0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Ако искате нещо да напишете тук по темата- дори и с критичност към мен- добре сте дошли.
Обаче, оставете моля реално засегнатите (ако има такива), сами да се оплачат.
Не е нужно чужди роли да поемате... и играете, с тайната надежда да предизвикате "негативизъм", и после "по терлички" да се "изнижете".


Конферансие: ( сцената с представлението на Воланд в театъра-вариете)
"...гражданите изразиха мнение... ."
Коровиев:
" Аз не виждам тук някой гражданин да е изразил, каквото и да е било мнение. Вие виждате ли? Граждани, изразихте ли мнение?? ".

Булгаков, "Майсторът и Маргарита".


Цитат
"И не защото може да не е на Вашето мнение, а защото ще сте му нужен - децата боледуват често."

Това е връх на цинизма. Тези неща съм ги забравил от повече от 15 години. Тоест- престанах да оценявам дали хората ще ми са нужни, преди да изкажа някакво мнение.

"... значи поетът Ви трябва, а човекът-не? Ах Вие блюдолизци, аз за една кучешка колибка претендирам, а не за името на станция на Метро."
Марина Цветаева

Едва ли мога да бъда по ясен.  :wink: :?
« Последна редакция: Януари 04, 2012, 18:49:55 pm от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
 :balk_47:/гражданите аплодират/. Извинете ме за спонтанното и може би неуместно включване, но не можах да се сдържа просто на цитата от "Майстора и Маргарита". Успех докторе,както на Вас, така и на Елена. За мене специално е удоволствие да чета мненията и на двама ви!
От три страници четем за личния живот на Фройд, Юнг и други живяли преди сто години...

"Иначе кой ли не е бил сифилистик и кой ли не хомосексуалист, за Леонардо, Микеланджело и Шекспир е вече сигурно, Бах, е, той пък биел децата си и ги произвеждал в такова количество, че ги бъркал едно с друго. За древните да не говорим: това Платон, Аристотел - ясна работа; Бодлер - наркоман и перверзен тип; Мопасан - луд на полова почва; Мусогорски - делириум тременс; Едгар По - същата песен. Ван Гог си реже ушите и ги подарява на проститутки; Моцарт - женкар и половина; Вагнер - бисексуализъм, изпълнен с шум и ярост; Ницше - наследствен сифилис; Рембрандт - разврат с домашни прислужници; Лист - сексуален маниак с религиозни разтройства; Росини - чревоугодник; Гьоте - влечения към малки момиченца; Достоевски - епилептик и комарджия. Останалите са евреи.
Шегата на страна, важното не е съдържа ли се истина в тези шокиращи сведения, важното е защо в повечето случаи нашите познания се изчерпват с тях. Сигурен съм, че онези, които познават добре драмата Яворов - Лора, са много повече от хората, които познават добре творчеството на поета."
- Георги Данаилов "Убийството на Моцарт" 1986г.

Науките психиатрия и отделилите се от нея психоанализа и психология със всичките си дялове съществуват и се развиват въпреки Вашето искрено възмущение д-р Бърди. Факт е, че мнение, което е различно от Вашето се обругава, иронизира и пишещите се отказват от по-нататъшни коментари.


Перде и hope-love не ми идва нищо наум по вашият казус със стоматолога. Опитвали ли сте да заведете децата при друг стоматолог, който работи предимно с деца и има по-специфичен подход и търпение. Казвам това, защото мои колежки водят децата си при една и съща стоматоложка, като преди срещата си с нея едното от децата като знае, че на следващият ден ще ходи на стоматолог вдигаше температура от предната вечер, а сега ходи е, не с удоволствие, но определено е много по-спокойна и всички зъби са излекувани.
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*
Сменихме двама, не три, тази при която ходим в момента е детски специалист стоматолог /между другото и трите са детски/. Първата се държа грубо и безобразно, дори и не видя проблеми при зъбките, а са очевадни. Втората пък като видя нервното и любопитно дете, не успя да го предразположи, изпя един монолог и малко го наплаши. Незнаейки какво следва отвори широко уста. Поработихме с машинката и явно го е заболяло малко, после рев. Сложихме лидокаин да го прилъжем да отвори още веднъж устата, не се получи. Сложихме упойка пак не разреши повече. Направихме алергична реакция и огромна рана на бузата и устата в ляво. От тогава ходим при третият, която е супер търпелива, но всичко си има граници. Моите също. минаха два месеца и сме на едно и също място. Всяка седмица ходим и той без възражения казва, че този път ще направим вече зъбчето с машинката. Отваря широко уста, но като чуе звука си запушва ушите и започва да плаче. На 5 годинки е, но толкова явно се е стресирал, че дори спря да яде сладки храни, за да не му се развалят повече зъбките уж. За лазерна стоматология за първи път чувам и би било редно за малките деца да се работи само по този начин, но като познавам дереджето в нашият град Бургас, изобщо не мисля че има такава стоматология. Благодаря все пак ще проверя.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
От три страници четем за личния живот на Фройд, Юнг и други живяли преди сто години...
Ами, прочетете още веднъж написаното, за да разберете защо точно там се поставя ударението. Фактът че са "живяли преди 100 години", нищо не означава, що се отнася до това, да им се приемат имагинерните конструкции безкритично. Щом обаче животът им се гледа през призма, с оглед обективната оценка на техните мотиви, истински подбуди, нееее- това е "забранено".
Изобщо, тезата за "живели преди 100 години- не подлежат на изследване", едва ли може да е по-комична. А комичността е именно там, че именно изследването животът на тези хора дава ясен отговор на почти всичко. Говорим за хора, занимаващи се с лекуване на други личности, и опитващи се да "чертаят хоризонти".
А не личност, пишеща "Граф Монте Кристо", където е без значение живота на Дюма за това, дали Абат Фариа, епилептик ще бъде в книгата, или маниакално-депресивен.

На фона на всичко това, да се цитира Г.Данаилов е най-малкото абсурдно.
« Последна редакция: Януари 04, 2012, 18:47:39 pm от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Ще дам само цитати и кратки отговори, за да не се нарушава добрият тон на нашите "приятелски ухапвания" с Елена Б. Нямаме и двамата зъбки, уверявам Ви… .

"…човек търси помощ ако има нужда от нея, никой не го кара насила. иразбира се, че са субективни, та нали малко по-горе точно за това си говорехме, че психоанализата не работи с общовалидни термини, а с индивидуалното човешко преживяване,"
Само дето чрез психоанализата, граница между "здрав" и "болен" няма. Тя се разми умишлено. Психоанализата "коментира" човешкото преживяване, и го "поставя в рамка", интерпертирайки го. Чрез това, тя умишлено насочва индивида към "изводи" за собствените си преживявания. Това е една от причините, защо много хора се влошават- защото не са и подозирали, че техните "преживявания" (сънища, мисли, постъпки, отношения с ближните) могат да имат подобна интерпретация. И с това започва "спиралата" на влошаването, когато човек "неочаквано" за себе си се изпълва с чувство на вина и срам, колко "порочни пластове" уж има и колко издълбоко е лош, порочен, греховен. И щом веднъж се е влошил ( а така реагира огромното болшинство от хора, които нямат здравите нерви и безочието, да заявят в очите на "анализиращия", че си циркулира измислици), този индивид вече наистина става обект на лечение- той сам си вярва, че е "много болен", и има нужда от помощ, И се е сугестирал до такава степен от "аналитика", че по принципа на "прокси феномена", във всяка своя дейност "открива" потвърждение за "правотата" на съществуването на "тайните си черти".

"…критериите за психично здраве не са налагани от терапевтичните професии, има една друга професия - психиатрията ."

Какво тогава лекува психоанализата? липсата на диагноза, или Дг, поставена от психиатър? Или диагнози, които сама психоанализата си поставя?? Ако е поставена от психиатър, защо точно той да не лекува, че се налага психоаналитици без всякакво Медицинско образование да го правят? Когато психоанализата се нуждае от психиатрията- тя я цитира. Когато "обира" негативите на психиатрията- се раздалечава от нея.

"…и не, не са религиозни заклинания, нищо религиозно няма в това да си отворен за преживяванията на отделния човек и да си готов да изследваш неговата психична реалност."

"Религиозни заклинания" е афоризъм. Има се пред вид постоянното повтаряне на общоизвестни истини, с цел да им се даде "желаното" от психоанализата тълкуване. Изгодното за нея, тоест. Религията и психоанализата са "на нож", защото първата разбра най-бързо от всички,че, психоанализата може да манипулира и "води за носа" даже и по-добре от самата религия. А това, отнема ( на религията) властта над хората и обществата. Религията също е обърната към дадения индивид- едва ли има "по обърнат" към личните преживявания на един индивид, от религията.

"…онова, което големите поети и писатели показват в работата си, става инструмент и обект на изследване, развива се като терапевтичен инструмент - ето затова ние знаем, че децата са много повече от тяло с няколко отвора, че човешките емоции имат значение, че психичната болка е реална, че болките на тялото и душата са свързани, че в човека има огромен потенциал за създаване, но също толкова и за разрушение, че под поведението на повърхността ни има пластове, датиращи от най-ранното ни детство. удивително не мислите ли?"
Да, става. Само дето няма ясни и точни критерии, на коя от хилядите психоаналитични "трактовки", касаещи Микеланджело, например, да вярваме. То колкото и психоаналитици-толкова и трактовки.

Едва ли трябваше да дойде психоанализата, за да разберем що е то "детето". Даже напротив- с идването на психоанализата, не само че не разбрахме що е то "детето", ами се напълнихме с теории и теориики, по вкус и мирис на всеки психоаналитик. Кажете моля, колко са теориите във Вашата специалност днес? и защо точно следвате "тази", а не "онази", или "другата"?

Никой и никъде не е твърдял че психичната болка не е реална… поне от времето, когато психиатрията престана да е тема за принудително затваряне в затвор. Цялата тема "за повърхностните" и "дълбоките паластове", са си чисти конфабулации. Това не може да се докаже по никакъв обективен начин. А и не важи за всички изобщо, както се стреми универсално да ни го "насади" психоанализата- тоест, че всички на този грешен свят сме бивалентни, биполярни, с две (три, четири) личности. Само първатя явна- всичко друго- "потайно", "развратно", скривано и "за срам". Всъщност, по никакъв обективен начин Вашата специалност не може да докаже дори и за един отделен индивид, че има "несъзнавано", а още по-малко "колективно" такова. Вие може да виждате в шарфа, около врата на известен балетен танцьор "хомоеротичен елемент на поведение", и да си развивате каквито Ви хрумне теории по този въпрос, но аз Ви уверявам че просто човека си се харесва така. И нито Вие, нито аз можем да убедим трети човек, че това не е просто хубава вещ, която даденият индивид просто в даденият момент иска да си го има на врата, когато дава интервю.

Чрез темите за "несъзнаваното" и/или "колективното такова", психоанализата нанася удар по индивидуалността на всеки отделен индивид, налагайки мнението, че всички сме повече или по-малко "еднакви" и пълни със "срамни тайни" за самите себе си. Темата за "несъзнаваните неща" са всъщност опит, от всички единици, индивидуалности, характерова палитра, да се направи аморфна маса, която лесно после може да бъде манипулирана чрез универсални "дефиниции" за нейното ОБЩО "несъзнавано". Много е трудно палитрата от човешки поведения да се постави под общ знаменател. Но няма и нужда, ако всеки индивид се изследва поотделно. Но за психоанализата е важно да няма индивид- тя уж лекува отделния индивид, но с "универсализирани" подходи и критерии.
« Последна редакция: Януари 04, 2012, 20:07:58 pm от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
Re: Детска психология (беше: Добър детски псих
« Отговор #126 -: Януари 04, 2012, 20:42:52 pm »
Perdeto, наистина много е изпатило детето с първия стоматолог. И аз не бих отворила уста повече, а това че се отказва от сладкото за да не си разваля зъбките, чак му завидях на волята  :D

Може би ако продължите да ходите до стоматолога, без да влизате дори, само да слуша машинката отвън, може би да свикне със звука и накрая да се престраши да влезе... знам ли... Зъболекарката да излиза усмихната само да му каже здрасти, като на добър стар приятел.
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*
Пердето, щом имаш добър стоматолог, първата крачка е направена. това, за което ти и hope-love говорите си е фобия от звука на машинката - детето го свързва с болка и отказва да го понесе. хубавото е, че нямате спешна нужда да се работи в момента. не съм съгласна със стоматолога - ако го заболи наистина това ще направи нещата още по-трудни - да си припомним как се храни ревящо от глад бебе. но можете да направите други неща, които с течение на времето (а то ще отнеме време, за съжаление) да отслабят връзката между болката и звука на машинката - дайте им да си играят с играчки или неща, които произвеждат същия или подобен звук - електрическа четка за зъби, миксер, машинка за коса, епилатор. очевидно някой от тези неща не могат да се ползват като играчки, но детето може да е в стаята докато те се използват и да види, че не е страшно и теб не те боли от това. друго, което би помогнало би могло да бъде да го заведеш когато ти отидеш на зъболекар (освен разбира се, ако това не е свързано с кървави сцени и с много пищене от твоя страна :).

ако решиш да пробваш някое от тези неща, аз бих го направила без да обръщам специално внимание на това, че звукът на играчката е като на машинката, не се фиксирайте, не го фиксирайте и него - колкото по-нормално е отношението ви към звука, толкова за него ще е по-лесно да нормализира собственото си отношение.

дано не се налага да ходите на зъболекар преди да са се успокоили децата, защото си представям колко е мъчително и за вас и за тях.

отново да кажа, за успеха на този подход е нужно време и търпение. стискам палци.

надявам се да проработи докато лазарната стоматология стане достъпна за всички ни :)
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Моите скромни предложения:

* Уговорете се със зъболекаря, който сте избрали да я посещавате през ден за около 15-20 минутки, във време, когато не работи, и оставяйте детенцето да се разхожда из кабинета само, и да пипа нещата, които може да се пипат, докато вие си говорите кротко със зъболекарката, но не гледате или следите детето ( стига да не пипа или прави нараняващи неща). Насърчавайте го сам да сяда на стола и поставете на масата, където зъболекарката слага инструменти- нещо забавно, което би привлекло вниманието му.
* с четка у дома "репетирайте" с наподобяване на звука на машинката, и леко потъркване по зъбчето- направете веднъж за картко- " ето, виждаш ли- нищо не е". После малко по дълго. Обяснете му че малко по страшничко е "с машинката", докато другото после изобщо не се усеща. И като мъж, малко би трябвало да потърпи... . Дайте пример и с мнимо дете на неговата възраст- Ваши познати уж, които са Ви попитали дали Вашето детенце сяда мирно там, и Вие сте казали, че малчо още се страхува, но сигурно ще го преодолее, и затова работим сега.
*ВИНАГИ използвайте упойка и помолете колежката да работи на малки стъпки, спирайки. ВИНАГИ карайте малчо да седне във Вас, и не го оставяйте сам на стола. Поне не в началото.
* Облечете го или в смешен костюм, или в нещо, което му харесва, и така отидете, когато прецените че след 3-4-5 визити само да опознае мястото и лекарката, вече може би е готов. Поговорете с колежката да се зарадва страшно като го види или в смешните дрехи, или в сериозните, и да му направи съответен комплимент.
« Последна редакция: Януари 04, 2012, 23:06:39 pm от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
Аз познавам добра детска стоматоложка(работи в София,обаче).Била съм свидетел как малчовци надничат в кабинета,за да и кажат здрасти,или да и подарят рисунка))).
Млада е,но има подход с дечицата и я търсят.Виждала съм там и майки с колички,за да ги обучава как се почистват първите зъбчета...прави и масажчета на венеца.


Desunt inopiae multa, avaritiae omnia
*
Много благодаря за съветите ви, някои сме изпробвали и не проработиха. Но пък факт е, че като влезе в кабинета започва да си попипва тук там, а това означава че се чувства спокойни води, поне до колкото го познавам. Сяда сам на стола, говорят си, отваря уста, но щом чуе бързата машинка и край. Последният път разиграхме сценка с докторката, като изведохме пред вратата да ме изчака, а тя пускаше машинките и си говорихме и мислихме какво да правим. Решихме, че аз повече не трябва да се намесвам с говорене, само тя и никакви играчки предварително. Аз ги взимах преди направата на зъбчето защото се страхувах да не се заинати и изобщо да не отидем.
Говорихме си за обещанието което той е дал на мен, на лекарката и кака изпълнява той неговото и аз моето. В момента в който стане от стола, веднага се съгласява с другият път последно.
Видях, че в Бургас от 03.01.2012 г. се откирав лазерно дентално студио, ама без отзиви как да отида там, но ще го посетя все пак, да видя де.
Помислих и попитах за електрическа машинка за зъбки, но стоматолога каза не за сега.

Между впрочем Тони има нещо като звукова фобия още от бебе. Поради ужасяващият ремонт до нас продължил 8 месеца, на една стена разстояние. Аз не издържах и звънях къде ли не, за да се спре поне по обед този тормоз, а представям си какво е било това за малко бебе на 7-8 месеца. Толкова се беше наплашил от шумовете, че не искаше да спи никъде другаде освен в скута ми. Мисля, това доста му повлия, защото той си беше едно злоядо, ревящо,не спящо и в последствие нервно дете.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!



Чрез темите за "несъзнаваното" и/или "колективното такова", психоанализата нанася удар по индивидуалността на всеки отделен индивид, налагайки мнението, че всички сме повече или по-малко "еднакви" и пълни със "срамни тайни" за самите себе си. Темата за "несъзнаваните неща" са всъщност опит, от всички единици, индивидуалности, характерова палитра, да се направи аморфна маса, която лесно после може да бъде манипулирана чрез универсални "дефиниции" за нейното ОБЩО "несъзнавано". Много е трудно палитрата от човешки поведения да се постави под общ знаменател. Но няма и нужда, ако всеки индивид се изследва поотделно. Но за психоанализата е важно да няма индивид- тя уж лекува отделния индивид, но с "универсализирани" подходи и критерии.
Малко разсъждения и от мен в тази посока. Аз съм завършила културна и социална антропология и съм чела много неща свързани с детството в различните култури. Дипломната ми работа беше свързана с изследване на механизмите, с които се изгражда и отнема идентичност при детето.  От всичко прочетено,  става ясно, че природата на детето далеч  не е константна величина, че връзката между социално-икономическата действителност, в която расте детето и възприетите и наследени културни традициии и вярвания е много явна. Неслучайно психоанализата се заражда и развива в западно-европейските общества. В т.наречените „примитвивни“ култури не могат да бъдат открити неврози или психози при децата. В паралелни изследвания на деца от остров Бали или Борнео (не помня точно) и на американчета се потвърждава, че островитянчетата не страдат от невротични прояви, не изпадат в кризи и т.н.  Там начина, по който се отглеждат децата напълно изключва възможността за равитие на каквито и да било личностни разстройства. Децата са плътно до майката –на нейния гръб и тя върши всякаква домакинска и друга работа в непрекъснат близък контакт с детето. Така няма никакъв момент, в който детето да изпита липса от майка си, да страда за не я и т.н. След това го пускат с по-големите деца в племето и то бива въвеждано в ежедневния живот без каквито и да е сътресения. Подражавайки на по-големите се научава безпроблемно да ползва мястото, определено за тоалетна. Няма драми, въпроси и специално обучение, на каквото ние подлагаме децата си. Всичко следва своята непосредствена ежедневна логика. По-късно Маргарет Мийд излседва периода на пубертета в Самоа и достига до следните красноречиви изводи: Поради естеството на самата култура и традициите, предавани непроменени от поколение на поколение, при юношите и девойките в Самоа не се наблюдават гневните изблици, влизането в конфликтни ситуации с по-възрастните, както и личностната несигурност, така характерна и позната за периода на развитие през пубертета на децата от цивилизацията.  Обяснението се корени във факта, че там едно момиче в тази възраст няма как да  има ситуации с няколко избора на действие. Тя от малка вижда, участва и се подготвя за ролята на жена, както го е правила майка й, баба й и т.н. Ролята е ясна, с точни и ясни граници и усвоена по един и същи начин от поколения назад. Точно тази определеност и яснота както в изискванията и очакванията към порастващите деца, така и в методите на отглеждане и въспитание всъщност изключва каквито и да било прояви от психичната сфера. Човешката същност в ниакъв случай не е еднозначна и еднопосочна и не може да бъде разглеждана извън контекста на обществото, в което живее и се развива. Ако една проява е нормална в дадена култура, в друга далеч не е задължително да е пак така.

<br />[link=http:
*

    lady_11

  • *****
  • 3217
  • МЕТЛАТА - любимото ми превозно средство!
Перде, бих те посъветвала следното:
Купи му Лунния пясък - Зъболекарския комплект, децата подръжават на възрастните и чрез игра опознават света. Играейки на зъболекар , ще се стимулира желанието да посещава действително заболекаря.
Можеш да се уговориш със заболекарката за няколко визити просто да маже с някакво лекарство зъбчето и да пуска машинката с въздуха. Нека детето да свикне с мисълта че посягайки към онези инструменти там не винаги е страшно /признавам си, че аз, която имам три дентални операции се стягам само като видя зъболекаря да посяга към машинките/.

И според мен детето е наплашено. Моят син по същата система не обича  докторските слушалките (знам и случката, поради която стана така) и едвам се прилъгваме да се преслуша, при което той заявява "Няма да дишам!".

Без да имам предвид конкретната майка, смятам, че едва ли ще се намери някой тук, който да Ви противоречи. И не защото може да не е на Вашето мнение, а защото ще сте му нужен - децата боледуват често.
Въздържам се от коментар нататък, защото смятам, че прекалявате.
Съжалявам, че с това съвсем отклонявам темата. Моля модератор да го изчисти.
Тик-так, според мен твоето изказване е неуместно. По никакъв начин до сега във времето Бърди не е показал каквато и да било "лично отношение" към потребител тук и да е отказал съвет, продиктуван на личностна основа.
Да, съгласна съм с Бърди, че психоанализата е шарлатанство. За мен е равнозначно да отида на врачка за да ми даде информация за несъществуващия ми брат.
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
@meshko106

Не мога да не подкрепя. Това са и моите мисли/"убеждения", от прочетеното през годините.
Фройдизмът, и всичко,което после стъпи на него, умишлено извади човека от естественото му обкръжение, съзнателно изолирайки от всички влияния върху един индивид- само сексуалното.
Много хора, още в началото на психоанализата, разбираха че, това е огромен недостатък, и буквално- причина за извращаване на нещата  (bias). Затова и Юнг ,а и много други ,се дистанцираха, докато Виенската школа упорито продължаваше със "сексуалната" догма. Именно сексуалното е причина много хора да се отвърнат от Фройд и идеите му, но не поради факта че "имали нещо да крият" ( за психоанализата генерално, всеки, който и опонира, бива "анализиран", и скоро му се приписват такива неща, че до пълното "оплюване" е стъпка само- в това, може би, няма по-големи майстори от психоаналитици и психиатри- исторически примери за това, може да се изпишат със страници), а поради факта че човек като индиид по принцип е "балансиран", и всяка "крайност" събужда подозрение за "мотив". Или "рефлекс" за "неистинност".

Вижте само, как се отнасят психоаналитици към хора отхвърлящи, или нежелаещи да коментират ( според тях) абсурдности- няма да срещнете в Медицинските специалности по-агресивни и нападателни от психоаналитици и психиатри. С един странене кос поглед, или със съчувстващ такъв ( вземайки Ви априори за "болен", или "страдащ", или "самотен") могат за минута да Ви изговорят такъв куп нонсенси, че после дни да се питате дали има нещо вярно във всичко казано. ИМЕННО чрез насаждане на психична неустойчивост в едни напълно здрави индивиди, психоанализата "пчели" болни-мними болни. От толкова години работа с хора, мога да Ви кажа че, няма почти нито един човек, на когото ( лъжливо) да му кажете- "имаш ТБЦ" и още на другият ден да не е направил пълни изследвания. Само дето що се отнася до твърдения за психичното здраве, рентгенография няма, и си представяте агонията на един човек... .
« Последна редакция: Януари 05, 2012, 15:08:43 pm от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Простете, че писах дълги неща.
Тъй като не искам да изглежда, че се опитвам да "запушвам нечии уста', или да налагам мнения, или да изглежда че, едва ли не "слагам ръка върху" тази тема, и не "давам на някой да диша", спирам да пиша тук.

Чувствайте се свободни да питате Елена В каквото искате. Нито ще коментирам, нито ще пиша.
Никъде тук. Дори и в Оценка на Моториката.
Сами преценете, сами съдете- всеки си има преценка, в края на краищата, и тя е лична. И само.

Моят интерес към тези въпроси е от много отдавна- от времето,когато в Бг издадоха МДР на Юнг. За съжаление, в Бг не бе тогава достъпно да се четат неща в голям обем, поради липса на избор, лоши преводи, и изобщо липсващата култура в Бг по тези въпроси тогава ( автобиографии, книги, изследвания, историография).След като емигрирах, си попълних колекцията с много неща, купувани най-вече от САЩ и Европа.

Не е нужно някой да ни казва че сме психично здрави. Както не е нужно да ни казва че, "наистина" имаме 5 пръста на едната си ръка (щом ги имаме). От друга страна- който чувства, че има нужда от помощ, е свободен да я потърси там, където пожелае. Не е обезателно, поддържам аз, това да е задължително психоаналитик или психиатър- аз например се чувствам много по-добре като се "изприкажа" на напълно непознат за мен човек. В този смисъл- ние сме свободни и неманипулируеми човешки същества. За щастие, не сме в УК, където социалният "работник" може да ни вземе детето даже, ако прецени че сме "лоши" родители... както ставаше това векове в тяхната История. И после казваха на родителите че били дали детето за "осиновяване" в УК, а всъщност, му сменяха името, насилствено махаха сливиците, и после натоварваха на кораб ( с по една табелка на врата, или лист хартия с лъжливо име в ръка), без придружител, с направление към "колониите". Е, за незаконнородените хиляди деца на УК аристокрацията имаше просто "съседно имение", или "роднина"... там "соц работник" не смееше и да припари. После се оказа, че в хуманна "стара Англия" причината била интелектуална- пари. Издръжката на бездомното ( насилствено отнето от живите му родители дете) струвало в Англия лира на месец, докато -10 шилинга в Австралия. Е, за заплати на Камарата на Лордовете, или за милионите опростени на УК Аристикрацията чрез "липса на данък наследство"- не се говореше. А и за какво? История е това Господа, живели са хората преди 100 години, какво значение има това? "Сега ние живеем в Модерна Англия". Но със старите си рефлекси... .

"Срещнах се с Кралицата и принц Филип. Наистина изглеждаха "изгубени" след смъртта на Даяна, и не знаеха какво и как да направят. Но въпреки аргументите ми, че нещата трябва да се направят по новому, те настояваха че всичко трябва да си остане повече или по-малко, по старому".

Алистър Камбел ( личен прес-секретар на Т. Блеър) - "Дневници"


Нищо не "отвхърлям"- правя критичен анализ, съобразно собствените си разбирания за нещата, на база фактология. Починалите преди 100 години за съжаление са бащи на психоанализата. И чичко Ленин почина през 1924, но разрухата се коментира и до днес- "как, защо, имаше ли друг път". Много хора не разбират, че само фактите, и историята, почиваща на тях, са ключ към всичко. Хората днес се манипулират освен икономически, САМО чрез ограничаване достъпа им до информация ( образование, научна информация). Който няма информация, е склонен да приема всичко, което му се поднася, просто, защото няма аргументи, да каже противното. От което няма право на позиция. Това са елементарни неща... . Освен това, "притежаващите" информацията, чрез съзнателно "кастриране" на достъпа до нея, могат да "циркулират" необезпокоявани в общественото пространство каквито си искат митове, лъжи, измислици и инсинуации. Още повече- могат да направят такава мъгла, че векове след това да не можете да рзберете, кое е истина, и кое-лъжа.

Последното изречение важи с пълна сила за психоанализата.
"Ако искаш да имаш желаната биография- САМ си я напиши."
У.Чърчил


Които имаха търпението да ме прочетат- Благодаря!
« Последна редакция: Януари 05, 2012, 17:08:56 pm от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*
Всичко е чудесно, когато човек се възприема като относително психично здрав. Тогава може да приема и отхвърля, теоретично философствайки си в различни посоки. И това е много полезно и напоително,  за да продължава разговорът.

Но за да е честно, трябва да се каже, че никой от нас май не се е подлагал на този експермент. Но го отвхвърляме категорично. Дали можем обаче не само теоретично хладнокръвно да приемем и допуснем, че има хора с тежки психични проблеми, които ще извървят целия път по веригата на предлаганата им помощ и че ще стигнат и до психоанализата? Аз лично съм се приучила да не анатемосвам нещо, което няма да опитам от предразсъдъци и или просто защото съм си наумила, че съм информирана достатъчно, за да се справя сама. Ами останалите хора? С истинските проблеми? Нека да сме по-толерантни и в приемането и в отхвърлянето по принцип, защото извън нашия малък свят и образованост има и много други хора, които са водени от друг тип любопитство към света, а и от истински психични проблеми.

Иначе, да. Човек живее в социум и е повече от сексуалност. Това като че ли не се нуждае от доказателства, поне не и в наше време.

Трудно ще приема обаче лично за себе си, че може да ми влияе личността на учен, живял преди сто години примерно и когото аз не познавм лично, а само косвено и по трудовете, които е оставил. Най-вече защото срещата е задочна и само с неговите идеи. Не отхвърлям обаче и че сигурно има хора, които могат да познават други такива от растоянието на времето и тленността, а и да им влияят даже по различен начин.
Perdeto , за съжаление имам опит от ходене по стоматолози още от възрастта на твоя син.
Принципно от дете не съм хленчила много по инжекции, манипулации. Но зъболекарят е друго нещо. Майка ми ме водеше в Стоматологичния факултет и там с един батко от студентите играехме на следната игра. Имахме договор - аз стоя мирно и не шавам, той работи. Веднага, дори мъничко да ме заболи или се уморя, да вдигна лявата ръчичка и той моментално спира. Като го спази два, три пъти, вече му имах доверие.
Но колкото и да се уговаряте, разбирам този инстинктивен страх като седне малкият на стола.
Сещам се и за това, че сигурно си му обяснила нуждата от ходенето при стоматолог в неговия случай. Но нека той реши кога. Примерно дай някакъв срок, но той да събере смелост и го подкрепяй за това му решение, дори да се провали прегледа.
......

Трудно ще приема обаче лично за себе си, че може да ми влияе личността на учен, живял преди сто години примерно и когото аз не познавм лично, а само косвено и по трудовете, които е оставил. Най-вече защото срещата е задочна и само с неговите идеи. Не отхвърлям обаче и че сигурно има хора, които могат да познават други такива от растоянието на времето и тленността, а и да им влияят даже по различен начин.

Какво значи да ти влияе личността на учен, живял преди 100 години?
"През 1898 Диацетилморфин (хероин) е синтезиран в Германия и е официално маркиран като безопасен, непредизвикващ зависимост заместник на морфина. Бързо след това обаче е отбелязано, че хероина предизвиква зависимост много бързо при някои индивиди. "
Ако тези учени бяха достатъчно безскрупулни за да продължават да твърдят, че хероина е безвреден и вместо това се облагодетелстваха от продажбата му, дали би повлияла на някой личността на тези учени? Как мислиш?
А дали влияе върху някого личността на тази жена http://noviniteotdnes.com/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B7/
която съзнателно е пуснала на пазара отровно мляко и е причинила смъртта на 3 деца и е увредила десетки други?
Ако въпросните "трудове" са създадени от личност с користни цели /както се опитва да докаже доктор Бърди/ и ако на тях е стъпила цяла "наука" уж "лекуваща болни хора", според мен влиянието е доста сериозно....поне върху хората, които се подлагат на такива експерименти.
Естествено аз нямам обективна оценка върху това дали психоанализата действително по-скоро помага или вреди... За това моят коментар е просто хипотетичен ;)


*
Re: Детска психология (беше: Добър детски псих
« Отговор #138 -: Януари 05, 2012, 18:56:12 pm »
Докторе, не се отказвайте да пишете. Мисля "присърце" взехте нечии коментари и може би сте се обидили. Но света е пъстър. На едни помагате да видят не видяното,на други пречите с мислите и разсъжденията си. Може и да греша, но поне това усетих от поста Ви. Винаги с интерес чета вашите коментари и разсъждения, много ми помагат, мисля имаме нужда и от такива.
Аз не мога да кажа кое е шарлатанство, не съм имала срещи и контакти с писхо..., но ако на някой помагат защо не.
Незнанието на родителите да разбират децата си, ги кара да търсят причината за това. Бих искала да съм ученик в училище за родители, както има училище за бременни. Толкова много съм научила от този сайт и толкова много ми е помогнал, че не ми се иска, заради някои коментари това да не продължава да се случва.

П.П. Купих електирческа четка за зъби, още като я видя и побягна. Получих категоричен отказ да се мие с нея.
« Последна редакция: Януари 05, 2012, 18:57:54 pm от Perdeto »
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Не, не е заради това.
Не искам да се създава впечатление на "фаворизиран".
Второ- не искам да се създава впечатление на "примадона", или пък че "задушавам" нечие мнение с контра-коментари. Просто имам какво да споделя по повод чуждото написано...ако нямам какво- няма и да пиша.
Не пиша и не отговарям, когато нямам какво да кажа, или когато ме карат да тълкувам неща, без пряк поглед.
Мога само да дам мнение, кое мнение ми се струва вярно, или кое е моето мнение, ако има разногласия.
Винаги се мъча да вдълбая на всички, с които имам допир, че твоето, собствено мнение, е най-важното, защото твoят живот си е само, и единствено-твой. И така нямам проблем с чуждите мнения- защото разбирам, че всеки си има собствен живот. Просто е.
Затова "капацитети" и фирми в специалността слушам, но си е мой личен въпрос, какво и колко от казаното ще възприема и/или приема.

За мен личността, стояща зад нещо, обяснява почти всичко, свързано с това нещо. Аз на оценки и коментари от "трети", гледам с "половин око". Винаги се мъча да науча повече за нещата, стоящи зад едно нещо. Хората, стоящи зад това, моментът, в които нещата са се случили, и как са се случили.

Ще Ви дам един пример....

Констанце Моцарт остава вдовица след смъртта на ВА Моцарт. Малко хора знаят че Реквиемът всъщност е завършен от Зюсмаер, а не от Моцарт- ВА Моцарт оставя произведението почти на 2/3 недовършено. Констанце, въпреки че продава Реквиема на богатия патрон, поръчал го, и платил за него  щедро ( и така имащ пълни авторски права над това произведение) впоследствие и многократно, не само се опитва да препродава същото произведение на издатели, но и скрива всъщност истината, че произведението е над 1/3 дописано от друг (така и "дописано", тя го продава на патрона, твърдейки че това е "последното велико произведение на покойния" ).
А истинският притежател на "Реквием" си мълчи през всичкото това време, защото просто е имал обичай, всичко каквото купува от известни композитори във Виена, да му слага собственото си име отгоре за автор. Както и с Реквиема е правил доста пъти. Та така... години наред Констанце живее с Датският дипломат Нисен уж в "две съседни стаи", а в същност -тайно на съпружески начала, и когато се оженват, тя се подписва като "Моцарт-Нисен". Още след смъртта на Моцарт, Констанце дава двамата си сина на две различни места, и момчетата отрастват без нейното пряко влияние и грижи (а е имала средства, след като е и била отпусната официална държавна пенсия след смъртта на Моцарт). И макар и после да са имали кореспонденция, и синовете и да са и гостували в Дания ( където тя е живяла години с Нисен, който по това време е бил на държавна служба в Дания, и доста заможен) няма данни майката да е помагала на синовете си парично. Всъщност, Франц Ксавиер Моцарт е имал по-дружески отношения с леля си - Нанерл ( сестрата на Моцарт), заради която, често е прекосявал цяла Европа, за да я посещава в Залцбург.

Моцарт умира през 1791. Бетховен през 1827. Това са 36 години. Оправданието, за общият гроб, в който е погребан Моцарт, е- "обичай, характерен за епохата". Да, но 36 години по-късно, Бетховен е бил погребан в персонален гроб, с невероятни почести. За 36 години "обичаите на епохата" толкова са се променили?
Хайдн умира през 1809- това са само 18 години след Моцарт, и то в разгара на войната на Австрия с Наполеон. Ето гроба на Хайдн:
http://www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=pv&GRid=4408&PIpi=80291
http://www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=pv&GRid=4408&PIpi=52068049

Такива ли са били наистина "обичаите" във Виена? по това време? едва ли... .
Истината е простичка- Моцарт е бил в тежки дългове, и никой във Виена не се е намерил да плати. И понеже този факт създава негативност към Австрийците по някакъв начин, се впрягат всички способи, да не се говори много-много за това. Но фактът не може да се "заличи".
Просто и ясно.

Виждате как информиранността може да даде отговор на много въпроси.
Виждате също, как от биографията на една личност ( Констанце Моцарт) много неща ( тайни) може да узнаете, които чертаят "профила" на личността в рамките епохата.
И това не са "клюки", а информация със значение.


Затова... .
« Последна редакция: Януари 05, 2012, 20:31:36 pm от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.