Мила Ваня, когато прочетох историята ти, много се натъжих. 2003 год. бе болезнена и за мен. След дълго чакане, и аз видях двете чертички. След няколко дни повторих теста, за да съм сигурна. Бях бременна. Реших да кажа на съпруга си по шантав начин. Написах на бележка "ще ставаш татко" и я пъхнах в един син балон. Накарах го да спука балона. Колко се зарадва само! Но радостта ни беше кратка ... След няколко дни щяхме да казваме на нашите. И те горките от години чакат добрата вест. На 13 юни 2003, петък, си отидохме на село. Но вместо да поднеса аз хубавата новина, мен ме чакаше ужасна такава - брат ми беше катастрофирал. Слава Богу с него всичко беше наред, но аз прокървих вечерта и нещо от мен "падна". Беше ужасно голям съсирек. Ходих на лекар. Казаха ми че съм направила спонтанен аборт. Откриха ми и киста. Оттам започнаха всичките ми проблеми. Цяло лято кървях по малко. Ходех при една гинеколожка, която каза, че това не е нормално кръвотечение и ме изпрати за хоспитализация в АГ-болницата във Варна. Оттам ме разкараха набързо, защото било петък и нямало кой да ме прегледа. А трябвало да ми направят кюртаж. След това ходих на сума ти лекари и всеки казваше различни неща. През 2006 направих лапароскопия, пластика, физиотерапия, сума ти антибиотици, между двете операции 30 инжекции алое, после още, но една година след това няма резултат.
Мъчно ми е за съпруга ми, който също като твоя се радва на племенницата си и направо засиява като я види. А на мен сърцето ми се къса от мъка...
Вкъщи си имаме и котка. Като й каже "ела моето дете", очите ми се насълзяват и в гърлото ми сякаш има буца.
Мила Ваня, аз вярвам, че всяка от нас ще изпита щастието да бъде майка. Знам, че един ден болката, усилията, сълзите, отчаянието, мъката, която изживяваме, всичко това ще бъде възнаградено. Повярвай и ти!!!
P.S. РАДВАМ СЕ, ЧЕ ВИ ИМА МОМИЧЕТА! МНОГО ОТСКОРО СЪМ ТУК, НО ВЕЧЕ ЗНАМ, ЧЕ САМО С ВАС МОГА ДА СПОДЕЛЯ ВСЯКА БОЛКА!