Благодаря на всички за прекрасните пожелания
Ние сме добре и двамата и се надяваме понеделник да сме си вече вкъщи.
Малкият Боби се появи малко трудно - беше заел неудобна позиция и на екипа му отне малко време, докато го извади. Не проплака, отнесоха го целия син нанякъде без да ми кажат нищо. Благодарна съм, че Румен беше до мен и ми казваше какво му правят. Някакси успя да запази спокойствие и ме уверяваше непрекъснато, че ще оживее. Повярвах му и след известно време Боби проплака. Показаха ми го набързо и излязоха от операционната, дори гривни не ни сложиха. Видях го отново няколко часа по-късно, беше почти порозовял. 6 часа след секциото ми го оставиха и оттогава сме все заедно. Мислех си, че не е възможно да стана толкова рано и да се грижа сама за него, но се оказа, че някакси се справям. Боби засега е много спокоен - предимно спи, засука добре, но все още не е достатъчно силен и се уморява бързо. Всяка сутрин му правят изследвания, защото кръвните показатели не са много добри, но засега се въздържат да назначат лечение. Надяваме се утре да са по-добри, че колкото и да е модерна болницата, вкъщи си е най-хубаво
Ще пиша утре пак с по-добри новини
