С удоволствие, само да доживеем

Ако се влюбя в друг мъж и е непреодолимо, предпочитам да се разделя със съпругът ми. Да, мисловната изневяра също е такава. Ако съм се влюбила в друг мъж, значи нещо ми е липсвало и след като съм го казала и коментирала и не е имало реакция, влюбването в друг е моята естествена реакция. Това за мен е знак, че трябва сериозна промяна в животът ни. Предпочитам да се разделя с него, без да го правя "баджанак", точно защото го обичам и ценя и не искам да го унижавам, като му слагам рога.

Да, сега виждам, че коментирате годините ми. Явно е, че вие не разбирате или не приемате моята позиция, аз не я и налагам. Но и аз не приемам вашата. Не заради годините. А защото ако ми изневерят, поглеждайки се в огледалото, аз няма да видя Вени. Най-вероятно ще се видя запусната, тъпа, унижена, дории да не съм. Това ще ми изкриви представата за мен самата и ако аз преглътна изневярата, то приемам да се виждам такава.

Добре, вие бихте ли преглътнали изневярата? Как ще се виждате тогава в огледалото? Същите Дидомира и Танита или различни?

 jasmin_veni , няма целувки да ти пратя  :bighug:Много си сладка и само как се палиш !!

Не , аз си мисля и до колкото се познавам, че не бих простила .Т.е може и да остана с човека ,но вътрешно не бих могла да му простя  и просто ще удължа агонията си известно време и пак ще се разделя с него . Това обаче,  за което  говорих в предните си постове няма нищо общо какво бих , и какво не бих !

Да, дали ще простиш и ще си тръгнеш или дали няма да простиш и ще останеш са две различни неща. Аз говоря за прошката. има за съжаление ситуации, в които ако има изневяра, се налага да помълчиш известно време, защото има външни фактори, които го налагат. Това не я оправдава, нали?

Ох, извинявам се, че пак се намесвам в тази тема, но все пак да погледнем нещата право в очите: в този живот няма само черно, само бяло.
Мъжете са по-самовлюбени от жените, те обожават женското внимание и в момент на слабост е възможно да не отблъснат една такава жена и да я допуснат до себе си, дори и само за малко (дори и без секс да е намесен). Жена, която проявява интерес към тях може да е допускана и това е породено единствено и само от "галенето" и "подхранването" на тяхното мъжко самочувствие.
Жени са флиртували пред очите ми най-безсрамно с моя мъж. Аз гледам после как това се отразява на неговото самочувствие и настроение и нямам нищо против, просто защото му вярвам.
По същият начин мъже са флиртували с мен пред очите на мъжът ми. И странното е, че моят мъж се радва, когато вижда, че други мъже ме харесват.
Когато двама души са заедно това е техен съзнателен избор и другите нямат значение.
Хайде да я заключваме вече тази тема.
Сиси, ти си гледай сега спокойствието и хубавите моменти, които предстоят. Философските разговори в момента не са важни

А още нещо, този смс наистина не бил за него, на следващия ден му се обадила познатата да му обясни, че смс бил за приятеля Росен, и се извинила за неприятностите.

Дано Росен не е женен.
А между другото ти защо четеш смс-ите на чужд телефон!?

Прошката е едно от най-ценните неща, които са ни дадени. Как ще излезеш от ситуацията, която се налага да прощаваш е друг въпрос и е следствие на личния светоглед.
За мен, по презумция, любимите ми хора са невинни до доказване на противното, и това не означава, че им търся кусурите с лупа след това - напротив

Ох, не ми се спори - повтаряме едно и също, без никой да убеди другия.
Пак ти казвам, нека да минат - двайсет години са много - 10 и отново можем да поговорим по темата.
За мен са важни отношенията в семейството, това дали можеш да разчиташ на човека до себе си, това да не те предаде, общите ви интереси, общите ви възгледи за живота.
Ако това е налице - могат да се правят много и различни компромиси.
Дори и изневярата е един от тях.
Разбира се не говоря за системна изневяра, а за нещо инцидентно и то без никаки последици.
Никой не е идеален, аз също!
Една изневяра няма да ме принизи в собствените ми очи, защото тя няма да е критерий за самооценката ми, която се базира на други показатели.
Но ценостната ми система е претърпяла развитие през годините, базирайки се на опита (разбира се не само моя).
На 25 сигурно съм разсъждавала като теб - вече не помня, а на 10 вярвах и в комунизма, но това беше отдавна!
И да, моя мъж в интерес на истината не ми е изневерявал до сега, но ако го направи, имайки пред вид всички останали качества, които притежава, мисля, че ще му простя (Слава богу, че не чете в този форум, че току виж хукнал по други жени;-)))

  доста философска стана темата...
не съм сигурна дали ще мога да простя такова нещо... просто засега не съм се сблъсквала, и колкото и да съм сигурна в принципите си незнам как ще реагирам.
вени, много си крайна. хубаво е, че си вярваш и имаш доверие на човекът до теб.
смятам, че е непростимо примерно да убиеш някой.
  животът е доста сив, това с черното и бялото е като картинка за оцветяване.
  момичета, хайде да се усмихнем и да си кажем да сме живи и здрави.

Разбирам, че нито аз ще ви убедя в моята позиция, нито вие в своята. Коментирах темата и с мъжът ми и той мисли като мен. Да, може да сме крайни, но това е нашият свят и нашите ценности. Аз моите не ги налагам на никой, защо вие се опитвате да ми наложите вашите виждания с реплики като "след години пак ще си говорим", все едно след години мъжът ми или аз задължително ще сме си изневерили?

Ясно е, че нещата не са черни и бели, но е ясно, че всеки избира нюанса на сиво, в който да живее. Аз съм избрала моя и съм доволна от него. Ако нещо се промени, изборът дали аз ще се променя или ще променя човекът с който го споделям ще е мой личен избор.

Само не разбрах, как така повечето застанахте на позицията "Може да му простиш, то едва ли не е нормално да се случва"?. НЕ казвам, че някой написа нещо такова, просто такова настроение лъха от постовете ви. Това е много, много тъжно.

Само три момичета заявихме, че за нас изневярата не е нещо нормално и не бихме се съгласили да останем с човека след изневяра. Поне не съм сама във възгледите си.

  миличка, аз нямам позиция, защото ситуацията ми е непозната.  нищо не е задължително, което не значи, че го приемам. не исках да те засягам лично, сори ако така ти е прозвучало 

миличка, аз нямам позиция, защото ситуацията ми е непозната.  нищо не е задължително, което не значи, че го приемам. не исках да те засягам лично, сори ако така ти е прозвучало 

О, не, не, към никого конкретно, по-скоро към общия тон, който прие темата

А аз не разбирам защо се разстройваш толкова, че много от коментарите са "изневяра раздяла не прави", по логиката на "птичка пролет не прави".

защо вие се опитвате да ми наложите вашите виждания с реплики като "след години пак ще си говорим", все едно след години мъжът ми или аз задължително ще сме си изневерили?

Не мисля, че това имаха предвид. Ако сте на 25, с мъжа ти имате къса история, безкрайно бъдеще и много добри намерения. Като станете на 35 или 40, имате дълга история и сте по-наясно колко кратко е бъдещето ви заедно; хем сте си по-скъпи един на друг, хем сте по-малко категорични по въпроса какво никога не би ви се случило.

Да се включа и аз в темата, макар и със закъснение.
Първо относно конкретното питане на момичето, което започна темата, лично мое мнение е, че съпругът лъже.Нелепо звучи нескопосаното обяснение, че смс-а бил за някакъв си Росен и т.н.Отвратителна е ситуацията, но предвид състоянието и, най-важното към момента е да запази спокойствие, защото всяка крайна мярка би била стрес за нея и за бебето, които в момента са абсолютно нежелателни, но предвид случилото се е доста трудно предполагам!Честно казано на мен не ми допада, че този мъж няма доблестта да си признае и прекрати взаимоотношенията с въпросната жена, а напротив ...И в този ред на мисли, аз по-скоро това не бих простила със сигурност!Честно казано не съм изпадала в такава ситуация, но разсъждавайки, аз също съм крайна и смятам, че не бих могла да преглътна унижението, че не съм единствена, НО другият вариант е да си върна, т.е. да направя същото, за да сме "квит", знам че е нелепо, но може би само така бих могла да преглътна случилото се и да "запазя" гордостта си ...

А аз не разбирам защо се разстройваш толкова, че много от коментарите са "изневяра раздяла не прави", по логиката на "птичка пролет не прави".

ЗАщото за мен бракът е свята институция, затова. Защото чувствата на жената са крехки и между истерясала и изпаднала в апатия, безразлична към нищо жена има малка крачка.
Защото за да се стигне до изневяра значи нещо много куца в двойката. И не е нормално за мен всички вместо да кажете "намери каква е причината, предотврати ако можеш изневярата" да заявявате, че "изневяра раздяла не прави".
По едно време тук някой каза - случайна забежка. За мен след случайната забежка следва втора, трета и се стигне до момента с връзката от една година.

И защото и аз съм сигурна, че лъжат авторката, още по-сигурна съм, че тази дропла сигурно съм я чела из бг-мама в темите за изневярата! И защото напоследък, когато срещам тема "той е женан,ама аз го искам какво да правя" масово се отговаря - "изживей мига, какво толкова" без никой да мисли, че разбива семейство.

Дали ще си върнеш, ако разбереш за изневяра по същия начин, дали от това ще се почувстваш по-добре - не знам, по -скоро ще изживееш мъката.

Виж, има хора, които от самото начало приемат отворен брак. Може би те нямат такива рзмисли и драми, знам ли?

И аз да се включа отново .. и аз съм на 25 год. ,заедно с мъжа ми съм от 6 год. и смятам,че дори е още по-лошо ,когато познаваш човек по-добре от себе си,живял си с него дълги години,,делили сте всичко,борили сте се и какво?Ставате на 40 год и той изневери ? За прекрасен подарък за дългия съвместен живот ли да го приема?
И сега и след 20 год. си мисля,че ще разсъждавам по един и същ начин...

Наистина темичката стана малко философска...
Лека вечер !

http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=44247.0

Магичка получаваше подобни смс-и. Така се започна. Завърши с много сълзи, много разбити нерви и развод. Може би, ако се включи и самата Магичка, би получила съвет от патило.
А аз предпочитам да не изказвам мнението си, тъй като съм много крайна.
Желая ти здраво и хубаво бебче!

След като разговорът така или иначе пое философската посока, ще изкажа и аз моето мнение (извинявай Сиси, че е в твоята тема): ние дори не осъзнаваме колко сме ограничени (като мишки в лабиринта търсещи сиренцето) от всички стереотипи, канони и закони на нашето общество. Те са създадени с цел обществото да просъществува, да е устойчиво и това е най-доброто измислено до сега. Но по отношение на индивида всички тези стереотипи и правила е възможно да създадат повече нещастие и повече страхове отколкото щастие. В мозъците ни е забита една реалност, започваща от моделите в семейството, абстрактни понятия като любов, гордост, изневяра, преминаваща през отношенията с околните и т.н. Уникалното в случаят е как моделът на съществуване, в който сме поставени реално предизвиква емоции на гняв, щастие и разочарование в зависимост от някаква ситуация. По същият начин както ние се чудим как на аборигените им доставя върховно удоволствие да тропат около огъня и ги гледаш: всички са радостни, щастливи и това е върховното забавление за тях - това е тяхната реалност, техните схващания.
Просто човек трябва да отсее нещата: кое наистина причинява нещастие, дали си струва да изживееш тези емоции на гняв и разочарование, или просто си се заклещил в някакви стереотипи и не излизаш от тях, плащайки скъпо и прескъпо за това. Всеки си има своя истина, всеки си има своите приоритети в живота, своята емоционалност и индивидуална импулсивност. Но в крайна сметка ние сме си все така ограничени в емоционалните реакции към дадени ситуации и зависи само от нас (от конкретният индивид) как ще се справим с тях в чисто емоционален и психологически план.

Сиси, това че се оплита в такива лъжи и продължава сам да дълбае и измисля истории на мен ми говори нещо. Спекъл се е. Което в някаква степен е по-добре от нахалството, на което някои мъже са способни.
Сложи си моля розовите очила и не си позволявай да мислиш в тази посока. Обяснение има, криво, не криво - това е. Не го мисли, не го мисли сега.
Зная колко трудно е да се сдържаш, да не се издаваш и да си спокойна, но както ти казах в предния пост - бременността и здравото дете ти е приоритет.

Направи впечатление, че в повечето случай момичетата с дълъг семеен стаж мислят противоположно на тези с малък такъв. Защо ли  ? Промяна в приоритетите.

Само не разбрах, как така повечето застанахте на позицията "Може да му простиш, то едва ли не е нормално да се случва"?. НЕ казвам, че някой написа нещо такова, просто такова настроение лъха от постовете ви. Това е много, много тъжно.

Защото момичето е бременно, защото има нужда от спокойствие, защото никой от нас не е видял мъжа и да и изневерява и въпреки това чета постове с много крайни заключения. Защото в този момент тя чете и все повече се тормози. Защото нейните възгледи може би са различни и тя в този миг, дори човека да е зафлиртувал в един момент с няква лигава кифла да иска това да не разбива семейството, както и той.
Преди години и аз бях като теб, но с времето реших да запазя крайните си възгледи за себе си, защото хората са различни и с голямата си обич са склонни да простят. Така е Вени, хората грешат и горчиво съжаляват за грешките си. Дали ще простя, ще си помисля дали си заслужава. Изневяра още не ми се е налагало да простя, но знам, че ще го направя, в името на детето ми и на семейството ми, ако отсреща има чувства и разкаяние. Не ми е дълъг стажа, не съм престаряла, на 28 съм. Все още съм огън и жар и не се оплаквам от мъжко внимание, напротив  . Но преди моите чувства са тези на детето ми и тези на семейството ми.

Kremkaramel  Магичка си е Магичка. Нейния мъж си е нейния мъж. По назад нещо четох и да е с придружител, за да не я пребие, когато го попита...Дет викат, един женски сайт цяла банка щеше да докара до фалит, а пък една тема една двойка ли няма да докара до лудост и да разведе 

Smaraidi  не в приоритетите, в акълеца. Човек вече знае, че и да смени, може на по-лошо да попадне, не е гаранция, че ще е по-добро  Ако си заслужава, прощаваш.

Вера, може пък, да си е "почесъл езика" за разнообразие и жената отсреща да го е приела на сериозно. Тя може да си мисли много неща, ама човека си има семейство. Какви са тия розови очила 

Явно трябва да погледам малко сериали  . Липсва ми въображение...

И да си призная, в тинейджърските години с първата заплата си купих джиесемче. Едно разкошно сименсче. Та брат ми на баща ми от телефона в хола ми пускаше смс-и, а аз се опитвах да спя в моята стая. Обаче ми писна и му отговорих така: Ако не спреш да ми пишеш смс-и и да ми звъниш, ще дойда и ще те подгоня (визирах брат ми, като си представях вече точилката) и утре когато ти спиш, аз ще ти скачам по главата и ще ти звъня стократно. Като и двата телефона бяха сименс и бях украсила с картинки. Обаче вместо телефона на тате, сбърках и написах моя, ама вместо 0887, 0888. Назад цифрите бяха същите. След като цъкна изпратено, зацепих, ама късно. Последва едно звънене, около 1000 пъти, викам идиот да си ще се сетиш, че е грешка и спрях звъка. На сутринта имаше около 56 неприети повиквания. И на път за училище, разказах на баща ми. Беше ме срам да вдигна. Баща ми се обади, вдигна мъж и му обясни, че жена му е с куфарите на вратата... Баща ми се извини и обясни, че децата са си играли, дали се е върнала тя си знае...
Та така се връщам аз с усмивка назад и като ви чета, направо лошо ми става...
Така, когато мъжа ми получи смс: Сладко пухкаво меченце, с пукава муцунка, която искам да цункам, доста се посмях  . Така де, сега и аз искам да я цункам тая муцунка 

Под розови очила имах предвид, да не търси, рови, наблюдава и следи, да не дълбае и терзае.
Има обяснение на ситуацията, аз бих го приела.