0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Кърмене на осиновено дете
« -: Март 05, 2010, 11:33:27 am »
Здравейте! Темата ми може би звучи малко странно, дори несериозно, но кърменето на осиновени деца вече набира скорост в някои западни страни.  Поводът да я пусна е моят син. Той не е осиновен, но се роди много рано - в 28 г.с. на 20.12.2009 и все още е в болница. Много исках да го кърмя, но по медицински причини се наложи да ми спрат кърмата на 10-тия ден след раждането с Достинекс.
Търсих доста информация по въпроса,напр. в Канада се прилага хормонална терапия с противозачатъчни(с по-високо съдържание на прогестерон)+Domperidone (медикамент със странично действие,стимулиращо производството на пролактин в организма). Но разбира се бих искала да се допитам до специалист, а не да си назначавам сама хормонално лечение. Ако случайно някоя майка се е интересувала от възможността да кърми осиновеното си дете и е пробвала,опитът й ще ми бъде много полезен. Благодаря!

*
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #1 -: Март 05, 2010, 15:38:44 pm »
Ани, мисля че трябва да попиташ Хедра http://xedra.wordpress.com/ тя е консутант по кърмене и ще ти каже повече. Сега видях, че си питала на точното място  :oops:  Успех ти желая!!
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #2 -: Март 05, 2010, 15:52:39 pm »
д-р Анета Попниколова от неонатологията на Майчин дом - София е консултант по кърмене. има там кабинет за консултации по кърмене с приемни часове.

аз лично не бих се подложила на това тежко медикаментозно отравяне само и само да кърмя. консултирай се с лекар, според мен.

"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #3 -: Март 05, 2010, 16:08:28 pm »
Минала съм през тоя филм.

Моя съвет е да не се обръщате към екстремистите от бг мама. НЕ ПИЙТЕ лекарства, защото безполезно ще увредите здравето си

Насочете енергията си към-ползотворни начини за изграждане на връзки с детето!!!

Изключително грозно е да се спекулира с чувствата на вина към детето и непълноценност, които е възможно да изпита жена току що осиновила бебе
« Последна редакция: Март 05, 2010, 16:10:44 pm от Fussii »
В очакване ....
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #4 -: Март 05, 2010, 17:22:38 pm »
Благодаря за отговорите! Със сигурност ще се обърна към лекар, ако се реша на такава крачка. Не храня илюзии, че с магическа пръчка мога да си върна лактацията, напротив, считам,че шансовете са малки и затова искам да преценя дали изобщо си струва да пробвам. А фактът, че кърмата ми е спряна медикаментозно ме доближава повече до майките, които никога не са кърмили. Именно затова публикувах темата тук, защото никъде не намерих подобен описан случай за България.  Наясно съм и че в България обикновено осиновените деца са по-големи, което прави още по-малко вероятна такава стъпка.
За емоционалната близост съм напълно съгласна с Fussii - има много и различни начини за постигането й и кърменето далеч не е единственото. Надявам се да не съм обидила или засегнала някой по някакъв начин.

Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #5 -: Март 05, 2010, 17:35:30 pm »
Като майка, преминала през много перипетии с кърменето съм обмисляла този вариант. Domperidone е Церокал в България, лекарство против повръщане. Не знам доколко подпомага лактацията, но със сигурност преминава в кърмата и е много вреден за бебето.(не се дава до 14-годишна възраст!) Питах за него моята ендокриноложка, педитърката ни и в нашата аптека, в аптекарите на която имам пълно доверие. Отговорът еднозначно и категорично беше отрицателен.Ако имаш отделни капки кърма, слагай го, дори и да не е хранене, ще се почувствате добре и двамата. И да нямаш дори капки пак можеш да го слагаш, което е и единственият читав метод за релактация. Има и билки- сминдух, жабляк, лактогонен чай на Хип, ако мислиш, че ще има ефект- поне не вредят.
А иначе Хедра е точният човек за консултация- струва ми се, че тя е единствената не-екстремно настроена. Успех!

Нощта е най-тъмна преди зазоряване.
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #6 -: Март 05, 2010, 18:07:16 pm »
А не би ли могло да се получи безмедикаментозно, просто чрез често цедене с добра помпа? Поне такива спомени имам от прочетеното в "Книга за кърменето" :?


МОМИЧЕТА, НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ ПРЕГЛЕД НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА, НАПОМНЯЙТЕ НА БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛКИ!!! http://www.mamolog.info/profilaktika
*
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #7 -: Март 05, 2010, 18:07:16 pm »
Разбирам желанието и стремежа ти да си кърмеш детенцето - по-хубаво от това няма.
Но когато има серизони причини това да не може да се осъществи - трябва да се приеме спокойно и да не е повод за терзания, още по-малко за подобни драстични действия.

При мен случаят не беше точно същия, но в един момент аз също се оказах със спряла кърма поради влизане в болница. Мноооого ми беше трудно да го приема.  Издеваталствах над гърдите си денонощно с помпата, само и само да събирам няколкото останали капки и с надежди пак да възстановим кърменето. Много тежко ми се отрази емоционално.
Благодарна съм много на д-р Бърди, че ми обърна внимание тогава, изслуша ме и ми помогна да приема простичката истина - няма нужда от такава драма, все пак има достатъчно добра алтернатива на майчината кърма и е по-добре да си живеем спокойно живота.

Иначе и аз съм ползвала съвети на Хедра за кърменето - не за този случай, а по принцип, нея не я намирам за екстремна, напротив - чела съм в постовете й, че кърменето не бива да става на всяка цена. Не пречи да се свържеш с нея, понякога един точен и на място разговор помага много на човек да приеме нещата.

Важното е бебенцето ти да е живо и здраво, другото се нарежда :wink:
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #8 -: Март 05, 2010, 20:23:57 pm »
При мен случаят не беше точно същия, но в един момент аз също се оказах със спряла кърма поради влизане в болница. Мноооого ми беше трудно да го приема.  Издеваталствах над гърдите си денонощно с помпата, само и само да събирам няколкото останали капки и с надежди пак да възстановим кърменето. Много тежко ми се отрази емоционално.

минах през същия опит. бебето на 3 месеца и половина, аз на операция, после помпах, помпах, ставах в 3 през нощта, че най-много тогава имало лактация, точно капки събирах и плачех. е, не стана.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #9 -: Март 05, 2010, 22:56:18 pm »
Ако Хедра не екстремно настроена, не знам кои са екстремно настроените. Просто стилът й на писане е шлифован и оставя подбно впечаление пред младите мамчета. С нея съм влизала много често преди в "научни" дебати, част от които за ин витро  оплождането и съм с огромни резерви към всичко написано от нея, в каквито и изразни средства да е предрешено. Не съм убедена, че познанията й са толкова задълбочени, както ги представя да изглеждат, изхождайки от спорове по теми, за които наистина съм изчела вся и всьо. За оратор и публицист е много добра, наистина.
"Кърменето не е начин на хранене, а начин на живот" какво е според вас?
Има хора, за които кърменето се превръща в самоцел от един момент нататък.
« Последна редакция: Март 05, 2010, 23:04:34 pm от cygnus »
*
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #10 -: Март 05, 2010, 23:20:08 pm »
А представете си сега как помпате гърда, която ГРАМ НЕ Е ПОЛУЧИЛА СИГНАЛ да произвежда кърма... в смисъл, че обичайно осиновителката не е била и месец бременна непосредствено преди осиновяването

Ани, разбира се че никого не си обидила ... казвам, че подобна агитация е грозна, защото преди месеци имаше една тема в бг мамата и там Хедра и сие агитираха жените да опитвали... споменаваха се лекарства спрени от внос и производство в щатите ... бе въобще - наистина грозна работа
В очакване ....
*
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #11 -: Март 05, 2010, 23:35:32 pm »
Ако Хедра не екстремно настроена, не знам кои са екстремно настроените. Просто стилът й на писане е шлифован и оставя подбно впечаление пред младите мамчета. С нея съм влизала много често преди в "научни" дебати, част от които за ин витро  оплождането и съм с огромни резерви към всичко написано от нея, в каквито и изразни средства да е предрешено. Не съм убедена, че познанията й са толкова задълбочени, както ги представя да изглеждат, изхождайки от спорове по теми, за които наистина съм изчела вся и всьо. За оратор и публицист е много добра, наистина.
"Кърменето не е начин на хранене, а начин на живот" какво е според вас?
Има хора, за които кърменето се превръща в самоцел от един момент нататък.

Не знам, не съм влизала в контакт и дебати с нея по каквито й да е въпроси, но в нейни постове съм чела преведени статии, в които идеята беше точно, че кърменето не трябва да е на всяка цена и дори трябва да се уважи правото на всяка жена, която не желае да кърми.
Но аз съм се интересувала само от стандартните въпроси по отношение започване на кърменето - има ли мляко, няма ли, стига ли  му кърмата и подобни - било ми е полезно - синтезирано, добре написано. Не съм наясно с вижданията й по въпроса с осиновяването.
Ако съм подвела авторката - съжалявам. Имах предвид  разговор с човек, който да помогне да се приемат нещата, а не обратното.
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #12 -: Март 06, 2010, 00:03:11 am »
И аз съжалявам ако съм дала лош съвет, просто такова впечатление ми остави от личен разговор...Действително мотото "Кърменето не е начин на хранене, а начин на живот" звучи направо есктремно,но...знам ли. В бг мама има такива мнения за кърменето, че ми се изправя косата- например- по-полезно е да се кърми и пуши, отколкото да се дава АМ. Това, което мен ме дразни истински е въртенето около едни и същи неща и даването на стандартни готови съвети, както и любимата ми фраза:"Не може да няма кърма!".В този смисъл Хедра ми изглеждаше по-разумна от , да речем Aila,но знам ли....
А за кърменето на осиновено дете....егати безумната глупост! Не стига стресът от самото осиновяване, който изживяват и майката и детето, не му стига стреса от изоставянето от биологичната му майка на бебето, дай да прибавим и кошмара на едно мъчително, безплодно и неуспешно кърмене!И каква би била ползата? А и тези лекарства за лактация, от които тръгна целият разговор, те какви ползи имат за детето? А за майката? Ами ако не успее, трябва ли да си лепне този неуспех и да се чувства виновна, че не може да излъже тялото си? Айде, стига!
Извинете ме ако звуча остро, но много се дразня от безсмислени актове а насилие.

Нощта е най-тъмна преди зазоряване.
*
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #13 -: Март 06, 2010, 08:19:51 am »
Ами какво да ви кажа...аз препоръчах Хедра, защото доста съм говорила с нея - на мен лично ми е помогнала много, особено в началото.Пък и в блога й има много информация - за всекиго по нещо - ако искаш да кърмиш, ако не искаш и т.н. И до сега продължавам да кърмя, отчасти благодарение на нея, на собствения си инат и вече и на желанието на детето. Мисля, че е хубаво човек да е информиран, а пък до къде ще стигне вече си е негово решение. Дано не съм обидила някой  :wink:
« Последна редакция: Март 06, 2010, 08:22:23 am от dianka »
*
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #14 -: Март 06, 2010, 10:23:02 am »
Не искам да оспоря мненията ви, момичета, просто споделих моето на база личните ми впечатления и наблюдения. Не е задължително да съм права.
За мен лично мненията и материалите на Бу са доста по-земни, достъпни и полезни. Лично мнение, разбира се.
« Последна редакция: Март 06, 2010, 10:27:12 am от cygnus »
*
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #15 -: Март 06, 2010, 11:43:58 am »
А представете си сега как помпате гърда, която ГРАМ НЕ Е ПОЛУЧИЛА СИГНАЛ да произвежда кърма...

Да, Фуси, на едно  мнение сме. Точно това исках да кажа и аз със моя споделен опит - че не е хубаво и не трябва човек да се вманиачава и да насилва нещата в този случай, а да ги приеме спокойно, без вина и просто да се радва на детето си (и другите хубави неща в ежедневието)
Когато писах, че правех това издевателство (и физическо, и психическо) над мен самата, само и само да върна кърменето, не е било от някакво вманиачаване и нахъсване на тема кърмене, а беше, защото тогава изпаднах в объркано емоционално състояние, което за известен период не можех да контролирам, мъчно ми беше. След това разумно приех нещата и всичко си дойде на мястото.

И в никакъв случай не препоръчвам на авторката да се подлага на това, напротив! Съветът ми е да си го спести и да насочи енергията си към други начини на общуване с детенцето.
предложих й да се обърне към хора по-запознати с кърменето, защото предположих, че точно това ще й помогнат да разбере и осъзнае, но явно съм се заблудила и съм я подвела.

annie13, навремето с първото си дете четох една книжка за кърменето - имам смътен спомен, че се говореше в една глава и за случаи на релактация, както и кърмене на осиновено дете. Върти ми се, че се описваше възможен метод и без медикаменти - обясняваха нещо от рода, че сукането (помпането) стимулирало отделянето на пролактин дори и когато не е имало бременност и раждане. Беше нещо от рода, че с продължение на 10-20 седмици трябва да слагаш бебето да суче , за да получиш като резултат по няколко капки мляко (само помисли какво изпитание ще е за теб и едно родено в 28ма седмица бебе да го слагаш в продължение на месеци на празна гърда по много пъти на ден!). Едновременно с това, обаче - тъй като бебето все пак трябва да се храни - се ползваше нещо като маркуче, през което да се стича изкуствено мляко по гърдата. Предлагаше се и помощ от партньора - можел да помага със силно засмукване на зърното!!! Не се гарантираше резултат.
Много по спомен цитирам, но това ми се върти в главата . Още щом пусна темата си, се сетих за тези неща,  но сметнах за излишно да ти ги пиша.
Искам да ти кажа, че дори и за една родилка, която няма медицински проблеми и пречки за кърмене и едно здраво доносено бебе - дори и за тях в началото кърменето е истинско изпитание. А във вашия случай, моето мнение е, да не подлагаш себе си, бебето и семейството си на всичко това, можеш и ще бъдеш пълноценна майка по-друг начин!
« Последна редакция: Март 06, 2010, 11:56:34 am от tzvetenze »
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #16 -: Март 06, 2010, 13:10:28 pm »
има и нещо друго, което трябва да се отчете.

бебето е в кувьоз от много време. твърде вероятно е то да не иска да засуче. моят син беше в кувьоз 14 дни и после така и не можа да засуче, въпреки усилията ми.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #17 -: Март 06, 2010, 14:39:53 pm »
Ани,
не се мъчи. не е нужно да се кърми на всяка цена. Писали сме си с теб и знаеш историята на детето ми. Тя престоя в кувьоз 27 дни и още 2 дни в обикновено легло. Във въпросните 2 дни аз ходех да я кърмя през 3 часа. Детето си имаше сукателен рефлекс и засука, но много вяло и много слабо. След няколко всмуквания се изтощаваше и нямаше повече сили. Затова се цедях и и давах изцедената кърма с шише. Аз се бях вманиачила да кърмя. И аз, като теб ходих на консултация с ендокринолог и исках да ми назначи хормонален препарат, който да ми увеличи кърмата. След направените хормонални изследвания, докторката беше категорична, че няма нужда. "След всичко, което сте преживели, е цяло чудо, че въобще имате някаква кърма!" - ми каза. Това не ми стигна, ами ходих и при друга с изследванията си, която потвърди думите на първата. Така че, не съм си рискувала здравето.
Та така, кърменето си беше абсолютна мъка за мен - с цедене, постоянно ходене с помпата, с шишета и т.н.
Странното е, че в един момент нещата лека-полека се нормализираха и успях да кърмя до година и 8 месеца. Но, ето защо: когато стана на 6 мес., и въведох АМ и продължих и да кърмя. После дойде и захранването и постепенно детето започна да си суче нормално. Спрях да ползвам помпата! До година и 8мес. я приспивах на гърда.

Всичко си е строго индивидуално.
Но ти недей да си луда като мен. Не си мъчи тялото и детето. Има много добри АМ на пазара.
Ани, стискам ти палци, час по-скоро Самуил да е при теб! А аз всеки ден, взимайки си хапчетата, се сещах за теб и се молех за Самуил. Прегръщам те!

Бъдете добри и не губете кураж! :)
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #18 -: Март 06, 2010, 15:19:50 pm »
Момичета, наистина много ви благодаря за всички изказани мнения. Колкото и да са различни всички са ми от полза  :bighug:. Много ми е близко това, което tzvetenze  е споделила. Преди да родя бях убедена, че ще кърмя детето си. След раждането бях с тежка инфекция и естествено в голям стрес. Но въпреки всичко започнах да се цедя почти веднага и до 8-9 ден вече имах кърма около 550-600 мл на ден. Всички лекари, които бяха скептично настроени към моето изцеждане с помпа, останаха много учудени. Преживях изключително тежко спирането на кърмата, защото това беше единственото смислено нещо,което можех да правя за детето си тогава и само това ме крепеше да не рухна съвсем психически. Сигурно изпитвам чувство на вина, тъй като и до днес не съм сигурна дали беше нужно спирането. Заради ред лекарски грешки инфекцията ми на практика не беше лекувана цели 9 дни и след това се оказа,че положението е доста сериозно. Д-р Стаменов и д-р Сигридов, на които имам достатъчно доверие, ме посъветваха да спра кърмата, защото се излагам на много сериозен риск и аз го направих. Имах подобрение буквално на следващия ден и мисля, че ако бях удържала фронта, можеше да кърмя. Както и да е, явно ми е трудно да го преглътна. За съжаление недоносените дечица, като цяло са с по-слаба имунна защита и именно затова ми се ще детето ми да е на кърма. От друга страна, малко ме е страх от донорска кърма, а и нямам близка, която да помоля. Бих искала да се консултирам и с лекар, но със сигурност не съм склонна на напразни напъни. От това, което съм чела, при спиране с медикаменти, безхормоналният вариант си е кауза пердута.Още веднъж, благодаря!!!

*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Кърмене на осиновено дете
« Отговор #19 -: Март 10, 2010, 17:19:44 pm »
Ани, моята дъщеря се роди в по-късна седмица, 33та. Преседя 1 месец в болницата, като беше две седмици в кувьоз, после на термо легло и т.н. Но през цялото време носех мляко. Аз, за да поддържам лактацията си докарах такава свръхлактация, че все още не мога да оправя положението. При мен се получи инфекция, след това хематом, наложи се да спра да нося кърма за около седмица, докато се изчистя. Изцеждах и хвърлях, защото не можех да дишам от препълване на гърдите.
Това с имунитета и кърмените бебета е голям мираж. Сега вече от позицията на година и малко мъки, смело мога да го твърдя.
По принцип след престой в болницата, може и да се научи бебето са суче, но момчетата са в пъти по-мързеливи от момичетата и това е един голям процент в полза на неуспеха на релактацията. Ако не тръгва нищо от гърдите ти, не се подлагай на такива опити, това е безумно мъчение за всяка една жена. Децата стават големи и силни и с АМ - моя син така и не се научи да суче, ядеше кърма, точно заради мита с имунитета :? Ама е 4-годишен хулиган :D
Пожелавам ви да имате прекрасни моменти с детенце и без да се налага да минаваш през това!
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю