Миналата година в магазините http://mercari.bg/frontpage/ имаше раници от типа на Лего за около 20 лв. Не бяха толкова шарени, но пак са леки и с анатомичен гръб.

На мен не ми е  дошло до главата  , но като  се купи раница за 100  лева и нагоре-ами няма ли да му омръзне на детето да ходи все  с нея , нищо, че е здрава . То все ще има някой с раница с някакъв  нов герой , която да им хареса повече   или ако реши , че не  иска да ходи с нея ? Аз си  мисля само   

Е да, сигурно го има и този момент. На Деси не е омръзнала, но тя не е била вманиачена на тема герои, цветове и т.н. от малка та до сега, така че ще си я носи поне до 5 клас 

... няма ли да му омръзне на детето да ходи все  с нея , нищо, че е здрава . То все ще има някой с раница с някакъв  нов герой , която да им хареса повече   или ако реши , че не  иска да ходи с нея ? Аз си  мисля само   

И сандали с нов герой, и маратонки с нов герой, и играчка за/с нов герой, после одеало и чаршафи с нов герой... До следващия филм на Дисни или Пиксар. Край няма, маркетинг и мърчъндайзинг (ще прощавате за изкилифирчените думи) предимно за децата и юношите, защото за тях пари не се жалят.

Само че на моя син вече му отговарям, че нямаме пари да купим всичко. И парите първо се харчат за храната, за къщата, за ваканции, за книги, а другите неща ако остане. И само ако много, много, много иска точно това и се откаже от друго желание. Но на първо място просто не го водя по магазини - като не знае какво има, не го иска. Телевизия не гледа, значи и реклами не вижда. Това е засега моето разрешение на проблема. Сигурно за още година-две.

Много встрани от темата се разписах, и изобщо не искам да звучи назидателно. Обаче живея в страната на патологичното консуматорство, при всяко пазаруване ми призлява. Гледам им количките на американците, с играчки, джаджи и всякакви вещи за деца. После им виждам къщите, заринати с тези вещи. Децата свикват все да им се купува и да ги отрупват с нови играчки.  А като пораснат и не могат да изкарат пари за играчките на големите, се превръщат в най-депресираната нация в света, на всичкото имане и охолство. Аз туй за децата си не го ща. Да реват, да се разочароват, но ще се учат да се радват на малкото отрано. Може и да си фантазирам, че ще се справя, но със сигурност ще опитам. А то точно от раничките се почва...

Цигу, напълно съм съгласна с теб. Аз си го водя в магазина, но подминавам исканията, баща му прави грешката да се поспре и настъпва голямо тръшкане и рев, затова без симптоми на колебание пазаруваме и вчера примерно излязохме без играчка и без боклуци. Аз неща с герои нарочно не купувам, дори дрехите гледам да са изчистени.

О Цигу, ще се справиш и още как, ти вече го правиш.
Аз съм на абсолютно същото мнение като теб, ерго че не живеем в Америка, но повярвай и в Бг нещата не са по-различни. Масово хората се чудят как да свържат двата края, но за златното отроче всичко се купува и то се превръща в поредното тръшкащо се и вечно искащо дете.
Аз смело мога да кажа, че вече на възрастта на която са моите деца си личи дали това е преодоляно или не и че съм успяла да се справя. Защото като всяко малко дете и те са искали всичко което видят, но точно така, с много обяснения и личен пример нещата се получават.

То не е по темата с раниците, но пък е по темата с парите, попаднах миналата седмица на книжката "Къде растат парите" на Дениса Прошкова, но за съжаление е преведена и издадена в много ограничен тираж на български и я има само в библиотеките. Така че ако на някой му е интересно да я потърси, аз се снабдих вече и ще я връча на госпожиците да четат.

Нашите раници са най-обикновени от по 20 долара, тук в САЩ цените на раниците са от 10-20 долара , изключвам марковите . Децата няма да разнасят учебници , а само една кутия за храна .Иначе съм се подготвила за сериозно учене тази година, поне от думите на другите майки , доста ги юркат децата в предучилищна,  ще видим живот и здраве .На родителската среща директорката каза че ще четат до края на януари,  хм.
Дано да не е така всъщност,  че още са си малки.
Иначе малко в страни от темата, надявам се никой да не се обиди , но в БГ много се робува на марковото , чак се шегуваме с мъжа ми , че като се заприбираме към  БГ трябва да си купим някоя маркова дреха , че ще ни гледат иначе странно. Хаха!
Хайде , пожелавам ви приятни приготовления !

Клио, робуваме на марките заради боклуците, не за да сме нещо по от другите, или поне аз съм така. На детето примерно си позволявам да купя евтина тениска, защото тя и така ще е 10 пъти облечена, но на нас избягвам. На мен лично не ми пречи да си нося дрехите и 10г. като са в добро състояние.

 Аз пък от години обличам и мен и децата от втора употреба. И въпроса при мен е принципен не е до парите. А и е факт, че от там нещата са доста запазени и доста издържливи, изобщо не им гледам марките, гледам да са удобни и практични.
 За раница на Ели дадохме 50 лева на Габол е, нямам оплаквания за една година носене. Но Ели по си пази нещата. За Стефан, ще сляза и под 50 лева, както се казва той е "талантливо" дете и само с поглед троши и къса, пък както се казва, не сме чак толкова богати
 И също не съм от тези, дето постояно да купуват щяло и нещяло на децата си. Даже, вече чувам от тях реплики от рода на "аз искам еди какво си, но знам, че ще кажеш, че не може". И двамата имат касички, въпреки че Стефан не е от най прибраните и все го избива да си играе със стотинките си, но Ели си събира пари (от феята на Зъбките и намерени на пътя стотинки ).

Моят син е предупреден, че това е раницата за началното училище. Няма не искам, няма недей. Още му е нова и като дойде някой на гости и той си я слага на гърба и обикаля, за да я показва.

...
Само че на моя син вече му отговарям, че нямаме пари да купим всичко. И парите първо се харчат за храната, за къщата, за ваканции, за книги, а другите неща ако остане. И само ако много, много, много иска точно това и се откаже от друго желание. Но на първо място просто не го водя по магазини - като не знае какво има, не го иска. Телевизия не гледа, значи и реклами не вижда. Това е засега моето разрешение на проблема. Сигурно за още година-две.
...

Цигу ,  едно към едно   ситуацията  у дома е същата .Целия ти пост все едно аз съм го писала.Ние у дома нямаме телевизор     .
И аз  обяснявам на сина ми  , че нещата струват пари или , че в определен момент нямам пари , за да купя нещо  и детето ме разбира.
Винаги пита - имаш ли парички ?
Един ден беше много сладък , след като му обясних , че всичко  струва пари - май искаше на батут да играе и след това пита-"А пързалките с пари ли са, а водата с пари ли е ?" -питаше за всяко  нещо.
И не че  нямам пари , просто го уча  , че не може всяко нещо , което пожелае да има . 
И в  магазин съм  отговаряла  без  да се притеснявам  пред хората -нямам пари .
И  виждам  редовно родители , които може да са  затруднени   финансово ,но  не отказват на децата   с аргумента-ами иска.


Мисълта ми  беше , че може нещо да не им е удобно  , да не им харесва-  все пак и те са характери и имат право на мнение    ,когато растат .
Например  за дрехи - аз го оставям сам да избира  какво да му купим ,  за да няма драма , че  не иска това или онова , като разбира се обработвам и насочвам  желанията му 

Отклонихме темата , ама  с училището усещам  ще дойде ред и на другата щекотлива тема- храненето в училище - храна в кутия, училищна лафка   ...

Това за храненето в училище ми е много болна тема. Кетъринг фирмите в началото готвят добре, докато мине проверката от ХЕИ и после ноемери-декемери, като почнат едни долнопробни продукти да използват - кремвирши от най-евтините, спагети с кайма(без кайма) с един тон кетчуп, пак купен на прИмоция, сухи пасти с изтичащ срок на годност. Все вкусни и здравословни храни. А" най-обичат децата" кИбапчета за помен с гарнитура от зеле и картофи.
Лафката..Боже, от къде да започна, продават боклук до боклук. Идва ХЕИ глобява ги и след седмица две пак така. Ми не искали дЯцата да ядат ябълки и банани, искали кубети и чипс. Пък бизнесът си е бизнес. Нашият чичко на лафката сигурно правеше 500 лв оборот до обяд.
Най-добре е храната в кутия, приготвена от мама или от самите деца, когато са по-големи. Много са ми сладки как сядат и почват братски да си споделят, това което имат. Лошото е, че има много родители, които нямат време да приготвят закуска и обяд на детето си, а предпочитат да му бутнат парички, че така по-лесно и чиста работа не си играеш да режеш и мажеш филии за сандвичи.

Синеочка, не е до време, до желание е от страна на родителите, за съжаление
Аз съм малко маниачка на тази тема и готвя по нощите, приготвям кутиите с плодовете и т.н., само за да имат децата ми домашна храна. Колко му е да си легна и да се наспя вместо това
Не знам дали е благодарение на усилията ми или просто децата са си такива, но няма нещо което да не ядат - плодове, зеленчуци, всякакви манджи и супи, а най-хубавото е че Деси не обича и сладко. Еленка е друга работа, тя милата може да погълне огромни количества без значение от вида храна При нея обаче самоконтрола е на високо ниво, защото от съвсем малка си знае че бъбрека й е "черен" и ако яде вредни храни ще стане още по-черен и ще трябва да го оперираме... та си знае детето и не прекалява

И аз мисля, че е до желание, Стефи, просто повечето родители, без да ми се обиждат, но се изкалпазаниха. То, нали , на магазина всичко има. Ама друго си е домашната храна. А тези кетъринг фирми, които последните години хранят учениците се възползват да точат държавни пари -дават на децата евтини и дилнопробни храни, като ни ги пробутват за здравословни. Радвам се, че все пак имам и такива мами , като теб, които с любов приготвят храната за децата си. Все пак никой не може да се погрижи за детето ти по-добре от самия теб.

Като говорите за пазаруване моя племенник е на 4г и е точно на темата ИСКАМ.Той иска всичко като влезем в магазин, миналата седмица дори поиска чадър?! което предизвика безумен смях в мен.Аз, сестра ми, баща му обясняваме, че не може да има всичко, че всичко струва пари, и че нямаме парички сега.Бабите и дядовците са друга бира.

За готвенето също е както Стефи казва.Аз на Моника и взимах точно 1 месец детска кухня и я спрях, просто не ми хареса това което даваха за детето.Да в началото ми беше зор, но така свикнах да готвя, че не ми прави впечатление.Редовно се предлагат плодове и зеленчуци и тя ги яде с удоволствие.Да малка е знам и всичко се променя, но знам че вкуса се възпитава от сега и се старая, защото ми писна да гледам 9-10 клас момичета със задници двойни на моя.Ми извинявайте то това не е само ген.

Не мога да не се похваля Докато вчера се чудих, днес попаднах на тази оферта и вече са поръчани 2 раници
http://www.schulranzen.com/toito/toito-schulranzen-set/space_005 За сравнение тук са по 169лв, направо уцелих десятката

Стефи, понеже и аз смятам да им приготвям обяда, дай идея какво е най-удачно.

Чудни ранички и на добра цена си нацелила, браво!

Мими, аз обяд не приготвям, Деси се храни в частната занималня, а там храната е добра. Имат договор с едно заведение, което им готви, не е голяма кетъринг фирма и нещата са ок.
Аз приготвям сандвич и плодове, а и закусваме всички в къщи, това е закон божи от както са се родили, не се излиза сутрин без закуска.
Но е имало случаи в които не ходи на занималня, защото има някакви следобедни занимания в училище и съм и слагала обед - печени кюфтета, мусака, печени тиквички и във фолио завивам наразяни краставички, моркови и маслини примерно. Слагала съм и крем супа в чашка на авент, тези с винтовете ако се сещаш за кърмата, която да изпие и да няма опастност да разлее из цялата раница
Така че всичко което не е много течно е подходящо според мен.
А да ви кажа един трик за сандвичи, сухарите са много подходящи. Намазвам от вечерта, завивам във фолио и слагам в хладилника, сутринта са меки, прибирам в кутийката и в раничката. Не се и ронят като се ядат. Иначе с домашен хляб, не купуваме хляб от почти 7г., от както имаме машина. А хляба от лимец ако знаете колко вкусен става...

       Благодаря за идеите И при нас ще има кетъринг, но заради алергиите им няма да ми е много голяма опция, а и поради гореописаното от Синеочка не са ми и присърце.
      Те ще закусват сутрин в къщи (досега само мляко пиеха, че закусват в градината), но ще трябва да им подготвям храна за през деня - общо 3 хранения 

      Отпадна и проблема с раниците, останаха канцеларските принадлежности

За раниците - виждала съм в училище доста деца с Dakine, които са леки и удобни за носене и от родителите, има и по около 60 лв. - http://breakpointshop.com/bg/damski/1875--dakine-girls-grom.html. Нашите са DerDieDas, на едно намаление от немски сайт ги купих, определено ще се носят до края на 4 клас, вече са ползвани съответно 1 и 2 години и са като нови. Децата са разумни, на времето си избраха сами десените между десетината, които бяха в промоция и си ги харесват, през ум не им е минало да искат нова всяка година.

Храна - аз слагам в кутия за междучасията (винаги плодове, домашни соленки или напр. мъфини с мед и лимец; понякога солети; като е сезон - чери домати, малки краставички, моркови, т.е. лесни за ядене и не цапащи зеленчуци). Дани обядва у дома, Дими ходи на занималня и за нея слагам отделна кутия с обяда, пак готвен от мен - мусака, пиле с ориз, кюфтенца, леща, прясно зеле, боб яхния, спагети, пилешки пръстчета със зеленчуци. Има едни кутии с четворно затваряне, никога нищо не са пропуснали, а слагам общо взето всичко без супа. Яде си го в стола, с другите деца, просто си носи кутийката там. Има и други дечица като нея, макар да не са много.

Пари имат у себе си - 1-2 лв, но съм казала, че са само за вода или солети, ако са много гладни и нямат храна. За всичко друго от лавката съм обяснила напоителни колко е вредно, един единствен път са купили нещо не по протокол, обясних отново и сами го изхвърлиха. Изкушения ще си има много, но ако се говори с децата и с е обяснява защо и как, като цяло постъпват доста разумно.

Мими, кетъринг за цяло училище и кетъринг за 15 деца е различен, така че приготвяй им на момчетата храна. И защо три при положение, че сутрин ще закусват, остават им обед и следобедна закуска, примерно, която може да е сандвич и един плод. Между другото гроздето е много удачно, накъсано в кутийка на зърна. Иначе почти няма плод, който да не е подходящ де