Тази сутрин, водейки 5-годишния си син на градина, си мислех, че сигурно и твоят ден е започнал така. Един обикновен делник, който в миг се преобръща в най-зловещия безкраен кошмар. За секунди някой изтгръгва смисълът от живота ти. Не мога да се оттърся от тази мисъл! Това е с нищо не предизвикана трагедия - нямаш вина, на твое място можеше да бъде всеки друг. Всеки друг! Ако може да се случи на теб, как мога да бъда спокойна аз? Скърбя за твоето дете и се страхувам за своето.
Не проумявам тази мъка. Първата ми реакция беше да се ядосам на Бог. Какъв е този всемогъщ Господ, който не може да опази децата ни?! После се огледах... Толкова злоба и безчовечност сигурно са отчаяли дори Него. Не ни наказва, просто ни е оставил на самите нас. Затова страдат първо най-невинните и чисти създания. Не знам, всякакви мисли и емоции бушуват в мен. Но това безумие не трябва да продължава.
Знам, че не ти олеква. Знам, че ние - всички, които тъгуваме с теб, не можем да вземем парченце от твоята тъга и така да възродим смазаната ти душа. Но днес отново ще запаля свещ за твоето момченце. Мъничък Паоло...
