www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Tanitа в Юни 23, 2009, 12:58:57 pm
-
Отварям темата с ясното съзнание, че е изключително деликатна и много лична!
Желанието за дете у всяка една от нас в този форум е много силно, болшинството са минали през ада, или са готови да го направят, за да имат детенце, но когато се стигне до варианта "донорска яйцеклетка" съм сигурна, че страховете и дилемата ни е голяма. Поне моята е, нека всеки сложи ръка на сърцето си, едва ли е взел решението веднага или с лека ръка.
Като не става въпрос само за уникалността на собствените ни гени! Но и този фактор донякъде е налице и това едва ли е чак толкова осъдително. Искам да дам продължение на рода си, искам да има моята коса и да е наследник на един, може би не гениален род, но нашия род, какъвто и да е той! Парадокса е, че ако аз нямам биологично дете, гените на рода наистина приключват до тук. Ясно осъзнавам, че това едва ли е голяма трагедия за човечеството, но си е една моя лична персонална драма и имам правото да си я изстрадам, както и да я споделя с вас.
Като освен "гените", другите ми страхове са:
1. Не тръгвам ли много сериозно срещу природата, използвайки науката?
2. Няма ли някъде, някога това дете да срешне братя и сестри, за които дори и не подозира и няма ли някъде и някога да стане роднинско кръвосмешение, за което аз съм била виновна - като вината ми е била може би чисто егоистичното желание за дете?
Много хора сигурно ще кажат, че прекалено много се замислям, предполагам, че е така, но в крайна сметка нали затова сме мислещи същества...
Като разбира се, независимо от моите си съмнения и страхове, аз дълбоко в себе си знам, че ще го взема това решение и ще мина на този вариант. Темата е по-скоро с терапевтична цел да споделим страховете си, като може би така успеем по-лесно да ги превъзмогнем.
Тук има толкова прекрасни, силни и мислещи жени, за мен ще бъде удоволствие да чуя вашето мнение! :)
-
Имам 2 неуспешни опита с донорски яйцеклетки.
Ще споделя, как се случи при мен.
Аз не се поколебах и секунда, когато докторът ми предложи този вариант.
Мислех си, че по-доброто решение е да осиновим, но се съгласих заради мъжа ми. Бях в такъв етап от живота си, че болезнено исках дете на всяка цена, а той не беше склонен на осиновяване.
Чувствах се почти убедена, че ще забременея. След трансфера започнахме да се замисляме за това, дали да споделяме и с кого за чуждата яйцеклетка. Не съм се притеснявала от нищо, свързано с гените (по-скоро не се замислях изобщо), но когато се оказа, че не съм бременна - и то два пъти, се почувствах много, много нещастна.
Убедена съм, че начинът на реакция зависи от психическото състояние в конкрения момент и няма грешни решения. Решенията са функция на момента и това, което имаш зад гърба си.
Не знам дали помагам ли с това, което пиша. Може би, аз съм подходила доста повърхностно, тогава. Не знам.
-
Много хубава тема...
Незнам дали имам право да пиша в нея, защото аз не съм минала по този път...Искам да кажа, че при нас тази дилема не е стояла. Имам мисли по въпроса, но може би не е честно да пиша.
Пред нас стоеше въпроса - да правим ли инсе донорски материал или не.
-
Аз също не съм изпадала в подобна ситуация, но мисля, че мога да изкажа мнение. Мило момиче, колкото до наследяването на гените, не мислишли, че с всички тия хормони с които ни блъскат дали също не носи някакъв риск? За продължението на рода, мога да кажа само, че трябва до сме доволни, че продължаваме човечеството и ще отгледаме и възпитаме достойни хора. Ако твоите притеснения, са насочени към това, как ще реагират хората около теб, тогава недей да правиш нищо! Нека твойте действия, бъдат насочени, само и единствено към твойте желания, и не се стреми, към одобрението на околните, защото никога няма да им угодиш! Сто човека-сто мнение! За едни ще постъпиш правилно, за други егоистично! Можеш да задоволиш единствено себе си! Така че мила, остани сама, вслушай се в собствените си месли и тогава ще вземеш правилното решение! Вярвай в себе си и знай, че всичко това касае единствено и само теб! Майната им на гените и родовете! Човек на този свят е сам! Родините са ни даденост, но не е задължително живота си да принасяме в жертва на това! В заключение от мой собствен обит, при това горчив, мога да кажа, че и дори генетичен наследник с лека ръка прекъсва родовите си отношения без да му мигне окото! Колкото до кръвосмешение неможе да се стигне, защото риска е премерен! Донорите не са за разплот и това неможе да се случи! Искрено се надявам, че ще вземеш правилното решение за теб! Каквото и да е то ще е твоето решение! И когато го вземеш никога след време не си задавай въпроса, дали си постъпила правилно! Вече няма да има значение!
Пожелавам ти успех и вярвай в себе си! няма правилен и грешен избор! Шрявба да се научиш да живееш с последиците от този избор! Кураж и дано всичкото щестие на света ти се стовари на главата!
-
Аз лично също имам своите "за" и "против" донорските яйцеклетки,но ако това е единствения начин останал за да забременея бих го направила.
-
Когато пред нас излезе проблемът за донорска яйцеклетка, ме притесни финансовата страна и това да съм сигурна, че донорът е здрав човек. Имам доверие на лекаря си и след като той ме убеди, че донорите са изследвани, единият проблем беше решен. Колкото до гените - бях сигурна, че ще обичам детето си и без да прилича на мен - все пак ще расте и ще го усещам в себе си 9 месеца. Исках само да вземе нещо от любимия ми мъж и да усетя радостта от растящия живот в мен. Друг е въпросът, че не можах да се нарадвам на бременността си :(
Страхувах се, и още се страхувам, от отношението на хората към детето, за това и роднините ни не знаят, нито приятелите. Споделяла съм само тук, където знам че ще ме разберат. Понякога си мисля дали ранното раждане не се дължи на някаква генетична несъвместмост, но едва ли ще разбера. Сега си обичам момченцето и треперя за него, за мен е най-хубавото бебе и хич не ме интересува на кой прилича - само да си го взема жив и здрав. Не ме притесняват кръвосмешения - вероятността за мен е много малка. Да вървя срещу природата - ами то по-тази логика и инвитрото си е срещу природата, защото не е естествено зачатие.
Танита, не знам колко от пишещите тук момичета са използвали донор и дали ще се престрашат да се включат от страх да не се разбере, защото не всеки би го приел за нещо нормално.
Фуси, защо да нямаш право да пишеш - всеки има право на мнение. А и за мен осиновяването и използването на донорски материал са две много близки неща. Страховете ни и пътят към решението за такава стъпка са много сходни.
-
И аз като али имам два неуспешни опита с донорски яйцеклетки. Много е трудно да се вземе такова решение, страховете и размислите по този въпрос са много, незнам може би вече съм станала егоистка и само това ми е в главата, подготвям се за трети опит опитвам се да не мисля за това, информацията която съм прочела е толкова много, но при всеки е различно. Моят съпруг също е против осиновяване, това е единственият начин при нас да си имаме детенце. Моля се тоя път да се получи, защото незнам какво ще правя след това, започвам да се изморявам от толкова много мислене и притеснения, спохождат ме гадни мисли след няколко дена започвам да се обнадеждавам и така се лутам ден след ден, искам да се отърся от всичко това но не мога някакси се е загнездило и отърване няма, а си мисля че съм психически стабилна. Ето това е моето състояние в момента едва ли има момиче борещо се за дете, което не е преминало през тези състояния.
Пожелавам ти Танита да вземеш решението продиктувано от сърцето ти, що се отнася до това дали ще носи твоите или на друг човек гените за мен това не е толкова важно, важно е да си го отгледам и възпитам както аз искам за да съм сигурна един ден, че е станал достоен човек.
Fussii, разбира се че можеш да пишеш винаги с удоволствие чета твоите мнения. Харесва ми начина ти на мислене.
-
Имам 4 ИКСИ, последното донорско. Позачудих се дали да споделя тук, защото донор беше сестра ми и въпросите за гена, продължаване на рода, здравословно състояние и прочее не стояха. Единствено се притеснявах да не ми се увреди милото сестриче по време на процедурата. Все пак реших да пиша. Защото и аз имах терзания. Обаче в момента, в който разбрах, че съм бременна спряха да ме притесняват екзистенциални проблеми. Остана само една тревога: бебчето да е ОК. Моето бебче! Е, и на съпруга ми де :wink:. Нито за секунда не помислих за него като за "чуждо" и само отправях горещи благодарности и молитви да стигнем до щастливия финал. Роднините и приятелите ми знаеха за донорството. Не беше тайна. За съжаление изгубихме плода в 9 г.с. Или накратко, когато Чудото се случи, спираш да мислиш за отвлечени понятия и се концентрираш върху живота в теб. При мен поне беше така.
Науката е за това, да ползваме достиженията й, за да правим живота си по-добър. Нима вървим срещу природата като се ваксинираме? А вероятността за роднинско кръвосмешение е пренебрежимо малка, иначе нямаше да се предлагат донорски програми.
За мен парадоксът е в това, че съм готова с благодарност да приема всякакъв донорски вариант. Обаче все още не съм склонна на осиновяване !? Все още се надявам да изживея трепетите на бременността ... А знам, че има дечица, които се нуждаят от любов и грижа и че "родителството" не е само акта на зачеване/раждане и т.н.
Ох, много дълго стана, но в заключение - всеки има тревоги, огледай своите на спокойствие от всички страни; това, което днес е важно, утре може да ти е последна грижа. В крайна сметка, ти искаш детенце - по един или друг начин ще се случи, просто трябва да извървиш пътя си до него. Успех!
-
Бамзе, изключително много ми допадна твоят постинг ! Истина е, че така както не избираме роднините си, така и ако децата са от наши гени - не значи непременно че ще са по-добри или по-хубави и т.н. Аз мисля, че бих обичала всяко дете.. дете което аз да си възпитам, дете което да расте край мен ...
И малко извън темата - много ми е интересно да запитам: А как се чувства донорът в такава ситуация? Ако има възможност да вижда това дете, не се ли опитва да открие себе си в него ? Какви ли чувства се бушуват е неговата глава ...
-
Мисля, че донорите и реципиентите незнаят нищо един за друг. Всичко е под номера. Освен при донорството на яйцеклетки да е различно!?! Незнам! При всички случай донорите са добри хора, освен ако не е намесен меркантилен фактор, което многа ме съмнява! Лош човек такова нещо неможе да извърши! Аз също бих дарила, но за съжаление вече не отговарям по възраст! Предполагам, че тези момичета са доволни, че помагат и се радват, ще са направили някого щастлив! Стига да не е за пари пак повтарям! Ако е така моля ползвайте тъканни банки!
-
Много ми се иска да поговорим за втората част на темата :lol: "нашите страхове"
което естествено включва и "страховете на половинката ни" и "нашите страхове за страховете на половинката ни"
Най-големият страх на моят мъж беше "Ще ми простиш ли, че заради мен не можеш да имаш свое биологично дете. И ако сега ми простиш, няма ли да ме обвиниш в бъдеще..."
И тогава и сега смятам този страх за пълен абсурд защото:
1. Ако личната ми единствена цел е "да забременея независимо как и от кого", въобще няма да губя време да те обвинявам и да ти прощавам. Директно се отправям към първия срещнат мъж и го залавям по време на овулация. Личната ми цел е да имам дете, което да отглеждам с човек, когото харесвам и на който имам доверие. Досатъчно съм живяла за да знам, че това е трудна работа.
2. Ако генетиката за мен не е от особено значение и ми е все едно от кого ще зачена, т.е. донора няма значение - осиновяването ми се вижда по-адекватно решение
Говоря за страховете на мъжа ми, защото знам, каква вина изпитваше той и колко много искаше и се бореше аз да забременея, макар и от донор. А аз самата изобщо не исках това нещо. Въобще не исках задължително да забременявам. Исках само да стана майка. Мъжът ми дълго се бори с призрака на собствената си вина, а наистина не беше нужно :lol:. Направихме едно напълно ненужно измъчено донорско инсе, на което аз искрено се съпротивлявах, но го направих само и единствено заради него, за да не чувства той вина, че аз не забременявам. Беше пълен абсурд и мъчение за мен и него. Най-щастливия ми момент беше, когато подадохме документи за осиновяване и се отървах от процедурите
Не знам дали ме разбирате защо пиша това.
Всъщност само искам да кажа, че често половинката, която "няма проблем" условно казано, често е много по-готова да спре и да мисли други варианти, отколкото другия човек, който е смазан от чувство на вина, мъка и копнеж.
Стискам ви палци мили момичета, каквото и да решите
-
bamze, и на мен много ми хареса постинга ти! Права си за много от нещата! Мисля, че всеки трябва да вземе решение кое е най-доброто и какво иска за себе си и за човека, когото обича! В някои случаи се използва за донор сестра или близка роднина. Говорили сме за това със сестра ми. Ако стигна до такава процедура, принципно сестра ми иска да ми даде яйцеклетка, но не знам как биха реагирали останалите членове на семействата ни. Сложна дилема...
Тане, трудно според мен, се взема такова решение, дано намериш правилното за себе си!
-
Душка, това не се прави с роднини! Ползвайте тъканна банка! Не се страхувайте! Там всичко е под контрол! Не рискувай донора да е близо до теб! Незнаеш как ще реагират хората след време! Това не е проста работа и колкото по-молко знаеш за донор, толкова по-лесно ще ти бъде на теб! Помисли и за това!
-
Душка, това не се прави с роднини! Ползвайте тъканна банка! Не се страхувайте! Там всичко е под контрол! Не рискувай донора да е близо до теб! Незнаеш как ще реагират хората след време! Това не е проста работа и колкото по-молко знаеш за донор, толкова по-лесно ще ти бъде на теб! Помисли и за това!
С риск да се повторя, но това пак много ми допадна... Не бях се замисляла дали сестра ми ще се "жертва" за мен, дали искам да я подложа на това и дали по-късно няма да се чувствам зле от този факт. Мислех си и с какви очи все пак тя ще вижда моето дете, ако то е и мъничко нейно ... и разни такива сложни дилеми...
-
Мила Танита, темата наистина е много деликатна и също толкова обширна…
Може би в друг пост ще ти пиша конкретно, какво е моето мнение за различни аспекти... но най-напред ми се искаше, да ти разкажа, кога за първи път се замислих по въпросите за донорството и за носенето на дечица… Може поста ми на пръв поглед да изглежда доста отнесен и не особено по темата… (в случай, че досадя на някого, предварително се извинявам…) но според мене има много, много тясна връзка с този толкова деликатен въпрос…
Преди години гледах един документален филм по немската телевизия, който силно ме впечатли. Беше предаване на BBC Exklusiv и на немски се казваше "Vater im Alleingang", а английското име беше "I'm the Daddy".
Филмът разказваше за един англичанин на име Ian Mucklejohn, който без изобщо да има жена и съпруга, става баща на тризнаци, като запложда донорски яйцеклетки и използва сурогатна майка за износването…(Опитах, да намеря филма, за да ви пратя линк, но не успях. Само следното видеорепортажче (http://www.youtube.com/watch?v=WfV0kHkwVmM) и тази (http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/magazine/4986804.stm) информация...)
Та, този човек решил, да разясни на вече 5 годишните си деца истината за техния произход и да ги запознае с жените, участвали в тяхното появяване „на бял сват”. (естествено, почти бях загубила ума и дума, но това не е темата тук...)
Невероятно силно впечатление ми направиха някои сцени, които още не мога да забравя!
Когато дарителката на яйцеклетки се срещна с децата, тя просто изпълняваше дадено обещание… - говореше си с тях, беше мила,… но остана някак безучастна и студена… Обаче срещата на децата с жената, която ги е родила, беше толкова вълнуваща, че и аз се просълзих … Майката (тя, за разлика от другата жена, се държеше точно като такава) заплака, като видя дечицата. В очите и, в жестовете и, в цялото и същество се четеше толкова силно вълнение… прегърна ги, вдигна ги… и не можеше да отлепи очи от тях…
Тогава се замислих, че явно една жена, която е носила, има много по-силна емоционална връзка с рожбите си… в сравнение с онази, която не е изпитала никаква близост с дечицата, пък макар и носители на гените и…
(между другото, във второто линкче има снимчици на таткото, на дечицата, на донорката и на жената, родила дечицата…)
Фуси, много ти благодаря за споделеното! Аз съм от „половинките със страховете” и моят мъж ми е казвал почти дословно нещата, за които пишеш ти ;) :) Но да чуя и от тебе тези думи ми е много ценно… :flower:
-
Момичета, благодаря за постовете, много са ценни за мен!
Проблемът има и един друг аспект, а именно дали, кога и как да кажем на самото дете.
Тук вече нещата стават доста сложни. Разбира се, едва ли има готови "рецепти" за това.
-
Tanita, какво точно трябва ду му казватеБ То ще живее врмално семейство и невиждам смисъл от каквито и да било разяснение! И според мен много от рано си се замислила за тези неща. Карай стъпка по стапка и пак ще ти напомня да не сеобвързваш с резултатите и последващи събития, за които никой незнае дали избщо ще настъпят. Според мен ти все още не си наясно със преоритетнто си желание! Пак ще повторя, че бих станала донор на йцеклетки, но сурогатна майка НИКОГА! Стига си мислила глупости и се концентрирай върхуположителните неща около създааването и отглеждането а това мило дете, което много желаеш! Така ще си спокоина и ще ти се поучат нещата! Недей да гадаеш и предвиждаш ситуации, които не с анаастъпили и може никога да не настъпят
-
Танитка, според мен това е последното нещо което може да те тревожи. Моля се единствено да се случи чудото, защото разбрах че дори и с донорска яйцеклетка пак не се получава, преди първото ин витро си мислех че няма начин да не стане тъй като сестра ми е млада и много добре реагира на препаратите, но се оказа че и това не е критерий за добрия финал.
Не бях се замисляла дали сестра ми ще се "жертва" за мен, дали искам да я подложа на това и дали по-късно няма да се чувствам зле от този факт. Мислех си и с какви очи все пак тя ще вижда моето дете, ако то е и мъничко нейно ... и разни такива сложни дилеми...
Относно тези разсъждения след като говорихме по въпроса тя се съгласи безпрекословно без да си е помисляла и за момент, че това ще е нейно дете, просто го направи без дори веднъж да изкапризничи след дългите еднодневни преходи до София, направи го и толкова както бих направила същото и аз за нея нали затова сме сестри да си помагаме и подкрепяме в трудни моменти без да се замисляме защо го правим просто се налага. Единствено се притеснявах да не и се случи нещо. Когато след 3 години разбрах че е бременна с второто си дете се зарадвах много все пак всичко е било наред.
-
Струва ми се, че темата стана малко хипотетична.
Едно е, когато принципно би направил нещо, друго се оказва на практика.
Доколкото ми е известно в България се практикуват 2 варианта:
1.анонимна дарителка, която по закон(цитирам по спомен)трябва да е пълнолетна, да има дете, да е изследвана за кръвно-пренасяни заболявания и с която контактува медицинският център;
2.дарителка, която реципиентката си осигурява, не знам как е регулирано законово, но доколкото знам обикновено двете жени са близки роднини и няма анонимност
Ако се работи по първия вариант, няма начин дарителката да има контакт с детето.
Вторият вариант е някак по-"хлъзгав", защото дарителката е например леля, братовчедка или баба на детето.
При първия вариант има някаква много малка вероятност да се срещнат след години брат и сестра, но според мен е пренебрежимо малка.
Проблемът има и един друг аспект, а именно дали, кога и как да кажем на самото дете.
Танита, много точен въпрос. Именно този аспект беше най-коментиран при нас.
Теоретично, не се налага да се споделя тази информация с детето и ние възнамерявахме да не споделяме с много хора, за да не научи детето след време.
Аз не можах да измисля друга потенциална причина да бъде информирано детето, освен ако не възникне ситуация, в която се налага донорство на органи за майката или детето, и трябва да се избегне грешка в тази насока. Но така или иначе, при такава ситуация се изследва изрично съответствието между донор и реципиент.
И да напомня, че дори и с използването на чужда яйцеклетка ин витро процедурата не носи 100% успеваемост.
Желая успех на всички, които ще опитат ин витро с донорска яйцеклетка, както и на всички, които ще търсят алтернативен начин, за да станат майки.
-
Проблемът със съобщаването на детето е много важен. Има както емоционални, така и прагматични аспекти (насл. заболявания например)
От моя гледна точка, детето трябва да знае. Околните - не е тяхна работа.
относно донорството в семейството - за мен това е напълно неприемливо. Имам предвид че аз категорично не бих го направила. За другите хора може това да е единствено приемливия вариант
-
И въобще - браво за темата - много сте ми умниииии
-
Мисля, че за да станеш анонимен донор, трябва да декларираш липса на наследствени заболявания.
Макар, че сигурно има такива, които са латентни или неизвестни за носителя им.
За мен, също не е приемлива идеята за донорство в семейството, но аз нямам сестра. Ако имах, може би щях да обмислям и този вариант.
-
Bamze,
Ако твоите притеснения, са насочени към това, как ще реагират хората около теб, тогава недей да правиш нищо! Нека твойте действия, бъдат насочени, само и единствено към твойте желания, и не се стреми, към одобрението на околните, защото никога няма да им угодиш! Сто човека-сто мнение!
На 42 години съм и много отдавна съм спряла да се съобразявам с мнението на околните!
В този ред на мисли страховете са си лично мои!
Tanita, какво точно трябва ду му казватеБ То ще живее врмално семейство и невиждам смисъл от каквито и да било разяснение! И според мен много от рано си се замислила за тези неща. Карай стъпка по стапка и пак ще ти напомня да не сеобвързваш с резултатите и последващи събития, за които никой незнае дали избщо ще настъпят. Според мен ти все още не си наясно със преоритетнто си желание! Пак ще повторя, че бих станала донор на йцеклетки, но сурогатна майка НИКОГА! Стига си мислила глупости и се концентрирай върхуположителните неща около създааването и отглеждането а това мило дете, което много желаеш! Така ще си спокоина и ще ти се поучат нещата! Недей да гадаеш и предвиждаш ситуации, които не с анаастъпили и може никога да не настъпят
Ще те помоля да не държиш такъв менторски тон! Колкото до приоритетното ми желание, със сигурност след 5 опита инвитро НЕ ЗНАМ какво ми е приоритетното желание! Както и разбира се много добре знам, че шанса и с донорска не е 100 %, всичко ми е до болка ясно!
В началото мисля споменах, че темата е изключително деликатна и лична, хайде да сме малко по тактични!
Мисля, че за да станеш анонимен донор, трябва да декларираш липса на наследствени заболявания.
На донора се правят пълни генетични изследвания задължително и изискването е да е напълно здрав.
-
Бамзе, какво значи нормално семейство... нормално според критериите на родителите или на детето... Това, че хората се замислят предварително е страшно важно!!! Как иначе ще прецениш собствените си сили
-
Напълно подкрепям мнението на Фуси!
Хората трябва да се замислят предварително по тези въпроси… Не може да изхождат от позицията „Ще му мисля, като стане…(защото) може и да не стане…” Нали все пак започваме нещо с надеждата, че то ще се случи…
Важно е, да си задаваме въпроси и да застанем срещу страховете и притесненията си… Защото само така можем да се справим с тях… и защото по този начин постъпваме с ясно съзнание и със самочувствие…
Проблемът има и един друг аспект, а именно дали, кога и как да кажем на самото дете.
Това е много уместен въпрос и страхотна тема и бих се радвала, да науча нещо от умните глави тук ;)...
-
Вижте какво момичета, аз само изказвам моето мнение и не ви ангажирам с него! Ако някой се е почевствал засегнат моля за извинение! Бих се учудила, ако сте съгласни с мен, защото нямаше да е нормално. Аз лично не се замислям нито за миналото, нито за бъдещето. Живея в настоящия момент и действията ми са насочени за постигане на желанията ми в този настоящ момент. Ако възникнат казуси, ги разрешавам според ситуацията! Съгласна съм, че темата е прекалено лична, но когато е потърсено мнение в този форум , всеки има правото да изкаже своето! Съжалявам за обидените, но аз казвам това, което мисля! А колкото до нормалното семейство въпроса е спорен! и Аз незнам какво точно значи и дали има такива! Fussi, човек преценява собствените си сили, когато настъпи ситуация за изпитание, ако ставаше с предварително мислене и гадаене, нямаше да има толкова много нещастие по света и всичко щеше да е програмирано и премислено!
-
...Аз лично не се замислям нито за миналото, нито за бъдещето. Живея в настоящия момент и действията ми са насочени за постигане на желанията ми в този настоящ момент. Ако възникнат казуси, ги разрешавам според ситуацията!...
Предполагам, че в момента в който в живота ти се появят и деца, неминуемо ще започнеш да мислиш и за бъдещето...
osi_10
-
Проблемът със съобщаването на детето е много важен. Има както емоционални, така и прагматични аспекти (насл. заболявания например)
От моя гледна точка, детето трябва да знае. Околните - не е тяхна работа.
относно донорството в семейството - за мен това е напълно неприемливо. Имам предвид че аз категорично не бих го направила. За другите хора може това да е единствено приемливия вариант
Все едно аз съм го писала. Дори и да не искаш да кажеш на детето си, все ще се разбере. На Ники още по кръвната му група се разбра ;) Да ми е жив и здрав само, според мен трябва да знае как са нещата и колко е специален и обичан. Всяко дете е безценно съкровище, независимо по какъв път е дошло в дома ни.
А за избора на донор - не искам да знам коя е донорката, нито тя да знае за нас. Много съм и благодарна за частицата от себе си, която ми даде. Не бих искала да взема яйцеклетка от роднина или друг близък човек - някак все ще ме е страх от цялата ситуация.
p.s. Фуси, ЧРД на патерици на адашчето ни :) Да ти е жив и здрав и все така да ти носи радост.
-
Bebe_2009, от сърце ти пожелавам всичко да е наред с Ники, да ти е жив и здрав!
Определено и моето мнение е, че трябва да се каже на детето!
Друг е въпроса как и кога, може би при всяка ситуация е различно, а може би и една консултация с психолог би била много полезна. Те нали са за това, все пак :wink:
-
В кръга на разсъжденията:
каква друга възможна причина да се информира детето има, освен посочената от мен по-горе евентуална нужда от трансплантация?
-
Chandra, децата нямат нищо общо!
-
В кръга на разсъжденията:
каква друга възможна причина да се информира детето има, освен посочената от мен по-горе евентуална нужда от трансплантация?
Друга, за която се сещам е въпроса на докторите при много заболявания за така наречената генетична обремененост.
Имали ли сте в рода си....?
Пак стигаме до рода и гените :lol: :balk_144: :balk_68:
Това беше първото нещо, което ме попита Владимиров.
-
Според мене (моето лично мнение!) децата трябва знаят истината за произхода си. Не можем с лека ръка да ги лишим от това право… И нека те сами решат, доколко им е важно… Струва ми се, че и Фуси имаше нещо подобно в предвид, като попита:
какво значи нормално семейство... нормално според критериите на родителите или на детето...
(Но ако някои родители предпочитат да запазят тайна, това си е тяхно, обмислено решение и не бих ги съдила… Ясно е, че има различни виждания на тази тема, както са различни и представите за възпитание, за (семейни) отношения и прочее...)
Друг е въпроса как и кога...
Мислех си (може и да е много наивно, не знам… все още нямам деца), че гладкото протичане на този процес много зависи от отношенията в семейството и от това, доколко ние сме наясно със себе си и доколком са останали някакви демони в главата ни…
И в тази връзка (във връзка със със страховете, пък и не само) си мислех, че е страшно полезно (включително и приятно ;) ) общуването с хора, които са в подобна на нашата ситуация… Затова и предполагам, че ако има темичка специално за майките (настоящи и бъдещи) на дечица, заченати с помощта на донорство… (както има тема на бременните, на осиновители… близнашка и прочее… ), би било от голяма полза (и в практически и в емоционален план)
Chandra, децата нямат нищо общо!
Извинявай, не знаех, че децата нямат нищо общо! :lol:
Шегата настрана… Ако хората не се замисляха за бъдещето, нямаше да я има тази тема (и подобните на тази)… Според мене щом си отговорен и за нечий друг живот, няма как да мислиш само за момента…
-
Аличка, за мен, (натъртвам :wink: за мен),
единствената причина е, че това е част от историята на детето и родителят ... как да го кажа... е задължен да му каже. Отношенията родител-дете са може би най-важните в живота на всички ни, предопределят много неща, не може да бъдат изградени на недоверие, несподеляне и премълчаване. Градиш къща върху лоша основа...
Chandra, децата нямат нищо общо!
много, много лош подход ... е как да нямат нищо общо - именно те са центъра. Ако приемем твоята теория за "настоящия момент" (напълно адекватна е, много хора мислят така )- той планира появата на втори човек, няма как да не мислиш и за него.
-
Друга, за която се сещам е въпроса на докторите при много заболявания за така наречената генетична обремененост.
Имали ли сте в рода си....?
Пак стигаме до рода и гените :lol: :balk_144: :balk_68:
Това беше първото нещо, което ме попита Владимиров.
Да, но какво печели детето от това, че знае, че е от донорска яйцеклетка, при положение, че донорката и фамилната й обремененост са анонимни?
Ще знае, че не знае, каква му е фамилната обремененост. С нищо не му помага тази информация.
Ами децата, които са с "баща-неизвестен", не е ли същото?
Или дете с от хомоложна инсеминация (донорска сперма)?
Ако пък се опитаме да правим сравнение между осиновяване на дете и дете от донорски гамети, ще ни е много трудно, защото осиновеното дете е заченато, износено и родено от една жена (може дори извеастно време да е живяло с нея и т.н.), която му е биологична майка, докато донорката на яйцеклетки не е имала неонаталния контакт с плод в утробата й, нито е видяла новороденото.
Така, че детето никаква друга връзка с нея, освен набора от гени.
Освен това, донорството на яйцеклетки е възможно от доста кратък период от време (не повече от 20 години) и мисля, че не е законово уреден достъпа на информация между двете страни (донорка и родено дете от нейна яйцеклетка).
Ако греша, Fussi, поправи ме. :)
В случая с осиновяванията, има някаква нормативна база по въпроса.
Fussi, при теб, нещата са на друго ниво. Какво имам предвид?
Моята теория е, че има еволюция в мисленето на хората. Това е нещо като стълба. Някои хора прескачат стъпала или вземат по няколко наведнъж, а други си почиват след всяко стъпало или дори не стигат до последното.
Ето стъпките,в моето семейство.
1.съзнателни опити за дете;
2.разговори за проблема;
3.започване на изследвания;
4.осъзнаване, че проблем има;
5.съгласие с лечението;
6.решение за инсеминации;
7.решение за ин витро;
8.решение за донорска програма;
9.принципно съгласие за осиновяване;
10.осиновяване.
Ти си преминала последното стъпало и виждаш от него доста по-широк хоризонт!
Аз гледам от по-ниско и може да не виждам нещо. Може би, ако бях успяла да забременея с донорска яйцеклетка, щях да размисля, но не стигнах дотам.
Спирам да пиша, защото никой няма да има търпение да го прочете. :oops:
-
Танита, мила, моето мнение е, че не бива да се казва на детето(само в случай, че е заченато с донорска яйцеклетка). Веднага казвам защо мисля така - когато детето е осиновено, при желание то може да открие истинските си родители. В много случаи това дори може да му помогне да преодолее някаква неосъзната травма у себе си. И да заобича още повече осиновителите си, да преживее някакъв своеобразен катарзис...Факт е, че много от осиновените деца пожелават да видят истинските си родители. Какво става, обаче, когато дете, заченато с донорска яйцеклетка поиска да намери "донорката"?...И каква му е тя?...И още хиляди въпроси! В този случай нещата са много по-сложни отколкото при осиновяването(според мен).
Да си призная не се бях сетила за проблема с кръвната група, но психологическият проблем на детето за мен би бил по страшен. Миличка, не те ангажирам с мойто мнение! Просто в тази ситуация вие наистина ще сте неговите татко и мама и не го обременявайте с такъв тежък товар!
-
Танита миличка :lol:,
хората са различни и стълбите им също. Ето за доказателство прилагам нашата стълба:
1.съзнателни опити за дете;
2.желание за рождено и осиновено
3. разговори за проблема с репродукцията;
3.започване на изследвания;
4.осъзнаване, че проблем има;
5.съгласие с лечението;
6.решение за инсеминации;
7.решение за ин витро; - при нас тук беше голямата борба аз се дърпах, защото го смятах за излишно
8.решение за донорска програма; - още по-голяма борба и още по-голямо дърпане :lol:
9.подаване на документи
Не съм минала никакво ниво, защото не съм имала проблем за преодоляване :lol:, разбираш ли...
категорично не искам да агитирам за осиновяване - в никакъв случай
Намесих се в темата просто да ви покажа една от възможните гледни точки на втория човек в двойката. Мъжът ми имаше страхове за мои мисли, които са толкова далече от мен, че ако той не ги беше формулирал, на мен и през ум нямаше да ми мине такова нещо....
-
Момичета, безценни сте!
Сигурна бях, че ще се получи много смисленна и ползотворна дискусия, която да ни помогне всеки сам да стигне до "своята си истина" относно донорството.
И в тази връзка (във връзка със със страховете, пък и не само) си мислех, че е страшно полезно (включително и приятно ;) ) общуването с хора, които са в подобна на нашата ситуация… Затова и предполагам, че ако има темичка специално за майките (настоящи и бъдещи) на дечица, заченати с помощта на донорство… (както има тема на бременните, на осиновители… близнашка и прочее… ), би било от голяма полза (и в практически и в емоционален план)
Напълно подкрепям! osi_9
Ще знае, че не знае, каква му е фамилната обремененост. С нищо не му помага тази информация.
Ще знае, че моята фамилна обремененост не е негова, т.е няма да дава грешни данни.
Но това все пак е малко неизяснена сфера все още. Едва ли ще е толкова фатално!
-
Fussii, човек е отговорен единствено и само за себе си и собствения си живот! /Само да вметна, че хората са много отговорни и към домашните си любичци и много ги обичат/Когато се планира да се създават деца, трябва да сме наясно, че ние можем само да им помагаме и да ги изградим като самостоятелни и отговорни са себе си личности, а не да ги създаваме с ясната мисъл да постигнат това, което ние не сме успяли! Замо искам да отбележа, че има случай в които на 100 % здрави родители се раждат увредени дечица и никои няма вина за това! Дори детето да си е твое нямаш никакви гаранции относно генетиката! То човек като ви слуша вас направо да се откаже! ВИнаги ще има нещо, което не сте предвидили и какво ще правите тогава! Дигате ръце и викате "съдба! какво да се прави?" Като толковеа вие страх и искате всичко да ви е ясно от сега как ще разберете кога сте станали родители и как ще испитате радостите и неволите около отглеждането на децата ви? Това тващо малко ми прилича, като на вече гледан филм!
Tanita, Ти какво би сторила, ако беше забременяла случайно/както в повечето случаи се случва/ и дори незнаеше от кой си забременяла? Щеше ли да направиш аборт, защото незнаеш генетичния код на детето си? Според мен човек решава да има деца когато е готов за това, а не когато разбере, че е различен от останалите! А когато си готов, не те интересуват нито гени, нито родове, нито какво ще кажеш на детето си! Анд вие скучно и просто искате да се грижите за някой това е друг въпрос! Докато се чудите това и онова явно още не сте готови!
-
Е, хайде! Темата е в подфорум Емоционални проблеми.
Нормално е да се споделят емоционални проблеми и душевни терзания. :)
-
Bamze,
Ти по принцип ли си свадлива жена или просто си търсиш обект, за да си излееш емоциите?
Тези елементарни обобщения, които правиш повече пасват на махленска препирня, а не това е целта на темата, ако си забелязала.
Изопачаваш някои от изказванията по много елементарен начин! Както забелязвам определено целта ти е да обидиш част от момичетата.Мен не можеш да ме обидиш, защото аз не се обиждам от всеки!
Искам да ти напомня, че форума е създаден за взаимопомощ и последното нещо, от което имаме нужда е някой да влиза тук и да менторства (веднъж вече ти го казах!!!)
Лошото е, че има много жени, които може би искат да понапишат нещо в темата и да споделят проблемите си, но от такива "доброжелателки" като теб няма и да припарят.
Ще те помоля да прочетеш правилата на форума и да видиш, че такова поведение като твоето не се толерира!
-
...Да, но какво печели детето от това, че знае, че е от донорска яйцеклетка […]?
Истината.
Независимо каква е тя, това дете ще стане зрял човек, който има право да знае.
...Отношенията родител-дете […] не може да бъдат изградени на недоверие, несподеляне и премълчаване. Градиш къща върху лоша основа...
Аз също смятам, че детенце, заченато с помощта на донорска яйцеклетка, безспорно има точно едни мама и тате!… Но ако определени факти покрай зачеването му са толкова незначителни, тогава защо трябва да се крие? Та това също е част от историята на детето. (Вие не сте ли питали родителите си, дали щъркела ви е донесъл… :wink:)
Нямам представа, дали такова детенце би тръгнало да търси донорката си (по аналог на осиновеното)… Този метод се прилага толкова отскоро, че едва ли някой знае ;) Но Танитка, след време, когато (дай Боже) пораснат децата ти, тази тема най-вероятно ще е „прескочено стъпало” от обществото… и ще е нещо естествено…
Малко ми е трудно, да разбера следното:
[…] И още хиляди въпроси! В този случай нещата са много по-сложни отколкото при осиновяването(според мен).
Да си призная не се бях сетила за проблема с кръвната група, но психологическият проблем на детето за мен би бил по страшен. Миличка, не те ангажирам с мойто мнение! Просто в тази ситуация вие наистина ще сте неговите татко и мама и не го обременявайте с такъв тежък товар!
Ая, след като според тебе е по-сложно от осиновяване, значи заслужава повече внимание!… "Смитане под килима" едва ли е добро решение… Но не разбирам, защо да е толкова „тежък” товара (и по какво съдиш, колко е тежък)?
Аз пък за първи път се замислих не за емоционалната страна на въпроса, а за чисто практическата – наистина би било добре да се знаят наследствените болести… Би помогнало много в едни или други моменти…Ако зависеше от мене, щях да се постарая, да науча тези данни...
Иначе говорейки за донорство бих внимавала със сравняването с осиновяване. (Та защо да сравнявам, къде е аналогията? В този случай няма неизвестни … Няма болния въпрос „Защо ме остави?”… Няма „алтернативен свят”, в който би могло да израсне детето)… (Пък и по принцип… нищо не протича по схема… Имам двама познати (осиновени), които не желаят да се срещат с биологичните си родители. (а това са може би 50% от познатите ми, които са осиновени)… ;) )
Относно осиновяването и стълбите: Писала съм го и някъде другаде, извинете, че ще се повторя, но
според мене осиновяването не е последна спирка по пътя на стерилитета!!!
... ...
( :sorry: за офтопика!)
-
Явно моето място не е в тази тема! Оставям ви да си гукате и ако си мислите, че знаете за наследствените болести на прабаба ви моля! Нямам нищо против да си водите записки кой кога е кихнал от вашия род! Ама така вие по-лесно! Ако нещо се обърка, ще си имате виновен/донора/! Пожелавам ви успех и дано скоро се осъзнаето какво искате!
-
Не мога да си представя, че ще крия такава тайна от детето си и ще се страхувам да не би да разбере от някой доктор, примерно, и да стане като в някоя сапунка - "Ама ти що не ми каза?!" и т.н. Това малко на шега :) Мисля, че истината само ще му покаже колко е желан и специален - нашето чакано и обичано слънчице. Познавам семейство, което е казало на осиновенито си дете как дълго майката се е молила за детенце и Господ я е срещнал с най-прекрасното дете на света, как го е заобичала и не е искала никое друго, а точно него. Това дете знае, че е обичано и желано и специално. Познавам и друго семейство, чиито осиновени дечица разбраха от "доброжелатели", че са осиновени - момчето много тежко понесе тайната и коренно се промени, лежа по затвори и затъна. С момиченцето успяха да поговорят родителите навреме, преди да се отчужди от тях и сега се разбира с родителите и учи в Щатите. Та идеята ми е, че нищо не остава скрито-покрито и за мен е по-добре детето да научи от мен как е дошло в дома и в сърцето ми. За мен има аналогия между осиновяване и донорство.
Не налагам на никой мнението си :) Всеки има право да каже на децата си това, което смята за правилно.
-
понеже още се ориентирам и чудя откъде дойде това "меле" в темата, само ще попитам
Chandra казваш:
"Писала съм го и някъде другаде, извинете, че ще се повторя, но
според мене осиновяването не е последна спирка по пътя на стерилитета!!!"
Кой е пътя на стерилитета? За да се ориентираме в спирките по някакъв начин ... yahoo_33
-
Нека, моля ви, да успокоим топката.
В тази деликатна тема, ще помоля за повече толерантност и повече разбиране.
Не е необходимо и даже е банално, всяка трета тема да се превръща в в скандал.
-
понеже още се ориентирам и чудя откъде дойде това "меле" в темата, само ще попитам
Chandra казваш:
"Писала съм го и някъде другаде, извинете, че ще се повторя, но
според мене осиновяването не е последна спирка по пътя на стерилитета!!!"
Кой е пътя на стерилитета? За да се ориентираме в спирките по някакъв начин ... yahoo_33
Има жени, които изобщо не са склонни да осиновят. Опитват какво ли не, за да заченат и дори и след неуспех, те пак не стигат до вариант осиновяване…
Има други, които никога не биха опитали, да заченат чрез помощта на АРТ – методи, но осиновяването е нещо съвсем естествено за тях…
Има такива, които нямат проблеми нито с едното, нито с другото ;)
Аз разбрах за себе си, че осиновяването и раждането са два различни пътя… Че едното не е заместител на другото… И бих ги извървяла и двата…
Освен това ;) защо го споменах днес :D
В „стълбата на Фуси” осиновяването беше „стъпало номер 2”… а в тази на Аля – на последно място...
:D osi_9
П.П.
понеже още се ориентирам и чудя откъде дойде това "меле" в темата, само ще попитам...
Извинете, ако по някакъв начин съм допринесла за "мелето"! yahoo_33
-
Забраних ви питам колко сте си сигурни че при инвитро процедурите и при инсеминациите ви връщат точно вашия биологичен мотериал? Грешките винаги са възможни! Какво ще кажете за този казус? И според мен осиномяването няма нищо общо с донорските яйцеклетки. Колкото до "менторството" нямам такева намерениял Мислех, че целта е всеки да си каже мнението, а не да се съгласим с този, които е запоочнал темата. Смятам, че с нищо не съм нарушила моралните и етични норми на форума
-
Еееее, не се стърпях вече! То бива, бива, ама това вече е прекалено. Бамзе, много те моля, спри да се караш на хората. Не бъди толкова груба. Да, темата е за споделяне на различни мнения. Ти изказа своето. Но след това ти беше тази, която иска всички да са съгласни с теб. Позволяваш си да налагаш модели и да обвиняваш момичетата едва ли не в инфантилност 8O Хайде, моля ти се, стига вече. Достатъчно терзания имат тези жени, за да ги обиждаш и да ги квалифицираш като готови и неготови да имат деца или да пристъпят към донорство. Коя си ти, че да съдиш и да даваш оценки? Нямаш това право. Това е дълбоко личен избор и всеки си има неговите страхове и е в правото си да ги има.
Хайде стига с този назидателен тон!
П.П. И моля те, пиши малко по-грамотно и четливо, че нищо не ти се разбира.
-
Личния избор не се дискутира по форумите! Явно всичко ми се разбира щом и ти sixsens се включи! Много лично го прие! Имам право точно толкова колкто и всички останали, така че много моля по полека! Страхувайте се колкото си искате, аз само се опитах да ви кажа, че няма смисъл от това. Май наистина си създавате допълнителни проблеми, все едно си нямеме достатъчно! Много негативно сте се размислили. Изобщо не се стремя към вашето добрение, но като гледам темата вие я вартите около моите изказвания! За сег само ще ви чета за да не се дразните! Приятна вечер и неизпадайте в параноя!
-
Момичета, аз предлагам всички да си подадете ръка и темата да продължи в духа, с който беше започната, защото е много интересна.
Сигурна съм, че никоя от нас щом е в този форум - няма никакво желание да се кара с другите.
Иначе по темата .. аз също мисля, че е най-добре детето да знае истината, За жалост не мога да измисля кой е правилния начин да се съобщи това. Предполагам, ако има някое момиче в Зачатие, което се занимава с психология би могло да даде съвет относно този проблем.
-
Мила Танита, извинявай, че така се разми темата! :( Наистина не е хубаво, да превръщаме тези сериозни въпроси в скандал! Сигурна съм ,че всяка от нас може да сподели нещо полезно, добронамерено… или пък да замълчи… (това се отнася и за мене :wink:)…
Подобна тема е изключително необходима, нека не я съсипваме в глупави спорове. Нека сме по-добри и по-полезни…
Мисля, че е излишно да забравяме добрия тон заради различия в мненията. Това не помага никому… Би било страхотно, ако можехме да изказваме свободно мнението си, без то да е автоматично лична обида, ако се разминава с нечие чуждо...
... ...
Има жени, които биха запазили в тайна донорството и други, които биха постъпили по различен начин – всеки решава сам за себе си… Има жени, за които гена е изключително важен и други, за които няма чак такова значение… Всеки си има своите грижи... Но така или иначе страховете и притесненията, свързани с тази проблематика, каквито и да са те, заслужават необходимото уважение! Нека се подкрепяме взаимно!
И по същество:
Според мене наистина би било чудесно, ако се отвори специална рубрика за майки (настоящи и бъдещи), заченали с помощта на донорство… За да имат възможност да се запознаят, да се срещат… да си общуват, да си помагат…
Желая ви приятна вечер!
-
Забраних ви питам колко сте си сигурни че при инвитро процедурите и при инсеминациите ви връщат точно вашия биологичен мотериал?
Излишно ... Според мен точно толква сигурни, колкото и след като се събудиш от упойка след секцио си сигурен, че бебето, което ти носят е твоето - независимо как си заченал. Няма нужда да стигаме до крайности.
Извинявам се, че се намесвам в темата, защото пред мен въпроса за донорска яйцеклетка не е стоял, но в един етап на борбата ни в началото стоеше въпросът - донор на сперма (мисля, че емоционално е същото) или осиновяване , впоследствие спермограмата се подобри мъничко, колкото за ИКСИ.
Искам да се включа по темата с мнение (то е лично и не искам да ангажирам никого с него). Анатомия и физиология на човека (в т.ч и репродуктивна) се изучаваше по мое време в 10 клас. Тоест за да разбере детето понятия като яйцеклетки, оплождане, изкуствено оплождане - то трябва да е доста голямо кажи речи в средата или към края на пубертета и реакцията непредсказуема. Надявам се Фуси да се включи тук с опитно мнение, което много ценя. Всъщност каква е разликата, дали е заченато след лечение на ендометриоза, поликистоза или ИЯР ? Освен това след 20 г репродуктивната медицина ще е толкова напред (като наблюдавам как се разви пред очите ми за 7 - просто невероятно) и тогава всички тези теми ще сме толкова свикнали с тях както с цезаровото сечение ...
Колкото за среща между полубрат с полусестра - ами имаше една статистика някъде в нета, че процента на деца, чиито бащи не са им биологичните такива е много висок - та същия казус стои и тук. Особено сред по-ранните бракове, където не е ясно много какво как с кого и на кой купон.
-
Абе Garga, какво точно да му кажеш на това детенцеБ "Виж мило, аз те родих, отгледах и много много те обичам, ама да знаеш, че ти носиш друг генетичен заряд и си се появило на бял свят по донорска програма" Според мен найстина преплатохме темите с осиновяването. Аз лично ще кажа истината и при двата случая, но не защото ще съм водена от мотиви за генетика и разни други неща! Ще обясня, че на този свят жвеят много добри хора, които помагат на други също тлкова добри хора и така се е стигнало до неговото появяване на бял свят за радост на всички. Но това трябва да стане тогава, когато детето е готовао да разбере какво изобщо значава донорство.
НЕзная обаче дали бих споделила с широк кръг от познати и роднини цялята ситуация,защото не съм сигурна дали няма обясненжа, че споредмен иетона детето ми да го сдде някой друг в неподходящия за него момент.
През цялото време, се опитвах да кажа, че според мен яйцеклетката е много важна, но също толкова е важна и плацентата. Именно от ня се извличат стволовите клетки, именно тя е първата ни връзка с детето. а страхове виаги ще има! Мен например ме е страх, че ако след време се разделя с бащата на детето ми по различни причини/не го пожелавам на никого. Да не ме разберете пок погрешно!/ аз мога да го загбя, защото няма начин да докажа, че това дете е моя плат и кръв! Няма да има припокриване на ДНК! Но има лисмисъл кажете ми моля в този така напрегнат психологически за всички ни момент да вкарам и такива негативни мисли в главата си! Опитвах се да ви кажа, че за нищо няма 100 % гаранция. Аз лично найстина ще предценя момента в които до разговарям по този тока деликатен въпрос, но при всички случай той ще бъде по нататък в живота ми. Сега ще насоча мислите си това дете да се роди живо и здраво, защото ако това нне сеполучи реално няма да има и каво да му обясня. Така мислая и не съм искала никого да обиждам, да ви съдя и да ви давам оценки. Исках да внеса малко повече оптимизъм и позитивизъм, защото и без това не ни е лесно! А и мила Sixsens, имам равни права със всички вас.
-
Искам да се включа по темата с мнение (то е лично и не искам да ангажирам никого с него). Анатомия и физиология на човека (в т.ч и репродуктивна) се изучаваше по мое време в 10 клас. Тоест за да разбере детето понятия като яйцеклетки, оплождане, изкуствено оплождане - то трябва да е доста голямо кажи речи в средата или към края на пубертета и реакцията непредсказуема. Надявам се Фуси да се включи тук с опитно мнение, което много ценя. Всъщност каква е разликата, дали е заченато след лечение на ендометриоза, поликистоза или ИЯР ? Освен това след 20 г репродуктивната медицина ще е толкова напред (като наблюдавам как се разви пред очите ми за 7 - просто невероятно) и тогава всички тези теми ще сме толкова свикнали с тях както с цезаровото сечение ...
Колкото за среща между полубрат с полусестра - ами имаше една статистика някъде в нета, че процента на деца, чиито бащи не са им биологичните такива е много висок - та същия казус стои и тук. Особено сред по-ранните бракове, където не е ясно много какво как с кого и на кой купон.
напълно подкрепям това.
според мен е абсурд да се опитваш да обясниш на едно малко дете идеята за донорската яйцеклетка. "тати ми е тати, но мама не ми е мама"...
аз лично не бих казала. осиновено - да, донорска сперма или яйцеклетка - не. не мога да си формулирам аргументите научно, така го усещам.
за риска от кръвосмешение - той си съществува и в природата. мъжете по природа са полигамни, промискуитетът, особено на млади години, е често срещано явление и много мъже имат извънбрачни деца, като за някои дори не подозират. процентно, този брой е вероятно по-голям, отколкото на родените от един и същи донор на яйцеклетки.
-
Мили момичета, нека не се сърдим на bamze, а да разберем, че и тя като всички тук има своите страхове и притеснения и може би "изпушва" понякога.
Bamze, за много неща си права, но може би в някои изказвания си малко рязка :(
Chandra, мила, не съм съгласна с определението "смитане под килима". С по-сложно от осиновяване имам предвид, че при донорството на яйцеклетки и майката и бащата са биологични родители - убедена съм в това!!!Тук съм съгласна с bamze, че плацентата е важната! Защо тогава да обременяваме детето излишно? Дали пък не искаме да смъкнем някакъв товар от собствените си плещи?...
Cygnus е много права, че в ранна възраст детето не може да разбере що е това донорство. Много вероятно е да си помисли, че мама всъщност не му е мама...
-
Мила Бамзе, след като си искала да внесеш оптимизъм и позитивно мислене, да беше го направила с подходящия тон. Първите ти постинги бяха напълно в добрия тон, но накрая вече прекали. Аз разбрах какво ти е мнението по въпроса и с голяма част от него съм съгласна. Но в един момент, в опита си да разясниш какво точно искаш да кажеш, започна да ставаш груба и назидателна. Тук се разсикват страховете на всяко едно от момичетата, а не дали въпросните страхове са правилни, рационални или ненужни. Вероятно си наясно, че емоциите са ирационални и трудно се контролират. Разбери, че не всички хора са еднакви и не могат да реагират по един и същи начин на дадена ситуация.
Разбира се, че имаш равни права, за ползване на форума, за изразяване на мнение и т.н. Но никой няма право да обижда другите, а ти го направи. Може да не си искала, но така се получи. Затова, когато пишем в интернет, е добре да премерваме думите си и да внимаваме какво пишем, защото не знаем как ще ни разберат отсреща. Относно грамотното ти писане - ами с доста усилия ти разчитам, но си направих труда да те изчета, за да се опитам да те разбера.
Понеже сметна, че много лично съм приела изказванията ти, вероятно намеквайки, че ме настъпваш по болно място, ще ти кажа, че пред мен не стои въпроса донорство. Но си представям какви въпроси разкъсват момичетата и ми е адски болно, че се налага да взимат такива решения.
Не се сърди, а се вгледай малко в постингите си, помисли и ще разбереш защо реагираме така.
Танита, съжалявам, че се намесих в спора и допринесох за оспамването. Надявам се, че всяка от вас ще стигне до своя отговор и ще е щастлива от това. Успех, милички!
-
Извинете, момичета, но темата стана такъв батак, защото всеки гледа от своята камбанария.
Колко от тези, които защитават твърди позиции и спорят, са минали по пътя на ин витро с донорска яйцеклетка?
Мисленето на един и същ човек е различно, в различните моменти от живота, или само аз се развивам?
Повтарям, едно е да си представяш ситуацията, друго е да си попаднал в нея. Мога да дам много примери.
Аз заради това писах за стълбата толкова подробно.
Казах, че стъпалата са принципни и подредбата им при всяка двойка е различна - например при мен и Фуси.
-
Chandra, ами разбира се, че не е леко за едно дете на каквато и да е възраст да приеме и заживее с мисълта, че трети човек има пръст в зачеването му и единият му родител всъщност не му е съвсем родител...
-
Проблемът има и един друг аспект, а именно дали, кога и как да кажем на самото дете.
Искам да засегна само няколко точки, които ми се струват важни:
Независимо от това, дали една майка е на мнение, че ще е добре да се каже на детето, си или не,…и в двата случая тя трябва да е наясно със себе си. Иначе сянката на несигурността ще пречи на щастието и….
(И ако вече има отношение и по тези въпроси, няма смисъл да се изпадаме в спорове…)
Едва след това идва въпросът за възрастта на детето и кога да му кажем. Но и в случая… (независимо от възрастта, на която смятаме че ще е добре, да се каже)… защо трябва да се набляга толкова много на гените? Според мене Танита не случайно е попитала „кога и как”?
Защото според мене начина, по който ще се каже, е също толкова важен аспект… Като това включва също така отношението ни към темата преди изобщо да започнем такъв разговор.
Извинявам се предварително за това, което ще вмъкна, но ей това ми се стори ужасно неточно:
според мен е абсурд да се опитваш да обясниш на едно малко дете идеята за донорската яйцеклетка. "тати ми е тати, но мама не ми е мама"...
аз лично не бих казала. осиновено - да, донорска сперма или яйцеклетка - не. не мога да си формулирам аргументите научно, така го усещам.
8O Изобщо не мога да разбера, защо”мама да не е мама” - ?
Да, може би ако изречението гласи: ”Виж какво, дете, дойде време да ти кажа, че ти не носиш моите гени”, е възможно то да си помисли нещо в тази посока … (като това би могло да се случи, независимо на каква възраст е… и дори и да е изучило и цялата биология ;) ) Обаче според мене, тази тема има много други аспекти, освен гените… Дечица, заченати по този начин, наистина са много специални и обичани… (Допадна ми варианта на Бамзе за това, как би обяснила на детето си)… А майките са невероятни жени с изключителен характер и сила…
Тук е момента да споделя, защо според мене има разлика между осиновяването и зачеването с помощта на донорство. (Ще се опитам, да го обясня по странен начин… ама иначе не се сещам, как…)
Всяко детенце носи в своята история и тази на родителите си... И му е интересно, да научи повече за тях – какви са били, как са се запознали и оженили … и какво ли още не ;)
В историята на осиновеното детенце има два чифта родители – и затова то (би могло) да иска да знае не само историята на мама и тате, а и тази на биологичните му родители – какви са били… как се е появило на този свят, защо са го оставили…
Обаче детенцето, заченато с помощта на донор, има само една родителска история в живота си. То е създадено и отгледано от тях с любов и ок, носи гените на някого, но никога не е имало друг родител! (там няма история)
… …
Ая, благодаря ти, че обясни. Наистина вече те разбирам... Аз лично бих имала „товар върху плещите си”, ако премълчавам нещо такова… (Но не бих корила когото и да било, ако не мисли като мене…) Що се отнася до „психологическия проблем у детето”… Нека се опитаме, да изброим конкретно евентуални емоционални трудности, с които то може да се сблъска… и може да се окаже, че тези проблеми имат някакво решение :)
Джам, исках да попитам (наистина е само с цел дискусия) би ли казала на децата си, че са заченати чрез ИКСИ или инвитро?
Танита, отдавна ми се искаше го кажа, ама :oops: Възхищавам на последователността ти за нещата, които правиш… :flower:
Приятен ден, момичета!
-
Извинете, момичета, но темата стана такъв батак, защото всеки гледа от своята камбанария.
Колко от тези, които защитават твърди позиции и спорят, са минали по пътя на ин витро с донорска яйцеклетка?
Мисленето на един и същ човек е различно, в различните моменти от живота, или само аз се развивам?
Повтарям, едно е да си представяш ситуацията, друго е да си попаднал в нея. Мога да дам много примери.
Аз заради това писах за стълбата толкова подробно.
Казах, че стъпалата са принципни и подредбата им при всяка двойка е различна - например при мен и Фуси.
Напълно подкрепям. Моята позиция в момента, четейки вашите постове търпи промяна.
Напълно осъзнавайки това пуснах темата, за да чуя и вашите мнения, особено на момичетата, минали по този път.
Това за плацентата беше напълно ново за мен, нямах никаква представа за ролята и при износването, Bemze, благодаря ти за информацията.
Напълно съм съгласна с JAM за:
според мен е абсурд да се опитваш да обясниш на едно малко дете идеята за донорската яйцеклетка. "тати ми е тати, но мама не ми е мама"...
аз лично не бих казала. осиновено - да, донорска сперма или яйцеклетка - не. не мога да си формулирам аргументите научно, така го усещам.
От друга страна да изчакаш да порасне и тогава да му обясняваш става много комплицирано. Кога точно, когато е в пуберетета или като стане на 25?
Още по-сложо става, всички психолози съветват при осиновяване тази информация да се поднася на децата докато са малки - много по-лесно и естествено се приема от тях.
Така че, може би започвам да се убеждавам все повече, че е по-добре децата изобщо да не знаят. Но остава тогава моралния въпрос с лъжата и доверието. Ако все пак при някаква болест или трансплантация лъсне цялата истина, какво правиме?
Или както е при Bebe_2009 - кръвната група.
Знаете ли колко ми се иска и на мен - да махна с ръка и да кажа - абе ще му мисля като стане (то може и никога да не стане, ама нали го правим, за да стане, не можеш да парвиш нещо и да смяташ, че няма да стане). Разбира се, че не всичко може да се предвиди, това е абсурд, но има неща, които предварително трябва да си обмислил, поне да поразсъждаваш над вариантите.
Чандра, бях вече написала постинга си, когато видях твоя;-) Благодаря ти! :D
Всъщност, да, може би големият въпрос е как
-
Понеже стана дума за това дали ще се каже на децата как са заченати. Според мен има значение кога и какво точно ще се каже. Вие кога разбрахте как точно сте заченати? Аз лично го разбрах технически как става това от децата от квартала :)
За мен този въпрос има два аспекта - технически и емоционален. Независимо с каква апаратура, с какви среди и гамети се е осъществила нашата мечта - тя има един основен общ емоционален аспект - те са много дълго чакани и бленувани и не виждам нищо лошо децата да знаят това, колко много са се обичали мама и тати и колко дълго са ги чакали и през колко трудности са минали за да имат това щастие. Въпроса е какви точно технически подробности е нужно да знаят. (Естествено ако решат да специализират акушерство и гинекология = ще знаят повече от нас за това ;) ) И си мисля, че това трябва да е на етап, когато те самите вече са готови да станат родители, може би след пълнолетие.
Мисля, че всеки родител преценя точния момент и дали изобщо да има такъв момент на споделяне, тъй като спектърът е много широк - от приемане на медикаменти за подпомагане на фертилизацията до най-нови технически методи. По-важно е да знаят за нашата борба в емоционално отношение. Освен това една техническа информация непълна и неразбираема за него би объркала детето повече.
-
Мили момичета, нека не се сърдим на bamze, а да разберем, че и тя като всички тук има своите страхове и притеснения и може би "изпушва" понякога.
Bamze, за много неща си права, но може би в някои изказвания си малко рязка :(
Chandra, мила, не съм съгласна с определението "смитане под килима". С по-сложно от осиновяване имам предвид, че при донорството на яйцеклетки и майката и бащата са биологични родители - убедена съм в това!!!Тук съм съгласна с bamze, че плацентата е важната! Защо тогава да обременяваме детето излишно? Дали пък не искаме да смъкнем някакъв товар от собствените си плещи?...
Cygnus е много права, че в ранна възраст детето не може да разбере що е това донорство. Много вероятно е да си помисли, че мама всъщност не му е мама...
напълно подкрепям ...
По повод истината с голямо И, която се изтъква като аргумент сама за себе си ...
Представяли ли сте си свят, в който всеки е напълно и докрай откровен? Психиатрите са близо до такъв, когато се сблъскват със симптоми на шизофренията ...
-
По повод истината с голямо И, която се изтъква като аргумент сама за себе си ...
Представяли ли сте си свят, в който всеки е напълно и докрай откровен? Психиатрите са близо до такъв, когато се сблъскват със симптоми на шизофренията ...
Моето мнение е, че детето трябва да знае истината. Което не означава автоматично "свят, в който всеки е напълно и докрай откровен"... Според мене става въпрос просто за приоритети...
-
Аз си мисля, че най-напред е важно принципното ни отношение: Искам ли да крия от детето си подобен факт?… Доколко ме притеснява донорството?… И тогава въпросът с възрастта може да се окаже не толкова сложен ;)
Въпросчетата, на които трябва да отговорим,би могло да изглеждат така:
Искам ли да крия от детето си този факт?
-> да -> защо?
-> какво бих правила, ако научи от външни хора?
-> какви проблеми могат да възникнат? -> …
-> не -> кога ще е добре да му кажа? -> „за” ранната възраст
-> „против” ранната възраст
-> как ще е добре да му кажа? ->
-> какво е отношението ми към споделяне с външни хора?
-> какви проблеми могат да възникнат? -> …
Ох, трябва да отлитам за работа…
Поздрави!
-
Благодаря ти, mmary, ти много точно ме разбра! ИСТИНАТА вероятно ще разтовари нас, но ще натовари едно невинно същество!
Chandra, първия психологически проблем вече го написах - има трети човек при зачеването, а приятелчетата си имат една мама и един тати...
-
Абе само като се замисля какво знаех за ин витрото преди 10 години - било то с автоложен или донорски материал - точно нищо. И как би реагирало едно дете, което дори не е учило биология, че е направено по някакъв такъв сложен начин. Тва дето е в моята глава е едно, в главата на едно малко дете е съвсем друго. Ясно е, че още в първи клас знаят, че не щъркелите носят бебетата, но такива сложни термини биха го притеснили и объркали много и ще го вкарат във филми - децата имат много развинтена фантазия и въображение и гледат много анимация.
-
Аia, Cygnus,
абсолютно мисля по този начин!
Е няма истина на този свят, която да е по-важна от психоемоционалното здраве на детето ...
Когато истината ще донесе единствено и само ползи - ОК ... Но кое от това, за което говорим е безспорно?
То, ей Богу, детските психолози имат различия за това дали родителите да се показват голи пред децата си и в каква степен ... щот видиш ли тук таме се формират психопати вследствие нещо си ...
п.п. механичното копиране на американска и европейска психологическа теория /а и практика/ за българския психо-социален модел е точно толкова неприемливо, колкото и пълното й отричане ...
-
За мен този въпрос има два аспекта - технически и емоционален. Независимо с каква апаратура, с какви среди и гамети се е осъществила нашата мечта - тя има един основен общ емоционален аспект - те са много дълго чакани и бленувани и не виждам нищо лошо децата да знаят това, колко много са се обичали мама и тати и колко дълго са ги чакали и през колко трудности са минали за да имат това щастие. Въпроса е какви точно технически подробности е нужно да знаят
Не е едно и също дали детето ти е заченато ин витро или е инвитро с донорска яйцеклетка, тъй като при донорството вече говорим за друг биологичен родител. Това е голямата разлика. От там идва и проблема с информацията, която трябва или не да бъде казана на детето.
Благодаря ти, mmary, ти много точно ме разбра! ИСТИНАТА вероятно ще разтовари нас, но ще натовари едно невинно същество!
Chandra, първия психологически проблем вече го написах - има трети човек при зачеването, а приятелчетата си имат една мама и един тати...
Aia, повярвай ми мила, точно тази истина изобщо не би ме разтоварила, напротив. Аз лично бих предпочела никога да не му казвам, това от което се притеснявам е, че такава една тайна някога по някаква причина би излязла на бял свят и би имала по-неприятни последвстия за психиката на детето, което може би вече няма да бъде дете в този момент.
-
Откъде тръгнахме, къде стигнахме :lol:
Мисля че темата осиновяване тук въобще не уместна. Причината да я спомена беше само и единствено за да подчертая, че в разни ситуации ние си мислим, че половинката ни има страхове и съмнения, а в действителност на въпросната половинка точно тез неща и през ум не й минават.
Темата все пак е за страховете нали?
Вамзе обаче е права за едно - не можем да планираме точно стъпка по стъпка какво ще се случи по ден и час. В смисъл - да, още от началото бях планирала да кажа на Нико че е осиновен,бях планирала и кога да стане. Е не стана така, просто подходящия момент дойде неочаквано и аз го използвах.
От дете до дете има огромна разлика, ситуации бол, абсурд е да предвидиш всичко. Още по-голям абсурд е да планираш как ще реагираш спрямо човек, който не познаваш Важното е да имаш принципна позиция, а кога ще му дойде времето - майката сама ще си усети.
-
Tanita , преди да се обясни ин витро с донорска яйцеклетка, трябва да се обясни какво е ин витро (за много възрастни все още не е ясно, че гаметите могат да са и на партньорите), а преди ин витро на дете трябва да се обясни как става без ин витро и защо се е наложило. И на възрастен, при това образован, понякога отнема време да се обясни всичко това, какво говорим за малко дете.
-
За да си влезем отново в темата
Като освен "гените", другите ми страхове са:
1. Не тръгвам ли много сериозно срещу природата, използвайки науката?
2. Няма ли някъде, някога това дете да срешне братя и сестри, за които дори и не подозира и няма ли някъде и някога да стане роднинско кръвосмешение, за което аз съм била виновна - като вината ми е била може би чисто егоистичното желание за дете?
Много хора сигурно ще кажат, че прекалено много се замислям, предполагам, че е така, но в крайна сметка нали затова сме мислещи същества...
Като разбира се, независимо от моите си съмнения и страхове, аз дълбоко в себе си знам, че ще го взема това решение и ще мина на този вариант. Темата е по-скоро с терапевтична цел да споделим страховете си, като може би така успеем по-лесно да ги превъзмогнем.
1. Да е много, да е много, е колко да е :wink:. Това въобще не го мисли. Иначе хич не ходи по доктори и чакай на природата ...
2. Желанието за дете ВИНАГИ е егоистично. Да родиш, да осиновиш, да заченеш ин витро, инсе ...няма никаква разлика - абсолютен егоизъм и какво лошо има в това?
3. Риск от кръвосмешение, теоритично винаги съществува и при напълно естествено заченати деца с непослушни родители това едно. Второ - обществото осъжда кръвосмешението. И то когато е предварително известно, ако ме разбираш ...
За гените, не мога да пиша, защото след като имам осиновено дете, очевидно е че въобще не ми пука за тях....
-
Подписвам се с две ръце под казаното от sygnus!
Единственото, за което си струва да се страхуваме, е здравето и щастието на детето.
Аз си спомням, колко бях шокирана, когато майка ми ми каза, че е правила 2 аборта, при положение, че бях ученичка в гимназия.
И съм сигурна, че бих казала на детето, но едва, когато то е на етап да става родител. Но това е толкова хипотетично, като знам на каква възраст съм, че не виждам смисъл, изобщо, да се замислям.
-
Fussii,
Вече говорим за тази част от темата:
Момичета, благодаря за постовете, много са ценни за мен!
Проблемът има и един друг аспект, а именно дали, кога и как да кажем на самото дете.
Тук вече нещата стават доста сложни. Разбира се, едва ли има готови "рецепти" за това.
Първата част беше за подгряване :D ...
п.п. не мисля, че темата се е превърнала в тема за осиновяването yahoo_33
-
Лично за мен аспектът с казването изобщо не стои на дневен ред - няма абсолютно никакъв смисъл.
Това дете ще го износя, ще го родя, ще бдя над съня му, живот и здраве ще го кърмя, после прохождане, първата дума, детската градина, първолаче, тийн, първи гаджета и вълнение... Това ще е МОЕТО дете (добре де - на мен и на мъжа) :lol:
Другото, което никога не бих направила е да ползвам яйцеклетка от роднина или приятел - за мен това крие безкрайно много рискове, и потенциални тревоги, защото човек, който е в състояние на афект може да каже нещо, за което после да съжалява, но... злото ще бъде сторено.
-
Хммм
според мен като начало, децата не са "наши" в смисъл на собственост. Това, че аз треперя над Никола, не може да го задължава по никакъв начин, нито освобождава мен от задължението да му разкажа откъде е дошъл
Имам предвид следното - ако за мен няма значение генетичния материал, от който е заченато детето ми, за него може и да има. Не може аз да предопределя коя е абсолютната истина.
От гледна точка на момента на казването съм абсолютно съглласна, при заченатите от донор деца, той може да почака
-
Хайде и аз да напиша нещичко тук.
Първо една молба. Момичета, които влизате в темата, стъпвайте много внимателно, деликатна е.
За мен/ и не само/ е доста интересна и полезна, не би ми се искало да тръгне в грешна посока.
Преди 2-3 години, когато аз минах през тези вълнения като бъдещ донор, мнението ми по въпроса за информирането на детето беше - категорично против. В крайна сметка, ако родителите не кажат, другите едва ли ще разберат – все пак жената износва детето, за мен тя е неговата майка. Но..., само ако донорката мисли като мен . Винаги съществува риск.
Затова мисля , че донорът и реципиента не трябва да се познават, за да не се създава емоционална връзка, която рано или късно ще доведе до контакт с детето, който пък може да внесе усложнения в ситуацията.
Четейки темата , стигам до извода, че днес не мога да дам еднозначен отговор – и едните и другите имате стабилни доводи.
Аз имам голяма дъщеря и сега, въпреки че е в трудна възраст, нямам особени проблеми /да чукна на дърво/ с нея, точно защото отношенията ни са изградени върху пълно доверие. Тук се съгласявам с Фуси.
Но пък и Сигнус е права – кога е правилно да се поднесе такава трудносмилаема информация? И дали трябва?
От друга страна , аз дори не си спомням точно в кой момент обясних на дъщеря ми защо живеем сами двечките, то се случи много непринудено, искрено, непланувано, без излишни драми и детето ми ме изненада с такава мъдра реакция, че щях да падна.
Може би животът сам ще ви подскаже как да постъпите - дали да кажете или не.
Това , което знам със сигурност, че всеки родител желае най-доброто за своето дете. "Най-доброто"за всеки е толкова различно, колкото са различни хората.
Сигурна съм, че всички ще станете прекрасни майки и ще направите най-доброто за вашите деца.
-
...
Имам предвид следното - ако за мен няма значение генетичния материал, от който е заченато детето ми, за него може и да има. Не може аз да предопределя коя е абсолютната истина.
Това, значението за генетичния материал от който си заченат, дали е генетично заложено или е придобито? yahoo_33
-
Здравейте! С риск да се подразните, ще се ввключа отново. Онтосно страховете ни относно продаължението на рода искам дави разкажа една история: Едно семейство преди години така и неуспяло да си роди дечица. След време случайно чули за две сестрички но които живота поднесъл много мъка. Осиновили ги! Те знаят цялята истина, защото бяха големи и осъзнаваха това, което им се случва. Сега вече са големи, имат свой деца, които кръщават на имената на осиновителите си и продължават не техния си биологичен род, а рода от който са отгледани. Същите тези момичета след време разбраха, че имат биологичен брат, за когото нищо не са знаели, но го възприеха, като съвсем случаен човек. Тук кръвната връзка не изигра никаква емоционална роля!
Колкото до мен, понеже ми се налага да ползвам донорските програми, мога да кажа, че единствениет мотив, поради който ще запозная един ден детето си със подробностите около неговото зачеване, ще бъдат продиктувани от това, да знае, че няма нищо непостижимо, че за всеки проблем има разрешение, че всичко се случва и никой не е застрахован. Според мен в днешно време, когато децета ни започнат да се интересуват как са се появили на този свят, трябва вече да им разясняваме всички възможни репродуктивни и продуктивни схеми, за да израстнат толерантни спрямо другите хора и да приемат нещата съвсем нормално. Това е моето мнение по въпроса за казването. Колкото до това как аз ще възприемам детето си мога да ви кажа, че в момента в който разбера, че ще стана майка, всичко ще е минало. Ще съм безкрайно благодарна на донора за неговата човечност, но само това ще изпитвам към него. Дори нежелая да го познавам. И ви гарантирам, че на момента ще забравя дали тази клетка е от мен или не. Това ще си е моето дете и ще го възпитам в дух, че няма нищо лошо в това, да дадеш част от себе си за да помогнеш на друг човек. Ако искайте ми вярвайте, но аз незная фамилната си обремененост, дори собствената ми биологична майка неможе да ми каже, дали съм била болна от шарка. В тази връзка ако някой доктор ми зададе въпрос в това направление аз незнам какво да му отговоря.
Калкото до обществото: Аз няма да крия начина по които съм заченала детето си! Които може да го приеме ОК! Които неможе това си е негово право! Готова съм всеки които се мисли за безгрешен да ме замеря с камъни, но ще разясня всичко на детето си, за да може, то когато порасне и има приятели с подобни проблеми, да се отнася към тях с разбиране и да приема проблемите, защото знае, че има разрешение на тях и той или тя е живото доказателство за това.
Извинявам се предварително, ако някои се е засегнал от написаното! Наистина имам най-добри намерения и никакво желание да се конфронтирам.
-
Хммм
според мен като начало, децата не са "наши" в смисъл на собственост. Това, че аз треперя над Никола, не може да го задължава по никакъв начин, нито освобождава мен от задължението да му разкажа откъде е дошъл
Имам предвид следното - ако за мен няма значение генетичния материал, от който е заченато детето ми, за него може и да има. Не може аз да предопределя коя е абсолютната истина.
От гледна точка на момента на казването съм абсолютно съглласна, при заченатите от донор деца, той може да почака
Фани, ясно е, че не е мое в смисъл на собственост, но някак си не ми се връзва представата за това да е "чуждо" в оптиката, че не носи моите гени, за мен това няма значение, нали аз ще го отгледам. Значи реално това е "моето" дете.
Ох, сложно ми е да го обясня, затова ще ви го илюстрирам от личен опит, така може би най-добре ще разберете за какво става дума.
Аз съм дете на разведени родители (както гласеше навремето клишето). Човекът, който наричам свой баща е вторият мъж на майка ми. Този, който ме е направил, е чисто и просто Жоро Пачев - за мен един тотално непознат човек, който от време на време се появяваше в живота ми (горе долу веднъж на 15-на години). Той за мен е никой. И аз винаги съм се питала - абе по дяволите, защо трябва този човек да е биологичиня ми баща, като аз по мимикрия даже сходни с втория ми баща болести развивам.
Ето за това става дума - не е важна генетиката, важен е човекът, който те е отгледал.
-
...
п.п. механичното копиране на американска и европейска психологическа теория /а и практика/ за българския психо-социален модел е точно толкова неприемливо, колкото и пълното й отричане ...
Мери, извини ме, но явно съм проспала нещо и не разбрах, в каква връзка го каза това? yahoo_33
-
Chandra,
говорех по принцип yahoo_33
а връзката е, че някой спомена за психотерапевтична помощ у нас на тази тема ...
няма подготвени българските психолози по този проблем, а и не само по този ...
не може да прочетеш модела на Верие и да започнеш да го прилагаш механично в България ... няма как да се получи
нито пък е редно да я отричаш Верие преди да си я прочел и замислил дори ...
но да не завиваме към осиновяването, темата е за друго ...
-
Обръщам внимание на факта, че донорите на сперма и на яйцеклетки, по презумпция са анонимни. В клиниката, където съм била реципиент, насрочват така часовете при стимулацията, че двете жени да не се срещат.
Подписват се разни декларации във връзка с анонимността, които не помня добре, защото мислех за ембрионите.
Разбира се, различна е ситуацията на донорство в семейството, но то е частен случай.
Никой не ви предлага да пиете по едно кафе с донорката!
Предполагам, че на нея също не й дават адреса, на който ще живее нейната яйцеклетка.
А случаите, при които донорката също прави ин витро, с половината яйцеклетки, мисля, че не е уреден със закон.
Тоест, няма казус: "дали, ако кажем на детето, то ще отиде при донорката".
-
Обръщам внимание на факта, че донорите на сперма и на яйцеклетки, по презумпция са анонимни. В клиниката, където съм била реципиент, насрочват така часовете при стимулацията, че двете жени да не се срещат.
Подписват се разни декларации във връзка с анонимността, които не помня добре, защото мислех за ембрионите.
Така е, както казва Алиа. Освен това, на донорката не се казва дали изобщо се е стигнало до бременност, а в случай, че донорката също прави инвитро, нито една от страните не знае дали при другата двойка се е получило или не. Аз също не се бях замисляла много по въпроса с тайните и исках само да забременея и да родя здрави деца. Дори като ходих да раждам не бях казала на гинеколога, че сме използвали донорски яйцеклетки, но истината си излезе самичка, когато сравниха кръвните ни групи. Хората трябваше да са сигурни, че не са сгрешили изследването и ме попитаха. Та дори и да искаме да пазим тайна, най-вероятно няма да можем. Сега не знам кога и по какъв начин ще кажа на детето ми как сме го заченали, но предпочитам да го разбере от мен, а не от други хора. Моля се само да е жив и здрав, а моментът за истината сам ще дойде.
Обаче много се ядосвам за остарялото мислене и отношение в България към АРТ процедурите, към осиновените деца и т.н. Какво лошо има, че да трябва да се крием? Хората пребиват децата си, пращат ги да просят и ги държат гладни и не ги е срам, а ние се страхуваме да кажем, че обичните ни слънчица, не са заченати по стандартния начин. И аз съм си представяла как забременявам след страстна нощ с любимия човек, ама не било писано така да стане. Дано докато поотрасне малко Ники нещата се променят. Надявам се.
-
Джам, исках да попитам (наистина е само с цел дискусия) би ли казала на децата си, че са заченати чрез ИКСИ или инвитро?
не мисля, че бих им казала. не виждам причина. на мен моите родители не са ми разказали как точно са ме заченали - в кой ден, на кое легло, в каква поза. за мен няма разлика дали детето е заченато чрез полов акт или чрез АРТ, затова не би ми хрумнало да подчертавам някаква разлика чрез специален разказ и обяснение на начина на зачеване.
-
Съгласна съм с мненията на Рали и jam. Разбира се, аз мисля хипотетично. Вероятно може и да е различно това, което бих направила, ако имах нужда от донорска яйцеклетка. Във всички случаи, обаче, не мисля, че бих казала нищо на детето си, дай боже да го има. В нашият случай даже никой не знае, че правим опити за дете. За жалост при нас нещата стоят така.
Тане, важното е, нещата да се случат, по един или друг начин. А пък ще му мислим, когато му дойде времето! Прегръщам те!
-
Искам да кажа нещо и се спирам, препрочитам някои постове и започвам да се чудя:
Аз нормална ли съм или само така ми се струва? От къде започнахме какви сценарии се написаха. Хипотетично цяла поредица от романи може да се издаде с това развинтено въображение, само че понякога нещата се случват от само себе си когато най-малко очакваш.
Искам Танитка да ти изкажа голяма благодарност за смелостта да пуснеш такава тема.
В момента ме вълнува какво още да направя за да се получи този път, за мен единствения начин е този и не мога да си помисля за друг, защото както казах мъжа ми не иска и да чуе за осиновяване. Много сме си говорили и знам какви са неговите страхове, знам също че след втория неуспешен опит на него му беше по-тежко отколкото на мен, може би защото аз веднага се запътих към следващия опит за да не губя време защото ми е много ценно. Притеснявам се за него да не го разочаровам пак, защото толкова го иска това детенце. Това са в момента моите страхове иска ми се всичко да се случи колкото се може по-бързо за да видя отново грейналите му очи.
Пиша това и сълзите ми капят върху лицето много ме боли като го гледам искам най-накрая и той да се зарадва и да се отпусне така свитата му душа, само ако знаете какъв човек е просто няма друг такъв.
-
Ето за това става дума - не е важна генетиката, важен е човекът, който те е отгледал.
Мили момичета, няколко пъти пиша в тази тема и не се осмелявам да постна написаното. Темата е адски щекотлива и носи много болка, а думите ми със сигурност ще налеят масло в огъня. И все пак не мога да се сдържа, понеже аз пиша от другата позиция - на вече пораснало дете, чийто живот е тежко белязан от това, че дълго време не е имало истинска информация за произхода си. Историята е дълга, не искам да навлизам в подробности, боя се да не ви отегчава.
Но, тази тема естествено и много автентично се разви в дебат дали генетиката или отглеждането определя човека. Така поставен, въпросът е безсмислен. Психологическите изследвания по темата ген или отглеждане (nature or nurture) са безброй и всички доказват едно: ситуацията не е или/ или а и/и. И двете имат еднакво важно значение, макар и по различен начин. (Разбира се, "ставането на човек" е изцяло заслуга на отглеждащия, не на приносителя на генетичния материал, това никой не оспорва. )
С всичко това, от трагичен личен и немалък професионален опит, искам да кажа, че да си затваряме очите за важността на генетичния елемент е опасно, най-малкото, защото той има огромен морален и практически смисъл. Оттук нататък, всеки избира какво да каже на детето си и колко. Не мисля, че има един правилен избор и начин. Въпросът е, да го направи с цялото съзнание, че от избора му следват аааадски дълга редица от неща и не на принципа "ще му мисля, когато стане". Сега говоря като детето, лишено от един от най-важните видове информация за себе си и понесло последствията от това, не като професионалист.
Дано не съм наранила някого.
-
Saule_Nova, благодаря ти от сърце за споделеното! :flower:
Изтрито от една калпазанка и възстановено по нийна молба:
... ...
Цитат на: jam в Днес в 06:06:45
Цитат на: Chandra в юни 25, 2009, 17:15:51
Джам, исках да попитам (наистина е само с цел дискусия) би ли казала на децата си, че са заченати чрез ИКСИ или инвитро?
не мисля, че бих им казала. не виждам причина. на мен моите родители не са ми разказали как точно са ме заченали - в кой ден, на кое легло, в каква поза. за мен няма разлика дали детето е заченато чрез полов акт или чрез АРТ, затова не би ми хрумнало да подчертавам някаква разлика чрез специален разказ и обяснение на начина на зачеване.
Джам, благодаря ти, че ми отговори! Това е много важен момент – ти по принцип не би казала на децата си, че са заченати чрез АРТ и задръжките ти не са свързани само (или по-скоро, точно) с донорство, гени или „трети човек”… Затова ми се стори, че ще е уместно, да отбележим тази малка подробност.
И понеже темата е свързана със страховете ни… а си говорим хипотетично, какво биха мислили и чувствали децата ни… исках само да допълня (към множеството мнения, които подкрепям!), че според мене децата ни ще са възпитавани от нас и ще е напълно закономерно, да попият нашите страхове. Затова и ако ние имаме проблеми на тази тема, то е много вероятно и не би било изненадващо, ако след време децата ни, научавайки (или не), се окажат притеснени и имат проблем със ситуацията … Според мене темата е изключително важна точно, защото нашите страхове (или съответно липсата на такива) са много важни и водещи в тези процеси…
Нека не прехвърляме всичко върху тезата "Мисля за детето и за негово добро"… защото ако според нас в ситуацията няма нищо нередно и притеснително, тогава откъде ни хрумва, че детето ще има проблеми? Би трябвало, да сме спокойни… И обратното – ако сме убедени, че има причини за притеснение, тогава как очакваме, че детето ни ще бъде спокойно? (а то ще има ли причина, да е такова?)
Не искам, да философствам, да споря или да разбунвам духове. В крайна сметка идеята е, да си помагаме взаимно. Ще споделя мнението си (макар и с леки резерви), като предварително си казвам, че то едва ли е единственото и вярно на земята… Просто ще разкажа нещата, за които си мислех в момента….
Идеята "Ако не кажем на детето, всичко ще е наред" според мене е притеснителна точно, защото явно не искаме да помислим за собствените си страхове… И тогава започваме да си търсим причини (и съответно, един вид оправдания) от рода на: "Не е необходимо, да му казвам такива подробности, …нали при нормално зачеване също не се споделя" (е да, обаче правим разлика между ин-витро, донорство и осиновяване …) … или: "И без това няма да ме разбере, само ще го объркам" и други… (не казвам, че не съществъва този момент)... Предполагам, че на Джам съображенията действително са тези… Но въпреки това ми се иска, да ви попитам, наистина ли са само това мотивите ви, да запазите тайната?… (точно както майките на заченати по естествен път деца не се притесняват да премълчат, как, къде и в каква поза са ги създали )...И ако сте сигурни, че е така, тогава изобщо няма смисъл от тази дискусия… Тогава всичко си е в реда на нещата и не виждам причина за притеснения... Целта ми не е да се заяждам или да съдя, а да се концентрираме върху страховете си, каквато всъщност е темата… Защото всички знаем, че това е важна стъпка в живота, която не е съвсем лишени от трудности, и трябва да се подходи много сериозно и да се обмисли добре…
Според мене е важно, най-напред да сме убедени в позицията си, защото така по-лесно ще се изправим срещу трудностите... Едва след като сме решили, че няма да премълчим фактологията, може да се мисли за подходящата за казване възраст. (В случай, че искаме да премълчим, тогава трябва да мислим конкретно за справянето с други неудобствата… ) И както Фуси спомена, хубаво е, да имаме идея и отношение по въпроса, но как и кога ще кажем зависи от ситуацията – какви са ни настройките, какво е детето ни, кога и какъв е момента...
Моята майка също не е изпадала в технически подробности... само ми обясни, че когато двама души се обичат, те си раждат бебета... (което всъщност също не е съвсем вярно…) Подробностите се наложи да науча много преди уроците по биология просто, защото моята собствена анатомия ме принуди, да потърся някой отговори … В момента, в който съзряваме, ние вече знаем много по темата… независимо от учебния план и без да ни предстои майчинство…
Но защо изобщо е необходимо, да обясняваме на децата си в детайли за яйцеклетки и гамети?…Следното изречение би могло да се разбере и от малко дете: "Мама и тати много те обичат… За да се родиш на този свят ни помогнаха един много добър доктор и една много добра леличка." (Това е само пример,... не казвам, че трябва да се каже така...)
Не знам, дали имам право, да пиша всичко това. На мене не ми предстои донорство… Но си имам и своите страхове, свързани с осиновяването,... и въпреки, че вече сме взели всички решения… просто продължавам да се развивам, включително благодарение на вас...
Предварително се извинявам, ако съм засегнала някого!
Благодаря ви много за вниманието и търпението!
Пожелавам ви хубав ден!
-
Saule_Nova, благодаря ти от сърце за споделеното! :flower:
И аз ти благодаря! Все пак би ли споделила малко повече подробности ( не искам да навлизаш в конкретика, а само в най-общ аспект ) защо генетичната информация беше толкова важна за теб? Надявам се това свое искане да не го приемеш като намеса в нещо, което предполагам е твърде лично и може би болезнено за теб.
-
Психологическите изследвания по темата ген или отглеждане (nature or nurture) са безброй и всички доказват едно: ситуацията не е или/ или а и/и. И двете имат еднакво важно значение, макар и по различен начин.
без да съм чела проучвания по въпроса, моят разум и инстинкт ми подсказват същото.
-
Ето за това става дума - не е важна генетиката, важен е човекът, който те е отгледал.
Малко некоректно съм цитирана, защото аз не смятам, че "не е важна генетиката, важен е човекът, който те е отгледал."
Ако трябва да бъда съвсем точна и честна със себе си, аз смятам следното:
1. Генетично се наследяват физически белези, недостатъци, болести физически, психически и пр. Форма на череп, цвят на кожа, очи, нос и т.н и т.н. Наследяват се таланти, доколкото те са резултат на "начин на свързване на жички в главата". Обяснявам го глупаво, ненаучно, но така аз го разбирам и приемам
2. Генетично не могат да се наследят лош/добър характер, проклетия/добродушие, склонност към алкохолизъм, наркомания r m,=
3. Средата има своето значение.
4. Човек се ражда индивидуалност - има личен капацитет, който е отделен и от средата и от гените, които носи
И отделно от всичко това горе... огромно значение има как си дошъл на този свят и как си бил посрещнат. И ако отричаме това принизяваме както акта на раждане, така и роденото същество
-
не мисля, че бих им казала. не виждам причина. на мен моите родители не са ми разказали как точно са ме заченали - в кой ден, на кое легло, в каква поза. за мен няма разлика дали детето е заченато чрез полов акт или чрез АРТ, затова не би ми хрумнало да подчертавам някаква разлика чрез специален разказ и обяснение на начина на зачеване.
Поредното доказателство колко сме различни :lol:
имаше дълъг период, в който умирах майка ми да ми разказва как не съм била планирана, как татко пишел докторска дисертация, как сбъркали термина на мама, кога съм зачената, как като разбрали се смели и колко се радвали, после как точно съм се родила.Карах майка ми да ми го разказва по 100 пъти :lol: :lol: :lol:
Различни сме и не знаем какви са децата ни и за тях какво е важно. Затова трябва да им дадем възможност на избор...
-
а връзката е, че някой спомена за психотерапевтична помощ у нас на тази тема ...
няма подготвени българските психолози по този проблем, а и не само по този ...
не може да прочетеш модела на Верие и да започнеш да го прилагаш механично в България ... няма как да се получи
нито пък е редно да я отричаш Верие преди да си я прочел и замислил дори ...
но да не завиваме към осиновяването, темата е за друго ...
Не съм съгласна, че няма подготвени психолози, завивам към темата за осиновяването, само за да кажа защо не съм съгласна. Мой познати с помощта на БГ психолог, казаха на осиновеното си дете, като следваха стриктно съветите му кога и как и нямат никакви проблеми - вече 5 години след това.
В момента ме вълнува какво още да направя за да се получи този път, за мен единствения начин е този и не мога да си помисля за друг, защото както казах мъжа ми не иска и да чуе за осиновяване. Много сме си говорили и знам какви са неговите страхове, знам също че след втория неуспешен опит на него му беше по-тежко отколкото на мен, може би защото аз веднага се запътих към следващия опит за да не губя време защото ми е много ценно. Притеснявам се за него да не го разочаровам пак, защото толкова го иска това детенце. Това са в момента моите страхове иска ми се всичко да се случи колкото се може по-бързо за да видя отново грейналите му очи.
Пиша това и сълзите ми капят върху лицето много ме боли като го гледам искам най-накрая и той да се зарадва и да се отпусне така свитата му душа, само ако знаете какъв човек е просто няма друг такъв.
Дай боже да видиш грейналите му очи, дай боже да видиш и грейналите очи на бъдещото си дете! :lol:
Тане, важното е, нещата да се случат, по един или друг начин. А пък ще му мислим, когато му дойде времето! Прегръщам те!
:hug2:
-
Chandra,
говорех по принцип yahoo_33
а връзката е, че някой спомена за психотерапевтична помощ у нас на тази тема ...
няма подготвени българските психолози по този проблем, а и не само по този ...
не може да прочетеш модела на Верие и да започнеш да го прилагаш механично в България ... няма как да се получи
нито пък е редно да я отричаш Верие преди да си я прочел и замислил дори ...
Не намерих къде някой е споменал за психотерапевтична помощ у нас на тази тема, но категорично не мисля, че няма подготвени психолози по нея... Личния ми опит показва друго.
За "модел на Верие" не съм чула, но сигурно има. Съмнявам се, че раната от изоставянето е различна в зависимост от географската ширина, на която си роден, но може и това да е така, нямам претенции да съм толкова добре запозната.
-
По повод на следното:
...
4. Човек се ражда индивидуалност - има личен капацитет, който е отделен и от средата и от гените, които носи
се сетих за нещо ;) Сестричката ми има близнаци и винаги се е чудила, как може да са толкова различни… - та те са заченати от едни и същи мама и тате, родени са в един и същи ден и почти по едно и също време, живеят в една и съща среда, възпитавани са от едни и същи хора по един и същи начин… а разликата между тях (характер, темперамент, поведение) е просто поразителна… "От небето до земята" :wink: :D
-
Ето тук някой е споменавал за психолог ...
Bebe_2009, от сърце ти пожелавам всичко да е наред с Ники, да ти е жив и здрав!
Определено и моето мнение е, че трябва да се каже на детето!
Друг е въпроса как и кога, може би при всяка ситуация е различно, а може би и една консултация с психолог би била много полезна. Те нали са за това, все пак :wink:
и мисля вече да си си замълча yahoo_33
Повече в темата нямам намерение да коментирам, защото никой не си направи труда да се съобрази в тази иначе наречена от всички "деликатна" тема с това:
Извинете, момичета, но темата стана такъв батак, защото всеки гледа от своята камбанария.
Колко от тези, които защитават твърди позиции и спорят, са минали по пътя на ин витро с донорска яйцеклетка?
...
Повтарям, едно е да си представяш ситуацията, друго е да си попаднал в нея. Мога да дам много примери
...
много е лесно да се надправарваме да пишем какво бихме направили за нещо, което никога не бихме направили ...
иначе сме големи умници ...
искрено желая успех на всички приели донорство в семейството си!
-
По повод на следното:
...
4. Човек се ражда индивидуалност - има личен капацитет, който е отделен и от средата и от гените, които носи
се сетих за нещо ;) Сестричката ми има близнаци и винаги се е чудила, как може да са толкова различни… - та те са заченати от едни и същи мама и тате, родени са в един и същи ден и почти по едно и също време, живеят в една и съща среда, възпитавани са от едни и същи хора по един и същи начин… а разликата между тях (характер, темперамент, поведение) е просто поразителна… "От небето до земята" :wink: :D
Чандра, абсолютно същото съм си мислела за децата на моята сестра, макар че не са близнаци. И стигнах до извода, че всеки човек се ражда с дух ! Има си собствена осанка и средата не може да й влияе кой знае колко...
-
Благодаря ви, че приемате поста ми с толкова разбиране!
Fussii, прощавай, едва сега видях как съм копирала поста на Рали_Пат, който се е получил като твой.
Танита, за мен факта на генетичната ми различност от моя баща не беше нещо, което е било важно, нямаше как да е, аз просто не го знаех. Просто тази тайна се промъкваше навсякъде в моя живот и в този на родителите ми, по начин, който е трудно дори да се представиш, ако не си го преживял. Не само заради страха някак си тази информация да не се разкрие. А и в решенията, които вземаха, в начина на разпределение на отговорностите, която двамата си поделяха, болезнените преживявания на баща ми (които аз не можех да си обясня тогава, толкова ме обича човекът, че хич не може да понесе дори мисълта за биологичния ми автор, който, по ирония на съдбата, прекрасно е отгледал дете, което не е биологически свързано с него)...
Та, сянката на тази тайна беше навсякъде и ...ето ти на... при мен - хронични депресии от адски ранна възраст, тежко объркване, кризи на идетничността, антидепресанти ... Всичко това си отиде доста скоро, след като разбрах истината за произхода си. А енд-ът е наистина много хепи.
Проблемът тук не е начинът на моята поява на света. (Според мен, няма по-доър или по-лош начин да се появиш, важното е, че си тук и че двама или повече души са се наели с нелеката задача да те доведат - и това е чудесно!) Проблемът беше в значението и смисъла, които моите родители придаваха на тайната и техните вътрешни конфликти и преживявания. Мисля, че ако мистерията и митовете, с които АРТ и осиновяването са обвити, отпаднат и ги приемаме просто като част от начините да се родиш и да бъдеш отгледан - е, тогава няма да има нужда от тайна и сянката й няма да наранява никого.
-
Ей това е ... ако някой в темата може да претендира за информация от първа ръка то това е Saule_Nova Това е мнението на детето, за което толкова много се тревожим...
Да, децата са различни и възприемат нещата по различен начин, отреагират по различен начин. Другото споделило дете е Рали, разликата е в това, че едната е знаела истината от самото начало, другата не.
Мила,Saule_Nova , Рали страшно ви благодаря, че споделяте това с нас, предполагам какво ви коства :bighug:
Танита мила, ние много се отвяхме ... мисля обаче, че дискусиите не бяха излишни. Ако нямаш нищо против - това ли е основния ти страх - дали не отиваш отвъд пределите на желанието си за дете...
-
Танита, не се замисляй-пробвай с донорска яйцеклетка.
Така шанса е малко по-голям.
Вчера една приятелка - на 44г.роди с донорска яйцеклетка
момиченце! Процедурата е правена в Плевен при д-р Емин - не е реклама!
И аз съм се запътила към донорска яйцеклетка,макар да съм на 37г., без да се замислям много.
Не съм правила преди нито веднъж инвитро с мои яйцеклетки,нито инсеминации-нищо!Сега ме е яд, но вече е късно. Аз имам ИЯР и Хашимото и докото се мотаех по доктори, времето си мина и ТСН стана 15,5 и вече теоретично не виждам смисъл да се самозалъгвам, че с мои яйцеклетки ще стане.
Защото болката от неуспеха е много голяма. Все пак не съм мазохистка, за да се наторвам излишно с отрицателни емоции-стигат ми и тези в работата.
Никога не съм забременявала. Но нито за миг не се поколебах да избера донорска програма.
Сега съм пред старта и малко ми е гузна съвеста, че се мотах толкова и изгубих ценно време.
Отначало си казвах -има време, ще стане,ама то взе че не стана,после подходих несериозно към някои лекари,после поподнах на неподходящ лекар на когото обаче се бях доверила напълно и така до сега...
Но както се казва "човек каквото сам си направи, никой дрег не може така да го стори".
Написах ти моята история, за да ти вдъхна кураж и да не се притесняваш от донорството.
Важното е как ще отгледаш детето и какво образование ще му дадеш,какъв човек ще го направиш в живота.
Аз лично не бих му казалаза за произхода , а и на роднините не бих казала, дори съм предупредила мъжа ми да си мълчи, че той си пада малко клюкар пред майка си.
Успех
-
Извинете за оф-топика!
...
и мисля вече да си си замълча yahoo_33
Повече в темата нямам намерение да коментирам, защото никой не си направи труда да се съобрази в тази иначе наречена от всички "деликатна" тема с това:
Извинете, момичета, но темата стана такъв батак, защото всеки гледа от своята камбанария.
Колко от тези, които защитават твърди позиции и спорят, са минали по пътя на ин витро с донорска яйцеклетка?
...
Повтарям, едно е да си представяш ситуацията, друго е да си попаднал в нея. Мога да дам много примери
...
много е лесно да се надправарваме да пишем какво бихме направили за нещо, което никога не бихме направили ...
иначе сме големи умници ...
искрено желая успех на всички приели донорство в семейството си!
Мmary, много си права! Затова ми е трудно да си представя, че ето този пост е твой … :( yahoo_33
...
Имам предвид следното - ако за мен няма значение генетичния материал, от който е заченато детето ми, за него може и да има. Не може аз да предопределя коя е абсолютната истина.
Това, значението за генетичния материал от който си заченат, дали е генетично заложено или е придобито? yahoo_33
(Шегата с изказвания, за които човек е бил сериозен, може да се приеме като обида,... (или най-малкото - не на място)... yahoo_33 )
А що се отнася до това, дали пишем за нещо, което не бихме направили… Аз нямам нищо против да споделя, дали бих избрала донорството като вариант… но това е съвсем друга тема. (и само за протокола - да, сблъсквала съм се с тази проблематика лично) Но е вярно, че моите възгледи са на човек, който НЕ Е в тази ситуация.
Ако Танита иска да получи мнение само от жени, намиращи се в нейната ситуация, напълно ще уважа желанието и!… (Та аз на два пъти споменах, че ще е много хубаво и полезно, ако се отвори специално такава рубрика! И като чета страхотните постинги на Бебе, на останалите... а сега и този на Къртиче… и съм още по-сигурна в необходимостта и... Сигурна съм ,че това са мненията, които са най-полезни на Танита... )
Гарга, :bighug:
-
Момичета, страхотни сте!!! :balk_5: :balk_63:
Получи се много хубава тема, на мен ми беше изключително полезна, надявам се и на други да е била :lol:
По ирония на съдбата и аз като Рали съм дете на разведени родители, като баща ми (биологичния, друг никога не съм имала) почти никога не съм го броила за "реален" родител, защото е твърде далеч от това определение.
По тази причина съм свикнала да приемам може би малко "свръх" сериозно нещата от живота, предполагам, че затова и в случея едва ли не искам да се "презастраховам".
Както се казва - последици от растежа. :lol:
Благодаря още веднъж на всички, които се включиха!!!
Bamze и на теб, малко пообменихме реплики, но нали всичко е добре, когато завършва добре! :wink:
-
Здравейте, ето аз съм от миналите по пътя на инвитро с донорска яйцеклетка. Какво мога да споделя като мои мисли и преживявания:
1, Страховете ми по отношение на детето ,което ще родя са свързани само с това дали ще се роди здраво и жизнеспособно.
Не си мислете,че не съм преминала през безсънните нощи на размишленията за евентуалното ни дете, за това дали да му кажа, че не носи моите гени, и прочее. Един ден седнах на разговор със себе си, задавах си въпроси и търсех техния отговор. На въпроса отивам ли срещу природата, отговорността стоварих на Бог. Знам,че може да се влиза в полемика, но така или иначе донорската яйцеклетка е единствения ми шанс за наше съвместно дете и аз съзнателно реших,че ще го използвам - това е моя съзнателен избор, ако се получи значи Бог така е решил. Приключих с терзанията по този въпрос.
Защо направо не осиновя, вместо да използвам донор?
Отговора ще дам по следния начин: обичам цветята, обичам да им се радвам, но най-вече обичам да ги създавам и да им се радвам. Обичам да посея семе, да гледам разсада, после кълновете, обичам целия етап до разцъфването. Заложила съм резници от рози и през ден ходя да ги гледам как са, да ги оросявам т.н. Същото е и с детенцето, искам да усетя целия етап на неговото съществуване, да почувствам как се променя тялото ми , после новия живот в него, такава съм и не се обвинявам за това, да ако не стане ще си осиновя,но ако имам шанс да се получи с донорска яйцеклетка ще го използвам. Приключих и с този въпрос.
Дали, ще е генетично обременено детето ми?
Съгласна съм с Бамзе и аз не знам каква е моята обремененост, а дори да знаех какво, ако можех да забременея щях ли да се спра - не съм сигурна. Приех,че живота е това,което се случва, а не това, което ние искаме да се случи и няма да си създавам проблем,който още не е възникнал.
Дали ще му кажа?
От позицията на жена,която още не е станала майка - да смятам,че трябва да му кажа защото никоя тайна или лъжа пък било то и "благородна" не води до нищо хубаво и защото така го чувствам. Давам си сметка обаче,че гледната точка се променя според ситуацията особено ако вече съм станала родител. За съжаление много неща, които ни диктува разума са продукт на егото и само сърцето ама ако можем наистина да го слушаме дава верния път, така че ще му кажа когато ми подскаже сърцето.
Дали ще го нараня с тази истина и ще му създам допълнителен проблем?
Каквото и да почувства това е истината, такива са фактите и то ще трябва да ги приеме, може би това ще е част от неговото порастване. Ако имам рак и лекаря не ми каже за да не ме травмира какво ще промени това? Ако обаче ми каже и знам какво имам насреща си може пък и да изживея по-пълноценно оставащите ми дни или да го преборя. Децата трябва да свикват да се справят със ситуациите в живота разбира се с наша помощ а не да ги предпазваме от всичко като похлупак .Аз както повечето от вас , много обичам майка си. Преди време тя се разболя тежко , отстраниха и далака, но костния и мозък беше увреден. Молех се постоянно на Господ да ми я остави, и реших, че като искам, трябва и да дам. Казах му : Боже , съгласна съм никога да не създам семейство и да нямам деца само ми я остави, а да имам дете беше и все още е важно за мен. Тя се оправи. Не се отмятам от думите си и сега и не смея да моля Бог да ми помага, но това не значи ,че няма да опитам. Ако сега някой ми каже, че не съм дете на майка ми наистина за мен няма да има значение. Факта, че прекрасно същество като нея ме е обичало и се е грижило и още се грижи за мен е достатъчен. Ако аз успея да изградя такава връзка с детето си то няма да има проблеми относно произхода си, в крайна сметка ако даваш накрая и получаваш.
Има ли значение генетичния материал?
За мен лично има доколкото бих искала да родя дете със светъл цвят на кожата като нас, още не се чувсвам готова да родя негърче. За друг може и това да не е от значение, но не се обвинявам - така го чувствам.Независимо какви предразсъдъци имаме важното е детето да расте в любов и уют.
Личния ми опит
От момента,в който ми трансферираха ембрионите те станаха моите деца. Нямаше значение никакъв генетичен материал, а това,че може би ще дам живот на едно ново същество - обикнах ги.Не мислех за това, че нося чужд генетичен материял, а само как ще си го гушна след девет месеца.
Накрая искам да обобщя: Не можем да дадем отговор на въпросите предварително, отговърът идва по пътя към целта и много често не е такъв къкъвто сме си го мислили, но това е живота "само нещата, които си опитомил можеш да проумееш" , не мога да знам какво ще направя преди да вляза в ситуацията, а дали ще взема вярното решение- въпрос на опит, знания и вътрешно усешане. Важното е да сме наясно със себе си тогава и децата ни ще се чувстват сигурни. Веднъж попитах баща ми дали се е замислял за смисъла на живота и той ми каза: Честно да ти кажа не съм, но имам принцип, никога не се обръщам назад и не гледам в миналото ,то е безвъзвратно, важни са днешния момент и бъдещето. Моето бъдеще е в Понеделник - тогава е пункцията на моят донор стискайте ми палци всичко да е наред защото аз ще използвам "донорска яйцеклетка"- нали това беше заглавието.
Много от проблемите си ги създаваме ние с нашите страхове и обременен ум, а нещата може и да са простички - ако сееш обич ще жънеш обич. Лао Дзъ е казал:
"Който говори - не знае,
Който знае - не говори"
Успех момичета - страшен е само страха.
-
Страхотен постинг Алтеа! :youwoman: :youwoman:
-
много мъдри думи, алтеа :bighug:
-
Altea, насълзиха ми се очите докато четох. Всички тези мисли са ми минавали през ума и винаги ще се страхуваме, винаги ще мислим - кое е правилното, дали сме добри родители, как да са децата ни най-сигурни и щастливи и хиляди такива въпроси. За съжаление никой не миже да ни даде готовите верни отговори. От сърце ти желая успех в предстоящото начинание. Аз също обикнах още ембриончетата, които ми показаха на снимка при трансфера и казах: "Ето тези двете са моите близнаци!". Бях толкова щастлива и сигурна, че ще забременея и то не с едно, а с две бебчета и чудото стана. Не съм се замисляла на кой ще приличат - исках само да се родят живи и здрави. До момента, в който започнаха проблемите с бременността, бях сякаш забравила за чуждия генетичен материал и се сетих от страх да не би проблемите да идват от мен, от моето тяло, което по някакъв начин се бори срещу обичните ми момченца. Няма да разбера сигурно никога дали страхът ми е бил обоснован. Знам само, че сега обичам Ники и че е най-красивото бебче на света и всеки ден се моля да е добре. Не го оприличавам на никой - на който и да прилича, той единствен и специален, така както всяко дете е специално за майка си.
Стискам палци, мила!
-
Алтеа, много ме трогнаха думите ти!!! Желая ти успех от все сърце и съм горда, че в този форум има такива момичета като теб!!! Напълно съм съгласна с теб макар, че не винаги успяваме напълно да се справим със страховете си и все мислим и премисляме нещата, които още не са ни се случили!!! Както казваш ти самият страх е страшен!!! Успех!!!
-
Поздравявам те Алтеа! Ти намери точните думи! Пожелавам ти успех и много, много кураж!
-
Altea, ти сякаш по най-искрен и човешки начин обобщи всичко, което се каза дотук по темата! Без назидание и излишни емоции...От цялото си сърце ще стискам палци в понеделник! :bighug:
-
Много истински думи, Алтеа! Част от тях са и мои мисли, макар да нямам дар словото да ги напиша. Силно ти стискам палци и вярвам, че чудото ще се случи!
-
Милички защо се терзаете. Щом имате шанс опитайте. По какъвто и начин да дойде детенцето при вас, и то и вие ще бъдете щастливи. Когато едно дете е щастливо и обичано и правилно възпитано, останалото някак си не е важно. Имам познати осиновили, мога да кажа, че се обичат и разбират страшно много. Те са щастливи. Дали ще търси генетичните си родители, дали няма да ги търси това си зависи от детенцето. Но ако детето е щастливо и отгледано с много любов, не мисля че ще търси когото и да било.
Донорска яйцеклетка ли, ами същата работа. Това е вашето дете. Вие сте го износили, вие сте го възпитали, вие сте треперили денонощно над него. Не мисля че са нужни подробности и обяснения на когото и да било. И не мислете много, само се терзаете. Живота е кратък, мисля че трябва да го изживеем с достойнство и да сме щастливи.
Какво ще стане след двадесет години, само господ знае. И да го мислим, няма да го променим. Но пък можем да изживеем тези години с усмивка и настроение. Чета ви когато имам време и се моля всяка от вас да намери своят път и да бъде шастлива. Поздрави :bighug:
-
Танита, успех ти пожелавам с използването на донорска яйцеклетка!
Споделеното от Алтея е най на място и по темата.
Според мен има една генерална разлика между осиновяването и използването на донорска яйцеклетка и тя е, че във втория случай истината може да обърка още повече детето, защото и да иска да потърси генетични родственици просто няма как да го направи, ако всичко наистина около донорството е анонимно. Този факт може да обърка психическия живот на детето тотално и безвъзвратно. Пълната неизвестност около генетичното начало може да е силно травмираща. Няма значение колко го обичат и подкрепят в единственото семейство, което то на практика ще има. И, разбира се, че генетичната информация и биологичното Начало имат значение, и то по много причини от психически и ментален характер!
Суеле_Нова го е написала много хубаво!
Хипотетично е, разбира се, но аз също не бих казала на детето си, че е заченато с донорски генетичен материал. Излишна истина, която няма да може да запълни празнината след това.
Танита, успех, каквото и да решиш!
-
Алтея, прекрасен пост! Успех в понеделник!
Успех и на всички останали!
Когато Бог не може да даде на човек нещо по един начин, той му го дава по друг.
Жалко е, че всички ние , независимо за каква процедура се касае, преминаваме през огромни терзания. Правилно или не? Ако не е правилно няма да се случи. Нима някоя от нас си мисли за кражба, убийство или друго престъпление. НЕ! Ние просто искаме да дадем живот и да дарим този живот с любовта си.
-
Моето бъдеще е в Понеделник - тогава е пункцията на моят донор
Стиснали сме палци от сутринта и няма да ги пускаме до успешна имплантация :wink:
Успех мила и кураж!
-
"Когато Бог не може да даде на човек нещо по един начин, той му го дава по друг.
Жалко е, че всички ние , независимо за каква процедура се касае, преминаваме през огромни терзания. Правилно или не? Ако не е правилно няма да се случи. Нима някоя от нас си мисли за кражба, убийство или друго престъпление. НЕ! Ние просто искаме да дадем живот и да дарим този живот с любовта си."
казано прекрасно! нямам просто какво да добавя!
Успех на Алтея и скоро да видиш двете така мечтани и жадувани червени чертички :))
Упех и всички от нас, които по един или друг начин продължаваме борбата и ... не спирайте да вярвате момичета :)
-
Altea, успех! Много силен постинг, благодаря ти! :balk_5:
-
Много благодаря за съпричастността, за това как вървят нещата ще пиша в темата за текущите процедури инвитро/икси ...За сега всичко е ок. :bighug:
-
Здравйте!!!!
Аз чак сега виждам темата,но искам да ви разкажа и моята история.
След 10 години борба,сълзи,надежди най накрая постигнахме заветната цел.Бременна съм в 26 г.с.с близнаци от донорски яйцеклетки. Очаквам моите звездички да се появят през ноември.
Дълго продължи всичко,но винаги съм знаела,че накрая ще гушкам децата си.Изградихме си стълбица и вървяхме по нея.Падахме по стъпалата,плачех,после се поотупвахме, ставахме и продължавахме със вдигнати глави и нови надежди.Трудно беше,много плаках и още си поплаквам тайничко.Но винаги имах подкрепата на всички около мен.Моето семейство,това на мъжа ми и всичките ни приятели.Споделях винаги.Всички около нас знаеха за проблема ни и всички ни подкрепяха.
Когато преди година и половина сле две неуспешни ИКСИ-та стигнахме до диагноза некачествени яйцеклетки и лоша спермограма,дори не съм си помислила да се откажа. Сега дори не знам как дойдоха предложенията за донорство ,но имах три.Избрах най добрата ми приятелка.Тогава дори не се замислих,че * не било хубаво да познаваш донора си*.Нямам такива скруполи.Даже съм щастлива,че познавам цели 3 жени готови да дарят част от себе си за да мога и аз да изпитам радостта на майчинството.Радвам се,че знам колко усмихнат и лъчезарен човек е жената която ми помогна да бъда щастлива.Колко всеотдаина майка е самата тя и колко много ми е помагала в трудни моменти.Знам също,че моите деца ще играят с нейните и тя ще бъде щастлива,че е там.Мога само да и се поклоня и да пожелая на всички ви такива приятели!!!Не сме тръбили за донорството,но общо взето всички около нас знаят и го приемат като нещо нормално.Всички ни подкрепяха и продължават да го правят.
Колкото за това дали ще кажа на децата,никога не съм се замисляла сериозно по този въпрос.Най напред имаме толкова много любов която искаме да им дадем.Моите звездички първо ще научат колко много ги обичаме и че са най желаните и чакани деца на света.Имаме още милион мечти които да изживеем заедно с тях,милион желания които искаме да станат реалност.Нека първо им осигури щастливо детство и да им дадем всичко от нас,а после решенията идват сами.Аз много добре знам,че винаги има едно ами ако....Да но нека изживеем момента сега.Когато дойде времето за казване,ако има такова ще го познаем.
Не се самонаранявайте и не се вкарвайте в лоши мисли.Винаги съм знаела,че моите Малечка и Палечка,които ритат в мен са си нашите деца,които чакаме толкова дълго.И с всеки изминал ден ги обичам още повече и съм по щастлива,защото се приближавам до срещата с тях.Моля Бог да ни закриля и да успеем до края.
Пожелавам на всички ви моето щастие.Не се колебайте много.Слушайте повече сърцето си отколкото разума.То ще ви посочи правилния път.
Бъдеща мама на две сияйни звездички!!!!!!
Съжалявам за дългия пост
-
elist :good_post: :youwoman: :balk_102:
-
Елист, лека бременност и много щастие с твоите звездички ти пожелавам!
-
Благодаря момичета!!!
Бебе теб те прегръщам силно и изпращам на Ники цялата си любов.Думите са твърде малко!
-
изкъм да попитам каде да отида за да направя консултация за оплождане с донорска яйцеклетка тъй като се оказа че имам транслокация на хромозоми и вече не вярвам че е възможно да имам свое дете
-
sechi - трябва да говориш с лекуващия те специалист по репродуктивна медицина
-
Знам,
но вчера някак за първи път се змаислих за този варянт, поговорих със половинката но той е скептичен. Ние сега подготвяме док. за осиновяване, но ми се изкаше да разбера повече и за това.....
-
Извинявай, не разбрах, че питаш чисто информативно. Пиши какво точно те интересува.
-
Ами как да ти кажа всичко ме интересува просто отказала съм се като чели че ще мога аз да родя имам едно раждане но детето почина и тогава разбрах че имам хромозомна болест.... оказа се че всичките ми роднини по майчина линия го имат.....
Правихме много опити но всичките завършваха с абразиоза голчмо съжаление сега вече сеиозно мислим за осиновяване дори сабираме документи но в един момент се замислих че и това може да е вариант.....за който дори и не бях помисляла
-
Здравей sechi,
Можеш да отидеш в клиниката на Владимиров, Стаменов, Плевен ( д-р Емин ), за Варна незнам къде, но със сигурност и там имат донорска програма. Щерев правят, но доколкото знам сам си търсиш донор, не съм сигурна в детайлите.
Конкретно за д-р Владимиров мога да ти кажа - записваш се в програмата и чакаш - горе долу до няколко месеца ще ти се обадят. След което си синхронизирате циклите с донорката и действате. Цената е съизмерима с тази на нормално инвитро ( даже по-евтино, защото се предполага, че донорката реагира нормално на стимулация и лекарствата няма да са много ) ...т.е около 5000 лв. Шанса е голям, опитай!
Успех каквото и да решиш!
-
Тъй като и аз съм пациентка на д-р Владимиров, единственото, което мога да добавя към поста на Танита, е че анонимността на донор и реципиент е напълно гарантирана, ако това е нещо, което те тревожи.
От друга страна, тъй като не съм запозната с подробностите около твоя хромозомен проблем, наистина си мисля, че компетентното лекарско мнение е най-доброто. Те са хората, които могат да кажат дали ще се получи или не. Каквото и да предприемеш - успех, стискам ти палци.
-
Много ви благодаря момичета ще помислим с съпруга ми и ще видим за сега ще продължа да си подготвям док.за осиновяване пък ще видим каквото е рекъл госпот в крайна сметка :)
-
sechi подкрепям те ,и аз съм на дилемата да ли да направя донорско инвитро.ние със съпругами вече подадохме документи за осиновяване и си мисля че това е наи доброто което мога да направя за да стана майка .с теб сме каквото и да решите
-
Така че, може би започвам да се убеждавам все повече, че е по-добре децата изобщо да не знаят. Но остава тогава моралния въпрос с лъжата и доверието.
Лъжа ли ще се води оба4е или премъл4аване на истината, сложна дилема.
-
Здравейте момичета ,
имам въпрос,предстои ми ин витро и искам да даря яйцеклетки на сестра ми интересува ме при нея ,каква е процедурата стимулира ли се и тя по някакъв начин, какви изследвания са нужни ,ще бъда благодарна ако някой ,който знае ми обясни цялата процедура .
Благодаря предварително
-
Здравей Валерия,
Стимулира се само донорката, реципиентката - не! Реципиентклата е само на естрофем по време на стимулацията на донорката.
Изследванията са както преди всяко инвитро - вирусология, микробиология, но най- добре ще ти обяснят в клиниката, където ще правите процедура.
Успех!
-
tanita7
благодаря за отговора и аз стискам палци на всички ви
:balk_602: