0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
От ден първи, когато разбрахме че има проблемм със зачеването, не съм спряла да се боря. Всеки месец. Изледвания, прегледи, планове..търсих верния път и се молех да не прекарам 10 години в тази борба, защото...не съм толкова силна.
Винаги имах 'бекъп' план. След неуспешните инсеминации...след всеки месец неуспех, търсех начин. Абсолютна фикс идея беше забременяването. Не мога да си кривя душата. Мислех денонощно, само за това. Не е имало ден без да влезна тук в сайта- да преслушам всички възможни проблеми, да се видя в най-страшните ситуации...и да измисля "какво да направя ако...". Ако спермограмата на мъжа ми се влоши още, ако не успеем със инсеминациите, ако не успеем с инвитрото, ако успеем, но го загубим....Ако, ако

Всеки ден ми беше стрес-планове и пак стрес.
Но успяхме от първия опит икси. Даже не вярвах, всеки ден се страхувах, докато не започнах да усещам бебетата. Тогава изведнъж стреса изчезна. Започнах да забравям и трудното икси, и усложнението след него, даже повярвах че ще се родят 2те ми деца живи и здрави.
Така и стана. Те са прекрасни. Красиви, здрави, добри бебета.

Борете се, трябва да успеете. Ще видите след 1-2 години като влезнете з зачатие, колко много от вас ще имат рожба/и. И ще се радвате и за тях и за вас.
Пък дано ме чуе Господ !
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Борете се, трябва да успеете. Ще видите след 1-2 години като влезнете в зачатие, колко много от вас ще имат рожба/и. И ще се радвате и за тях и за вас.
Пък дано ме чуе Господ !
Благодаря ти ! Вдъхна ми надежда ...
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*
Борете се, трябва да успеете. Ще видите след 1-2 години като влезнете в зачатие, колко много от вас ще имат рожба/и. И ще се радвате и за тях и за вас.
Пък дано ме чуе Господ !
Благодаря ти ! Вдъхна ми надежда ...
Супер си Аида! Благодаря ти за вдъхнатата надежда в нас!
АИДА, точно днес твоя пост ме изпълни с надежда.
Прегръщам те силно!
Тъкмо и моята надежда да сме хванали яйцето се затвърди и днес лелката започна да напомня за себе си. Даже не съм разочарована, а по-скоро отегчена. А това ми е най-ужасното състояние, защото все едно повяхвам, нищо не ме интересува и така до следващата ОВУ.
В тези моменти чета постовете на момичетата, пълни с надежда, даващи сили.
Към всички, които ми връщате усмивката  :bighug: :bighug: :bighug:

Дано скоро си говорим за много по-приятните теми като първи стъпки на бебока, първа дума, първа беля.
[/url][/url]
Re: а когато разочарованието е двойно?
« Отговор #45 -: Септември 07, 2009, 15:09:08 pm »
Здравейте и от мен момичета!

Аз съм нова тук,но съм съпричастна към всички ваши мисли и чувства :(Месеци на ред вече не се получава,въпреки че имам дъщеря на 11 г.....Лошото е, когато мъжът ти живее в негов свят и вместо да ти дава сили,кураж и подкрепа,непрекъснато те притеснява всеки месец в очакване и аз така се разстройвам,че вече нямам сили.........накрая,ще загубя и него зааради това......и аз като някои тук преди 11 год. забременях без никаква представа от овулация и др подобни.сега вече със и без не се получава,единствено надеждата ме крепи и очакването всеки месец.казват че трябва да сме спокойни - как се постига това в такъв момент и с такъв проблем?мисълта за бебето обсебва и двамата,и спасение няма.още повече,че детето ми не е от този мъж,а ние искаме наше бебе........има ли изход? успех на всички вас,момичета
..още повече,че детето ми не е от този мъж...
Ако мъжът, който искаш да направиш баща няма изследвания(спермограма) може да си направи, вместо да те притеснява. Няма смисъл от отчаяние. :)А "спасение дебне отвсякъде".
Успех!
 А когато пак ми дойде направо се сасипвам от обвинения и дори не искам да се виждам със съпруга си защото той също много тежко го преживява въпреки че не го показва. Не искам да си правя изследвания ,защото много ме е страх от резултата и мисля че ако не е добър просто ще се предам
[/quote]

Здравей и от мен.Ето тези твои думи описаха това което и аз преживявам.Мъжете ни не са склонни да говорят открито за проблема,нито да отидат на лекар с нас.Когато предложих на моя мъж да направим въпросните изследвания,той беше ужасен.Ако може това да мине без него-ще бъде много добре......да,ама не може!Да се отиде на лекар е наистина важно!Защото има проблеми,които могат да се поправят,и колкото по-на време,толкова по-добре.А времето работи против нас-жените,за нас годините имат голямо значение.Аз  не срещам подкрепа от моя мъж в този наш проблем.Той също  е в очакване всеки месец чудото да се е случило....аз започвам да се чувствам много зле,защото мисли ми минават през главата-ами ако не можем да имаме наше дете,той ще ме остави,за да си има свое.....значи той не ме обича,и аз не съм жената на живота му,и би ме заменил с друга..........не ми помага изобщо в това отношение.......не знам какво да правя?
Здравейте момичета
Искам да кажа ,че понякога трябва да поглеждаме на нещата и от друга страна ще се опитам на бързо да ви разкажа и за мен дано не стане прекалено дълго.
Имам сестра със 7 год по-голяма омъжи се през 1993 опити за бебе не стана лапароскопии пластики два опита инвитро без успех преживявах всичко с нея защото я обичам ужасно много,през това време аз пораснах и намерих своята любов още първата година голямо закъснение но.. напразно лапароскопии цветни снимки докато не разбрах че имам куп малоформации по рождение но на всичкото отгоре за по пълна гадост и мъжки фактор диагноза некроспермия .
През цялото това време виждах и как сестра ми започва да се съсипва съсипваше се и брака им наблюдавах това и си мислех,че същото ме очаква и мен имам вече един отказ за инвитро след него търсех причина да намеря сили да гледам напред и се замислих ,липсата на дете ми даде и други неща сила за борба която не съм подозирала,че имам и всички моменти които сме преживели местата на които успях да отида и да видя може би ако детето беше станало по-рано щяхме да пропуснем много други неща и че бог решава кога да стане за да можем да видим и преживеем и други неща трябва да намираме хубавото и в най лошото ако успеем ще преминаваме през проблемите много по лесно.Пожелавам на всички вас мили момичета да намерите сами за себе си вашите хубави неща успех на всички  :bighug:
Момичета,не бива да губите надежда!Изпълнете се с търпение и оптимизъм!Вглъбяването в проблемът със зачеването няма да ви помогне,а само ще ви измъчи!
Аз се бях обсебила от идеята за бебе и месеци наред не спирах да мисля само за това-броях,пресмятах..И изведнъж,след няколко поредни разговора с мъжът ми,които завършваха със скандал,взех решение и спрях..Спрях да брая и изчислявам дни преди Ову,да правя тестове и се успокоих!Наложих си да не мисля за зачеване и се изпълних с надеждата,че Бог и мен ще ме дари с бебче някой ден,когато му е писано да стане!Пустах се по течението на житота изпълнена с надежда и оптимизъм,за което много ми помогна този форум,както и приятелите ми..
Не зная дали това е правилната тактика,но поне при мен внесе малко спокойствие в ежедневието..
Здравейте момичета!Ние с моя мъж също всеки месец се надяваме да стане и дано да е този!М.трябва да ми дойде на 21.и естествено не го чакам!Предните месеци като видя лелката и си казвам може би не го искам достатъчно силно или просто още не ми е дошло времето!Наистина има случаи когато се разколебавам за желанието си да имаме бебе!Дали не е това проблема?

Думи,думи големи лепкави петна!
сисата ,
когато си гушнеш бебчето ще разбереш ,че винаги си била готова за това поне като гледам приятелките ми ,които имат дечица ,но със сигурност не бива това да ти става фикс защото така само ще си навредиш .Късмет от мен
« Последна редакция: Октомври 15, 2009, 21:21:07 pm от валерия »
*
Здравейте и от мен!Дълъг път изминах,но продължавам..
Опитвам да бъда силна въпреки болката и разочарованието, да вървя напред...
За надеждата...понякога надеждата ми се стопява,а вярата изчезва.Те не са константи и никой не е длъжен да се насилва да вярва,когато му иде да се навре вдън земя и да забрави за всичко!Понякога има и гняв,разочарование,огорчение...Тези чувства трябва да си изживеят...
Понякога човек има нужда околните да му позволят да помрънка,да бъде слаб и невярващ.Не можем все да се правим на корави,все да сме на ринга....
Но в един момент вдигаме глава и продължаваме в поредната "битка".
Ето,пред прага съм на поредната дата ,естествено след толкова време също НЕчакам.Само това ми желание остана,само това има смисъл,само това би запълнило празнината...Много ли искам? :?
« Последна редакция: Октомври 15, 2009, 21:30:55 pm от Мамче »

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
Здравейте мили момичета! При мен нещата също продължават да не се получават, въпреки че докторите казват че всичко вече ни е наред пак не става бебчо.
Искам да ви попитам как да не мисля за това, и как да съм спокойна, след като който ни срещне ни пита.. "аиде вие какво чакате или като кажа че нещо не ми е добре веднага следва да не би да си бременна? и други такива които направо те приземяват с главата надолу" Всичките ми познати са с деца, очите ми се насълзяват като ги гледам, а като ги взема да ги гушна следва... "много ти ходи хайде какво чакащ". Сигурна съм че повечето от вас ме разбират много добре.
Тези реплики всеки път ми се забиват в сърцето, много е неприятно. И как да не мислиш и да си спокоен?
url=http://calendar.zachatie.org/work/OpenGraphicCycles?userLoginName=radinaaa][/url]
Искам да ви попитам как да не мисля за това, и как да съм спокойна, след като който ни срещне ни пита.. "аиде вие какво чакате или като кажа че нещо не ми е добре веднага следва да не би да си бременна? и други такива които направо те приземяват с главата надолу. ... Тези реплики всеки път ми се забиват в сърцето, много е неприятно. И как да не мислиш и да си спокоен?
По отношение на болестите, ме жегна темата та се включвам. Моя позната, която беше в течение на опитите ни икси и й бях казала, че по естествен път нямаме шанс НЕ пропускаше случай да ме се вие свят и да не предположи, че съм бременна?!?!?! 8O Нито пък се въздържа от коментари "Аз все пак мисля, че трябваше да опитате първо по естествен път известно време"  8O 8O 8O 8O Какъв ти естествен път след два неуспешни опита икси?!?! Беше в течение на патилата ни от момента на първото икси (не и преди това) и даже бях подхвърлила, че като не си наясно какво говориш, по-добре да мълчиш...но уви!   :lol:
Всеки път, когато ми идваше МЦ си правех план за следващите стъпки: изследвания, дори хранителен режим за по-качествени яйцеклетки...това ме крепеше да не лудна. Но докато правих последния опит все си мислех за следващия път как да действам...а за текущия не бях оптимист. Толкова го правех между другото, че като стана не можех да повярвам.
Успех на всички ви!
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Здравейте мили момичета! ...
Искам да ви попитам как да не мисля за това, и как да съм спокойна, след като който ни срещне ни пита.. "аиде вие какво чакате или като кажа че нещо не ми е добре веднага следва да не би да си бременна? и други такива които направо те приземяват с главата надолу" Всичките ми познати са с деца, очите ми се насълзяват като ги гледам, а като ги взема да ги гушна следва... "много ти ходи хайде какво чакащ". Сигурна съм че повечето от вас ме разбират много добре.
Тези реплики всеки път ми се забиват в сърцето, много е неприятно. И как да не мислиш и да си спокоен?
Оххх, защо ли ми е познато всичко това :(
Ще ти кажа аз как се спасих от такива коментари - ами просто ограничих до минимум контактите си с хора, от които съм чувала подобни изцепки. Или с такива, от които мога да очаквам неадекватно поведение. Вярно, почти с никого от старите си познати вече не се виждам, но по-добре така, отколкото всеки път да рева и да изпадам в депресии, защото хората са прости и не могат да разсъждават и да си държат езика зад зъбите.
В никакъв случай не твърдя, че това е вярното решение. За всеки истината е различна и всеки сам преценя как да действа. На мен това ми помогна. Имах една много близка приятелка, с която вече изобщо не се виждам, защото въпреки многократните ми отбягвания на темата, намеци и директни молби да спре да ме пита всеки път дали не съм бременна, тя продължваше да ме гледа първо в корема като се видим. И да пита - "нещо няма ли?" с онзи закачлив съзаклятнически поглед, от който ми ставаше лошо и ми идеше да я удуша :x Е с такива - стоп, благодаря! Нямам нужда от такива приятелки. Не мога да си причинявам повече мъка и страдание като комуникирам с такива хора. Който иска да ми се сърди, не ми пука. Истинските приятели си личат в такива моменти.
Наистина е много трудно да не мислиш за проблема и да си спокоен. Дори смятам, че в повечето случаи е невъзможно, след като толкова силно го желаеш и това ти е цел номер 1 в живота. Поне за мен е така. Няма начин да не мисля, при условие, че съм без тръби и единствения ми шанс е ин витро. Разбира се, че мисля, за следващия опит, как да намеря пари и т.н. Особено сега, когато приключи първия ми неуспех :(
Мисля, че по-скоро трябва да се опитаме, когато мислим за това, да го правим с положителна нагласа, с вяра в успеха! А не да се натоварваме допълнително с негативни емоции, доколкото е възможно. За тази цел, се стремим максимално да ограничаваме техните източници :)
Успех ,мили момичета! И ние ще успеем и ще станем майки, сигурна съм в това!
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
Здравейте мили момичета! ...
Искам да ви попитам как да не мисля за това, и как да съм спокойна, след като който ни срещне ни пита.. "аиде вие какво чакате или като кажа че нещо не ми е добре веднага следва да не би да си бременна? и други такива които направо те приземяват с главата надолу" Всичките ми познати са с деца, очите ми се насълзяват като ги гледам, а като ги взема да ги гушна следва... "много ти ходи хайде какво чакащ". Сигурна съм че повечето от вас ме разбират много добре.
Тези реплики всеки път ми се забиват в сърцето, много е неприятно. И как да не мислиш и да си спокоен?
Оххх, защо ли ми е познато всичко това :(
Ще ти кажа аз как се спасих от такива коментари - ами просто ограничих до минимум контактите си с хора, от които съм чувала подобни изцепки. Или с такива, от които мога да очаквам неадекватно поведение. Вярно, почти с никого от старите си познати вече не се виждам, но по-добре така, отколкото всеки път да рева и да изпадам в депресии, защото хората са прости и не могат да разсъждават и да си държат езика зад зъбите.
В никакъв случай не твърдя, че това е вярното решение. За всеки истината е различна и всеки сам преценя как да действа. На мен това ми помогна. Имах една много близка приятелка, с която вече изобщо не се виждам, защото въпреки многократните ми отбягвания на темата, намеци и директни молби да спре да ме пита всеки път дали не съм бременна, тя продължваше да ме гледа първо в корема като се видим. И да пита - "нещо няма ли?" с онзи закачлив съзаклятнически поглед, от който ми ставаше лошо и ми идеше да я удуша :x Е с такива - стоп, благодаря! Нямам нужда от такива приятелки. Не мога да си причинявам повече мъка и страдание като комуникирам с такива хора. Който иска да ми се сърди, не ми пука. Истинските приятели си личат в такива моменти.
Наистина е много трудно да не мислиш за проблема и да си спокоен. Дори смятам, че в повечето случаи е невъзможно, след като толкова силно го желаеш и това ти е цел номер 1 в живота. Поне за мен е така. Няма начин да не мисля, при условие, че съм без тръби и единствения ми шанс е ин витро. Разбира се, че мисля, за следващия опит, как да намеря пари и т.н. Особено сега, когато приключи първия ми неуспех :(
Мисля, че по-скоро трябва да се опитаме, когато мислим за това, да го правим с положителна нагласа, с вяра в успеха! А не да се натоварваме допълнително с негативни емоции, доколкото е възможно. За тази цел, се стремим максимално да ограничаваме техните източници :)
Успех ,мили момичета! И ние ще успеем и ще станем майки, сигурна съм в това!
Благодаря ви за подкрепата мили момичета! sixsens мисля че трябва и аз като теб да ги изолирам тези хора, които не пропускат да те наранят без да се замислят. Всеки път се обеждавам че хорат са много големи злабари. Предната седмица отиваме с мъжа ми и с едни наши познати които като нас дълго време се бореха с тази борба и сега тя е в четвъртия месец и аз наистина най сърдечно се радвам за тях, но какво ни се случи, влизаме ние двамата и оставяме вратата отворена за да влязът и те и в този момент излиза една дама и ми вика "защо не затваряте вратата, невиждате ли че има деца, е ама вие сигурно нямате и затова" казвам ви идваше ми да я удоша с голи раце, как може да има толкова прости хора. Нямам думи направо.
Аз също вярвам че един ден и ние ще даржим своите рожби в раце и ще бъдем щасливи.
Успех момичета желая ви го от все сърце, дано господ чуе молитвите ни!
url=http://calendar.zachatie.org/work/OpenGraphicCycles?userLoginName=radinaaa][/url]
*

    fibo

  • *****
  • 2168
  • Благодаря,че ни запази Дядо Боже!
Здравейте момичета,мислех си да пиша ли,да не пиша ли....не съм сигурна как ще бъда разбрана...
Хора,три пъти почвам да пиша,и трия и пак пиша и пак взема,че го изтрия....
Като цяло ще напиша само това
- Надеждата за мен е сестра на Неволята,да седя и да се надявам...някак не ми
  се връзва...сещам се за оня разказ за двамата братя и Неволята,та седнали двамата да се надяват,че видиш ли ти от нейде нищото,ще им се оправи каруцата....
- АЗ ВЯРВАМ,вярвам че трябва да правим каквото можем,а ще стане каквото ни е
  писано!....
- Приемете стерилитета!Не се инатете срещу съдбата си,такова е каквото е!
  Не си задавайте въпроси от сорта "защо аз?" защото отговорът е "защо не?".
  Не сме по-спецялни,не сме златни...но стерилитета ни прави по-силни и за това ще успеем!

пп Някой беше написал,че след 1-2г ще се върнем във Зачатие и ще видим че вс са бременни и успели....мене това ме побъркваше от страх,че ще се върна след две години и вс ще са заминали,а аз още ще се мотая "опитваща" из пространството...ето,с тази мисъл се пимирих!Че може да е след година,ама може и да е след 10 години....колкото ме побъркваше от страх,толкова и ме сваляше на земята!

- последно - Бъдете Реалисти!!! Като ви дойде пак,просто поемете дълбоко въздух...
 
Кураж на абсолютно всички
Борко Бърборко
Желанието да имаш дете,е изборът сръцето ти да тупти извън тялото!
Здравей fibo, всеки има право на мнение но аз вобще не съм съгласна с теб. Защото това което пишеш и съветваш е много ама много тежко за мен лично. Ако повечето момичета които пишат тук разсъждават като теб това означава, че всички ще се примирят с проблемите си и ще се откажат да се борят, а някои дори и да съществуват. А този форум ще е празен. Мен лично единственото което ме крепи е една едничка НАДЕЖДА и ако остана без нея то по добре вобще да не съществувам. Да питам се "защо на мен", защото мисля че живота понякога е несправедлив към някои хора. Не се мисля за по специална от другите, но и  немисля че по - малко заслужавам да стана майка.
НЕ МИСЛЯ ЧЕ МОМИЧЕТАТА КОИТО ИМАТ ТОЗИ ПРОБЛЕМ НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ДА БЪДАТ МАЙКИ!
Успех момичета и не губете надежда!

п.п FIBO уважавам мнението ти,всеки има право на такова. Извини ме ако има нещо.
Просто това е моето мнение.
 
url=http://calendar.zachatie.org/work/OpenGraphicCycles?userLoginName=radinaaa][/url]
Здравейте! Аз съм съгласна с мнението на fibo, че трябва да бъдем реалисти. "Това, което не ни убива ни прави по-силни!" и би трябвало да се примирим с факта, че имаме този проблем и да се борим с него с всичка сила?! Аз дори вече не се надявам, че мога да забременея по нормален път. Всички минаваме през различни етапи на емоционалното състояние, но с времето нещата се променят. Не си мислете, че съм много смела, имала съм моменти, в които съм ревала като дете :( ... В зачатие прочетох за много истории, също така знам и за много други истории около мен и мисля, че стерилитета не е най лошото нещо, което може да ни се случи. Това, че 'аз' го имам този проблем не ми дава правото да искам това, което имат другите?!
Вярвам, че ако направим това, което е по силите ни ще успеем! Най-голяма сила естествено ми дава подкрепата на любимия ми и семейството ми.