Съболезнования за загубата
Не, че това би те успокоило в такъв момент, но като майка на дете, което почина от същото заболяване, те уверявам, че ти се е случило по-малкото зло, ако мога така да се изразя.
Моите близнаци се родиха преждевременно в 32 г.с., с добро тегло по 2 кг всеки, живи и здрави, но въпреки това около 3 седмици след раждането при Митко се разви екстремна хидроцефалия. Доколкото ни обясниха - вследствие на мозъчен кръвоизлив (било често срещано при недоносени, заради временна липса на кислород в един или друг момент), който за съжаление не се резорбирал от само себе си и е запушил някъде, оттам мозъчната течност (ликвор) започва да се събира и главата започва да расте със страшни темпове. При нас се развиваше екстремно и дори ни казаха, че няма смисъл от операция за поставяне на клапа, както се развивала болестта до 2 седмици щял да умре така или иначе, почти нямало останал мозък, течността го смазала почти целия
Но как да оставиш детето си, без да му да дадеш шанс, ами ако е имал такъв? Как щяхме да живеем със себе си цял живот, знаейки, че умишлено не сме предприели нищо? Взехме решение за операция, впоследстие клапата се инфектира и бе извадена, последва и още една операция след половин година... Която обаче също не спря прогресивното влошаване на нещата.
За съжаление към днешна дата знам, че решението ни е било погрешно - само му удължихме мъките, той изкара краткия си живот по болници, прикован на легло, почти като в кома,(особено последните месеци), непрекъснато на лекарства...
Думите са слаби, за да ти опиша какъв ужас преживя това дете и как го обезобрази и изсмука тази болест... и накрая на 1 г. и почти 8 месеца не издържа и си отиде. Никой лекар не му даваше и половината от това, всички бяха изумени колко дълго се живя и се бори...
Извинете ме за дългото отклонение, тъй като днес е задушница и ходихме на гроба и сега като видях тази тема, някак спонтанно се излях...
Знам, че това няма да те успокои в никакъв случай,
princesaIrulan, просто исках да ти споделя колко коварна може да е тази болест и въпреки, че има много случаи на дечица, които живеят с нея... по-добре, че не сте се сблъскали с нея на живо... Съжалявам, ако постът ми не е на място, възможно е да не съм преценила правилно, емоциите са ми малко в повече днес.
Понеже питаш дали хидроцефалията се вижда по време на бременността - при нас не беше вродена, но доколкото знам когато
е такава, би трябвало със сигурност да се види на ултразвук...
Кураж и сила ти пожелавам, опитай се да гледаш напред!
