Пак си седя и гледам в една точка...Пак си мисля за това какво ми се случва и защо...И пак си мисля ... Някои от вас, които са чели темата ми "Разводът - неочакван или предопределен?" знаят през какъв кошмар минах. Как издържах сама не зная. И ...какво правя още тук - също не знам. Преди 2 дни трябваше да започна и аз своето инвитро. ЕСТЕСТВЕНО пак се отложи!!! От септември се глася за него, и сега вече бях много нахъсана....но...Едно мноооого голямо НО!!! Може би повечето от вас ще ми кажат, че това не е проблем. Какво толкова, че ще е следващият месец? Да, така е, но аз започвам да си мисля, дали това не са някакви сигнали от сътбата...Дали просто не трябва да имам дете от ТОЗИ мъж...Дали всичко, което си мисля, че имам - семейство, подкрепа и пр. не е един голям фарс. Дали не е обречен на провал брака ми, и затова сътбата не ми позволява да забременея? От 2 дни само това си мисля! задавам си хиляди въпроси, а отговор може би никога няма да намеря. От момента в който разбрах за НЕЯ, всичко което съм изпитвала към съпруга си сякаш се изпари. С него съм, но и аз незнам защо. Каквото и да направи, каквото и да каже, аз си мисля че ме лъже....Доверието ми в тази връзка толкоз лесно рухна...Момичета, кажете ми как да го преглътна? Как да забравя за унижението и за болката, след като дори това което искам най-много ми се изплъзва постоянно. Дори немога да стигна до първи опит, пък камо ли да успея. Дали не трябва пък за момента да поотложа всичко. Просто да съществувам...без цел и без посока...

  maggi4ka,не се задълбочавай във такива самоунищожаващи разсъждения.Съдба ли е,мал шанс ли,няма значение...живота така или иначе си върви.Не се е получил старта на ин витрото ти за пореден път,ами не се обвинявай,той организмът ти не пита искаш или не,да не е концерт по желание.Действай си по плана и не започвай да се "тровиш" със суеверия.Ти си човекът който решава.Успех и в никакъв случай не се предавай!

Магичка, не търси знаци от съдвата, а следвай сърцето си.
Това, че се отлага Инвитрото е може би за добро.
И моето инвитро, което трябваше да започне м. юни се отложи за м.октомври.
Това бяха 4-те най- дълги месеца в моя живот.
Но се оказа, че месец октомври е най- щастливият за мен / за справка лентичката в подписа ми/.

А за човека до теб, за болката и обидата, която все още чувстваш незнам какво да ти кажа.
Единствено и само ти можеш да решиш дали искаш да продължаваш да бъдеш с него, дали можеш да простиш.
Знам, че е ужасно трудно да вземеш решение в такъв момент, но ако не си щастлива в този брак може би и детето ви няма да бъде...
.. знам ли...
Ако искаш да запазиш брака, трябва да се опиташ да забравиш.
Потърси положителните качества на твоята половинка, мисли за него като баща на твоето дете и се радвай на живота, който ще имате след като се роди малкото човече...

Всъщност, не знам какво да те посъветвам. Изписах един куп глупости, но искам да знаеш, че съм с теб каквото и да решиш.
Силна прегръдка!

Здравей Магичка,
ако това се случваше на мен, аз също бих го приела като знак на съдбата да изчакам. Понакога желанието ни за дете е толкова силно, че спираме да обръщаме внимание на знаците около нас. Не знам, може би брака ти е обречен, а може би не, но според мен преди да започнеш опита трябва да си сигурна че искаш това дете точно от този мъж и доверието му в него трябва да е безрезервно. Не трябва да имаш и капка съмнение, че мъжа срещу теб те лъже.
Искам да ти кажа, че се възхищавам на смелостта ти и на опитите ти да възродиш доверието в брака си след това което ти се е случило, аз не бих могла.
Вярвай в себе си.

Магичка,
При мен се отложи лапароскопия, която трябваше да даде отговори на много въпроси.. Наглед, няма кой знае какво странно...живи хора сме ,
може да се случи,Но...
Тази лапароскопия старателно я подготвям. Когато всичко вече се нареди и датата беше уточнена, аз се разболях от грип. Започнах лечение с антибиотик с надеждата,че ще ми мине до датата. Нищо подобно,наложи се още един курс лечение  ...сега се оказа, че съм с пневмония. Отложи се лапароскопията...лежа си сега вкъщи и мъдрувам върху знаците на съдбата. Дали по схемата мишката прави планове-котката й ги разваля или по схемата не ти е писано да има светлина в тунела и положителен развой.Знак ли е от съдбата или лош късмет просто.
Признавам ,че много ме разстрои всичко това и ме разстрои точно ,защото дадах превес в съзнанието си на тезата-това е знак от съдбата.
 Не трябва обаче да изпадаме в такива състояния. Не сме първите ,които планират нещо и то не става...просто ей така . Давай си кураж, не унивай...не си пълни главата с лоши мисли . То ако беше така съдбата все да дава знаци, защо тогава на толкова хора и то безотговорни тази съдба е помогнала да имат деца. Защо не се е случило така ,че тази съдбата да е предотвратявала раждането на дечица там където техните родители имат проблеми.
Хайде вдигай горе главата...това е просто лош късмет ...

"Знаците на съдбата" винаги се тълкуват спрямо моментното емоционално и психично състояние. откъде си сигурна,че този знак точно това значи и че това изобщо е знак?!
Пък и лошите неща често се предвестник на хубавото.

Дали всичко, което си мисля, че имам - семейство, подкрепа и пр. не е един голям фарс. Дали не е обречен на провал брака ми, и затова сътбата не ми позволява да забременея? ... Дори немога да стигна до първи опит, пък камо ли да успея. Дали не трябва пък за момента да поотложа всичко. Просто да съществувам...без цел и без посока...

Същото положение и при мен...нищо не зная вече...
дано скоро излезем от тази емоционална дупка.