Здравейте!
Много мислех дали да пиша по темата, но реших да споделя и моето мнение, тъй като аз самата съм търсила мнението и споделения опит на другите жени, преминаващи през тези неволи.
Извинявам се предварително за дългия пост, но с цел да съм обективна ще споделя (възможно най-кратко)случващото се с мен/нас.
След решението, че вече сме готови за родители минах предварителен преглед и всичко беше "наред" и след несполучливи опити от около 5-6 месеца, решихме да посетим гинеколог. Отидох при друга гинеколожка, която ми се накара, че трябвало да чакаме поне 1 г и тогава да търсим причините. Да, но аз виждах промяна в месечния цикъл и тялото си след започването на опитите. Направихме хормонални изследвани назначени "все пак" за наше успокоение от гинеколожката и ендокриноложка - всичко е в норма. Съпругът ми направи и спермограма при д-р К. Алексадров, който му казал, че показателите са перфектни и не е за "там". След тези добри резултати се успокоихме, стоварихме огромен товар от плещите си. Да НО... нещата не се получаваха. Търсейки информация какво следва да се направи решихме на своя глава да направим цветна снимка за да изключим фактора запушени тръби. Хайде пак в АГ на 7 етаж, 2 снимки, на първата не бе ясно дали има наистина някаква сянка в матката, на втората се потвърди - но нямала отношение към забременяването. Обичайния съвет и надежда, че след тази снимка има по-голям шанс. Продължихме с опитите като следях Овулация с тестове и БТ. Минаха пак около 10 месеца без желания резултат. Решихме да потърсим друг лекар и така попаднахме при д-р Сариев. Искам да отбележа, че отидохме в клиниката без да търсим конкретно него, а просто репродуктивен специалист. Направихме спермограма и резултата този път бе - астеноолигозооспермия. Предписа за 2 месеца добавки и пак на контролна спермограма да видим има ли подобрение от тях. Имаше влошаване на показателите, и тогава Сариев ни каза, че сме за ИНВИТРО. Няма да забравя този ден - сякаш ми произнесе присъдата за доживот след 2 години лутане. За да подадем документите за фонда ни бе необходима и още една спермограма - хайде пак при Александров, но неговото заключение пак Нормозооспермия. Направихме и 3-та спермограма в Олимед и така подадохме документите. Започна голямото чакане. В АГ ни предложиха да пробваме ИНСЕ, което за нас е лъч надежда и ние бяхме готови да опитаме всичко, което е възможно. Направихме 2 ИНСЕТА безуспешни(и по мое мнение претупани) и още една цветна снимка и пак предложението да почакаме по естествен път да случат нещата.
Така си дочакхме заповедта по фонда.
До тук всичко описах за да поясня, че все пак заключението на д-р Сариев е било по-реалното, въпреки нежеланието да приемем лошите факти.
През Октомври направихме ИКСИ. При всяко посещение не се е налагало да чакаме повече от 10 минути, всичко се обясняваше набързо и се действаше на момента. Ако нещо не ми бе ясно - питах и доктора обясняваше, като винаги казваше ако има нещо да се обадим. Да, не е бил многословен и да навлиза в детайли, напротив - дори не ми е казвал брой и размери на фоликули (което в добавка на лошите мнения за него от форума ме стресираха много по време на стимулацията), но като хора стигнали до това ние бяхме чели и знаехме каква е процедурата. Стимулацията, пункцията и трансфера минаха много добре. Всичко бе точно, но резултата е отрицателен (не по вина и грешки в процедурата).
Та искам да обнадежда момичетата, провеждащи там процедура, че не винаги всичко зависи от доктора. Аз за сега имам положително мнение за д-р Сариев и му вярвам.
