И гушкам, и глезя  . А пък като ми каже "маамоо" закачливо - размазвам се  . Днес една леля, продавачка в магазин, каза на Теди : "Ми ти си много голяма, бе лельо, вече не трябва да те возят в количка, мама да те пуска да ходиш самичка". Добре, че ПМС ми приключи преди два дни, че иначе горко щеше да съжалява, че изобщо сме влезли там. Аман от компетентни.

детенце, возено с незакопчани колани, излита през прозореца при леко пътно произшествие - по чудо няма по-сериозни наранявания
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4737591

Ох, и аз преди малко четох това!

Добре, че се е разминало без сериозни увреждания милото. Стресът и ужасът обаче дълго ще напомнят за случилото се.

За майката не знам - може от бързане да е забравила, сигурно много се коси жената, не я оправдавам.
Моята племеница обаче сама откопчава коланите без да я видят) Моето дете слава богу даже понякога  ако забравя ми напомня.

Хубава седмица на всички ви и здрави деца.

Мне ми е свито сърцето. Чакам децата да се събудят и ще ходим да ни взимат кръв за генетичните изследвания заради Ники. Само като си представя каква борба ще е и колко ще ги е страх стомахът ме дозаболява:( И без това от седмица ме боли непрекъснато. Ясно е, че до час след това ще си показват с гордост убодените ръце и е за добро, но ми е много притеснено.

Изкарахме седмица на село и вчера бяха големи драми като се прибрахме във Варна.

Скоро може би и от Мюнхен ще имаме дата за първи прием/преглед (Гане, благодаря ти).

Мише и от нас стиснати палци за Миташки.

И моите деца си изкарват ръцете от коланите (стегнати до край) извиват се като червейчета и на няколко пъти Никол ме изненадва като се изправи в стола си. Вчера на магистралата спирах 2 пъти за да ги стягам и въпреки това намира начин да се освободи. Ни приказки помагат(това го прави от както е станала на година и половина), ни молби и каране. Май напоследък "чичко полицай" действа, особено след като вчера им показах на живо полицай макар и цивилен:)

Лисе, аз направо спрях при едни полицаи и любезно помолих за кратка лекция на тема колани, столче и може ли без тези неща в колата. Хората любезно обясниха на младежа, че не може и за сега седи кротко. Стискам палци за добри резултати от генетичните.

От къде да купя гумени ботуши на младежа и каква марка препоръчвате?

Има в големите магазини за обувки. Нашите ги купих от Deichmann. Виждала съм в и Колев и Колев, както и в мол Сердика, на 2 етаж близо до Бенетон има голям магазин само за обувки, имаше поне 3-4 модела за момиченца и момченца.

Бързо оздравяване на всички болни дечица и хубава седмица на останалите! Лис, дано скоро имате и час за Мюнхен!

Лисе, казала съм ти, само хубави неща ще ви се случват вече!

Цитат на: цигу в Април 18, 2012, 16:42:31 pm

Зъбчето се усеща едва от днес, като прокарам пръст по небцето

сигурна ли си, че детето има зъб на небцето

Няма, няма, слава богу, само майка му още не се оправя с устната география. Мерси за съветите.

Хубава и здрава седмица и от мен!

Лиско, стискам палци да са добри резултатите и леко да мине вземането на кръв! 

Мише, може ли да ми напишеш координати на вашата зъболекарка. Признавам си, че до сега не съм ги водила моите на зъболекар  , но сега като свърши моята зъбна одисея, ще ги заведа.

За коланите, моите са научени да мрънкат ако не са им сложени, а от няколко дена Елена сама се закопчава, та съм спокойна

И аз изкарах кошмарен Великден. След като поминалия четвъртък майка ми вдигна високо кръвно и баща ми вика бърза помощ, се почна една одисея и ходене по какви ли не доктори. Миналия понеделник почна да вдига и температура, и след като мина на кардиолог, пулмолог, вътрешни болести и невролог, на разпети петък я приеха в болница защото въпреки добрите изследвания температурата продължаваше и така до този вторник. Няма да ви казвам в какви филми се бях вкарала, вече си мислех, че не могат да разберат какво и е и че ми трябва Доктор Хаус. Слава Богу, вече е добре и днес я изписаха, последно казаха, че било някакъв грип с продължителна вирусна инфекция, но аз тотално се бях побъркала от притеснение...

Хубава и лека седмица и от мен(е то не остана много ама )Ние засега сме с 3 показали се зъба, които излезнаха само с доста мрънкане. Дано и останалите излезнат безпроблемно.
И като заговорихме за зъболекари, кога трябва да се направи първия преглед на дете. Със сигурност ни е далече, но е хубаво да знам.
Лиско, не съм много запозната с историята ти, но дано всичко бъде наред и дечицата ти да са здрави.

Лиско, стискам здраво палци. Дано всичко е наред!

Аз сега се сещам и да ти благодаря, както и на Цвети на теб за съветите, а на Цвети за метода От 10 дни сме без памперс и всичко мина много леко. Сам пожела да го махнем. Малко ме достраша, защото точно тогава застудя и май страховте ми се оказаха основателни- два дни по-късно пусна сополи, но пък нямах вече много избор, тъй като категорично отказа повече да слагаме памперса отново. Първите два три дни казваше когато има пиш, но понякога докато отида да донеса гърнето изтърваше по малко и се довършваше където трябва. Постоянно го питах има ли пиш или ако и ми отговаряше адекватно До сега насрани гащи съм нямала, дано да продължава така, че нямам нищо против да пера ако трябва и 100 чифта напикани, ама от насраните изпитвам ужас Вече няколко дни нямаме и напикани Успех и на всички други в това начинание На мен ми беше голям дерт това и дори не съм си мечтала да бъде толкова лесно

С никненето на зъбите ние не видяхме много зор, обаче пък ме притеснява, че му израснаха доста кривички. И аз се чудя кога е момента с първото посещение при зъболекар.

Мише,гушни Митачето от нас и дано има повече кураж да го преодолее!
Лисанке,дано всичкото това боцкане да е за добро и всичките ти тревоги да се разсеят!
Джиджи,ние посетихме зъболекар превантивно горе-долу около 2,6м.

За майката не знам - може от бързане да е забравила, сигурно много се коси жената, не я оправдавам.
Моята племеница обаче сама откопчава коланите без да я видят) Моето дете слава богу даже понякога  ако забравя ми напомня.

Случва се,но ето защо трябва човек да е винаги нащрек. За съжаляние не винаги е възможно. Мъжът ми забрави Ивана един път и аз Андреа 2 пъти. В столче не може да ми се случи, защото столчето седи в колата,та като ги сложа слагам коланите веднага. Беше в кошницата, където е стояла 10тина минути преди това без да е вързана, защото е била в къщи и като съм я вдигнала да я изнеса от нас и съм забравила да ги щракна. Поне е добре, че пътува с гръб. Тук  по закон до една годинка минимум трябва да пътуват с гръб към движението.

Лиско, ситскам палци. Дано резултатите са наред, а и леко да мине взимането на кръвта.
Мише и на теб за Митака стискам палци.

При нас и двамата се откопчават сами Така че може майката да не е забравила, а децата просто да са се разкопчали

Взимането на кръв беше кошмар. Още с влизането в болницата започнаха да плачат. А Никол се убедих, че е много стресирана от всичко досега. Никога преди не е пищяла така и не се е мятала като обезумяла (изключвам излизането от упойка след операцията). И през цялото време се хвърляше да ме целува. Аз се разревах, не ми издържаха нервите. И понеже кръвта на децата я вземаха в Лисичкова, че е "детска болница" и работят с деца в един момент (ние бяхме там около 30 минути и децата пищяха през цялото време) излезе една докторка (може и главната да е била) и каза, че ако не сме ги усмирели щели да ни изведат навънка. Не се гордея но я хванах за престилката и както ми течаха сълзите и казах да си влезе в кабинета защото и охраната няма да я спаси от това което ще и се случи. Мъжа ми ме дръпна, хвана я за ръката и я вкара в кабинета и. Наистина щях да я ударя, без да мисля за последствията в онзи момент. Колкото и просташко да е. И с трима придружители да бях, децата бяха в такава истерия и тримата искаха да ги взема а аз влизах с всеки поотделно:( Абе, мина, ама не ми се мисли какво ще е в Мюнхен с Ники:( И въпреки това, само да и няма нищо страшно ще и причиним и този ужас.

Момичето от Геника (където ще ни правят ДНК-а анализа) беше с нас през цялото време и все ми се извиняваше. Много мило се държа. чудеше се какво да ми предлага:) вода, шоколад, сок-аз треперех цялата (птрво на децата взеха кръв))))) викам не се притеснявайте давайте иглата сама да се бода:))))
Даде на децата да рисуват и ги успокои.
))))))А мъжа ми само с патерица дето не излезе от кабинета:) лигльовци:)
След месец ще имаме резултати от ДНК-а анализа.

Искам да ви питам.
Другата седмица съпруга ми заминава на кораба и ако ни извикат с Ники в Мюнхен през следващите 4 месеца трябва ли да имам пълномощно от него, че мога да пътувам с нея извън БГ? Или някакъв друг документ? Тя няма паспорт (ще и направя началото на другия месец).

Привет, всички!
И аз ви пожелавам приятни и здрави дни от оставащата дълга седмица!
Нуну, не знам какво да те посъветвам. При нас нещата се поуталожиха, сега спи повече и по-дълго и няма истерии. Ще изкажа моите предположения, но дано не ви се стори странно и смешно. Та, ние живеем на квартира. Детето беше на около година и 5 месеца когато се преместихме в нова квартира и може би след около месец и половина-два започнаха проблемите. Живяхме там 6 месеца и въпреки трудностите и лудницата при  местенето на цяло домакинство решихме да сменим отново квартирата. Разбира се, имаше и много други причини, но едно нещо не ми даваше мира - в двора на кооперацията, под самите ни тераси имаше електропреносен трансформатор, трафопост или каквото там се нарича. Знаете ги, в едни такива бетонни постройки са и около тях често се чува жужене. Може да греша, но съм убедена, че това мощно магнитно поле и непрестанното излъчване има връзка с неспокойния сън и нервността на моето дете, а както се оказа и с моето задълбочило се главоболие.
Откакто се преместихме направо забравих за нощните истерии. Буди се и иска мляко, но е едно да се събуди 1 път на нощ, друго е за 10 часа опити за сън да се събуди 13 пъти, нали
А сега да се похваля - Ади вече ходи на ясла и противно на опасенията ми се справя изключително добре! Поревава сутрин в рамките на нормалното, но още от първия ден ми се обадиха и ми предложиха понеже е спокойна да я оставя и за обяд, а ако й се доспи - дори да поспи там. Беше ми ужасно притеснено, цял ден ходех с телефон в ръка и чаках да ми звъннат. А тя яла, спала и весела, весела ми я дадоха в 16.30 да си я взема
Днес й беше трети ден и сутринта, като видя момичето, което я посреща направо си протегна ръчичките да я вземе ))
Дано се задържат така нещата и да става все по-добре!

Джиджи, браво за успеха с памперса. Аз пробвах преди 2 седмици, но явно й е рано и ще почакам още.
Мише, Лиско и аз ви стискам палци всичко с дечицата да се оправи и да са здравички!

П.с. Сега видях на Лиско Поста, писали сме заедно. Лисе, ужасно е това, което си преживяла. Имам представа за какъв ужас става въпрос при вземането на везозна кръв от детенце, но при теб е по три. Съжалявам и ти изпращам моята най-искрена подкрепа!
Дано се окажат напразни страховете ти за по-нататък в Мюнхен!
Иначе за пълномощното - вече не съм много в течение на нещата, но мисля че ще трябва или поне някаква декларация от таткото, че е съгласен детето да пътува с теб в чужбина. Нека кажат по-запознатите. Гането не знае ли?

Мале Лисицо, какво е това отношение! В държавна болница ли? Думи нямам!
Някои лекари успяват да успокоят децата, други просто не са за тази професия.
Лис, аз мисля, че в Мюнхен няма да е така тежко положението, може би имат по-човешки подход.
Баси, в кварталната поликлиника залисват децата, говорят, успокояват, влизали сме 4 майки наведнъж да взимат кръв, никога не са си позволявали така да говорят на някоя майка

Мише, не знам какво да ти кажа вече освен, че спискам палци скоро да минат всички зъболекарски неволи

Лисе, съжалявам Знаеш, че тук можеш да разчиташ на мен да ти помогна!
За документите - освен паспорта, тъй като вие сте си непрекъснато живеещи в БГ, налага се мъжа ти да ти направи декларация, свободен текст, че ви разрешава да напускате страната и това е свързано с лечение в чужбина. За съжаление се налага да е нотариално заверена декларацията. Вписват се данните на Ники, вашите имена, също така и срока, за който излизате навън. Ако имаш възможност - подготви всички документи, изследвания, да са преведени, да са разпечатани, ако има някакви дискове със снимки, също. Ако имаш въпроси - напиши си ги някъде, за да не забравиш какво искаш да питаш. За сега това се сещам, ако се сетя нещо друго, ще пиша.
За подхода - зависи, не ми се коментират лекарите тук
П.С. За паспорта - при нас искаха и двамата родители да са там, ако имаш възможност, провери преди да тръгне мъжа ти.

Гане. много благодаря за информацията. Много полезна. Още утре ще и направя снимка и в понеделник ще отидем да подадем документи за паспорта за да не стане гаф после. Утре ще отиде и при адвокат и нотариус да направят декларацията.

Вени, частна е болницата.
Верно, че вдигнахме олелия (в чакалнята и манипулационната) ама с деца работят бе м.... му. Все на бой ме избива напоследък:) Ще се лекувам и аз скоро:))))))))))))))))