Кажи ми, кажи, бедни народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее: „
Търпи, и ще си спасиш душата!"
Аз, бедни ми народе, не искам да си спасявам душата.Вече не искам.
Искам да продължавам да съм усмихната и с вдигната глава за да могат децата ми някой ден да бъдат достойни българи.Дано да са българи, че аз се обърках...това ли е МОЯТА държава.