Кливия
През септември 1815 година е открита за първи път Кливията в Южна Африка от естествоизпитателя Уилям Бърчел. През 1828 г. ботаника Джон Ландли, описва растенията внесени в Англия, като Clivia nobilis, в чест на Лейди Шарлот Флорентин Клайв - Дукеса на Нортъмбърленд.
Кливията принадлежи към семейство Кокичеви (Amaryllidaceae; Haemantheae).
До наши дни има пет описани вида Кливия именовани съответно C. nobilis, C. miniata, C. gardenii, C. caulescens и C. mirabilis. Друга специфична форма позната като "блатна Кливия" е открита в южен КваЗулу-Натал (Южна Африка).
Кливията (Clivia) е между особено обичаните представители на сем. Амарилисови. Малкият род, към който принадлежи, има само 5 вида, които идват от Южна Африка. Това са тревисти растения с едро късо коренище и дебели месести корени. От коренището излизат двустранно разположени плътни лентовидни листа с тъмнозелен цвят. През всеки вегетационен период се образуват по 4-5 нови листа, които изтрайват по няколко години.
Най-често се отглежда видът Clivia miniata – цинобърната кливия. През пролетта се появява висок и плосък цветонос, увенчан от 10-12 изправени цвята, подобни на тези на хипеаструма, но по-дребни. Обикновено са оцветени в оранжево, но има и форми с жълти, кремави и червени багри. Цветовете се отварят последоветелно един след друг, затова цъфтежният период е дълъг. Ако опрашим изкуствено цветовете, след 9-10 месеца ще имаме узрели плодове – ярки и красиви, оранжево-червени на цвят.За да цъфтят, кливиите се нуждаят от период на покой. Той започва през септември и за младите растения трае 2 месеца, а за по-възрастните – по-дълго. През септември поливането се преустановява и цветето се настанява на светло място с температура около 10 градуса. Ако листата започнат да повяхват, се полива съвсем оскъдно. След като почивката приключи, започва внимателното поливане, за да не загният корените. Щом се появят новите листа, във водата се прибавят разтворими торове, за да набере растението сили и да цъфне.
Отглеждане:
Да се отглежда Кливия не е трудно, ако се спазват някой основни правила свързани с почвата, поливането, торенето, светлината, температурата, както и болестите и вредителите по тях.
По време на вегетационния период подходяща температура е между 15-20 С. А през лятото е добре да се изнася на открито на сянка. От ноември до януари има нужда от почивка, т.е. почти не се полива. През есента и зимата листата се забърсват с влажна кърпа.
Ако оставите корените и почвата на растението да засъхне, ръбовете на листата ще станат кафяви. Трябва да поливате кливията с филтрирана вода, като задължително внимавате водата да не застоява в подложката.
Кливиите тежко понасят пресаждането. Техните корени са сочни, месести и служат като резервоар на хранителни вещества и вода. При изваждането от саксията може да се счупят и, особено при обилно поливане, да загният.
Но все пак, минат ли 2-3 години, саксията отеснява – цялата се изпълва от новообразувалите се детки и техните корени. Тогава се налага пресаждане. Кливията внимателно се изважда от саксията и се отделят детките. След това се засажда в нова почва, като саксията се дренира добре. Първите 3-4 дни не се полива, за да завяхнат евентуалните рани по корените. Постепенно водата се увеличава, докато започнем да поливаме обилно, но между две поливки се изчаква почвата добре да просъхне. Пресаждането става след като растението прецъфти и срокът зависи от индивидуалните условия на отглеждане.
Обича да е на светло до полусенчесто място. Подходящо е за отглеждане на източен или западен прозорец. Кливията не обича да бъде премествана и винаги трябва да е обърната към светлината от една и съща страна, защото в противен случай няма да цъфти.
Размножаване:
За да я размножите, разделете с остър нож добре развитите, достигнали поне 20 см височина странични издънки с по 4-5 листа от майчиното растение. Страничните издънки трябва да имат собствени корени. Най-благоприятният момент е пролетта.
В случай, че не цъфти (ако не е спазен двумесечния покой) го покрийте с полиетилен и поливайте с топла вода.
Съвети:
1. Кливиите не обичат да бъдат садени в пръст. Техните корени не са създадени да живеят в пръст, за това често изгниват, като остават само някой повърхностни корени живи. Растенията оцеляват, но цъфтят вяло.
2. Корените на Кливиите изискват наличието на много кислород около тях. Те мразят да са мокри, да има задържане на вода. Тежките глинести почви са лоши за тяхното отглеждане.
3. Високите саксии се оттичат по-добре от ниските. Височината на саксията определя нейната способност да пропуска водата, ако почвата е достатъчно пореста.
4. За да се оттича водата се изисква физическа връзка между дъното на саксията и почвата. Ако саксията е във въздуха и към нея има прикрепена плътно чинийка, ще се получи подгизнал пласт почва. Субстрата ще действа като попивателна гъба, която ще изсмуква водата и няма да я оставя да се оттече свободно. Така че не слагайте дренажен материал на дъното на саксията, а сложете растението върху тавичка с пясък или материал който поема водата.
5. Когато смесваме субстрати с различен размер на частиците, резултата се нарича матрица. Получава се така, че малките частици запълват порите които се получават между големите частици и така се създава плътна смес. Това е тайната на бетона - частиците на пясъка запълват местенцата между чакъла и цимента, и ги втвърдява по техните места. Пропускливостта на обикновения пясък и обикновения чакъл е висока, но когато се смесят в правилната пропорция, пропускливостта им рязко спада. Така че принципно когато смесваме частици с различен размер за получаването на субстрат, намаляваме количеството кислород в почвата и нейните дренажни свойства. Ако добавим пясък към субстрат съставен от дървени кори, го правим по-тежък, с по-малко кислород и по-слабо пропусклив. Помнете, че Кливиите са СИЛНО зависими от високото ниво на кислород в почвата.
6. Пясъка не е еднакъв. Зависи от какви скали произхожда - кварцит, гранит и т.н. По принцип кварцовия пясък е най-добрия, защото притежава точните физически и химически свойства. Това което трябва да се избягва при използването на речен пясък, е пясъка произхождащ от разрушени гранитни скали. Този вид пясък има много фини частици, които задръстват субстрата и когато е взет направо от реката, често носи зарази и нематоди. Какъвто и пясък да използвате, важно е да пресеете фините частици.
7. Това което всеки търси в един перфектен субстрат за отглеждане е:
* физически и химически стабилен субстрат (не бива да се разлага или да се разпада);
* добра способност за задържане на вода;
* добро съдържание на кислород, оттук и добра дренажна способност (запълнена с въздух шупливост);
* добра способност за абсорбиране на торове и предаването им на растението.
Характеристика на почвата:
Кливиите не обичат да са подгизнали, така че е необходима добра пропускливост. Трябва да се използва песъчлива или глинесто-песъчлива почва. По-важното за добрата пропускливост е почвата да е пореста. Адекватен компост с натрошени кори ще осигури това. Стойността на pH трябва да е от 5,5 до 6,5, това приближава до условията които предоставя листовката в естествената им среда.
