На колко години каза че си?
Ако сама не си помогнеш, няма кой да ти помогне. Остави разните му там психиатри и лекарствата им.В смисъл, не казвам да прекъснеш лечението си, но не разчитай само на тях. Опитай се да спазваш някой основни правила в поведението си.
1. Каквото и да стане, аз няма да се ядосвам.
2. Каквото и да стане, аз няма да избухвам.
3. Независимо, кой какво ми е казал, няма да крещя и да рева. Напротив, ще се обърна и ще му обясня как се чувствам и какво ми причинява.
5. Повтаряй си всеки ден по хиляди пъти, когато се чувстваш депресиран. Аз съм си наред, живота ми е хубав. Имам мъж, който ме обича. Е да, имам проблем, не мога да си намеря работа, но няма да се дам! Ще се боря всеки ден с нова сила.
6. Когато общуваш с хората, спри да мрънкаш и да обясняваш, колко си зле, колко си депресирана, колко е тежък и жалък живота ти, колко проблеми имаш. Когато се видиш с близък и приятел, говорете за хубави неща. Помечтайте си дори, какво искате да правите следващата година, когато си намериш работа или когато дойде лятото или къде ще отидете през зимния период. Опитай се, да представяш нещата пред себе си по малко по-различен начин. Например, дори да дойде лятото и да нямаш пари за море, не дей мрънка, ей на тоя и оня имат, аз нямам и т.н. Кажи си, може да не ходя на море, но пък ще си взема басейнче за двора или вилата на мама или къщата на баба и ще се плясна там с кеф и с чаша бяло вино в ръка и човека до мен. Изобщо, това са едни такива малки нещица, но са много важни.
И най-важното. Не забравяй, че както ти имаш живот, чувства и мнение по даден въпрос, така е и при останалите хора. Не може да се говори само за теб, да си важна само ти, да искаш разбирателство, но да не се съобразяваш с останалите.
Общо взето не те познавам, не знам какъв човек си, незнам на какво лечение си, не познавам близките ти, но съм сигурна, че с основни нагласи и позитовно мислене, ще се почувстваш по-добре.
Успех
