jam, ти си знаеш, де, по-старейша си, но си наблюдавай.
Удоволствието ще дойде по-късно, ще оцелеете, споко
По-късно, когато като мама и тате ще разказвате магариите на Мартушко, които са ви коствали поне сноп бели косми, но един ден ще са ви смешни.
Така мисля аз, премъдрата
И Кристина сега лапа всичко, от месец насам. Преди не си доближаваше нищо до устата. От както са тръгнали кучешките и е като прахосмукачка. Миналата седмица успя да налапа цяла капачка от дезодорант и то пред погледа ми, хем и се карах и я предупреждавах. Лапна я, тя и заседна в устата и започна да се задушава. Не се уплаших много, щото капачката е голяма, няма как да я глътне и успях да я извадя за секунда. Тогава и се наложи да се запознае набързо с един господин от Румъния - Шамареско Подупеско.
Нема как.
Перденце, напълно споделям мнението ти относно отношението към детето. Аз се дух в една тема как съм много важна и няма да допусна Кристина да спи на спалнята или пък да я приспивам, но това беше когато тя бе на 7 месеца и като я оставях след хранене в леглото и тя заспиваше за 5 мин. сама. Да, но нещата се промениха. Започна да не иска да спи сама, приспивах я първо в креватчето, после на ръка малко, сега се гушкаме вечер на спалнята и тя заспива върху мен, след което я премествам в креватчето. До скоро спеше по цяла нощ на спалнята, понеже се будеше малко след като заспи. Опитвах да я приспивам пак и отново да я връщам в леглото, но беше мъка, понеже или се събуждаше при преместването или по-късно пак се будеше с рев. Отказах се и си я остявих на спялнята, ако се събуди и се налагаше да я приспивам втори път. Сега вече има много рядко нощи, в които се буди и вече си остава в креватчето до към 7-8 часа. После се буди, взимам я при мен, заспива пак за секунди и спим поне до 9.
Всяко нещо си има плюсове и минуси. Сега си спим всички спокойно, няма умора, детето се наспива, гушкам си я вечер - моменти, които някога ще ги бленувам, ама да ми е жива и здрава - гадже ще гушка, не мене.
И все се заричам да не казвам никога...щото понякога нещата не са както си ги представям.
Но за минали неща мога да кажа "никога" - никога не съм я оставяла да плаче дълго, да е сама, да се страхува или подобно, само за да я науча на режим или нещо такова. И мисля, че не бих...
Здраве на всички!
