Стискаш зъби 4 дни, съобразяваш се с техните правила, взимаш салама за София и те така. Защо си причиняваш сама това? Нали не живеете заедно?

Майка ми идва един път в годината вкъщи. Обикновено ние им гостуваме, но не повече от една вечер - в името на добрите ни взаимоотношения  От много години не живеем заедно - имаме семеен пакт никой на никого да не се меси и така цари мир, любов и взаимно уважение.

Та, като реши да дойде през отпуската си вкъщи, стискам зъби и съм най-милата дъщеря на света, въпреки че майка ми хич не е лесна. Уж идва да почива, забранявам й всякакви дейности домакински, но кой слуша. Не мирясва, докато не почисти цялата къща, така щото на седмия ден от престоя й само дето не ходим с ръкавици и калцуни, за да не изцапаме 

Обаче мълча. Всеки, който ме познава, знае колко е трудно това 
Различни поколения сме, всяко семейство си има "тертипи", но след като не живеем заедно, не ми пречи да премълча и да си спестя излишни нерви, защото никой няма да се промени.

пп В снахата/на брат ми жената/ не гостува повече от три дни - тактично й обясних, че така правят добрите свекърви 

Предполагам, че искам да им кажа, че извън техния свят и начин на живот, има и други, и то не е задължително да са грешни.
Не искам да им налагам по никакъв начин нашия начин на живот, само търся разбиране, а и се боря с това те да ми наложат техния начин, пък било то и за 3 дни.
Но ти си права Елфи, трябва просто да приемам всичко, иначе е като борба с вятърни мелници.

Впечатлена съм от "изповедта" на Цигу. Мисля си обаче, че след като предстои свекървата да гледа детето, може би именно той, малкия Марко, ще "научи" своята майка, ако не на уважение, поне - на добро отношение към бабата. Това е нейния шанс - ако създаде хубави отношения с детето, гледана от страни и най-неприятната за снахата свекърва добива съвсем различен облик.  Тогава някак естествено  ледовете се стопяват и настъпва едно сближаване, взаимно уважение или поне търпимост и дори се прокрадват, повярвайте искрени положителни емоции между снаха и свекърва. Изпитала съм го, за това го споделям, без да навлизам обаче в подробности за развоя на отношенията с моята свекърва.

и аз съм впечатлена много от Цигу....браво,момиче,браво,че си толкова открита и си успяла много ясно да видиш нещата....аз това,че само свекървите са виновни,не мога да го приема...и моята не е злато,но и аз съм люта македонка и не съм лесна :wink:не живеем заедно,много я уважавам,родила е моя прекрасен мъж и това ми е достатъчна причина да приема всичките й кусури

Аз и преди подметнах - да направим тема не само за свекървите, ами и за другите от родата на половинките И аз имам проблеми със сестрата на мъжа ми - тиха вода е, ама все успява някак така да се нагажда и постига своето, без да и мигне окото, когато създава проблеми на другите около себе си. Често си патим от нея и цялото и семейство, всеки техен проблем се стоварва върху брат й, от който се очаква и емоционална и практическа и всякаква подкрепа. През последните години безсънните му нощи са били все заради проблеми на племенника ни и други конфликти в тяхното семейство. Ама какво да се прави - приемам го като кръст, който съпруга ми си носи, а аз вече гледам колкото се може повече да се дистанцирам, макар че е трудно - живеем в един град, а и те са тези, които постоянно ни търсят - предимно за помощ и подкрепа от всякакъв род. Ама да сме живи и здрави.

Така е, момичета. Сложни са роднинските отношения и от двете страни. Но на първо място, нещата трябва да се изяснят между партньорите. Не е лесно, необходими са взаимни компромиси, някои неща трябва да се приемат и да се ограничат "щетите", други да се пресекат в зародиш. Просто трябва двойката да си прецени кои отношения какви иска да бъдат. Ако има дребни дразги и недоразумения, но човекът не е лош и като цяло се разбирате, може би е оправдано да се преглътнат някои неща или да не им се отдава такова значение /пак казвам ако са дребни и не влияят зле на отношенията между половинките/, защото все пак, семейството е семейство. Изключвам случаите на извращения, груби намеси и изобщо зловредни влияния, които излизат извън контрол, то тогава за какво семейство говорим изобщо. Трудно е, спор няма. Аз постоянно съм в такива дилеми и терзания и спрямо мъжовите роднини, и спрямо някои мои. Напоследък мъжа ми е подпалил и се дразни на семейството на сестра ми. Имат си трески, спор няма, сестра ми е малко темерутеста, но пък аз съм й свикнала и си се разбираме много добре даже, близки сме много. Мъжът й пък е много добър приятел на моя, те ни запозхаха, та не е като да не се разбират баджанаците Но всеки си има своите особености, а мъжът ми е едно дете и малко трудно ги разбира тези сестринско-братски отношения. Опитвам да му обясня, че е като с родителите - хубави, лоши, дразниш им се, ядосваш се, ама не си ги наритал, пак си ги обичаш и правиш компромиси, за да се разбирате. Няма начин понякога. То ние да не сме перфектни, много знае той пък те дали не ни се дразнят на нас за някои неща. Аз дори съм сигурна за някои ситуации и особености на моя мъж, които дразнят сестра ми и мъжа й, не са ми го казвали, но аз си познавам хората все пак. Но намираме начин да се разбираме, нито живеем в една къща, нито нещо делим. Ама ето на, насъбрал си е и сега ми ги сервира и то в доста неподходящ момент, при положение, че аз нищо не мога да направя по въпроса. Но това е, на него му е непознато това да имаш брат/сестра. Убедена съм, че ако и той имаше, щеше много повече неща да трае и да преглъща, да си затваря очите и да се прави на две и половина. Както го прави с баща си, вече 8 години откак сме заедно. Ама не, не било то същото Та така, само ми създава грижи и неприятни емоции, сякаш малко са ми другите. Аз много рядко си позволявам да коментирам баща му, трябва да стане някаква много сериозна издънка. Ясно ми е, че той не може да го промени, няма какво да направи кой знае колко, освен да му ограничи максимално възможностите да се меси, и затова и не натяквам.
Понякога се питам защо ние хората така си усложняваме сами живота и отношенията. От време на време трябва да гледаме по-повърхностно на нещата, достатъчно е труден и сложен живота, че да си го напрягаме допълнително.

Така е Сикс, не се ли изясним първо с партньора по тези въпроси - то е цял живот стискане на зъби, безумни компромиси, препирни дето викаш без никаква нужда и смисъл, само да си вгорчаваме живота излишно. Аз така и не разбрах кое му е толкова сложното нещата да са точни и ясни и защо повечето хора са толкова безкрайно необективни в такива ситуации. За мен липсата на обективна преценка за нещо и набиването на емоции и обидчивост на нейно място са най-честитя повод за конфликти. Примерно: "Ама ти защо така говориш за майка ми/брат ми/ сестра ми/ дядо ми...?" Абе джанъм що не слушаш КАКВО и ЗАЩО казвам за еди кой си, че е по повод ситуация, която е повтаряема, която създава всеки път напрежение между нас и пр., ами веднага се настръхва с : "ти плюеш еди кой си".  И това същото нещо не е задължително да се случи, когато се коментира член на "чуждото семейство", при нас поне става редовно и когато изкоментирам член на собственото си такова. Пример от миналото лято. На селската къща съм с детето, а тя ремонт не е виждала от 50 и кусур години насам, та си представете "битовите условия". Баба ми идва с мен за компания. Захващам аз ремонти ща не ща, то без нормална баня бива ли да се живее и да не си с малко дете?!!! И коментираме с нея ремонта и в един момент казвам аз: "Ей да му се не знае, толкова години и дядо имаше пари и вуйчо имаше (и двамата вече покойници), всеки уикенд бяхте тук, как нищо не пипнаха, не оправиха, поне една баня да имаше нормална. Аз разбирам да са нямали възможност, ама не е така, а тук всичко се разпада, крепи на честна дума, каквото е правено изобщо е "пази Боже", някакви самоделни кабели за тока, винкели, пирончета...да се гръмнеш просто." За протокола - в този момент аз се развеждам, правя основен ремонт на апартамент и се налага да налея 2000 и в баня на село, щото няма как. Хамалогията по всичко и то с малко дете, което гледам сама - представете си я. Баба ми, въпреки, че е пряк свидетел на всичко това, като ми скочи, като се разпени...  "Ти вика защо обиждаш паметта на дядо си и вуйчо си?!!" А ся де. Обиждала съм ги била, понеже съм констатирала очевидни факти, та съм си позволила и да ги изрека гласно. Не искам да си представям ако не беше моята баба, ами тази на мъжа ми, а къщата тяхна, а не моя и направя такъв коментар какво би последвало... Бой с пръчки и анатемосване на селския площад за "оная пепелянка снахата" сигурно.  И всички такива ситуации, навсякъде у нас се случват обичайно, защото никой не иска да чуе наистина какво и защо му казваш, да помисли дали пък нямаш основание, ами веднага се скача "за честта на фамилията". И понеже си знаем всички, че така става - траем си, да не излиза, че плюем, случките се натрупват, отношенията се натягат и така до безкрайност. Поне моите наблюдения са такива. 

sixsens, Jbrull, отново онемях от нещата които пишете. До болка сте прави. 
Имам и аз да ви разказвам от тези дни една случка, ама сигурно ще е довечера от телефона, че ми е по-спокойно от там да пиша.
Jbrul, особено съгласна съм със следното: "И всички такива ситуации, навсякъде у нас се случват обичайно, защото никой не иска да чуе наистина какво и защо му казваш, да помисли дали пък нямаш основание, ами веднага се скача "за честта на фамилията". И понеже си знаем всички, че така става - траем си, да не излиза, че плюем, случките се натрупват, отношенията се натягат и така до безкрайност. "

И всички такива ситуации, навсякъде у нас се случват обичайно, защото никой не иска да чуе наистина какво и защо му казваш, да помисли дали пък нямаш основание, ами веднага се скача "за честта на фамилията". И понеже си знаем всички, че така става - траем си, да не излиза, че плюем, случките се натрупват, отношенията се натягат и така до безкрайност.

Не съм съвсем съгласна с последното. Когато безкрайно ти писне вариантът е да сложиш чертата. Истина е обаче, че и след това се налага да общуваш с другата рода, че пусто децата (ако ги има) са общи, но все пак е по-малкото зло.

Сис, точно в десятката!

Цитат на: Jbrul в Август 28, 2013, 14:28:09 pm

И всички такива ситуации, навсякъде у нас се случват обичайно, защото никой не иска да чуе наистина какво и защо му казваш, да помисли дали пък нямаш основание, ами веднага се скача "за честта на фамилията". И понеже си знаем всички, че така става - траем си, да не излиза, че плюем, случките се натрупват, отношенията се натягат и така до безкрайност.

Не съм съвсем съгласна с последното. Когато безкрайно ти писне вариантът е да сложиш чертата. Истина е обаче, че и след това се налага да общуваш с другата рода, че пусто децата (ако ги има) са общи, но все пак е по-малкото зло.

Може би не съм се изразила добре... Именно, защото става дума за близки хора, роднини (все едно дали кръвни, или не, когато имате общи деца - все тая) - често се попада в "омагьосан кръг" в отношенията. Да "сложиш чертата" когато е прекалил някой - ОК. Аз ще я сложа между мен и дядото на сина ми да кажем, понеже дядото е прекалил някак спрямо мен. Ама между сина си и дядо му как? Между мъжа ми и баща му как? Ми не става. И като знам, че не става - мълча и преглъщам примерно. И трупам. Като мълча пък - никой не ми чете мислите в крайна сметка, че да знае какво точно не ми е наред и ме дразни. И в един момент за нещо дребно - ще избухна срещу мъжа си понеже "ми се е натрупало". Натрупва ми се, защото когато искам да споделя с него и да получа съдействие по някакъв такъв въпрос - той не слуша и не мисли, какво и защо му казвам, а реагира шаблонно с: "ами ти защо говориш така за майка ми, я виж еди кой си твой роднина как еди какво си...". И вместо да обсъдим разумно конкретен проблем и да му потърсим решение - ще изпаднем в обсъждане чии роднини до девето коляно са по-кофти и защо.  "Желязна логика" - все едно като баща ми е пияница и безотговорен - това автоматично означава, че в хладилника на майка му не се е завъдила пухкава плесен за пореден път и тя спира да бъде мърла, само защото баща ми пие. Ей тоя тип "разговорчета" визирам аз и знам, че почти няма къща в която да не се случват. И за да не се случват пък - в един момент решаваме да мълчим и да стискаме зъби, че да не става скандал за няма нищо. И си трупаме ли трупаме нерви, трупаме огорчение срещу партньора покрай тях и после се чудим защо връзката ни става все по-тегава с времето.

Това е манталитет, при нас в България - особено силен. Невъзможността и нежеланието по конкретен повод да чуеш и видиш фактите, а не само, че някой казал нещо не особено похвално за твой близък и обичан човек. Ако нещото е вярно - няма какво да подскачаш и да се цупиш, че е казано и да носиш от 9 кладенеца вода и да си мислиш, че като намериш достатъчно кусури на осмелилия се да каже нещата както са - черно на бяло - те ще вземат да изчезнат. Няма да изчезнат - ще тлеят и ще тровят живота на всички ви докато сте живи и имате някакви отношения помежду си. То е супер елементарно и се разминава единствено на двойки, които са достатъчно зрели, за да си говорят открито за всичко и да търсят заедно взаимноприемливи решения.

Това е манталитет, при нас в България - особено силен. Невъзможността и нежеланието по конкретен повод да чуеш и видиш фактите, а не само, че някой казал нещо не особено похвално за твой близък и обичан човек. Ако нещото е вярно - няма какво да подскачаш и да се цупиш, че е казано и да носиш от 9 кладенеца вода и да си мислиш, че като намериш достатъчно кусури на осмелилия се да каже нещата както са - черно на бяло - те ще вземат да изчезнат. Няма да изчезнат - ще тлеят и ще тровят живота на всички ви докато сте живи и имате някакви отношения помежду си. То е супер елементарно и се разминава единствено на двойки, които са достатъчно зрели, за да си говорят открито за всичко и да търсят заедно взаимноприемливи решения.

Това безспорно е така. Ако срещу теб стои човек, дори да ти е най-близък кръвен роднина, който се е съсредоточил единствено върху собствената си правота, трудно можеш да го убедиш в обратното. Чертата е необходима, за да стане ясно какво е приемливо и какво не, че има някакъв предел, защото само да търпиш и да се вкарваш все по-надълбоко в спиралата също не мисля, че е нормално. Да, не мога да застана  между детето и роднините му. Но мога да му обясня позицията си и когато стане достатъчно разумно да се надявам, че ще бъде обективно в преценката си.

Цитат на: Jbrul в Август 28, 2013, 21:52:38 pm

Това е манталитет, при нас в България - особено силен. Невъзможността и нежеланието по конкретен повод да чуеш и видиш фактите, а не само, че някой казал нещо не особено похвално за твой близък и обичан човек. Ако нещото е вярно - няма какво да подскачаш и да се цупиш, че е казано и да носиш от 9 кладенеца вода и да си мислиш, че като намериш достатъчно кусури на осмелилия се да каже нещата както са - черно на бяло - те ще вземат да изчезнат. Няма да изчезнат - ще тлеят и ще тровят живота на всички ви докато сте живи и имате някакви отношения помежду си. То е супер елементарно и се разминава единствено на двойки, които са достатъчно зрели, за да си говорят открито за всичко и да търсят заедно взаимноприемливи решения.

Това безспорно е така. Ако срещу теб стои човек, дори да ти е най-близък кръвен роднина, който се е съсредоточил единствено върху собствената си правота, трудно можеш да го убедиш в обратното. Чертата е необходима, за да стане ясно какво е приемливо и какво не, че има някакъв предел, защото само да търпиш и да се вкарваш все по-надълбоко в спиралата също не мисля, че е нормално. Да, не мога да застана  между детето и роднините му. Но мога да му обясня позицията си и когато стане достатъчно разумно да се надявам, че ще бъде обективно в преценката си.

Така е, затова ми беше думата. Не става за най-дребното да вадиш дебелия черен маркер и да "зачеркваш наред" хора. Ама не става и да стискаш, да мълчиш винаги за всичко, да живуркаш в постоянни нерви и компромиси и да очакваш животът ти да бъде качествен. В контекста на семейството - визирам "новото" семейство на ТОЙ и ТЯ с евентуалните деца...важно е ТОЙ и ТЯ да съумеят възможно най-рано и качествено да си "обсъждат роднините" без да набиват емоции, ами да си отварят очите, ушите и да мислят. Супер тъпо и тривиално е да си го говорим това, уж всички го знаем, уж всички "няма да допуснем да се случи така при нас", обаче като му теглим чертата след някое време - оказва се, че сме го допуснали та чак искри хвърчат.

Относно децата - още по-сложно отколкото преди тях. В къщата на свекърите ми открай време се ядат "филии с нещо". По тържествен повод има скара - с гарнитура...скара    Бившият ми съпруг преди да се съберем - не беше виждал нормално сготвена храна, сервирана на маса с покривка и прибори. Добре, така го гледала майка му, отгледала го е - коментари от моя страна не е имало по въпроса. Имало е от негова, че "цъ цъ...ама у вас наистина ли всеки ден така се е готвело?!!!" Като под "готвене" се има предвид поне една салата и основното да не е "филия с нещо". Не ми е пречело това - в нашето домакинство - аз съм се грижила какво и как се яде. В това на майка му  - нейна си работа и право. Дума не съм обелила, като не ми се ядат филии и скара - отивам наядена, пия две питиета, говоря си с тях, държа се любезно и не коментирам изобщо какво сервирали и как. Тяхна къща - тяхна си работа. Но сега има дете, наше общо. Малкия когато са пожелали да го видят - пращала съм го, лошо не съм казала за тях, всичко "ток и жица". Няма случай да не се е прибрал освирепял от глад, неспал следобед щото не могли да се справят, натъпкан с шоколад понеже им е "много мил" и в този ред... А съм отворила дума по тези въпроси - позата на обида е готова от баща му на секундата просто. Аз не съм идиот, не съм някаква майка -префекционистка, даже съм от най-лежерните из този сайт и това не е тайна. Е, само като ПОМОЛЯ да внимава да не яде 2 големи шоколада и да се постараят този път да поспи малко следобед, защото иначе ми заспива в 19ч. и после до 1-2 през нощта ме прави на луда...аз "обиждам майка му". Аз на моята майка съм го оставяла, там не съм имала претенции...ми нямам, защото дали при мен, или при нея - разлика няма в нищо от битието му. Не защото е моята майка видиш ли ти....ами просто й "увира главата" на моята майка и като кажа нещо за детето - слуша и изпълнява. Защото знае, че е баба, а не е майка и каквото аз кажа - следва това да се прави, а не "художествената самодейност". Какъв ми е изборът сега на мен, в тази ситуация? Най-лесно да забраня да ходи там Дани и к'во праИм? Лишавам го от контакт с баба му и дядо му, които категорично го обичат и не му мислят лошото. Карам се с баща му без реална полза. Мълча си и си знам, че като иде там - три дни после ни спане ни хранене са му нормални и всичко това е на моята глава и нерви естествено. И съвсем не схващам пък защо баща му хем е възмутен от всичко , което правят техните, хем не взима никакви мерки поне що се отнася до малкия, хем ако сглупя да си отворя аз устатата по темата - раУтата става "ма ти сега защо така за мама".


Сигурно като ми побелее косата 100% (че сега е само 55 някъде  ) моето дете ще е способно да си направи само оценки и преценки на този и онзи и на някакви ситуации. Ама това няма да е хич скоро. Дотогава - аз ще трябва да заставам на челна стойка и то напълно ненужно според мен - само защото е изключително непосилно за много хора, да наричат нещата с истинските им имена и да си говорят за тях нормално и спокойно, а не с тази вечна истерия и обидчивост. Като цяло си мисля, че ние българите не търпим на критика. Все тая дали е градивна, дали няма грам злонамереност... А няма аплодисменти за всичко - а "имаме проблем".

Като цяло си мисля, че ние българите не търпим на критика. Все тая дали е градивна, дали няма грам злонамереност... А няма аплодисменти за всичко - а "имаме проблем".

И освен, че не търпим на критика доста честичко се случва да тръгваме с отрицанието напред нищо, че после можем да дадем и заден ход. Ей това много ме побърква. Забелязвам, че в масовия случай когато предложиш нещо или изкажеш мнение (не говоря само в семейството) първата реакция е да ти се намерят 1000 кусура, които са съвсем незначителни и нямат съществено отношение към основната идея. Чак да ти се отще, че си отворил дума. Но когато отсрещния човек сам достигне до същите заключения или някой друг му каже същото, вече няма проблеми.

Не мога да не се съглася на 1000% с всичко казано дотук от Jbrul! Самата истина си е, не търпим на критика и винаги за всичко заемаме отбранителна позиция тип - пасивна атака. Нещо като гузен негонен бяга. Защо така си усложняваме живота, не мога да разбера Може би защото нашенските традиции са такива, че до живот сме тясно свързани с родата. Не казвам, че трябва да се отписваме и забравяме, но като цяло по нашите ширини открай време е прието всички роднини да имат твъъърде активно участие в живота на всяко новосъздало се семейство в родата. Не е добре това, ни за едните, ни за другите. Съдба....

Ами Сикс, за тези неща и ние като братята роми сме явно - "културни особености".  То наистина и извън "роднинския филм", само да си посмял да направиш някаква забележка, да посочиш нещо нередно, все тая колко е аргументирана позицията ти, че барабар с това и решение предлагаш - не просто да кажеш нещо кофти и, че нещо не е наред, само да си го казал...реакцията е каквото казва Dodich в общия случай. Ти му разправяш да си преинсталира софтуера, понеже в това е проблемът на компютъра му (примерно) - то ти захваща анализи да не би твоя компютър да е по-хубав, напомня ти, че е бил в сервиз щото му изгорял харда, та ти ся при това положение на него какво си седнала да му даваш акъл и пр. Не, че има нещо общо всичко това с факта, че му е бъгав Уиндоуса, ама нъц ся.  Имаш претенции баба да не дава еди какво си за ядене на детето и слушаш цял трактат, как тя едно време още на три месеца дала бобец и Лебец и ей на ся нищо му нямало на мъжа ти, или на теб от тази работа, на каква се правиш ти, оня ден стана майка, тя колко деца е отгледала и пр. Неща нямащи никаква връзка с твоето желание и право като майка да казваш какво детето ти да яде и да не яде. И примери такива, за всичко - можем до утре да си пишем, ама файда - нула.

Не сме научени да чуваме и да смиламе информация, всичко е на "първа сигнална система" и обичайно се реагира "на контра". Ама защо сме такива масово - наистина нямам отговор за себе си, не е да не съм го мислила, но нямам.

Много си обичам първия братовчед, да, като брат ми е. Обаче, че е невероятна скръндза и използвач - така е, факт. Това не ми пречи пак да го обичам, ама и не подскачам като ужилена, когато някой каже по негов адрес, че е скръндза и използвач, понеже е така. Какво значи да се запеня: "Ама ти сега го обиждаш, ама защо така говориш за него....?!!!". Еми такъв е да му се не знае, какво да говорят за него друго? Все тая кой го казва, щом е вярно - не подскачам "обидено". Ама явно съм от изключенията по тези въпроси.

А какво правим когато внуците от безценната  зълва са предпочитани?
Детето ми все още не разбира, но следващото или по-следващото лято?!

Едва ли можеш да направиш нещо. Поне не се настройвай срещу зълва си - тя едва ли има вина за това.

Брат ми беше предпочитаният и любим внук. Познавам и други хора, които са израсли с такива баби - братовчедите били фаворити. Децата разбират, но не се травмират, стига да са обичани от родителите си.

Брат ми беше предпочитаният и любим внук. Познавам и други хора, които са израсли с такива баби - братовчедите били фаворити. Децата разбират, но не се травмират, стига да са обичани от родителите си.

И аз от твоята позиция, цигу. Даже не ми се пишат подробности, че са починали вече хората, не е хубаво.
Най-близките и обични хора от кръга на роднините ни, са семейството на брат ми.