Тъй като намеренията за биологичното и адаптивното родителство са напълно различни опери за мен (а за втората все още не съм си „купувала билет”)
, то мнението ми по темата ще бъде дадено с предварителното условие, че не съм запозната добре с правната страна на осиновяването.
Като отговор на заглавието, считам, че купуването на бебета не е лошо, нито добро, просто нормален отговор на
нерегламентирана възможност за отворено осиновяване у нас.
Ето това е гадното, че в България е незаконно и цената е компромис със съвеста на много хора по веригата, като естествено не забравяме и всички останали евентуални дискомфорти и последствия, ако случайно съвестта е дефицит.
И се чудя и се мая, защо у нас никой не застава зад нормално регламентиране на отвореното осиновяване. Има законни посредници, има си цена, имаме си биологична майка – имаме си и бебе. Купено, но с чиста съвест (тогава ще говорим само за положителната страна от първия постинг на Фуси).
Имаме един неясен текст за непълно осиновяване, който се практикува при осиновяване на роднини и дотук. Ако се стигне до непълно осиновяване от нероднини, естествено че говорим пак за заплащане, но поради някаква причина в България почти не се прилага (тук ми липсва информация за правната страна на проблема).
Иначе няма какво да се лъжем ...
Има, няма и около нас се появявт някои „нелоши хора ..., напротив - умни, състрадателни мили жени и мъже” с дву, тримесечно бебе.
Как мислите, че се осиновяват бебета до пет-шест месеца у нас?
И аз не знам точно, знам само, че е почти невъзможно чрез вписване в регистъра.
Кофти ...