доплака ми се  
Всеки месец е едно и също... трепетно очакване на датата на цикъла и разочарованието, когато дойде... Първите дни се затварям в себе си и не говоря много. Мъжа ми ме пита какво ми е... все едно не знае! Желанието на жените за бебе е по-голямо от това на мъжете... поне така си мисля аз.
Все си мисля, че трябва да се успокоя, но не става! Напрежението е убийствено! Единствената утеха, която чувам от близките е "Не се притеснявай! Когато бог реши тогава..."
Аз ще се старая да се успокоя, постарайте се и вие! Дано да успеем!

Преди да открия този форум, не знам защо, но мислех, че не са много момичетата, които срещат някакъв проблем по пътя до така желаното забременяване и раждане на детенце. Сега разбирам, че съм била в голяма заблуда, което е много жалко. Исками се моите и Вашите сълзи да спрат, да грее само усмивка на лицата ни, да сме горди, че носим живот. Аз също едва успявам да запазя спокойствие и да си вдъхвам вяра, че най- голямото щастие на света ще се докосне и до мен, но ми е много трудно. Преди около месец моя приятелка и моя колежка родиха. Радвам се от все сърце за тях и здравите им бебета, но само да знаете колко плаках...аз също трябваше да родя по същото време, но уви... Ужасявам се, когато хората насреща ми казват "Не плачи, трябва да се успокоиш и т.н. Никой не му се иска да плачат на работо, но понякога, ако те изслушат, ти става по- леко. Знам, че никой не би могъл да ми помогне- какво и да ми каже, добре, че го има този форум. Май само Вие бихте могли да ме разберете. Знам, че на всички е тежко, но май просто трябва да се вкопчим в надеждата- всеки месец, и да си казваме, че на добрите хора, рано или късно им се случват добри неща.Успех на всички.

Здравейте мили момичета!
От дълго време не съм била при вас,и сигурно не ме помните.Случиха ми се толкова много лоши неща,че мога да напиша книга на ужасите.
Страшно много ми харесва новия вид на форума!Поздравления!
 - Пипилота,предполагам не си идвали към Варна ,защото не си се обаждала!?
В момента най-важното за мен е да бъда силна,а знам че вие много ще ми помогнете
 Наистина много ми липсвахте!
Поздрави от Варна

Милички, много добре ви разбирам и на всички ви стискам палци. Макар че вече имам едно съкровище на 3,5 година знам какво ви е.... Чаках бебче 2 години, а сега отново опитвам /то опит ле и , чудо ли е - отново 2 години минаха и нищо...Не че се оплаквам. толкова съм благодарна и на едничко, но винаги с мъжът ми сме искали поне 3 - и аз и той сме без братя и сестри, а годините минават.../ Бях на лекар преди седмица и сега ми предстои хормонално изсл., а на мъжът ми - спермограма. При мен има съмнения за полип, но нищо друго обезпокоително - поне за сега. Макар че, в сравнение с повечето от вас почти нищо не съм изстрадала освен безкрайното очакване, разочарованието, въпроса: "Защо и аз да си нямам?" /и трити ми приятелки забременяха преди мен, а сега нещата се повтарят - дано да е на късмет/, страха, ниспособността да се вълнувам от друго месеци наред, честно казано и нежеланието за секс след толкова опити "по часовник"и т.н. ви чувствам много близки и ви казвам /ама вие със сигурност си го знаете/, че всичко си струва.

Милички, много добре ви разбирам и на всички ви стискам палци. Макар че вече имам едно съкровище на 3,5 година знам какво ви е.... Чаках бебче 2 години, а сега отново опитвам /то опит ле и , чудо ли е - отново 2 години минаха и нищо...Не че се оплаквам. толкова съм благодарна и на едничко, но винаги с мъжът ми сме искали поне 3 - и аз и той сме без братя и сестри, а годините минават.../ Бях на лекар преди седмица и сега ми предстои хормонално изсл., а на мъжът ми - спермограма. При мен има съмнения за полип, но нищо друго обезпокоително - поне за сега. Макар че, в сравнение с повечето от вас почти нищо не съм изстрадала освен безкрайното очакване, разочарованието, въпроса: "Защо и аз да си нямам?" /и трити ми приятелки забременяха преди мен, а сега нещата се повтарят - дано да е на късмет/, страха, ниспособността да се вълнувам от друго месеци наред, въпросите, честно казано и нежеланието за секс след толкова опити "по часовник"и т.н. ви чувствам много близки и ви казвам /ама вие със сигурност си го знаете/, че всичко си струва.

Много се радвам на ентусиазма и силата на момичета като li-li и Pipilota /а сигурно и много други от Вас/, които имате едно дете, но въпреки трудностите, не се отказвате и се борите за още деца, на които съм сигурна, че ще дарите много обич и любов. Искренно се надявам и тая надежда, скоро да се сдобия с детенце /сега нямам/, за да изживея и да даря таткото с най- голямото щастие на света, а за бебчо- просто не мога да измеря колко обич бих му дала...

Благодаря ви момичета!
И аз силно се надявам,че лошото свърши. Сега отново поемам по пътя на надеждата и дано скоро време всички да проливаме сълзи ,НО ОТ РАДОСТ!!!
Пожелавам ви много здраве и цялата любов на земята!!!
Поздрави от Варна!!!

Благодаря ви момичета!
И аз силно се надявам,че лошото свърши. Сега отново поемам по пътя на надеждата и дано скоро време всички да проливаме сълзи ,НО ОТ РАДОСТ!!!
Пожелавам ви много здраве и цялата любов на земята!!!
Поздрави от Варна!!!

 Забравих да се регистрирам ,съжелявам!!!

Здравейте момичета! Не знам за Вас, но напоследък се усещам как избягвам срещи с мои приятелки, които скоро се сдобиха с детенца. Вчера например, една приятелка ме покани да се видим, а колкото и да ми се искаше, нямах възможност да й откажа. Проблема е там, че ние двете почти по едно и също време трябваше да родим. Това щастие тя го изживя, но аз уви...не. Не ме разбирайте погрешно- аз много се радвам за нея и бебока, но в същото време се чувствам ужасно. Сигурно някой ще ме обвини за тези мои мисли и ще си каже, че завиждам. Не, не й завиждам. Желая й от все сърце само радости и хубави моменти, да са живи и здрави, и да се обичат. В същото време обаче, моето сърце се къса от мъка за всичко онова, което ме сполетя и за това, че вече съм на 29 години, а още не съм изживяла щастието на майчинството. Само като си помисля, че аз трябваше да родя по същото време и сега да гушкам момиченцето си...направо да знаете колко плаках...Все се питам- защо съм така объркана, и с вас ли е така, как да се отърва от тези чувства. Не искам да се отчуждавам от приятелките си, но когато ги вися, сърцето ми се раздира от болка. Толкова съм отчаяна, че дните ми на надежда и с мисли за хубави неща са много по- малко от другите- с мислите за загубеното бебе и страховете за бъдещето.
Дано не съм повлияла негативно и на вашите чувства.
Успех на всички и нека скоро всички се похвалим с хубави новини.

Не знам дали има връзка, но напоследък прекарвам много малко време със старите си приятелки по простата причина, че проблемите ни са твърде различни - те имат вече по едно и две деца. Чувствам се неловко в тяхната компания. Може и да си внушавам .... не знам ....
Макар, че съм споделила историята си с детайли и миличката ми приятелка и тя живее с моя проблем, но съм сигурна, че никога не може да ме разбере...
Пълноценното ми общуване в момента е с момичетата от клуба, с които създадохме истински приятелства.
Проблемите понякога много сближават хората.

Znaete li,prochetoh mnogo vnimatelno vsichko,bulvalno ot igla do konec i vijdam che problema s priatelkite si stoi pochti pri vsichki.Opitaite se kato men,otnachalo e trudno,no posle udovolstvieto e goliamo....a to ne ostava nezabeliazano......ot onzi deto triabva da go zabeleji...Ako podobni sreshi sa vi trudni,pravete gi po-chesto-umishleno,otdeliaite vreme tochno za tezi si priatelki ,izslushvaite gi,pomagaite im kolko mojete celenasocheno,za tehnite deca,kogato podariavate podarak,izberete nai-hubavia,tozi koito bihte kupili za sobstvenoto si bebche i go podarete s kato na takova i ne se pretisniavaite da go pregrashate ili gushkate ... prosto otvorete se ,otvatre i spodelete bolkata...s neia,tazi koiato veche ima/ako razbira se vi e istinska priatelka,a ne samo dobrata poznata ot vhoda!!/i togava neshata se promeniat .... i naistina pomaga,i chudoto stava sasho.......

Здравейте момичета! И аз отдавна не съм се мяркала в този форум... Наистина това, което сте написали е вярно, защото и аз се чувствам толкова нещастна като вас. Имам приятелка, която през септември очаква своето трето дете!!! Тя живее през няколко къщи и си ходим често на гости. По празници или без поводи, все намирам нещо да купя на двете кукли /сега се надяват да е момче/. Споделих с нея, че не мога да забременея, а няколко дена след това тя ми каза, че е бременна и че й е станало много кофти, защото тя се радва, а пък на мен ми е гадно. Тогава все още нищо не подозирах за състоянието на моя приятел... Сега, когато операцията мина, се чувствам още по-зле и си плача почти всяка нощ. Защото съм длъжна да му вдъхвам кураж, а аз самата не знам докога ще мога да го правя... Но трябва... Ето че и моята сестра ме изненада с решението догодина, живот и здраве, да се задомява и да започват опитите. Същевременно толкова се радвам и съм толкова нещастна, че не знам дали радостта ми е истинска...
Много се отплеснах, но вие знаете защо е така...

novalexa миличка дръж се! Знам че все това повтарям...но имай вяра в добрия край на нещата.

Аз умишлено не се срещам с познати и приятелки , които скоро са родили ..Няколко такива срещи ми донесоха безброй сълзи посред нощ , плачейки заспивах , плачейки се събуждах. Една приятелка от няколко дни ме кани да се видим  ..неприятна мие е мисълта че бебешокът ритайки в количката ще си гука...на дъщерята тези неща не пречат - бързо отмина събитието със загубата на бебето , моят мъж  започна да ме обвинява, че не се държа възпитано и все я отбягвам.  А ако се държа възпитано ще се нараня ....и затова не смятам да се самонаранявам . Може да звучи жестоко , хората не са ми направили нищо , но моето здраве си ми е по-скъпо .
Май майките и жените преминават през ада , и когато се чака бебока и когато се загуби , все ние го отнасяме емоционално .
Не казвам , че мъжете не го преживяват и те плачат от болка , но някакси не разбират (при загуба на бебе) как едно мъниче е ритало в теб и после го няма .

права си, че мъжете не разбират наистина какво е да носиш нещо в себе си и да го загубиш.
когато разбрах, че съм бременна, толкова много се зарадвах, че бъдещето ми се струваше безоблачно и щастливо. но уви, човекът не бил готов за такава огромна промяна в своя живот и просто ми каза да го махна, но да останем заедно като двойка. разправията беше голяма, намеси майка ми, но за мен изходът беше един - да направя аборта и да се разделим. заявих му, че не желая да имам отношения с човек, който ме кара да направя подобно нещо и след това все едно нищо не е било.
тази болка ме съсипваше цели четири години и все още продължава да ме тормози. представяте ли си: казвам му: ти не знаеш какво ми е като минавам покрай бебешките магазини и щандове. а отговорът беше: не знам! откъде да знам, аз да не съм жена!!! как да остана с такъв червей! но господ си знае работата...

Наистина е много трудно за жените, загубили желано бебе, да продължат всичко по старому, и най- вече- да не ограничават срещите си с приятелки, които скоро са родили. Аз съм в същото положение, и за голямо мое нещастие, нямате представа, колко приятелкси, колежки и познати точно в този момент се сдобиха с детенца. Преди три например, поредна приятелка роди здраво и хубаво момиченце, а аз едва днес събрах сили да й се обадя и да я поздравя. Мой колега пък, който има момченце на около 20 дни, вчера, без да подозира за моето психическо състояние, с радост ми показа снимки на бебока и щастливото му семейство. Искрено се радвам за тях и им желая само здраве и всичко най- хубаво, но това много ме натъжава и ме кара да се чувствам непълноценен и нещастен човек. Гадно е, понякога си мисля, че разсъждавам егоистично, но въпреки това, ужасното чувство не ме напуска, а напротив- обливам се в сълзи. Вярно е и друго- че мъжете някак по- лесно преминават през една такава загуба и сякаш не разбират истинските чувства на жената, макар да допускам, че те се прикриват. Аз например, плача скиро от половинката- за да не го натоварвам и него, а от друга страна- той не желае да се връща назад и гледа по- оптимистично на нещата. Не че това е лошо, но мисля, че докато не забременея отново, тези чувства няма да ме напуснат.

Като  знам ефекта от една приятелска среща с току-що родено бебе , защо ли снощи бях на такава ??????
Днес съм като парцал, заспивах плачейки , събудих се плачейки и проведох шопинг терапия  
Майната му на доброто възпитание - да създавам ситуации , които ме водят до мощен рев и много , много печал ...

Не знам какво да ти кажа pipilota, и какъв съвет да ти дам. От собствен опит знам, че такива срещи са ужасни и мъчителни за нас, но и другото не е добре- да се изолираме от приятелките ни. Чудя се обаче, тези наши приятелки дали подозират за нашите чувства. Аз например не съм споделяла това с тези, които сега родиха, дори ми е неудобно да го направя, защото мисля, че няма да ме разберат, а напротив- ще решат, че съм злобарка, а това въобще не е така. Просто искам да съхраня себе си от допълнителни отрицателни емоции.

Как да се справя с ужасните чувства- въка, тревога, отчаяние, липса на вяра, непълноценност и какво ли още не, когато се срещна или говоря с приятели, които скоро се сдобиха с детенца. Трудно ми е да говора с моята приятелка, защото за нея сега основна тема е как да храни детенцето, с какво да го храни, какви ваксини трябват, как вече се оглежда, гука, усмихва и съзрява за живота. Опитвам се да бъда полезна- с каквото мога и знам, да бъда добър слушател, но сърцето ми се къса. Днес видях бебето на мой колега. Не знам дали нарочно или просто така се случи, но той и съпругата му ме оставиха за кратко сама с бебето. То е толкова красиво малко вързопче, но аз дори не посмях да го хвана и гушна, само го гледах и сама не знам как не се разплаках. Защо е толкова трудно и тежко, когато си загубил така желаното дете, какво да направя, за да не ме боли? След една такава среща, поне два дни се чувствам ужасно, а от това състояние вече ми дойде до гуша. Ужасно се дразня, когато наоколо всички, дори и сестра ми, все ми казват- успокой се и ще видиш как ще стане. Какво общо има спокойствието. Никой, който не е изживявал мъка като нашата, не знае, дори и не подозира какви са чувствата.
Май много се увлякох, но се надявам, че ще ме разберете и простите.
Поздрави!

Hei Jana,

nie vri4ki sme taka i az ne znam kak da se darza s dezata na moite priatelki.Vsi4kite mi nai dobri priatelki si imat bebeta  na ednata e 1 godina, drugata na 3, a na tretata stana ve4e na 5, da ne govorime, 4e oste edna rodi predi 3 sedmitzi i az ne sam hodila o6te da go vidia ot strah kak 6te reagiram? da ne se razpla4a? napravo e uzasno, no pak triabva da se govori s niakoi i ima6 nuzda ot blizak 4ovek.Da ne kazvam kolko se radvam, 4e go ima tozi forum, 4e bez nego na koi da gi razpravia6 vsi4ki tia ne6ta.
No v edno sa pravi vsi4ki: triabva ni spokoistvie i az se pitam kak da go postigna, kato si liagam i se budia s misalta koka 6te imam ovolazia? kaga da pravia sex? dali spermatozoidite 6te doziveiat da se spuka folekula? dali da stimuliram tozi mesez ili ne? i o6te 1000 ne6ta koito sa ni v glavite!Naistina e mnogo trudno no bez spokoistvie i vsi4ko da ni e nared pak ne moze da zabremeneeme.
Poslednia pat, kato pravih inseminazia, bioli6kata mi kaza "i vie triabva da rabotite po vaprosa ne samo nie, triabva da si 6tastliva i spokoina, za da se obrazuvat enzimi v organizma" a az kakvo napravih o6te sa6tia den se skarahme a maza mi i 2 dena rev, bez da spiram ta i az ne znam kak da sme spokoini, a e mnogo mnogo vazno.

Като те чета и ми се струва, че аз съм го писала ... И ние не стига, че са ни сякаш малко другите проблеми ами има моменти, когато сме толкова лоши един към друг - после съжаляваме разбира се. А едно е сигурно , че много се обичаме, защото 2-3 дни да сме разделени и започва да ни е супер гадно и мъчно... Явно всичко това ни обтяга нервите до крайност и стоварваме всичко върху най-близкия ни човек .. не трябва да му се сърдим, както и той на нас. Не ни стига, че плачем заради това, че нямаме дечица ами и заради други незначителни неща се получава на практика. Понякога като се замисля за какви ГЛУПОСТИ сме се карали толкова жестоко и ми идва да потъна в земата от срам ... Май трябва ние сами да се опитаме да си помогне първо - права е лекарката ти. Опитай се да се овладееш - няма нерешими проблеми, има проблеми, за които трябва да се поборим, почетем и поплачкаме повече преди да ги решим, но съм сигурна, че всяка на даден етап ще стане майка! Това се потвърждава ежедневно около нас!

Успех, мила и спокойно. Хубавите неща наистина стават понякога, когато най-малко ги очакваме. Стискам палци при теб проблема да се реши максимално бързо в най-хубавата посока  

Тези два дни обикалях АГ - болниците и си признавам, че се чувсвах гадни - там е пълно с бременни!!! Сви ми се сърцето при вида на големите им кореми и неможах да не си помисля, че и аз сега щях да имам малко коремче. Да не говорим, че можех да имам и едномесечно бебе, ако не беше умряло първото бебе.
Понякога си мисля, че единственото, което искам сега от живота е да съм бременна с голям корем, но живота ме учи, че дори и тогава човек не е застрахован.
Ох, спирам, за да не изпадам в това състояние, в което не ми се ще да изпадам.

Това- как се чувстваш когато видиш бременна жена, май при всички ни е еднакво. Хем вътрешно се радвам за момичето- че скоро ще стане майка и ще гушка нейното малко съкровище, хем ми иде да крещя, защото моето бебенце трябваше сега да е на около 4 месеца, но уви... Така се чувставм и когато видя малки бебета и детенца, дори и непознати, и дори извръщам глава, за да не заплача. Толкова е трудно...
Вени, виждам от лентичката ти, че си в края на цикъла, и стискам палци за радост в семейството- дано!
Поздрави