Здравейте! Отдавна наистина не е писано тук, но ще побутна леко темата.
Какво значи "да лишиш детето си от родител"? Питам от позицията на самотна жена, която копнее да стане майка. Какво от това, че дай Боже, детето ми ще бъде заченато от донор? Имах общо 9-годишна връзка и брак с човек, с когото се разделихме буквално седмици преди сватбата, и ако бях родила дете от него, какво? Пак нямаше да има баща до себе си, може би само за няколко дни в годината (съпругът ми беше чужденец), нима това щеше да му се отрази по-добре?!
От цялото си сърце подкрепям жените, които са готови сами да отгледат детето си, повярвайте ми, това е много смела постъпка! Желая ви успех, мили момичета, бъдете все така смели и преследвайте мечтата си! Прегръщам ви всички.

Здравей! Всеки има право да изживее единствения си живот, както иска и както, намери за добре! Ако се чувстваш, че си готова за тази крачка и желаеш това от цялото си сърце - какво по-хубаво от това! Желая ти успех и скорошно сбъдване на мечтата!

Благодаря за подкрепата, du6ka! Мисля, че на моята възраст, човек вече има по-ясна представа за живота и какво иска от него, надявам се да не съм сгрешила в решението си...
Желая и на теб много щастие и сбъднати мечти!

Защо не , след като природата ни е създала да даваме живот и да бъдем  майки. После можем да бъдем съпруги,зависи от човека до нас. Така че аз бих поискала същото нещо и дано се случи .
Въпроси като ,какво ще му кажа или какво няма да му кажа на детето си ,само времето ще покаже. А и аз сама ще си преценя. Вкрайна сметка мъжът е участник в отглеждането на дете но  аз съм също дете на разведени родители така че какво като знам че имам баща,като майка ме е отгледала. Идеалния вариянт няма никъде така или иначе все някуде нещо куца.

Всеки роден на тази земя заслужава да е щастлив.
Щастието е несъизмеримо понятие и строго индивидуално.Има стотици жени ,които на теория или на хартия са женени или са с някой а на практика са сами във всяко начинание.Бъдете смели в мечтите и желанието си и ще постигнете това към което се стремите .Мога само да ви се възхищавам и да ви пожелая най-искрено успех във начинанието.Щастието е достъпно за всеки стига да намери верния път към него.Успех момичета!

ето ме пак в тази тема, но вече в различно положение. чакам своето бебче скоро и се надявам всичко да е наред докрая. все още се чувствам сама и не ме е страх да съм самотен родител. таткото не живее с мен, въпреки че се виждаме. преди време аз исках да се съберем, сега пък той иска... в момента моите приоритети са други и бебчето е на първо място. какво ще става след това с нашите взаимоотношения, ще решавам по-нататък. нито за миг не съм се отказала да се боря за моето бебе. трудно ми е да карам бремеността сама, тежи ми особено в последните месеци, не мога да върша ежедневните неща както преди. понякога ми е много тежко емоционално и не мога да удържа сълзите, макар да знам, че бебо усеща и може да не му се отразява добре... но борбата продължава! 

pisss, успех ти желая. Ще е трудно, но сигурна съм, когато прегръщаме малките слънчица, всички сълзи ще пресъхнат. То почти не останало до раждането. Желая ти най-прекрасната среща с бебчо.

pisssнай-важното е станало. Много е трудно самичка но ти вече си имаш другарче. Няма лесни неща. За теб сега това е най-тежко ,че нямаш човек за себе си.За други пък ,които нямат детенце това е най-тежко. За други пък липсата на средства. Абе,няма угодия.
Но в живота жената е по-силна емоционално от мъжа.
Стискам ти палци да си гушнеш бебето скоро и съм сигурна че като го вземеш в ръцете си ще си най-щастливата жена.

благодаря, момичета! толкова ме радва бебчо, когато го усещам... нито за миг не съжалявам, че стана точно от този мъж, макар и той да ме разочарова. сега съм по-силна и сама вземам решенията в своя живот. бях готова да му се моля за бебче, но не го приемам за унижение - заслужава си! да си гушна бебчето, пък после ще решавам какво ще става с мъжете в моя живот.

Разбира се че няма за какво да съжаляваш. МОже да съжалява само този който не е с теб.
Още веднъж ти пожелавам много прекрасни и щастливи мигове.

Успех pisss и бъди силна,бебчо трябва да е на първо място всичко друго ще се оправи когато му дойде времето.

Да се включа вече и аз официално Въпреки, че моята "самота" ако мога така да се изразя е от почти 2 години. На 06.06.2011 официално станах пак ГОСПОЖИЦА. Вече официално, законно, искано и щастливо съм самотен родител. И за секунда не съжалявам за случилото се - в предвид кошмарните години които ми се наложи да изживея, сега свободният въздух който дишам дори ме прави неописуемо щастлива. Децата ми дори не го познават - за двугодишният си живот им се събират общо около 2 месеца време прекарани с "баща им", а от тези два месеца няма да вадя часовете в които е бил навън. Както и да е. Когато го видяха за 20 мин (толкова време имаше) онзи ден и той ги попита "Кой съм аз?", отговорът беше "Един чичо!" Стана ми леко криво, но .... по старата поговорка Който каквото си постели на това ще легне" придоби окончателен смисъл в съзнанието ми. Децата през цялото време (доста дълго ) викаха "Мамо ела тук". В съда се получи грозна картинка - искал децата с преспиване - след 9 дни правят 2 годинки!!! - с какъв акъл си е помислил, че някой ще му разреши да ги взима с дни нямам си на идея, и искал да му се даде семейното жилище за ползване, тъй като живял в "мизерни" условия в дома на майка си. Хахах - отговорът на съдията беше " Ами момче, като искаш апартамента изплати на съпругата си половината, за да може тя да купи нещо и да има къде да живее с децата, пък ти си го взимай този!" На иска ми за издръжка от 150лв на дете месечно, коментарът беше "Аз 15лв не мога да дам за тия деца, тя 150 за едното ми иска!", последвано от " Аз искам да взимам децата с преспиване за по 2 дни при мен!"    Как да не се радвам, че вече съм сама. Сама, но силна. Сама, но истинска. Сама ли... съвсем не - имам децата си - те осмислят всичко

Браво, Магичка! Радвам се, че вече си се развела с този мъж!
Както се казва - по-добре сама, отколкото зле придружена!
Ще срещнеш мъж с който да си щастлива - сигурна съм!

силна си, maggi4ka! на добър час по новия път!

Браво, Магичка! Присъединявам се към написаното от Танитка.
Силно те прегръщам и ти желая късмет в новото начало!

Магичка, добре е, че всичко лошо е останало зад гърба ти. Сега предстои по-добрата част. Браво за смелостта да бъдеш щастлива! Късмет!