Мило, скъпо най-любимо момиче,
аз пиша повече във форума на dir.bg, ама тука като я видях тая мъка..... Много искам да ти напиша нещо хубаво, подредено и смислено, но вероятно няма да успея.
Аз и мъжът ми вървим от 5 години по тоя път – така,че ..... толкова ми е позната мъката ти, просто не е истина. Всичко знам:
„Защо съм наказана; защо не ми се случва най-нормалното нещо на света; какво иска да ми каже господ, кой ме е проклел (по тоя въпрос даже имах подозрения), аз лош човек ли съм, а К. (мъжът ми) лош човек ли е“
Омеквали са ми краката при вида на бебета на приятелки, пълнила съм очите след всяка бременна жена, а пък по разни тематично филми що рев се изрева...................
Минала съм и през всякакъв род обидни подмятания, нездраво любопитство, злобни въпроси, какво ли не.................
Всичко знам, боляло ме е както теб те боли сега, а пък като чета постинга ти, адски искам да ти помогна.
Мисля, че най-големите ми кошмари минаха, когато на К. Му казаха, че: „Ааааа, тука с тая спермограма нищо няма да стане, тц, тц – тука доктора многозначително поклати глава“
Просто олово ми потече в стомаха. По-късно отидохме при дуета „Тачева-Владимиров „ и там слава богу се разбра, че положението не е безнадеждно.
Последваха 5 неуспешни инсета и това беше втория голям кошмар. Мисля, че за мен – това беше голямата тренировка.
5 пъти се надявах, 5 пъти треперих, 5 пъти се молих, 5 пъти ревах, 5 пъти се сривах жестоко.
Междувременно започна да ми минава мисъл за осиновяване, говорих с К., той каза, че няма нищо против, ама да опитаме всичко преди това. Накрая естествено се стигна и до ИКСИ. Тука аз вече доста дадох „заден“, нещо не ми беше много по сърце тая процедура в началото. Мислех си, че това, което природата не иска да събере по естествен начин, не бива да се насилва, започнах все-повече да мисля за осиновяване – и тука не е лесно, трябва много добре да се обмисли, тежко е, но това е друга тема. Както и да е, д-р Владимиров ме успокои и аз в крайна сметка се навих. Пък и мисля, че бях длъжна заради К.
Дойде време за Иксито. Тоя път обаче преди да започнем, аз имах доста сериозен разговор със себе си и господ. Казах му, че досега мисля, че достатъчно съм изтърпяла, бях много послушна, опитах всичко, ама повече няма да допусна тормоз! Така че, ако обича да се стяга и да помага, че вече ми е трудно да се справям сама!!!!!! Имам предвид, ако е така любезен (господ де), както го описват, да вземе да ми помогне и да ме освободи най-накрая от страховете ми, да ми даде сила и най-вече да ми даде смирение. Да престана да искам НА ВСЯКА ЦЕНА! Да спра да се фиксирам върху истеричното си желание да родя. Да спра да се самосъжалявам и да се отърва от чувството на несправедливост. Та това поисках и да ти кажа, най-невероятното е че го получих.
Честно казано, мисля, че тогава, в тоя момент, престанах да бъда тъжна и ми светна пред очите. Защото първо живота е прекрасен, особено ако вярваш в това. Второ, твоето бебе ще дойде АМА ТОВА Е СИГУРНО. И най-вече от теб зависи. Мисля, че инсе-
За доказателство, че не говоря празни приказки и че съм абсолютно убедена в това което казвам ето ти моята програма:
29 окт. - пункция
02 ноемвр. (новолуниие в скорпион – супер подходящо)- Трансфер на един бластомер и две марули
15 ноемвр:
7.30 домашен тест – е нямаше по-отрицателен резултат на света
7.35 – малко сълзи, два сопола, треперене, после отърсване на козинката, главата горе и кафе
8.00 – съобщаване на К. за резултата. Уешаване на К, успокояване, разказване на виц за стерилитет, смях
9.00 - същото, но с майка ми
9.15 – разговор с К. - много спокойно, му казах, че мисля, че вече е крайно време да прекратим с тия идиотщини (инсета, иксита, миксита и трала ла), че вече сме опитвали много неща, че сме направили всичко, което е зависело от нас, но това е положението! Искаме ли дете – да! Тогава мисля, че най-добре е да си хващаме парцалките и да си подготвяме документите за осиновяване, защото моето бебе ме чака там някъде и не искам да го карам да чака повече.
10.00 до края на деня се занимавах с четене на закони и правилници- Издирвах координатите на агенцията за социално подпомагане, намерих си регионална тази към която трябва аз да се обърна – и сега в Петък съм се уговорила да отида и да си взема списъка с документи, които трябва да попълним с К.
Та така!
16 ноемвр. - днес
Няма драма, няма депресия, няма тъга, истински щастлива съм. Сега се подготвям за това, че другата година ще си гушкам бебето, ще си ходим на море, ще й (защото искаме момиченце)разказвам приказки, ще си играем и въобще – голям кеф!!!!!!!!
Така, че Оги, моля те не унивай! Недей, не си причинявай тая мъка. Толкова е излишно, толкова няма смисъл. Как мога да те убедя? При всички случаи изходът ще е добър. Я, преди да продължиш да четеш, ако вече не ти е писнало, иди до огледалото и пак се върни.
Върна ли се?
Е? Какво видя? Да не би да ти хареса, това измъчено, бледо, изтормозено същество. Предполагам, че не ти повдига особено духа и самочуствието.
Дядо ми (а той беше голям красавец и фръцльо - адвокат)беше казал „Когато се чувстваш най-зле, трябва да изглеждаш най-добре“! И е вярно, помага!
Освен това, да не мислиш, че си помагаш с тая депресия. Ако бебетата ти са живи вътре в теб – ами дай им едно рамо, помогни малко, какво си се сгрухала.....
Хайде и умната!!!!!!!
