Момичета, в една тема за осиновяването прочетох, че едно момиче ходи на психотерапевт. А пък преди много време някой беше писал в дира, че психотерапевтката й била казала, че си била заклЮчила центровете за забременяване и работили сега към отклЮчването им. Имам и едно мнение за е-терапито, не особено ласкателно. Много ми е интересна тази тема. Моля ви, тези, които имате опит, разкажете какво представляват сеансите, как се чувствате, какви въпроси дискутирате...Помага ли ви?

Аз се замислям много. Бива да отида, да ми поговорят малко, да ми побаят... Ама ми се струва, че няма да имам полза. По принцип съм жена със самочувствие, обичана, обгрижвана. За добро или зло обаче съм с много бърза мисъл, 2 крачки пред другите, изклЮчително чувствителна. И сама обикновено търся причината за събитията. Все си мисля, че ако ида на психотерапевт, ще фурлотясам до небето, ако той почне да ми разказва, че трябва да се чувствам пълноценна жена дори и без да мога да забременея. Аз това го знам и без той да ми го казва. Ако ми каже да си намеря странични занимания, да не се фиксирам, да бягам от стреса? Ми аз това го правя и без той да ми го казва. Ако ми каже да мисля за алтернативи, ами идеята за осиновяване отдавна е приета. Прочела съм законите, информирана съм за изискванията, знам точно кога и при какви обстоятелства ще пристъпя в действие. За мен борбата със стерилитета е въпрос на ПАРИ, ОРГАНИЗИРАНОСТ, ПРЕТЕНЦИИ ЗА КАЧЕСТВО и огромно ТЪРПЕНИЕ + безплатен бонус ГЪВКАВОСТ. Не ти се получава бебето? Ако имаш първите 4, за 2-3 години си с дете в скута. Ако имаш и петото, ако ще да си и хептен бездетен, пак ще си с дете в скута. Ако ги нямаш тез 5 неща, не се офлянквай, а почвай да се бориш за тях: намери пари, разтропай се и се организирай, не се оставяй в ръцете на непрофесионалисти, научи се, че хубавите работи стават бавно, винаги имай план Б за живота си. Според вас възможно ли е един психоаналитик да ме накара да стигна до други отговори, дето уж били вътре в мен? Кво ще да се крие толкова у мен дето до сега да не съм го разбрала?  

Мари, аз мога да ти споделя своя нищожен опит, макар и в друга област.

Имах проблем, доста сериозен на пръв поглед. Не успях да се справя сама. Проведох един психотерапевтичен сеанс, в рамките на 3 часа, като бяхме аз, психиатърът и един приятел, който за първи път чуваше за този мой проблем. В края на сеанса терапевтът ми каза, че ме разбира, но не може да ми помогне. Отказа да ми вземе пари, защото не бил свършил нищо.

След това седнахме на кафе с моя приятел. Той ми каза няколко думи докато си пиехме кафето.

Прибрах се в къщи, премислих. Осъзнах, че нещата зависят от мен и си реших проблема - бързо, лесно и безболезнено.

Значи на мен ми е помогнал - карайки ме да разбера, че няма кой да ми помогне.

Мила Мари като чета какво си написала ти явно си много силна личност!!Малко са като тебе!!Незнам лично на теб колко ще ти помогне психоаналитик ,но има много момичета които имат нужда  точно от  тази помощ.

Значи на мен ми е помогнал - карайки ме да разбера, че няма кой да ми помогне.

Че той не може, Мели, а трябва сама. Важното е, че си успяла. Ти винаги ще успяваш, защото си изключителна жена!

Мари, ти също!

И двете  

Мислех преди време да пусна подобна тема. На мен също ми е много интересно какво толкова ще ми каже тоя психотерапевт...Има ли още нещо,което незнам ? Някакви скрити тайни "оръжия",които не съм използвала..? Влизах няколко пъти в "е-therapy",чудих се как и къде да си изплача болката. Не можах да се включа нещо там в сеансите ли,сесиите ли,или там каквото е. Общо взето и аз не останах с много добри впечатления от сайта,неможа да ме "спечели". По едно време имах страшна нужда да се видя отстрани,да споделя с непознати,с професионалисти и през цялото време се чудех как ли точно ще ми помогнат. Между другото т.нар. "врачки" много успешно "лекуват" точно,като въздействат психически. Психиката е страхотно нещо,от нея се "командва" всичко. За съжаление ,така и не успях да се сдобия с опит в областта на психотерапията,но все още не съм се отказала. Ако има какво ще споделя по-нататък
А също,така искам да кажа ,че писанията на Marie много ме радват винаги. Не пропускам да прочета всяко нещо,което е написала. Незная точно ,с какво се занимаваш,Мари,но определено имаш талант да пишеш много интересно и увлекателно !

Много силно се надявам да се вклЮчат момичета, дето са ходили на терапия и да разкажат. Никога не съм била на такова нещо, само по филмите съм гледала. Наскоро гледах филм: 37 годишна жена ходи при психотерапевтката си, за да й помага след развода й...Ми тя просто седеше на едно диванче и си разказваше какво й се е случило през деня, къде ходила, какво правила, колко много все още го обичала... А психотерапевтката просто седеше и слушаше и отвреме навреме пусне някоя позитивна мисъл "Ама да, ти си силна, залужаваш да си купиш нова блузка, защо да не си купиш, ми ще си купиш ми, какво ти има, че да не си купиш". От тоз род разни... Е, то това е филм. Американски. С Ума Търмън и Мерил Стрийп. Ясно ми е, че не е така на живо. Ама ако е така, не мога ли да звънна на една приятелка и да си поговорим, ами ще ходя за едното диванче на терапия? Това ми разсъждение е много нашенско-"ха, ще давам аз пари за лекар, като мога и сама да се излекувам". Малко ме е срам да си призная, ама ми се вижда голям фалшиментос таз работа. Не й вярвам. Ха дано някой разкаже какво толкова ти говорят, какво толкова ти намират на дъното на душата и ти го вадят и показват. Ще взема да ида от лЮбопитсвто, мама му стара, да видя какво толкова имат да ми казват, обаче се страхувам, че ще съм предубедена, нащрек за измами, на лов за грешки и нищо няма да стане, освен че ще си начешя крастата и ще мирясам най-после.

А ей сега ми минава през ума, след като някой спомена "врачки", че май врачките, поповете и психотерапевтите имат една и съща категория клиенти: хора в нужда някой да им посочи изхода...И то какво излиза? Егати и загубените хора сме.

Ели и Ади, мерси за комплиментите. Честно казано предпочитам да съм безинтересна и слаба, но с 2-3 бебета в къщи, но какво да се прави-съдба. След като ми е писано да съм интересна и силна и с 2-3 бебета в къщи, ще се примиря някак си. Каквото даде животът, нищо няма да върна.

Здравей Мари,
 Аз съм една дето е посещавала психотерапевт.Беше преди малко повече от две години имах тежък период от живота си,бях се отчаяла толкова,че накрая реших и помощ при психотерапевт да търся.Ами да ти кажа за мен си е загуба на време и много пари.Историята е точно така седиш на диванче или стол и си разказваш проблемите,той те слуша много внимателно,ама нищо неказва дето не го знам,просто използва по силни думи за да ти бръкне в душата,и накрая задължително ти изписват лекарства от онези със зелената рецепта,щото без тях иначе неможело нали съм депресирана. Съвет от мен никога през живота с не пийте такива лекарства защото те правят да си като дрогирана и в един момент ставаш зависим от тях.Аз се усетих на време и ги спрях и всеки път когато ходех при него той ме питаше пиеш ли си лекарствата и аз му отговарях ДА и той все казваше добре по добре се чувстваш сега виждам и пак си сядах на диванчето и пак си говорех за проблемите и така няколко месеца.Чувствах се добре докато си говорех с него ,но в момента в който излезех от кабинета му все едно нищо не е било,пак си се чувствах по същия начин.Накрая спрях защото просто нямаше никакъв смисъл,но поне се убедих и знам какво е и повече никога не бих отишла.Никой неможе да ни помогне освен самите ние.За мен всичко е ала бала много приказки и тъпчене с лекарства.Това е моето мнение от моя скромен опит,може и да не съм права,може и да има момичета, които са доволни,но аз не бих повторила.Мога да кажа че психотерапевта при когото ходех беше с реноме на добър лекар и професионалист.
Моя съвет е не си давай парите за глупости,абсолютно си права за всичко, което си написала Мари.

Поздрави от мен.

Здравей Марии!
Като се позамислих ,да ти кажа честно този  сайт върши работа за няколко психоаналитика.Тук момичета редовно споделят проблемите си ,страхове,емоции радости........................,и получават подкрепа ,разбирателство и съвет до колкото е възможно!И го получават от хора които наистина ги разбират(защото те също са били или са в това положение)и  най вече мисля че тука получават и голяма топлота ,която ме съмнява да получим от психоаналитик!

По този повод ще се отклоня малко от темата(извинявай Марии за това)
и искам специално да благодаря на създателите на този сайт и на модератори-благодаря ви че има този сайт,благодаря че ви има!
Пригърщам ви всички и теб Марии  

В края на сеанса терапевтът ми каза, че ме разбира, но не може да ми помогне. Отказа да ми вземе пари, защото не бил свършил нищо.

значи толкова е бил терапевт!
от мои приятелки в чужбина, които посещават терапевти, знам, че целта на терапевта не е "да ти помогне", в смисъла, който ти го е казал твоят човек - понеже те разбира, да може да "направи нещо". терапевтът няма за задача "да прави нещо" за теб, различно от това да насочва потока ти от мисли, докато ти сам не изровиш от главата си своя проблем и начина за неговото решение.

в този аспект, по въпроса на Мари - някои хора успяват да се справят със задачата "идентифициране на проблема и намиране на пътища за решаването му" и сами. други, особено по нешите географски ширини, ползват за тази цел една мощна и безплатна психотерапевтична група - тази на приятелите, близките и роднините. трети имат нуждата от увереността, която им дава професионалистът - както ние с теб имаме нужда от гинеколога, те има нужда от психотерапевта.
въпрос на сила и момент, защото и най-силните понякога падат.

аз лично, засега ползвам услугите на приятелската психотерапия и опората на прекрасния си съпруг. скептична съм към лежането на кушетка

Ето и моето мнение:
Посещавах психотерапевт, тогава когато благодарение на страховете си и мислите си, се ограничавах в начина си на живот, променях навиците и привичките си, подчинявх се на страха и т.н. Целта на терапията е да разбереш първопричината и да свикнеш да живееш с нея, да преодолееш сраховете си, а не да ги отричаш.
В сеансите много често сме стигали до темата да безплодието ми, но на мен това не ми е фикс-идея и не сме задълбавали толкова много. Аз съм много доволна, че съм срещнала моя психотерапевт и съм му много благодарна.
Съни, аз също съм взимала антидепресанти, но не съм срещала трудност при спирането им, но щом си намерила верния път без помоща на твоя терапевт - толкова по-добре, аз не успявах да го направя и се доверявам на терапията.
Моя съвет е : Момичета и момчета, ако не можете да се справите сами с проблемите или със страховете си - потърсете помощ, ако не при терапевт, поне от приятели или близки! Споделяйте - това е първата стъпка за преодоляването!!!

Аз също съм една от тези, дето е ходила на психотерапевт. Може би мой постинг цитираш   .

При мен определено имаше полза. Според мен зависи от това с какво нагласа тръгваш, и разбирасе зависи от психотерапевта. Проблема ми беше свързан с една ужаса криза във връзката ми.  Тогава много си помогнах и с писане.

Мисля, че този форум тук, много прилича на групова психотерапия - напълно сериозна съм. Ако не бяха момичетата от зачатие, кой знае как щях да премина през неуспешното си ИКСИ


В момента съм на много жесток кръстопът - затова съм и малко позачезнала. Без да съм в депресия, напротив, много добре се чувствам, сериозно съм се замислила да се откажа от опитите да имаме собствено бебе и да хвърля всичките си усилия и надежди в осиновяването. Причината за тази дилема е че напоследък започва да ме завладява чувството, че причината за нашите неуспехи е основно в моята глава и не може да бъде преодоляна с никакви АРТ. Мъжа ми е много против да се отказваме, смята че поне да направим имунологичните. Но аз много съм се разколебала.... Много съм се запекла напоследък девойки, май пак ще си тръгна при д-ра за душевни болки  
Просто ми е трудно да разбера какво точно искам понеже сама не мога да реша, мисля, че психотерапевта би могъл да ми помогне сама да извадя решението от себе си. А може би ще е добре и мъжът ми да присъства..... де да знам

А Мари, това дето го казваш:
Според вас възможно ли е един психоаналитик да ме накара да стигна до други отговори, дето уж били вътре в мен? Кво ще да се крие толкова у мен дето до сега да не съм го разбрала?

Ако беше така, ако знаеше всички отговори, щеше да си спокойна, а не да се тормозиш.... аз предполагам, че се страхуваш да не чуеш некви психо клишета, които и аз ако ги чуя, ще отлитна на тавана от бяс, ама недей да тръгваш с предубеждение....

Здравейте момичета.Не знам какво точно да кажа по въпроса
за психотерапевта,но знам,че всички сме различни.Аз съм от хората,
които много се интересуват от психология и смятам че
тя е много важна.Смятам се и за доста силен човек който
предпочита да се бори и да се справя с всичко сам-
най малкото защото ти сам ще понасяш резултата от
решенията си и трябва сам да ги вземеш.
Но когато проблема е дългогодишен и тежък за теб?
Понякога съм се изумявала от себе си и от някои мисли,
а после съм ги прочитала в книги казани от жени в моето
положение и съм била потресена и такъв рев съм дръпвала
 от облекчение,защото затваряйки се в себе си съм си мислела
 че само аз не съм в ред и има нещо ненормално щом съм
могла да измисля такива глупости и години съм се чувствала
 виновна и отритната от Господ.Та може би в такива случаи
един психотерапевт може да ти спести доста нерви лутане и неадекватност.
Но си мисля че това е индивидуално и зависи от всеки човек.
Много съм благодарна че ви има и аз също мисля,че този форум
 е и една незаменима психотерапия,където виждаш че повечето
 от мислите и състоянията през които минаваш не са само твои.
Целувам ви и ви прегръщам!И пожелавам успех на всички!

Фуси,ето че това е една от тайните ми мисли,които мислех че се раждат само в моята глава - че може пък вътрешно аз да преча по неизвестно какви подсъзнателни причини!Отпусни се и се успокой - знам че не е така,защото иначе нямаше всеки ден да разбиваме психиката и здравето си с тази безкрайна борба и да го искаме толкова много.И ако си дадеш реална сметка колко е успеваемостта от едно икси,ще разбереш че не ти си виновна!

аз лично, засега ползвам услугите на приятелската психотерапия и опората на прекрасния си съпруг. скептична съм към лежането на кушетка

Джам, мнооого си приличаме с теб ... И аз съм така - сбирка на женската групичка (даже и кумата ми е като нас - проблемно забременяваща, ама засега не й се мисли за постъпки, оставила е нещата на "Stand By") и... клю клю клю клю клю клю.... С часове  

Колкото до психотерапевтите и писхотерапията - всичко е много относително - на някои им помага, на някои не.
Отделно, от това, което съм чела по разни списания има различни школи - има така наречените чисти "психотерапевти", "психоаналитици", "психолози" и т.н., като всеки от тях има различен подход, и използва различен тип терапия...

Общо взето идеята е всеки да си намери специалиста, който най-добре ще му помогне...

Тук има доста препратки към различните типове терапии и терапевти http://www.psychologies.com/tout-sur-les-therapies.cfm
За съжаление, сайта е на френски, ама нямам време сега да превеждам... Който се интересува да ми драсне два реда, ще преведа материалите, няма проблеми

Моя приятелка претърпя тежка раздяла.Започна да пие /тя е 42 кг.с мокри гащи/ Ходеше като сомнамбул.След месец терапия - не мога да я позная.Струваше й 300 лв., но имаше страхотен ефект.

А Мари, това дето го казваш:
Според вас възможно ли е един психоаналитик да ме накара да стигна до други отговори, дето уж били вътре в мен? Кво ще да се крие толкова у мен дето до сега да не съм го разбрала?

Ако беше така, ако знаеше всички отговори, щеше да си спокойна, а не да се тормозиш.... аз предполагам, че се страхуваш да не чуеш некви психо клишета, които и аз ако ги чуя, ще отлитна на тавана от бяс, ама недей да тръгваш с предубеждение....

Фуси, ама мен ме интересува във връзка със забременяването. Други неща нямам за споделяне с непознат човек, нямам други въпросителни в живота. Поне засега, да чукна на дърво. Та във връзка с проблемите ми със забременяването, мислиш ли, че психотерапевт ще ми каже нещо по-различно от това:

За мен борбата със стерилитета е въпрос на ПАРИ, ОРГАНИЗИРАНОСТ, ПРЕТЕНЦИИ ЗА КАЧЕСТВО и огромно ТЪРПЕНИЕ + безплатен бонус ГЪВКАВОСТ. Не ти се получава бебето? Ако имаш първите 4, за 2-3 години си с дете в скута. Ако имаш и петото, ако ще да си и хептен бездетен, пак ще си с дете в скута. Ако ги нямаш тез 5 неща, не се офлянквай, а почвай да се бориш за тях: намери пари, разтропай се и се организирай, не се оставяй в ръцете на непрофесионалисти, научи се, че хубавите работи стават бавно, винаги имай план Б за живота си.

Т.е. аз си мисля, че съм стигнала до отговора и действам по въпроса, но понеже не ми е ясно какво толкова ново и различно казва терапевта, та ми е лЮбопитно и затова разпитвам.

Съни и Евро,
моля ви, дайте малко повече инфо. Какво ви питат, опитват ли се да ви втълпят нещо позитивно, как протича? За антидепресантите-те не са ли противопоказни при бременност, т.е. явно сте ги взимали в друг период от живота си, когато не сте мислили за бебета?

Аз ходих на невролог във връзка със слабо оросяване на крайниците. Исках да разбера какви нежни чувсвтителни зони се намират в края на пръстите, които явно не напълвам с достатъчно с кръв. Невроложката се провали, не можа да постави правилна  диагноза, отплесна се в едни синдроми на Райно, дето аз й обяснявам, че всичките ми проблеми са точно противоположни на симптомите, които тя иска да чуе, за да си оправдае диагнозата. Чука с едно чукче-всичко здраво, само дето малко по-бързо реагират нервите. Е, айде "Еврика!". Не можа да даде адекватно решение и вместо благородно да признае, че не може да ми помогне и да ме препрати при по-голям специалист, моля ви се, реши да ми НАМАЛИ ЕМОЦИОНАЛНОСТТА с лекарства. Аз щях да падна като чух. Нерде слабо оросяване на крайници, нерде транквиланти за емоционалност. Аз й разправям, че емоционалността ми не е проблемна, част от характера ми е и се гордея, че съм бълбукащо гърненце, че голяма част от нещата, които ми доставят удоволствие са свързани с тази емоционалност, че намирам за напълно нормално да ми кипва кръвта като чуя музика, да се скарам с някой като чувствам, че съм права, да не понасям простотия и мудност и да мърморя, да ошетам цялата къща за 1 4ас преди гости, да правя по 2-3 неща едновременно и да ми е мисълта 2 крачки пред останалите. Казах й, че предпочитам да горя макар й по-кратко, отколкото да тлея по-дълго. Подчертавам й, че съм момиче от Балканите и че там сме така и най-накрая й повтарям това, с което започнах в началото-че в момента правим бебе и е абсурд някой да ми казва, че ще ми предпише транквиланти да ме успокоява от това, което съм. Питам я изобщо може ли транквиланти по време на бременост-не. А ако не мисля за бременност и ги взимам, какъв ще е ефекта-ще съм флегматична докато ги пия, а после, като ги спра, ще си стана пак същото шило в торбичка. Тя "ми да". Ми тогава какво-цял живот ще карам на тях ли?. Тя "миии..."...И ми видя гърба. Ама какво да каже жената като сигурно за първи път й се изтупва клиентка, която си носи сама изследванията на тироидната, защото знае, че това е в пряка връзка чрез хипоталамуса с темепратурата на тялото и резултатите от кръвна картина. То на нея не й остана нищо да предпише като излседване. Яд ме е, че й иззех функциите, но не мога да допусна да отида в частна клиника срещу солидна сума за прегледа и да не знам изобщо какво ще ми говорят и какво ще правим. Още повече, че съм дете на медицински работник и позлвам Интернет.  Та така с транквилантите... А пък антидепресантите ми се струват още по-страшна работа.

Иначе съм съгласна със всички за това, че приятели, роднини, този клуб са мощна масова терапия.

А някой ходил ли е на терапия специално във връзка със забременяването?

хм, още един с опит в психотерапията в мое лице:)
при това дълъг опит - 1,5 г. Е, верно че аз отдавна се интересувам от психология, психоанализа, психотерапия. Дотолкова, че бях решила да се занимавам професионално с това. Е, може би не точно да провеждам терапия, а по-скоро може би да се занимавам с изследвания или нещо такова. Е, намериха се "разумни" хора да ме разубедят и въпреки че ме приеха в СУ психология, започнах в УНСС.
Сега, като гледам как отново съм обърната изцяло към сферата на духовното, как се опитвам да пречупвам нещата, които ме заобикалят през призмата на различните философии, на различните школи, западни и напоследък все повече източни такива, си мисля че може би беше грешка дето не се вслушах във вътрешния си глас.
Преди няколко години, водена от желанието да реша някои мои проблеми, които невероятно ме тормозеха и ми пречеха да се развивам и невероятния стремеж да видя аджеба какво се разиграва "на кушетката" реших да го изпитам на собствен гръб:)
За тези, които имат нужда , но ги е страх - от какво точно ви е страх? от това, че някой ще каже за вас- "виж я тая, ходи на психотерапевт, значи е луда!"? Наистина ли ви е грижа за мнението на такива хора?
Или ви е страх, че може да излезе на повърхността нещо, което през целия си съзнателен живот сте потискали? Че ще трябва да се промените? Възможно е. Май много ни е трудна тази промяна. И много ни е страх....
Какво се случва на сесиите- ами зависи- от много неща-
1/дали сте отишли при психолог или при психиатър ( аз лично не мисля че психиатрите могат да проведат добра психанализа/терапия- прекалено са деформирани от годините мед. обучение и посягат първо към лекарствата, освен това те работят обикновено с по-тежки случаи и приемат априори, че човекът срешу тях е с непоправимо разстроена психика) . Не е верно това, че психотерапията се провежда задължително с лекарства. Психотерапията предполага тъкмо обратното- лечение с други методи
2/ от избраната школа/метод на лечение - при мен мен сесиите бяха просто разговори с терапевта, не си го представяйте както е било по времето на Фройд- все пак всяка дисциплина търпи непрекъснато развитие! Кушетката е само метафора . Седяхме си в най- обикновени кресла, терапевтът не беше зад гърба ми, а срещу мен, както би било и във всяка нормална ежедневна комуникация за която се сетите.
3/ зависи разбира се и от личността на терапевта, от опита, вижданията му, от това дали  " ще си паснете"
4/ и основно- зависи от вас самите- доколко сте вътрешно убедени в това, което правите! ако го правите само за модата, или на принципа- ако не помогне, няма да навреди, откажете се, няма смисъл. мисля че вземайки решение да се захванеш с психотерапия, трябва да си наясно, че трябва да бъдеш готов да осъзнаеш много неща у себе си, че вероятно ще срещнеш значителен отпор у себе си и сред заобикалящите те. защото голямата част от тези неща ще бъдат нелицеприятни и сблъсъкът с тях ще е равносилен на огромен разтърсващ шок.

за себе си мога да кажа, че не успях да извлека максимална полза от терапията. по ред причини. но  продължавам да се интересувам и нищо чудно някой ден отново да се подложа на експеримент . кой знае може би с една алтернатива на психодрамата...

А, и Мари- мисля че няма смисъл да ходиш на терапевт...

Извинявайте за дългия постинг

значи толкова е бил терапевт!
от мои приятелки в чужбина, които посещават терапевти, знам, че целта на терапевта не е "да ти помогне", в смисъла, който ти го е казал твоят човек - понеже те разбира, да може да "направи нещо". терапевтът няма за задача "да прави нещо" за теб, различно от това да насочва потока ти от мисли, докато ти сам не изровиш от главата си своя проблем и начина за неговото решение.

абсолютно точно

аз преди 3 години и нещо, ходех при психотерапевт за около 2 месеца. първото важно нещо е, да се "харесате". защото ако е трудно да си намериш гинеколог, то още по-трудно е да си намериш психотерапевт. по принцип се прави първа среща с 2ма, примерно, и си избираш тогава. а може и той да не те "хареса". в смисъл, че и те преценяват доколко могат да са ти полезни.
та, този човек имаше библейски вид , невероятен поглед и глас и ми беше много приятно да си говоря с него, след като преодолях първоначалното си смущение. да, те не говорят много, защото биха казали предимно клишета, но могат да поведат мисълта ти. в този смисъл, аз съм му изключително благодарна, защото мислех, че много добре знам какво става в мен, но се оказа, че пропускам някои неща. по стечение на обстоятелствата, прекъснах сеансите си. неговата помощ се прояви малко по-късно, когато аз взех решение и промених живота и мисленето си в проблемния аспект. въпросите му ми посочиха верният път. и да, прави са всички, които казват, че силата е в нас - понякога просто имаме нужда някой да ни побутне, да ни каже точна дума, да зададе точен въпрос. това може да е родител, приятел, неприятел или психотерапевт
и понеже по-горе четох за лекарства психотерапевтите не изписват лекарства. това е приоритет на психиатрите. а разликата е огромна.
мила Мари, това е моят скромен опит по темата аз съм за. това, че си уверена, умна и отворена жена ще улесни терапевта ти.
целувки

А, и Мари- мисля че няма смисъл да ходиш на терапевт...

Извинявайте за дългия постинг

ТЮх, Алфи, и ти си ходила, ама пак не е било във връзка със забременяването...Всеки има трудни моменти в живота си и както казва Джамка и най-силният може да падне, така че радвам се, че на много хора са помогнали психотерапевтите както се вижда по постингите. Но много искам да чуя мнение на жена със стерилитет, която е ходила за помощ.

Не се извинявай за дългия постинг, още не си ме надминала по дължина.

абе, ман, както обикновено- не се учудвам, че пак мислим в една посока... и за терапията и "пасването" с терапевта, и за терапията и лекарствата, и за силата в нас...дори и фактът, че и ти имаш опит в тази област
ех, що не успях да те замъкна и на йога, наистина мисля че щеше да ти хареса при ани! въпреки улсовията

Мари, борбата ми със стерилитета е от повече от 8 години, през периодите когато съм взимала антидепресанти и транквиланти въобще не съм се замисляла, за възможността да съм забременяла в дадения месец. Мисълта ми е, че проблема за да ходя на психотерапевт е била от друго естество. Не допускай забременяването да те обсеби до такава степен, че да търсиш помощ в транквилантите, в крайна сметка безплодието не е пристъпление, а моя док казваше: Прави каквото трябва, а да става каквото ще. А има и нещо друго, с Божата воля всяка от нас ще стане майка, рано или късно, а с тази фикс-идея, ще се превърнем в "СУПЕР МАЙКАТА", което не е в наша полза.
Антидепресантите не се най-страшните лекарства на света, в точния момент и с точния прием /само по лек. предписание/, след 20-тина дни си онтово "на крака", но пак ти казвам Безплодието според мен, не е повод да се стига до там. Верно тежко е, и е трудно понякога, но никога не губи надежда. С негова /на док./ помощ успях да надскоча и последния предразсъдък, онтосно осиновяването, сега е само въпрос на време кога ще си подадем документите.
Не развивай комплекси заради това. Хвани живота и му се наслаждавай, той е прекрасен ...
Целувки на всички!!!

Алфи, аз няма да съм вечно бременна а и Ани я харесвам, виждала съм я и чувала за нея разни неща. е, после ти ще си бременна, ама пак няма да е вечно.
значи, така се уговаряме - раждаме бебетата и на йога

 и да, прави са всички, които казват, че силата е в нас - понякога просто имаме нужда някой да ни побутне, да ни каже точна дума, да зададе точен въпрос. това може да е родител, приятел, неприятел или психотерапевт
и понеже по-горе четох за лекарства психотерапевтите не изписват лекарства. това е приоритет на психиатрите. а разликата е огромна.
мила Мари, това е моят скромен опит по темата аз съм за. това, че си уверена, умна и отворена жена ще улесни терапевта ти.
целувки

Ман, във връзка със забременяването ли ходи или по друг въпрос? Както питам и Фуси и теб питам: аз нямам засега въпросителни в живота. Интересно ми е във връзка със стерилитета дали ще ми посочат друг път?

Мари, мисля че за стерилитета ми трябва нещо по-първично от психотерпията. Нещо ровещо още по-на дълбоко. Ако ще търся отговора на въпроса защо не се получава на ниво психика. Но не знам какво? Затова напоследък го търся в какви ли не области, които прагматично мислещите ( като теб и Мелчето) не биха оценили. Просто сме различни ...
Но напоследък както ме боли около левия яйчник си мисля че преди реша проблема на такова ниво, ще трябва да го реша хирургично... което не е радостно разбира се...

не, Мари, за друго ходех, аз тогава не практикувах бебеправене
не мисля, че има значение това за теб. щом си стигнала до идеята, просто го направи, както виждаш опита е положителен

малиии, с бебета и на йога? дали ще успяваме с времето? ми щом трябва, дай ще опитаме, пък дано да успеем!
е, аз и с балми имам уговорка да си разкарваме бебета по съседски в младост, така че ей на сеа само бебета да се появят и започваме

Мари,
аз нямам опит с психотерапевтите... щото и аз мисля почти същото като теб...
Не очаквам нещо кой знае какво да ми кажат....обаче винаги си остававям една вратичка... че може и да не точно така.
След като не съм ходила никога, значи не може да го знам със сигурност.
А пък..... и има едни такива състояния... когато изпадаме в дупка.... и наистина имаме нужда от външна помощ.

Както и случайно или не-случайно... с теб пак сме на една вълна...
Някои неща в живота не са случайни, нали?
Този месец и за мен и за теб е зареден с много емоции... много въпроси... мисля че двете знаем защо, нали?

Мойто мнение е.... че сеансите с психотерапевт могат да те накарат да погледнеш "от страни" на даден проблем....

Както и не само на основния проблем.
При всички случаи проблема със забременяването оказва влияние на много неща в живота ни:
- на това как, колко и какви чувства изпитваме когато говорим с половинката по този въпрос.... и как реагираме на неговите думи или постъпки....
- на това как отреагираме когато "външни доброжеталели" ни се месят и ни дават акъл, и мнение дето никой не им го е искал.
- и още на страшно много неща... ама няма да ги изреждам....

На мен лично, много често при разговори с приятелка успявам да "погледна отстрани на проблема"...
Ама да ти кажа честно.... тоя "ефект" се получава от това че изказвам на глас какво ме тормози, как се чувствам, какво мисля.... и после пак сама намирам отговорите на някои въпроси.
В диалога разбира се има и чуждата гледна точка на моя проблем.
И това също ми помага.
Приятелката просто е била добрия събеседник,  който ми е помогнал да чуя вътрешния си глас....и ми е посказала няколко пО различни идеи.
Защото когато сама седя и мисля... се улавям че ЗАЦИКЛЯМ.... и се въртя в омагьосания кръг.

За проблема със забременяването ... моята приятелка е ФОРУМА на Зачатие, както и Срещите с момичетата.
За това съм благодарна на всички че ви има!!!!!!!!!!!!!!
Съвсем скоро тяхното мнение пак ми помогна да преценя ситуацията трезво и да се справя с кризата.

При теб, Мари.... това че си в друга страна.... говориш друг език...далече от приятели и роднини с които можеш да споделяш...ако не всичко...то поне доста неща....Може би единствения човек с който можеш да си позволиш да бъдеш "истинската Мари" - това е половинката ти.... Но пък мъжете... те нали са една особенна порода....и разнищването на емоционалната страна на даден проблем....по-скоро ги плаши... И често гледат да приключат въпроса с дълбаенето навътре в душата.

Ако беше тук в БГ.... двете щяхме да си приложим страхотна психотерапия.....в комбинация със смехотерапия.... и ти гарантирам... че двете заедно щяхме да намерим отговорите на много въпроси...  
Хайде, няма ли да си идваш скоро?

Та....... в този ред на мисли.... ти ако отидеш на психотерапевт... няма да научиш нещо кой знае какво... няма да чуеш нещо дето не си го чувала.... но ако отидеш.... може би ще получиш възможността да "чуеш вътрешния си глас"....
Така и така си се замисла сериозно по този въпрос.... Пробвай.... Само така ще знаеш....
Ето... и тук са ти писали момичетата.... на някои им е помогнало доста... при други е било пари на вятъра....

Наясно съм ... че щом ти е влязла тази муха в главата... няма да мирясаш докато не го провериш лично....Нали?

При мен също така... голям ефект оказа една книга с източни мисли и притчи....
В началото ми звучаха дори налудничаво и абсурдно...но после проумях колко мъдрост има в тях.... Ето например една от тях:
“ Търси и ще загубиш,
недей да търсиш и ще намериш,
защото... самото усилие да потърсиш,
означава че в себе си си  приел че него вече го няма.”

 Прочела съм само 20-30 страници... но те оставиха голямо отражение. Това също ме накара да гледам пО друг начин на много неща. Някак си... по-философски...
И аз трябва да седна пак да си прочета ... за да намеря отговорите на някои въпроси...

Когато се обърнем навътре към себе си.... винаги има какво ново да научим.....
Там се крият отговорите на всички въпроси.

ЦелуФки от мен.
И те чакам скоро да си дойдеш............

Марие, позволявам си да ти напиша моя скромен опит в това отношение. Не съм ходила на психотерапевт, не бих и отишла. Занимавам се с психология през целия си съзнателен живот, реших и това да работя, само че с деца. Бях паднала до дъното след 5 години битки. Уморена, ядосана на живота. Мразех се, че не мога да се измъкна, мразех и приятелите си, че не могат да ми помогнат. Няма да забравя никога какво ми каза майка ми съвсем наскоро, след като вече успях в заветната цел. Как един ден седейки с нея на плажа съм и казала - Нищо не ми се прави, не ми се живее даже, искам бебе да гледам. Майка ми се уплашила доста за мен и след това все се чудех, що толкова много ми помага и се опитва да ми е опора, а тя гледала да не бърка в раната.
Единствения ми опит що-годе близък до психотерапията беше с лекаря по стерилитет тук в Германия. Това е човека, които ми помогна да осъзная, че няма друго в живота освен съдба. Че ако съдбата ми е да съм бездетна - трябва да я приема, независимо колко съм силна и колко искам бебе. Говори с мен 1 час. Пита ме за всичко, което и други лекари са питали, но ми обясни какво не ми препоръчва и какво е вредно за мен, точно в тази борба. Накара ме да оставя термометъра, витамините, тестовете и най-вече да не мисля за овулацията си като нещо, от което ми зависи живота. Разбрахме се, че ще чакам деня на цикъла си и ще отида на 11 ден след това, за да ми следят фоликулите. Така и не го дочаках този 11 ден. Вместо това - сега 1 година по-късно се радвам на най-красивото нещо в живота си - сина си. За мен, това беше най-големия психотерапевт, които съм срещала. Помогна ми повече, отколкото приятели, роднини, лекари в БГ.
Не ти трябва психотерапевт, кушетка и някой да ти рови така в главата. Според мен имаш нужда от твоя си лекар по стерилитет, които да извади наяве твоя проблем. Да те накара да се пребориш с това, което е в теб и още не си го открила сама. Май имаш нужда точно от такова нещо, защото като гледам бая си ровиш в душата и сама... Извинявай, ако съм досaдила или обидила неволно. Не съм имала тази цел, а просто да споделя моя скромен опит

Таз работа с харесването на пациент и лекар не я одобрявам.   Истинският майсторлък е и да не се харесваме пак да имаме полза един от друг. Аз такъв терапевт, дето с него се харесахме от пръв поглед и после се оказа, че той прекрасно ме разбира, насочва и помага, си го намерих преди бая години и сега сме женени. На друг няма да позволя да ми замота главата.

За всички, които ме пращат на терапия и ме мислят Обичам ви, сладурки сте невероятни!
Спокойно, няма да ходя, нямам намерение и не искам. Прочетох в "Осиновяването", че едно момиче е ходило и ми стана просто любопитно какво толкова ти казват. Затова пуснах тема, да си побърборим. Психотерапията ми прилича на полуфабрикат. Някой друг създава рецептата, сготвя продукта, а ти само го притопляш и после си мислиш, че си се наял. Всички знаем колко са вредни полуфабрикатите. Друго си е сам да си го измислиш, сам да си го сготвиш, па да си хапнеш и да ти е драго от свършената работа. Аз съм малко особена, обичам сама да достигам нещата, по-сладко ми е после. Имам си мои си терапии. Не е за мен таз работа с психотерапевта. По принцип не е за мен и в частност във връзка със стерилитета пак не е за мен. Освен че съм Тома Неверни, отделно съм и много прозорлива, гърненцето с боб на раменете ми си ври, да чукна на дърво. Просто ми беше любопитно да разбера. Не исках мнения за себе си, но благодаря на всички, които искат да ми помогнат!

ех, Мари, харесва ми метафората с полуфабриката, ама не е точна
тук става въпрос за това, че храната си я приготвяме ние, така е по-вкусно-спор няма. само продуктите ги взимаме от магазина

не те пращам на психар, споко дори смятам, че нямаш нужда, в случая. само държа метафорите да са верни

Спокойно, няма да ходя, нямам намерение и не искам. Прочетох в "Осиновяването", че едно момиче е ходило и ми стана просто любопитно какво толкова ти казват. Затова пуснах тема, да си побърборим.

Аз пък си помислих, че наистина търсиш съвет... и звучеше доста убедително!

Ами Мари, аз затова ти казах- няма смисъл да ходиш на терапевт, наистина не е за теб тази работа

Здравейте! Днес ще ходя на психоаналитик. Правя го по препоръка на лекуващият ми лекар. След загубата на детето ми, което чаках 7 г. отново не мога да забременея, зато прибягвам до помощ от специалист. След това ще ви разкажа повече подробности.

Маг, ще те чакаме да разкажеш! Дано да намериш помощ и ти пожелавам следващият опит за бебе да завърши щастливо!

Мари, по твоя въпрос - още нещо:

Имат някакви техники, които според ситуацията евентуално прилагат:

Например, ако нещо си се депресирал и объркал, те съветват всяка вечер да напишеш 5 неща, които са ти доставили удоволствие за деня, или с които ти си доставил удоволствие на близък, нещо такова. И си ги пишеш, а като идеш на сеанс, ги казваш, той/тя ти казват "добре". Ето например някаква техника за съсредоточаване върху хубавите неща в живота.

Брийз, това е интересно. Аз си мислех, че сигурно питат неща от рода на: За какво мечтаеш? И ти казваш: за бебе. А те: добре. А следващото след бебето, за какво мечтаеш... Ти казваш, ако си добро момиче: за хубава работа, за образование, за апартамент, за кола, за вила, за околосветско пътешетвие. И те те насърчават да почваш да ги постигаш. Ако си лошо момиче: ми да порасне детето и да направим бал, абитуриентска вечер, да ми кръстят внуче на мен...И те почват пак отначало.

Аз мога да споделя няколко от моите "терапии" против лошо небременно настроение. Може пък да ви харесат:

МУЗИКАЛНА ТЕРАПИЯ-когато не искам да мисля за бебе, избягвам тъжната и бавна музика. Нещо бързо, танцувално, вдигащо адреналина. Онзи ден на Джими Самървил направих страшен концерт. Микрофонът ми малко нивееше, но на кой му пука!   Съветвам ви да си вземете безжични слушалки-чудесно решение за любителите на силната музика, които имат неразбиращи положението съседи. Хем можеш и да си танцуваш и да се чувстваш като диджей.

ГРИМ ТЕРАПИЯ-имам един кош тубички в къщи, за разглаждане на грима, за фиксиране, за повече светлина, за покриване на белези, пудри, мудри... Един грим тип "поп фолк певица се стяга за фотосесия" отнема от час нагоре. Няма да се познаете в огледалото после! Не знам защо, но не мисля за бебе докато се плескам. Правя го веднъж-два пъти в годината.

РАЗКРАСЯВАЩА ТЕРАПИЯ-пилинг маски, обикновени маски, краставица с мляко, смачкани ягоди, мед, кола маска, ама хууубаво да се опласкаш, масажи, масла, пяна, гел... Вадете леката артирелия и направете нещо за самочувствието си. Докато си правя колата, не знам защо, но не мисля за бебе!

ТЕРАПИЯ "ДИЕТА"-всеки път като реша да отслабвам се чувствам добре от самата мисъл, не че чак такива постижения имам. Малко да ми се поотпуснат панталоните и имам страхотни моменти на радост. Докато мисля какво да е менюто, докато броя калории, докато пазарувам за диетата, докато готвя, не мисля за бебе.

ШОПИНГ ТЕРАПИЯ-тази си е световна, всички знаят какви невероятни положителни резултати има.  

СЪТВОРЯВАНЕ НА ЧУДЕСА В КУХНЯТА ТЕРАПИЯ-торти, пасти,  козунаци, баници...Импровизирани китайски, индийски, средиземноморски манджи... Колкото по-трудна рецепта, толква по-добре. Колкото повече нови рецепти, толкова по-добре. Докато разбивам яйца за блат, докато се оглеждам дали ще бухне, докато слагам сметаната в шприца, никога не мисля за забременяване, за овулация, но си мисля с радост каква скопосна майка ще му се падне на моето дете.

ИЗЯЖДАНЕ НА ЧУДЕСАТА ОТ КУХНЯТА ТЕРАПИЯ-уф, то не е добре за диетата, ама пусто като всичко е много вкусно... Няма да го хвърляме я. Колкото и да ми е криво, като знам, че след вечерята ме чака едно апетитно парче торта в хладилника, или пък следобеда в 4-чаша Кола с парче кейк. Ммм...Изобщо "угаждането с храна" ми е голяма терапия. Хващала съм се, че мисълта, че ми се полага шоколад, след поредното точене на кръв за хормони, ме кара наполовина да се разсея и да не се притеснявам какъв ще е резултата, какво ше стане и т.н. Ресторантче без повод, за глезотийката, кафе-сладкарница напук на лошото време, нова кухня, нов продукт...

ГРАМАДНА КОКА-КОЛА, ГРАМАДНИ ПУКАНКИ И БИЛЕТ ЗА КИНО ТЕРАПИЯ-ох, това ми действа толква добре. Най-грамадната Кола, колкото и да вряка зъболекарят, че е вредна, наблъскана до горе с лед, най-грамадните и солени пуканки, колкото и да са безсмислени и вредни и те. Просто кеф и толкова. За вредност няма да говоря. Майната им на диетите, майната му на стискането. Цял живот се стискаш, всичко все вредно. То и негативните мисли за забременяване са вредни, затова нека се наплюскам с пуканки и кола, пък вънка нека си вали! Освен ако във филма има сцени на забременяване както в Точка на пресичане на Уди Алън, където една двойка голям зор видяха докато се забременят, показаха истерията с термометъра, нежелания секс и т.н, та, при друг филм, за 2 4аса не мисля за бебе.

ДВУЧАСОВ РАЗГОВОР С БЪЛГАРИЯ ТЕРАПИЯ-това за хора като мен, дето си им липсва необяснимо България. Гласът на майка ми ми действа лечебно. Докато се информирам кой от фамилията какво прави и как е, докато се посмеем малко и хайде, часът ми изтекъл. Когато не говорим за забременяване и аборти, не мисля за това.

ГЛЕДАНЕ НА БТВ ТЕРАПИЯ-Пак за хора извън България. Обожавам Шоуто на Слави. Докато го гледам не мисля за бебета, все си казвам: докато се набутам да го гледам на живо, той ще залезе. Искрено и Лично е най-позитивното предаване за мен. Гледаш и невярваш на очите си какви прости хора има и в какъв батак са потънали. Пред тях моята съдба на труднозабременяваща е направо цвете. Всичко гледам, всичко ми е сладко. Не знам дали можете да ме разберете. Свързано е с носталгия.

КАНЕНЕ НА ГОСТИ ТЕРАПИЯ-стресът от гостите, чистене, пазаруване, готвене (аз обикновено правя показни бългаски трапези и много време седя в кухнята) напълно измества мислите за забременяване. Един пълен ден 24 4аса съм на друга вълна. Гости с приспиване -отиде цяла седмица да не мисля за бебе.

ЕКСКУРЗИОННА ТЕРАПИЯ-обиколки по непознати места, самолети, влакове, хотели, музеи, разходки определено мен ме развличат. Да не пропусна да кажа, че и подготовката за пътуването и голямото пране и гладене, което ме чака след пътуването са също начини да не мислиш за бебе.

МЪРМОРЕНЕ СРЕЩУ НЯКОГО/НЕЩО ТЕРАПИЯ-най съм благодарна  на някой кретенизиран клиент. Като ме ядоса едно хубаво с простотията си и като не мога копче да му кажа, после поне един час бълвам змии и гущери тайно и определено не мисля за бебе.

ХОДЕНЕ НА ЛЕКАР, РАЗЛИЧЕН ОТ ГИНЕКОЛОГ ТЕРАПИЯ-болежки всякакви, само човек да ги потърси. Понеже ме болят пръстите ходя по ревматолози, невролози, ортопеди и никой не знае какво ми е. Нечуван случай. Определено с часове не мисля за бебе, а после и още часове, заради "мърморене срещу някого" терапия.

И Т.Н. ТЕРАПИИ, ТЕРАПИИ...

Опитвам се да извличам максимално удоволствие от малките неща в живота. Големи неща може и така и да не ми се случат, поне на малки да съм се нарадвала както трябва.

Мари, ей тази терапия

МУЗИКАЛНА ТЕРАПИЯ-когато не искам да мисля за бебе, избягвам тъжната и бавна музика. Нещо бързо, танцувално, вдигащо адреналина. Онзи ден на Джими Самървил направих страшен концерт. Микрофонът ми малко нивееше, но на кой му пука!  Съветвам ви да си вземете безжични слушалки-чудесно решение за любителите на силната музика, които имат неразбиращи положението съседи. Хем можеш и да си танцуваш и да се чувстваш като диджей

най-много си я обичам:-)))

Съчетана със задължителното пеене на висок глас (и слушалки на ушите)      

Няма да ви казвам, кооооолко им съчувствам на комшиите, ама пък от друга страна не ми пука, защото те "милите" имат навика да ме будят в 4 сутринта с чалга, така че малко фалшива (меко казано   ) Металика или Гънс преди 10 и половина хич не им се отразяват зле  

Мари, супер си. Както винаги.
Тези, всичките терапии са страхотни и са начин, как човек  сам да помага на лечението си.
Момичета, аз също мисля, че близки приятели, добре прекарано време и истинско хоби са много по-добро решение от психотерапевтите.
Е, не винаги успявам, но знам, че това е начинът да не изперкаме.

е, аз и с балми имам уговорка да си разкарваме бебета по съседски в младост, така че ей на сеа само бебета да се появят и започваме

Ами да ще стане, ще видиш. Ще ходим и на йога. Татковците ще ни заместват за по 2-3 часа.  
А сега по темата. Определено смятам, че посещението на психотерапевт може да помогне за решаването на всеки проблем. Аз съм ходила при д-р Герджикова от Окръжна болница и тази жена успя да ми помогне в много тежък за мен момент. Винаги обаче ми е казвала, че аз съм тази която сама се е справила. С разговорите които сме водили, с въпросите които ми е здавала, с житейския опит който е споделяла успя да ме убеди, че в мен (а и във всеки човек) има сили да се справи с всяка една ситуация. Мари, мисля, че ако имаш нужда да поговориш с някой, хубаво е да отидеш на психотерапевт.

лелеееее

Блами, колко ме зарадва. Д-р Герджикова ми е леля. Знам, че е добър лекар ама така като го чуеш от друг - много приятно става...

На мен тя каза, че не може да ми помогне, защото много ме обича и е субективна, прати ме обаче при неин колега и бях много доволна...


Поздрави и целувки

Фуси, леля ти е прекрасен лекар и човек !!!!  

Малко off топика за психотерапевтите, ама чета една книжка от тея чиклитите и там имаше нещо, което страшно ме изкефи и ме разсмя. Та ви го пускам тук и вие да се посмеете малко.

Нервен срив по нюйоркски
Имам на разположение:
1. Акупунктурист по 99 долара за 90 минути
2. Инструктор по ащтанга йога по 70 долара за 60 минути
3. Лечител билкар по 150 долара за 25 минути
4. Мануален терапевт по 100 долара за 15 минути
5. Лечител от Индия, които не взима пари
6. Акушер-гинеколог по 350 долара на преглед за думите "Може би няма овулация, но не съм сигурен"
7. Хипнотерапевт по 150 долара за 60 минути
8. Поведенчески терапевт, специалист по бихейвиоризъм по 200 долара за 55 минути
9. Психотерапевт по 40 долара за 90 минути (прекалено е евтин, за да ми върши работа)
10. Психолог по 250 долара за 60 минути
11. Масажист по 125 долара за 40 минути
Не съм на балнеолечение. Преживявам нервен срив в New York. Много е скъпо.  

Имам да добавя и аз една терапийка : това за слушалките   ,обаче във фитнеса и се стараеш да не пееш много,че все пак хората на около да си тренират на спокойствие. И "волумето е на мах" естествено !!!    
Инъче и другите терапийки са супер. Пробвала съм ги всичките. Лошо е ,че всичките изискват средства. Маааалка подробност  Също така,най-великата терапия е "влизаш в сайта на Зачатие,отваряш подфорум Емоционални проблеми и почваш       мрън-мрън,аз тва онова,пак ми дойде, май съм бременна ама е рано за тест.." Много помага да знаете !

хе хе хе хубаво го каза Ели!    

Ето и моето мнение по въпроса - то всъщност се доближава до това на Мели. Сред хората се шири съвсем тенденциозно и не до там вярното мнение, че поведението на психотерапевтите е в стил "гимназиална учителка", която съветва на ляво и на дясно хората с общоизвестни клишета.  На един добър специалист работата му е да слуша, слуша и пак да слуша и след като е получил значителен обем информация  да помогне на човека сам да стигне до правилното решение. Всички онези които си умират от кеф да седят с мазните си задници върху кожено кресло и да сипят препоръки като свекърви за мен са скверни шарлатани .
                                                              Кукуригу

Здравейте момичета,
Някои от вас ме познават от форума на БГ-Мамма.
Да се включа и аз в тази тема като човек, който е бил на психотерапия включваща и проблемите на незабременяването. Еми в резултат на година и нещо редовни посещения при терапевта, без много-много кръшкане, си останах със същите неясноти, проблеми, зацикляния и комплексчета, каквито си имах и преди.

В какво се състоеше психотерапията: сядах на столче пред терапевтката и тя ме гледаше безмълвно, докато не започнех да говоря "изповеднически". Никога, ама никога не започваше тя разговора. Честно казано на моменти много й се нервех. Докато разказвах, тя задаваше насочващи въпроси, които имаха за цел да доизясня някои неща. Но честно казано въпросите й нито ме караха да се замисля, нито ме "отключваха" да направя връзка с по-дълбок проблем... Въпросите звучаха като от човек, който не е особено заинтересован от чутото, но се чувства длъжен да покаже интерес От самото начало си усещах, че не извличам полза от нашите сеанси, но нали бях предупредена, че ефект се усещал чак след няколко месеца - реших просто да чакам. Чаках повече от достатъчно преди да реша да "скъсаме". На последната среща просто нямах сили да й кажа истината, обясних, че прекъсвам за да имам време за размисъл, какъвто е предизвикала в мене с благотворната си намеса  

Доволна съм обаче, че най-после опитах какво е да си на психотерапия, защото винаги ми е било любопитно, сигурно заради многото филми, които съм гледала     Никога не съм очаквала терапевтът да ми даде на готово смлени решения, чрез които да се справя. Ама си мислех, че ще успее да ме накара да престана да цикля и да започна да си влагам енергията в конструктивни действия. А според мен такъв ефект може да постигне само човек, който наистина иска да ми помогне, а не човек, който е загрижен единствено и само за хонорара си. А според мен повечето психотерапевти са такива Да са живи и здрави тези, които не са такива - както се разбра в тази тема, има и такива терапевти!

Боже, Гризке, все едно че сме били заедно на терапевт! Абсолютно същите впечатления! Нищо чудно да сме ходили при един същи човек... А може да им е от школата..  Аз също казах накрая че вече мога да продължа сама, което си беше верно
Измъчвах се страшно да се опитвам да го накарам да общува с мене, а не просто да ме слуша срещу лева на час. Може би на терапевта му липсваше личен опит с безплодието/тя е жена/, което много очупва човека и му дава непреводим поглед върху живота. Безплодието е свързано със самите основи на съществуванието, особено за жената която всеки месец си припомня за биологичното си предназначение.. много са дълбоки нещата.

Отидох на психотерапевт преди 5 месеца за 8 седмици защото след три безуспешни опита IVF и доста лош късмет се чувствах напълно блокирала. Не можех да взема елементарно решение, както казах тогава просто вътрешните ми везни престанаха да работят. Тъкмо навлизах във форума, а вие всички знаете каква психоза е първите месеци - четеш като наркоман по цели часове, растройваш се страшно,на другия ден те тегли и пак влизаш...

Аз отидох с дилемата дали да продължа с опитите и блъскането с рога в стената или да поема към осиновяване, написах и тема във форума за това. По този въпрос не можахме да постигнем много заедно, но за други неща от живота говорихме и ми помогна да се изправя на крака.

Давам си сметка че мисля за осиновяването като бягство, защото провалените надежди при всеки следващ опит са изключително болезнени. Но тава е за другата тема...

Изобщо един психотерапевт може много да помогне, търси се!