0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Ние решихме проблема ,първо отидоха да живеят на вилата ,от която за да хване автобус се върви 2 км пеш,тя не кара автомобил,така придвижването до дома ни е затруднено  :D,свекър ми е на наша страна и когато е със него той не и позволява да ни безпокои без да ни се обадят.Второ тя се опита да звъни на моята майка та двете да решават нашите проблеми ,майка ми беше скастрена точно веднъж ,след което и се наложи да я отреже и най накрая ,като последно аз не и спестявам моите мисли и чувства ,но не пропускам и че мъжа ми е на моето мнение,което доста ме улеснява.През годините разбра до къде може и до къде не може да се намесва,сега вече сме в добри отношения и нямам проблеми,но най уплашена е от факта ,че до няколко години ще се местим в друга държава, от както и казахме съвсем няма проблеми,по ниска е от тревата . :D
Аз пък да се похваля, че моята е златна жена. :P
Е разбира се за мене де.  :wink: Не ми се меси, не ми дава акъл, не обработва мъжът ми, но и той си има собствено мнение и не слуша техните.
Каня я на гости, но тя не идва. Живеем отделно в различни населени места, но сравнително близо като разтояние.
И тук куриозното е може би, че по-скоро аз се опитвам  да и се налагам  :lol:, като я карам да ходи на лекар, да пие хапчета за разните болежки, защото не си обръща внимание на здравето, а има проблем. Е не че прави това, което и казвам де...
Иначе етърва ми си има проблем с нея. :( Все нещо се дрънкат двете, защото живеят заедно. Свеки и се налага при гледането на децата и не дава на етърва ми да си ходи при майка си с децата сама. Тук обаче и девер ми за разлика от мъжът ми слуша майка си дословно и не смее да и противоречи.  Не е приятно наистина.  :x
« Последна редакция: Юни 14, 2011, 18:43:40 pm от kartiche »
Омъжена съм 11г.,свекърва ми живее 10 стъпала под нас,а от 7-8м.сестрата на съпруга ми напусна мъжа си и е при мама...!!Настъпи пълен ад,непрекъснато 3-мата "заседават" долу с часове..!!!Нали съм чужда,семейното положение на кака се обсъжда без мен..!Не,че много ме интересува..,но финансовата подкрепа е от нашия бюджет!!Нямам братя и сестри и НИЩО НЕ РАЗБИРАМ..според тях!Но някой по-горе бе писал важното е половинката да може да отстоява пред родители,братя и сестри нашия суверенитет,мнение,интереси ,емоции и...т.н.,а в моя случай не е така!Той е обработен с години,че трябва 1 да мисли за тях,защото са самотни,слаби,финансово притеснени..,а на нас в нужда ще ни помагат мойте родители..,нали имат една дъщеря...Но...трябва да сложа точка,а не многоточие!!! 8O
:
*

    lidia

  • *****
  • 2959
  • Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Омъжена съм 11г.,свекърва ми живее 10 стъпала под нас,а от 7-8м.сестрата на съпруга ми напусна мъжа си и е при мама...!!Настъпи пълен ад,непрекъснато 3-мата "заседават" долу с часове..!!!Нали съм чужда,семейното положение на кака се обсъжда без мен..!Не,че много ме интересува..,но финансовата подкрепа е от нашия бюджет!!Нямам братя и сестри и НИЩО НЕ РАЗБИРАМ..според тях!Но някой по-горе бе писал важното е половинката да може да отстоява пред родители,братя и сестри нашия суверенитет,мнение,интереси ,емоции и...т.н.,а в моя случай не е така!Той е обработен с години,че трябва 1 да мисли за тях,защото са самотни,слаби,финансово притеснени..,а на нас в нужда ще ни помагат мойте родители..,нали имат една дъщеря...Но...трябва да сложа точка,а не многоточие!!! 8O

Познавам едно момче, с едно такова мислене и едни такива родители. Вече трета жена бяга от живота му, поради тази причина. Тази година прави 40... Последния път в който ми се оплака, само го попитах докога...до 60? Или за цял живот...?
Сега не знам изобщо какви ги върши, знам че мама и тате отново са на квартира при него в София и приятелка дори и да е завъртял, нещата ще са си същите...
Узо, Цигарки и спокоен живот на гърба на сина си...какво ли друго му трябва на човек! Мен ако питате, една тояжка така по-дебеличка!
http://www.youtube.com/watch?v=xFkUG9xSSSE с благодарност на едно цигуларче :)
http://www.youtube.com/watch?v=dy2KNUESXp0
*
Омъжена съм 11г.,свекърва ми живее 10 стъпала под нас,а от 7-8м.сестрата на съпруга ми напусна мъжа си и е при мама...!!Настъпи пълен ад,непрекъснато 3-мата "заседават" долу с часове..!!!Нали съм чужда,семейното положение на кака се обсъжда без мен..!Не,че много ме интересува..,но финансовата подкрепа е от нашия бюджет!!Нямам братя и сестри и НИЩО НЕ РАЗБИРАМ..според тях!Но някой по-горе бе писал важното е половинката да може да отстоява пред родители,братя и сестри нашия суверенитет,мнение,интереси ,емоции и...т.н.,а в моя случай не е така!Той е обработен с години,че трябва 1 да мисли за тях,защото са самотни,слаби,финансово притеснени..,а на нас в нужда ще ни помагат мойте родители..,нали имат една дъщеря...Но...трябва да сложа точка,а не многоточие!!! 8O
Разбирам те напълно - аз съм в подобна "семейна ситуация", с тази разлика, че мъжа ми се научи с времето че вече има друго семейство (нашето) и то е на първо място - вярно е, дистанцията спомогна, както и "контролираните" телефонни разгорови до вкъщи, преди и след които винаги сме обсъждали какво и как, за да няма объркали се. Неговите родители издържат сестра му и нейното семейство цял живот, очаквайки от нас финансова помощ ако им се наложи (и се е налагало). Когато повдигам аргумента че моите родители никога не са ни молили за нищо, ми се е отговаряло - ти си едно дете, по малко разходи. А за това че на след университета си станах независима и си се издържах, и че нашите 15 години на море не са ходили, щото са спестявали, за черни дни, ни дума. За това пък свекърите и една година ваканция не са изпуснали, че някога и две на година, с внуците.
Според мен нещата трябва ясно да се поставят на масата - коректно и с уважение, но без недомлъвки. Всеки си има родители и никой не трябва да ги загърбва, грехота е, но според мен винаги семейството е на първо място, и самите родители трябва да го разберат това. Ако не, трябва да им се обясни. Иначе не функционират нещата. 
« Последна редакция: Юни 18, 2011, 23:05:09 pm от vaci »


*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Винаги съм се разбирала прекрасно със свекърва ми, дори и когато сме живеели у тях, но от както се роди детето и тя дойде да помага, кръстосахме шпаги много яко. Е то не бяхя съвети, критики и не знам какво си - от обличането, до как трябвало да се полива с вода като се къпело, как било вредно да спи в люлката и тем подобни щуротии. Кой каквото прави, ние все нещо грешно правехме с детето. Аз обаче не съм била толерантна нито един път, въпреки молбите на мъжа ми, ако не било толкова важно да не съм го правела на въпрос. Ами за мен всичко е важно, щом ми прави на въпреки, когато става дума за отглеждането на детето. А най ме хващаше яд, когато започне са „пази“ детето от моето гледане. Примено зад гърба ми изнася повече дрехи като я разхожда, за да я облече като ми се махме от погледа. Ей такива неща , които ме вбесяваха. Все едно аз съм толкова опасна за детето си, че има нужда тя да го предпази, че кой знае какво ще стане, ако аз го гледам, както аз преценя.
Според мен единственият начин да се справи човек е да не отстъпва за абослютно нищо. Започнеш ли до отстъпваш, спукана ти е работата - ще ти се качат на главата. А това, че прави нещо от добри чувства( както в случая с детето), по никакъв начин не трябва да променя подхода. Поне аз така мисля.

Б.


  
аз на моята свекърва такова коснко съм подготвилааа. Казала на мъжът ми, че тя гледала детето по-добре от нас!!!!!
[/url][/url]
*
 Тръпки ме побиват като чета някои коментари.като се сетя,че зимата ще сме заедно със свекито.Дано да не ми се бърка,макар да не мога да си го представя...най-малкото ще има висене на главата..
Може да ви прозвучи малко крайно и вероятно ще сметнете, че не съм съвсем права, но от собствен опит ще ви кажа: гледайте си децата сами, с повече помощ от бащите им, разбира се, и няма да имате такива проблеми. Ние разчитаме на бабите много рядко и то в случаи, които бих определила като изключителни /постъпването ми в болница, работа през ваканцията на детската градина/. Аз много-много не търпя чуждо мнение, особено относн грижите за детето ми, и така ми е по-спокойно. Иначе неминуемо би имало подобни на описваните от вас конфликти.
*

    lidia

  • *****
  • 2959
  • Най-хубавото се вижда само със сърцето.
аз на моята свекърва такова коснко съм подготвилааа. Казала на мъжът ми, че тя гледала детето по-добре от нас!!!!!
Това определено мъжа ти е трябвало да ти го спести  :lol:
Не си заслужава разправиите съм се убедила отдавна  :lol:
Може и да го гледа по-добре за нея от нас, но детенцето си е наше и ще се съобразява с мнението ни  :lol: Ако не и изнася, през вратата  :wink: Никой не я е вързал насила...
http://www.youtube.com/watch?v=xFkUG9xSSSE с благодарност на едно цигуларче :)
http://www.youtube.com/watch?v=dy2KNUESXp0
*
ЕЕ Вени то е ясно, че ги гледат по-добре децата  :lol:
Според моята държа детето гладно защото не му правя попара с хляб и сирене. А вчера ме убеждава колко вкусна супа е направила, да пасирам на детето със сухарче  8O


*
А вчера ме убеждава колко вкусна супа е направила, да пасирам на детето със сухарче  8O

Кажи й, че ако няма люта чушка и чесън в супата, детето направо ще откаже да я яде. :wink:
*
 Леле,леле момичетаааа  8O , явно е много страшно.Мен тръпки ме побиват,защото винаги съм си мислела,че бебо като се появи вече ще сме си сами в къщи,както ни бяха обещали,но уви ... не им харесва вече на къщата зимно време,искат в апартамент...А като си представя,че и моята майка,милата , е на нисък старт,тя от кога го чака това внуче...ще се побъркам ако идва и ми се държи като на гости заради свекървата...
 Ще трябва да ходя на курс за "показване на рога и строяване на свекърва"...аз съм много зле в това отношение...мека Мария... :oops:... но си мисля,че малкото човече ще ме промени / а дано/
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: как се справяте със свекървата си когато т
« Отговор #33 -: Юни 22, 2011, 16:25:24 pm »
didon, най-лошо е в началото, когато все още ти самата не си толкова уверена, защото те като започнат да настояват за нещо и ти започваш да се съмняваш, ако направиш твоето, дали пък на финала няма да се окаже, че си сбъркала и да ти кажат „-видя ли сега“. Ако този период успееш да ги научиш, че ще е както ти прецениш и да дават акъл само като им поискаш, после ще е по-лесно. На мен дори майка ми ми скъса нервите дето никога не се е мешала за нищо, но за Ивана изведнъж започна да дава мнения какво да се прави. Беше тук една седмица и като си замина се разправяхме по телефона, че се стигна до там няколко дена да не и вдигам телефона и да кажа на мъжа ми той да разговаря с нея. Имай предвид, че аз съм отгледана от баба ми и майка ми не знае как се гледат деца, не е дори един памперс сменила на Ивана, а като тръгна да я сменям излиза от стаята. И този човек има наглостта да дава съвети като се роди бебето. А и явно тогава съм била по-чувствителна, защото ме докарваше до рев. Ако сега ми се случи, щяхд апобяснея и да се развикам, а тогава не знам какво ми имаше, ама се разревах след  няколко разговора с нея( затова и престанах да отговарям).
« Последна редакция: Юни 22, 2011, 18:08:25 pm от Bobbie »


  
*
  Оф,аз за това съм казала на мъжа ми...като родя и съм в болницата, да каже на майка си, че не искам да си идва ... защото тя спомена, че щяла да дойде първите 10 дни да ми помага. Искам да сме си самички. Като има проблем, има и телефони, винаги мога да се обадя и да питам или помоля за помощ, ама да ме гледат в ръцете и да искат да ми го вземат, защото знаят по-добрееее 8O ...
 
 а това много ми допадна ‒ "През последните 10-тина години възрастовата граница за раждане на първо дете се измести нагоре. По-скоро добре ли е това, или обратното?

‒ Погледнато от ъгъла на отглеждането и възпитанието в по-добра социална среда и по-доброто образование, което получават децата на вече утвърдили се в обществото родители, това изместване нагоре е позитивна тенденция. Обикновенно такива родители са отдадени на детето си, тъй като е дълго чакано, отглеждат го в една стабилна семейна среда, в която разводите са по-редки и му дават добър личен пример за подражание. "

 д-р Сигридов в интервю.
 Според мен именно и от там идват проблемите с намесите на възрастните, третират ни като неопитни деца, а това не е така, дори и при факта, че едва сега ще имаме бебета
 
 
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
  Оф,аз за това съм казала на мъжа ми...като родя и съм в болницата, да каже на майка си, че не искам да си идва ... защото тя спомена, че щяла да дойде първите 10 дни да ми помага.
Това по-добре го уреди от сега, защото тя като настои, мъжа ти ще клекне и ще си каже „е какво толкова сега, иска да помогне, ние не знаем..“ и т.н. И аз съм убедена, че тя наистина иска да помогне, както че и на теб би ти било добре да има кой да поеме бебето, за да си починеш. За мен обаче стреса, който ми създадоха, беше по-лош от всяко недоспиване. Ако все пак  мислиш, че може да се разберете, допълнителна помощ няма да ти е излишна, защото ще си много изморена. Не знам до колко можеш да разчиташ на мъжа си за това да става посред нощ да сменя памперси.

Как се разбрахте коя да е стаята на бебето? Помня, че имаше и там някакви неразбирателства? Свекървата наложи ли си своето?

Б.


  
*

    elle22

  • *****
  • 1645
  • La donna `e mobile ;)
Да ви разкажа на кратко как се справих без да искам с моята  :lol:...
Когато се оженихме преди 10 години, тя постепенно се настани в къщата, в която живеехме /да поясня, че жилището е дадено на съпруга ми, но е на името на родителите му, които живеят в друга къща/. Дойде уж за няколко дни и постепенно си пренесе целия багаж - много й хареса да живее с нас, явно. Роди ни се детенце, тя ни "помагаше", особено за пред хората. Мъжът ми, отначало деликатно, се опитваше да я накара да си отиде в нейния дом. След всеки такъв разговор тя или получаваше тежък астматичен пристъп, или припадаше, или си намираше бучки в гърдите... Минаха 4 години.
Един ден мъжът ми получи добро предложение за работа в Америка и замина без нас. Планът беше, ако успее да си стъпи на краката, да ни прибере след 6 месеца. Аз останах под един покрив с нея и детето. Беше пролет и реших да мина на диетка, започнах да агитирам и нея /тогава беше към 110 кила  :lol:/. Тя започна тайно да яде, а аз - да я гоня  :D, беше си скрила дори салам под леглото  8O. Не ме издържа много, след 2 седмици ми донесе пари за самолетни билети, щото "не можела да ни гледа как се измъчваме далеч един от друг"  :lol:. Тя още си живее в онова жилище и по последна информация е над 120 килца  :lol:.
*
Ще трябва да ходя на курс за "показване на рога и строяване на свекърва"...аз съм много зле в това отношение...мека Мария... :oops:... но си мисля,че малкото човече ще ме промени / а дано/
Да аз изпуснах първите уроци и много сбърках, а сега ми се видя сметката покрай детето... Тя жената ми помагала и ме учела, а аз съм била неблагодарна и не съм го оценявала  :lol: 'Щото нали искала момиченце, а двама сина има, че и сам аги ги е отгледала, та да съм се държала приятелски... Е, мила Мамо опитах, но не се получи, благодаря ти за съвета, но аз на моята дъщеря ще кажа един ден да започне обратно - с рогата напред, да е лошата снаха, да тегли една ... и да си гледа живота спокойно, а не да троши нерви като мен. Ама така ми се пада, че послушах майка си... да не съм била като нея, да съм имала добри отношения със свекървата, е не се получи.

*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Имах много големи проблеми с моята свекърва в началото и когато се родиха децата. Ама много, много сериозни. Не разбираше ни с добро, ни с лошо, ни с молби, ни със закани. Един ден, преди около половин година съвсем с леден и спокоен глас и поговорих малко. без да повишавам тон, без да влагам емоции (то не ми бяха останали такива) но бях абсолютно откровена за всичко откакто се познаваме с нея. Не, че преди не съм била но все спестявах най-гадните работи, които съм мислила. Не ги спестих сега и и казах, че оттук нататък може да мисли за мен и да говори в кйвартала каквото пожелае. Децата имат нужда и от двете си баби и искам да живеят спокойно а аз да съм здрава за да ги гледам в нормална обстановка.
И много още неща и казах.
Оттогава, свекърва ми е друг, нов и различен човек. След 7 години най-после мога да кажа, че стомаха ми не се свива на топка и не започват да ми треперят ръцете когато я видя или звънне по телефона. Пак има неща за които понякога спорим но като големи и нормални хора. В момента тя е човекът който ми помага най-много, всеки ден идва за да мога аз да взема храната на децата, когато я помоля за нещо не си търси причина за да се измъкне а децата я обичат много защото им измисля много и забавни игри. Живеем на 7 мин. разстояние една от друга и съм спокойна, че във всеки момент има на кого да разчитам.
Търпение му е майката. Ако не бях такъв дебил, досега имах 300 причини да не я погледна никога повече но не би било добре нито за мъжа ми, нито за децата (най-вече за децата).
*
Боби,наложиха се. Странното беше, че осъзнах, те единствено виждаха в стаята, нейния размер... Оставих ги и сега се опитвам да гледам положителната страна на нещата. То сега са такива жеги при нас, че се чудя как щях да се справя с охлаждането на стаята... Пък и мъжлето оправя терасата, тя е към нашия хол, също южен и ще можем да си стоим там на спокойствие :)
 Аз съм сигурна, че ще съм гроги, обаче си имам майка, която живее на 15 минути с метрото. Е, предпочитам нея да викна да помага...
 Другото е, че и си представям, понеже нали знаете, че имам куче. Казвам имам, защото никой не ми помага с него...то си ми е от преди да срещна мъжа ми... Тааааа, представям си как ще ми казват, точно на мен, недоспалата, я иди разходи кучето, а аз ще гледам момчето. Така че май предпочитам помощ на "повикване", поне до зимата. Тогава ще съм се окопитила и много, много няма да могат да ми се бъркат ;)

 Да, точно като Лиско, не искам да имам конфронтации с тях. Все пак зимата живеем заедно и не ми се иска да се разминаваме като пътни знаци. За мен, това може и да е от зодията, дома е моята "крепост". Обичам да ми е приятно и спокойно, когато съм си в къщи... Пък съвсем скоро ще мога да ви кажа как стоят нещата при нас вече и от другата страна