Да, права е Жбрул. Добре е да си е подготвено всичко, че да няма изненади.Според мен и акушерката я важна, защото тя е тази която преценява кого и кога да вика.

На мен анастезиолога и неонатолога ми бяха любимите личности, когато раждах.

Ясно, че и без анестезия ще родите, НО е излишно да ви се случват такива случки, защото просто нямало кой да ви обърне внимание по въпроса с обезболяването, точно когато е момента за това.

Успех на всички бъдещи мами! 

  освен ,ако не искат да им се случат именно тия случки 

Цитат на: Jbrul в Юни 13, 2011, 01:45:42 am

Ясно, че и без анестезия ще родите, НО е излишно да ви се случват такива случки, защото просто нямало кой да ви обърне внимание по въпроса с обезболяването, точно когато е момента за това.

Успех на всички бъдещи мами! 

  освен ,ако не искат да им се случат именно тия случки 

Разбира се Дидон. Лично аз, доста мами познавам, които искаха съвсем натурално раждане, без никакво обезболяване..., обаче след няколко часа хубави контракции и като "не му се виждало края" - размислиха за епидурала. Предния ми пост се отнасяше разбира се за мамите, които по принцип искат да раждат обезболено. Не пречи обаче и тези, които не искат никаква упойка, да проучат все пак опциите по въпроса - в случай, че си променят мнението в някакъв момент.
Дето се вика - човек да е подготвен за всички варианти, пък дано се получи най-желаният от него накрая.

 Da бе ,Жбрул,аз те разбрах много добре...
 Когато бях на училището за родители в ТК, стигайки до разясняване на "Информираното съгласие" , доктора каза,че може да не се подписва всичко...примерно именно, че не желаете упойка.Имал много такива случаи ,но само два,които наистина не са искали до края.Всичко останало рано или късно поддавало

А какви причини са изтъквали когато не искат упойка?

 Ми искат изживяването да е максимално натурално...катопри пра,пра дедите ни

Аз мисля, че ги е страх от ефекта, който епидуралната може да има над тях или бебето, а не че обичат да ги боли.

Б.

А може и да ги е страх, че няма да им я поставят добре или от страничните ефекти.

Аз мисля, че ги е страх от ефекта, който епидуралната може да има над тях или бебето, а не че обичат да ги боли.

Б.

А може ли да има ефект над бебето??? Ако беше така, т.е. ако беше опасна епидуралната, щяха ли да я ползват повсеместно (или най-малкото често)? Не се ли очаква от анестезиолога да прецени точно колко се иска (все пак това му е работата), за да се избегнат нежелани последствия.

По тази логика, ако упойката се счита за "опасна", защо никой не се отказва от упойка при секцио?  

Ваци, защото при секциото слагат спинална упойка, която те обездвижва от кръста надолу,краткотрайна е и вадят бебето бързо, в сравнение с епидуралната, която те поддържа няколко часа е все още тече периода на разкритие.
Това, което Жбрул е писала ми звучи като от някой филм. Честно да ви кажа аз съм много скептично настроена относно тези предварителни разговори, в които ще си разясняваме кое как ще протича, кога, и т.н. Изобщо не мога да си представя, че в някой момент ще искам среща с анестезиолог (т.е. аз си го представям, но не виждам в МД кой ще вземе насериозно желанието ми) и каква ми е гаранцията, че точно той ще бъде на раждането?
При лапарото се консултирах с един, приспа ме съвсем друг, барабар с някакви студенти.
Много ще си спомня някой какво сме си говорили..коя съм аз, една от многото и пр.
Не зная...дано не е така, но пак казвам в Бг държавни болници имам чувството, че е трагедия в това отношение. 

А може ли да има ефект над бебето??? Ако беше така, т.е. ако беше опасна епидуралната, щяха ли да я ползват повсеместно (или най-малкото често)? Не се ли очаква от анестезиолога да прецени точно колко се иска (все пак това му е работата), за да се избегнат нежелани последствия. 

Не,не е опасна - до колкото знам тя не минава през плацентата, така че въобще не стига до бебето. Много по-безопасна е  ( за бебето) от венозните лекарства. Ама хората си имат нерационален страх, който няма общо с реалността.
Мен примерно ме беше малко страх от самото поставяне и то не че няма да го направят като хората, ами да не  хвана някоя инфекция. Не знам колко е рационален този ми страх,защото не съм проверявала в какви приценти се случва ( ако въобще се случва), но си го имах.

От самото поставяне и мен ме е страх, но не мога да си представя това да ме спре да не я поискам. Аз от зъболекар искам упойка.

Съгласна съм че риск винаги може да има (то кога няма), но щом не вреди на бебето И потиска болката - за мен това са достатъчни аргументи, за да съм ЗА упойка.

Друг е въпроса дали и кога ще ми я дадат...

Ами аз бях и със спинална/ за самото секцио/ и с епидурален катетър /за последващото обезболяване/. Нито усетих как ги поставят тези упойки, освен по едно "боц" по кожата, баш като при взимане на венозна кръв и това беше. От самите упойки - никакви последствия негативни няма при мен и при бебето разбира се. Важно е да е кадърен анестезиолога все пак.
Не знам как се работи в държавните болници с анестезиолозите конкретно, дали който е на смяна, или можеш и него да си избереш /както избираш лекар при, който ще раждаш.../ Сигурно има варианти и за анестезията, ама няма някой на крака да дойде да ви ги каже, вие трябва да се бутате, да питате, да се уговаряте. За съжаление - не мисля, че има друг вариант на този етап  
Другите варианти са ясни де - или "на късмет", или частна болница, но и те си имат своите негативи, които сме обсъждали 100 пъти вече.

За това писах в предишния пост, че колкото повече инфо имате и разговори проведете предварително - толкова по-добре.

Аз мисля, че ги е страх от ефекта, който епидуралната може да има над тях или бебето, а не че обичат да ги боли.

Б.

И за мен това беше най-логичният отговор, но видях че не е така !
Докато раждах през стаята ми минаха 3 родилки. С последната доста време откарахме заедно, а и беше доста приказлива, та бая си говорихме.
Тя стигна до 5 см разкритие доста бързо и лесно и аз най-искренно й завидях  Питах няма ли да си поика упойка ( понеже нали вече може...) и тя каза не ! На въпроса ми защо - не даден смислен отговор. Нещо от рода " ми не искам " .
Аз нали съм мара подробна - ама защо не искаш - ми не знам, не искам ...
Не повдигах темата повече, но останах с впечатление, че това момиче изобщо не знае за какво става въпрос !

Абе доста момичета просто нямат никаква информация /истинска/ за какво става дума при упойките, ама във всякакъв смисъл. И не търсят такава, което ми е най-странното на мен. Ако не смятате за информация: "пък на една позната познатата каза..." и "по телевизията показаха една дето..." Това да питаш лекаря си за тия неща, или да седнеш да поровиш и да се ограмотиш, - масово не се счита за опция.
Мен жена родила две деца, нямаща вид на малоумна, висшистка, работеща и изкарваща добри пари ме пита по повод секциото: "Не те ли е страх да ти забиват игла в гръбначния мозък ?" И както и да й обяснявах къде и как се поставят подобни упойки - така и не ми повярва, че никой нищо няма да ми забива в гръбначния мозък.   Щели да ми го прекъснат с тия ми ти анестезии и да съм в инвалидна количка и си вярваше...

Хората са адски негрмотни и в повечето случаи - оттам им идват страховете, чули-недочули, недоразбрали.... Много са далеч в масовия случай, от опасенията на някои мами тук, които са в обратната крайност - толкова чели и проучвали, че са склонни да хиперболизират даден риск, дори незначителен.

Категорията "фенки на естественото отвсякъде" - не я вкарвам в горните редове, но я уважавам за куража. Аз нямам такъв.  

Хората са адски негрмаотни и в повечето случаи - оттам им идват страховете, чули-недочули, недоразбрали.... Много са далеч в масовия случай, от опасенията на някои мами тук, които са в обратната крайност - толкова чели и проучвали, че са склонни да хиперболизират даден риск, дори незначителен.

  и аз това имах предвид

И както и да й обяснявах къде и как се поставят подобни упойки - така и не ми повярва, че никой нищо няма да ми забива в гръбначния мозък.   Щели да ми го прекъснат с тия ми ти анестезии и да съм в инвалидна количка и си вярваше...

Това не е съвсем без логика. Реално ти нямаш гаранция, че няма да направи грешка и да ти е бодне баш там . Това място там е все пак само около 3-4мм.  Те затова по принцип гледат да я слагат ниско долу( лумбарният гръбначен стълб), където свършва гръбначният мозък. Мен също ме е било стрха от това, докато не разбрах къде я слагат.   Обаче като се замисля сега,имам чувството, че моята беше малко по-високо. Ще трябва да обърна внимание следващият път и да попитам анастезиолога. Спред мен това са си напълно основателни страхове. Спиналната пък си е баш при гръбначният стълб и те нея затова винаги пък я слагат долу ниско, точно за да не ти  го закачат него. Обаче инфекция там също не е за подценяване.


Боби


П.П. Току що прочетох, че май всъщност лекарството стига и до бебето, което ми е много странно, защото едно време друго ме учеха.

Момичета, може да е малко отклонение (извинявам се), но докато сте още на подтемата за упойката: някоя от вас има ли опит с упойки (епидурална, спинална) и дискови хернии? Попрочетох тук-там, но само се обърках още повече - на едно място пишат, че нямали отношение херниите към поставянето на такъв вид упойка, на друго, че са индикации против поставяне на упойки... Струва ми се, че в крайна сметка опира до куража на анестезиолога  Ясно, че трябва да се консултирам със специалист, но ще съм благодарна да чуя и мнения, базирани на личен (или чужд  ) опит  .
Най-много ме притеснява спиналната, ако се наложи секцио (да кажем, че за епидурална ще забравя от сега колкото и да не ми се ще  ). На почти всички долни прешлени имам я херния, я протрузия - не могат във врата да ми я сложат тази упойка!  А и скенерът ми е от преди доста години, едва ли ще свърши работа...

Момичета, консултацията с анестезиолог при планирано секцио е задължителна процедура в Майчин Дом- София. Ако ви готвят за секцио, със сигурност трябва да се срещнете и да си поговорите с анестезиолога. При спешност- не знам. Не виждам причина да не можете да се срещнете с анестезиолог и ако искате обезболено нормално раждане-  едва ли някой ще ви откаже.