Колко е хубаво, че го има този форум...
Не можете да си представите колко е ценен за мен...
Заедно сме и в радост, и в тъга...
Когато ми е тъжно влизам тук, чета си, съчувствам на някой, радвам се с малките победи на някой от вас...

На създателите на сайта и тези, които го поддържат /всички ги знаем кои са/ от все сърце, с много обич пожелание за късмет, много, много късмет...

Не исках да пиша тук, но вече не мога да се стърпя
Всички жени около мен /приятелки, роднини, близки, сестра ми/ забременяха от раз, както се казва. Някои от тях даже не го бяха планирали. Преди два дни идва в офиса бивш колега, който е на 42 години, а съпругата му е с най-много 2-3г по-млада от него. Имат момиченце на 7години. Влиза сияещ и обявява - чакаме бебе. И в следващия момент казва - кумовете ни също чакат бебе. А те са по-големи от тях.  При тази новина ми идваше да ревна. Завиждах на чуждото щастие, завиждах на безгрижието и на незнанието им...и се борех с напиращите в очите ми сълзи.

 

Ултра, за нищо незнаеща вече е късно , но за спокойна и бременна - времето е пред нас

Като си помислим философски, колко тежки проблеми има в живота, дето хората ги изживяват както ние тук си изживяваме, а пък ние сме в позицията "блажено незнаещи" - наркотици, инвалидност, психически болести, насилие, разводи, самота ... как ли го изживяват близките на страдащите и самите те, разбира се  

Като си помислим философски, колко тежки проблеми има в живота, дето хората ги изживяват както ние тук си изживяваме, а пък ние сме в позицията "блажено незнаещи" - наркотици, инвалидност, психически болести, насилие, разводи, самота ... как ли го изживяват близките на страдащите и самите те, разбира се  

Сто процента съм съгласна

малко оф: абе що си мисля, че имахме емотикон good posting, ровя, ровя и не намирам

 

малко оф: абе що си мисля, че имахме емотикон good posting, ровя, ровя и не намирам

Добре, че ми напомни  

Милички бях писала в тази тема точно когато хакнаха форума ... не му било писано на писанието ми да седи дълго
Както и да е не мога да го напиша същото но в общи линии беше за това как ни наранява незнанието на близките... особено като сравним поведението им с евентуалното наше поведение като забременеем някой ден.
Две седмици след като ме кюртираха обикалях с моя близка приятелка магазините за бременни - същите тези, които смятах сама да обиколя ... термина ни беше с 2-3 дни разлика Няма да казвам как се чувствах от това и колко точно ми се ревеше ... но много много гадно ми беше да съчинявам оправдания и да излизам от въпроса ХАЙДЕ А ВИЕ КОГА...
Когато ми го зададат ехидно и злобно или хора дето не ми пука за тях няма проблем - много бързо ги завирам в миша дупка. Но това не беше такъв случай - с нея сме връстнички говорили сме преди време по въпроса и си знаем че ни е време ... само че не можех да помрача щастието и и да споделя това, което ми беше свило душата. Друг е въпросът, че ми се искаше да и дам толкова много съвети, а трябваше да се огранича до "фолиева киселина и да си почиваш и пазиш много" - не за друго, а защото ми писна да ми обясняват, че не разбирам и, че понеже нямам деца, не може и да знам ... и как някой ден ще разбера ... Абе много тъпо и ясно, че ни е късно за незнанието, а и май не искам да съм ограничена и незнаеща, просто си искам моето бебче.