Открих нещо много интересно за четене и нямам търпение да споделя. Книгата се казва "Възможните майки" и е под редакция на две дами, а авторите са над 100 майки и не-майки. Разказани са лични истории и възгледи за майчинството, като е запазен автентичен изказ.
http://knigosviat.net/?bookstore=book&book=157617&buy=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B8Идеята за съставянето на книгата е провокирана от анонимен текс в нета.
Това е текста:
Преди да стана майка спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна.
Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа.
Преди да стана майка чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка „слънце“ за прощъпулник. В 5 часа сутринта.
Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще имавид на пюре от спанак.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите „манту“, „коластра“, „дефтерит“.
До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, неми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците мипочти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна.
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем. Имах време да сънувам.
Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка.
Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да серазплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Да разказвам „трите прасета“ в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк.
Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току що заспа.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам.
Преди да стана майка не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка не се събуждах на всеки 10 минути само, за да проверя, че диша.
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
………
Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!
Sorry...за километричния пост ...Просто страхотно съм впечатлена от книгата и историите в нея. В някои откривам себе си, в други мечтите си, трети направо ме втрещяват...
