Отказах детенце.....

Чувствам се ужасно! Миналата седмица ни се обадиха за детенце. Бебето е момиченце, на няколко месеца. Произхода й е напълно неизвестен, майката е родила под фалшиво име и е напуснала болницата на следващия ден.
Когато ни се обадиха, направо пощурях. Две нощи изобщо не съм мигнала. Не казах на никой, дори на майка ми, за да не натоварвам никого.
Когато отидохме да я видим - беше си ромче отвсякъде. Иначе е здрава, смее се непрекъснато, много е сладка. Мъжът ми веднага я хареса...

Но аз не мога да се преодолея. Не мога! Продължавам да не спя, вече приличам на призрак, снощи трябваше да взема хапче...
Мисля си - какво толкова, детенце, здраво е, сладко е...но си представям как ще расте, как непрекъснато ще имам този пирон в главата, непрекъснато ще я сравнявам с останалите деца, ще плача всеки път, когато някой я обиди, а аз няма да мога да я зящитя...
За това, че ще чувам простотии че е осиновена съм подготвена, и понеже съм силно убедена в желанието си за осиновяване, ще мога да дам увереност и на детето си. Обаче за ромския произход....

Аз съм чудовище

Аз също бих постъпиала като теб, и сигурно също после щях да се самообвинявам...
 :bighug:много силно те прегръщам, и ти пожелавам бързо да се намерите с твоето детенце.

Здрасти, понеже и аз съм се замислила за осиновяване (все още не съм предприела нищо - чакам последно инвитро - трето) и аз съм мислила по този въпрос - какво ще направя ако се случи така - от една страна хиляди бели хора гледат деца с различен цвят на кожата (нека го наречем така), дори съм си мислила - не може ли да е негърче, само да не е циганче. Трудно е - боря се с вътрешната убеденост, която вярвам ми е наложена отвън, че ромчетата са по-глупави, по-незнам какви и така нататък - все глупости, според мен. Трудно е човек да вземе такова решение. От друга страна, каква гаранция имаш, дори и да е съвсем беличко, че не е ромче - има хиляди бели роми, а да не говорим, че може да е от ром и българин... Все въпроси, които нямат отговори - всяка една ромка оставяйки детето сама посочва произхода си - каква е гаранцията, че няма да каже българка? И какво значение има цвета на кожата - нали ще е твоето детенце. И не е ли по-добре да дариш добър живот на едно дете, било то и ромче, отколкото на нито едно. Не знам отговора на тези въпроси, мисля обаче че знам как се чувстваш - видяла си я, щеш не щеш си се обвързала емоционално с нея - чакала си да я видиш и знам калко е трудно да живееш с мисълта, че си я отказала.

Така е, права си, всичко това минава и през моята глава....
Теоретично и аз съм си го мислила. Работата е там, че като ти се случи на практика, много се променят нещата...

От тридена само за това мисля. Оревах го това дете...
От друга страна ни мисля , че е добре за него да го осинови една предубедена майка...

Не мога да ти опиша колко ми е трудно в момента

Фуси, миличка, не мога да се поставя в твоето положение и не мога да си представя как се чувстваш. Мога само да се опитам да те разбера и да ти кажа какво мисля. Наистина е тъжно, че стойностен човек като теб си разбива нервите и се чувства виновен и нещастен, че не може да преодолее задръжките ти и да вземе едно различно дете. Според мен не си чудовище и няма нужда се се измъчваш. Щом не желаеш ромче - не си длъжна да го осиновиш.

Напълно права си да се опасяваш от това как ще бъде прието детето ти. Първо като осиновено и второ като различно. На едно различно дете много по-трудно ще се прощават грешките и слабостите. За да бъде прието и оценено, дори и от тези, които нямат предразсъдъци, то трябва да бъде поне толкова добро, колкото едно българче, ако не и много повече. Наистина ще е трудно.

Ако смяташ, че има дори малка вероятност да го приемеш - говори с мъжа си. Предполагам, че сте го обсъждали, но все пак ...

Пожелавам ти скоро да ти се обадят, да погледнеш в очите на другото детенце и да разбереш с абсолютна увереност, че си чакала точно него.

Прегръщам те!

Рони

Fussii,
tolkova nejno i lesno ranimo cvete si!
Razbiram te za razmislite. I smiatam kato teb, 4e ne e dobre s predubejdenia da stroite nesto zaedno. Jestoko e, iztoshtitelno, ubiistveno, no v kraina smetka triabva da se postupva vinagi i samo pravilno, a ne po milost greshno, za da sme uj "hora"...
Pregrustam te!
Marie

Фусинка, мила, не си чудовище! Чудовища са тези, които виждайки, че детето е ромче и няма как да не се познае че е, са те извикали за среща с него. Ти си нормален човек и като такъв имаш пълното право да имаш нормален живот. Не се терзай, не го оревавай - трудно е това, с което си се заела, но не може да си подготвена за всички беди, които ще се струпат на главата ти и на главата на едно различно дете. Каквото и да направиш, ако не си вътрешно убедена, че това е твоето дете - не пристъпвай към такава крачка.
Всички ние ще те подкрепим каквото и да решиш, но е важна твоята убеденост ще можеш ли да се справиш с такава ситуация.
Каквото и да решиш, както и да постъпиш - ние сме с теб, морално ще те подкрепим и не се измъчвай за това, че си добър човек. Не можем да спасим всички деца в домовете...
Прегръщам те

Милото ми "чудовище", нищо не ми идва да ти напиша... Ти знаеш защо. Само искам да те напрегръщам силно, да си опра челото в твоето и да поплача с теб.  

Защо ми повтори грешката?! Щади си душицата!

Е сега вече рева с пълно гърло!
Благодаря ви за разбирането...

Боровинчо, разпитах аз по тел., но соц. работник не я беше виждал. В документите за произхода пише неизвестен....

Поне ми казаха, че детето има всички шансове да бъде осиновено от някой друг, защото е много малко.

Fussii, като чета как се чувстваш, мисля си, че би било чудовищно да вземеш едно детенце, когато имаш съмнения дали и как ще го приемаш, когато имаш задръжки, когато винаги го поглеждаш с едно наум...когато няма да имаш пълноценна връзка с него. Просто не си готова да осиновиш ромче. И никой не може да те упреква за това. Ако на мен ми се наложи (нищо чудно) май и аз никога не бих била готова... Това е. Различни хора сме, различно мислим и чувстваме. 

Някой ден ще намериш твоето детенце и когато това стане, сигурна съм, че няма да имаш никакви колебания и резерви, а ще изпиташ само безгранична любов. Пожелавам ти да стане скоро.   

Фуси, не се самоизмъчвай, ти не си чудовище и никога не би могла да си такава. За твое успокоение ще ти кажа, че аз също не съм готова да осиновя ромче, а когато човек не е готов да приеме съвсем съзнателно и целенасочено едно такова дете, то най-добре е да не пристъпва към това, ще се измъчва и той, ще се измъчва и детето. Така мисля и затова още веднъж ти казвам да не се самонаказваш и да не обременяваш съзнанието си и със това. Прегръщам те 

Послушай сърщето си и ако то не иска не го прави. Нали става въпрос за вашето семеиствои вашия живот. Аз също напоследък мисля доста за осиновяване, но за ромче е по скоро не. 

Мила Фуси,

Винаги с интерес съм четяла постингите ти и съм се възхищавала на смелостта ти. Мога да ти кажа, че напълно те разбирам и искам за сетен път да повторя думите на другите момичета, че не си чудовище.
Със съпруга ми започваме събирането на документи за осиновяване, но още от сега съм 100% убедена, че не желая да осиновя ромче, та дори и да остана завинаги без дете. Съзнавам колко ти е тежко, но не можем до безкрай да насърчаваме т.нар. малцинство да си ражда потомство, след което да го захвърля в някой дом с родители "неизвестни" и да очаква от държавата и нещастните семейства като нас, да се грижат за него.
Не се вини - щом дълбоко в душата си чувстваш, че това не е вашето дете, значи си постъпила правилно .
Една моя позната лекарка, с която споделих, че ще започнем процедура по осиновяване ми каза: ще познаеш СВОЕТО дете със сърцето си.
Дано следващия път да разпознаеш в малкото човече ВАШЕТО детенце.

  Мила, Fussii, за мен ти си една всеотдайна и  чувствена жена и винаги, когато пишеш тук влагаш част от себе си. Така е и този път. Страдам заедно с теб, но ще е по-полезно, ако мога да ти бъда упора да продължиш напред. Магия, химия, флуиди- това изпитвме всички ние, когато срещнем Човека, който ще стане част от нас. Изпитваме го рядко, но остава завинаги. Това привличане става независимо как е изглеждал  този Човек в представите ни. То просто се случва. И когато видиш ТВОЕТО детенце ти веднага ще го разбереш с топлата си и любяща душа. Може би това момиченце е едно от многото сладки дечица, които ни заобикалят, но не е твоето дете.
 Прегръщам те сърдечно.

миличка, миличка, Фусинка! Страшно много съжалявам, че трябва и през тоя кошмар да преминеш  
Но в никакъв случай не се наказвай допълнително - никакво чудовище не си, а прекрасна и умна жена, която знае какво иска!
На снаха ми в рамките на 2 седмици и бяха предложили 2 дечица, знам как беше полудяла и едвам не пощуря от болка. Избра второто и сега си има мъничка, сладка принцеса, на леля умницата!
Дано най-скоро срещнеш твоето малко съкровище, много силно ти го желая и те прегръщам!

Скъпа Фуси, много ти мина през главата миличка.Не се измъчвай, че си отказала детенцето.Сигурно борбата, която водиш вътре в теб е жестока.Погледнала си го в очичките, видяла си му усмивката и сега страдаш, че не можеш да му бъдеш майка.Не се терзай - и то ще си намери мама и ти ще намериш твоето детенце.То те чака там някъде, в някой дом и скоро ще те повикат да си го вземеш.Всички ние сме с теб.Ще ти стискаме палци, Фуси.Пиши,споделяй и може да е по-леко(поне малко).

Не се самобичувай, мила Фуси! Дала си и на себе си и на детенцето шанс за по-добър избор! Какво по-правилно от това!?

Фусинка, недей да се самообвиняваш.
Мисля си, че когато видиш твоето дете ще го усетиш и произхода дори не би имал значение. Аз лично така си представам нещата.
За мен ти си една силна и прекрасна жена.
Желая ти възможно най-скоро да срещнеш твоето дете.
Прегръщам те

Фуси, щом имаш и малко колебание, това бебе не е твоето.
Трябва да ти грабне сърцето веднага, за да го вземеш.
И аз не бих осиновила ромче.
Фуси, твоето бебе е българче, чака те някъде, може би още не се родило, като го видиш, ще го познаеш веднага.

Fussi,на теб лично винаги съм ти се възхищавала! :sunshine:Аз също много се разстроих от случката,която си преживяла. :cuddle:Много съжалявам и ти пожелавам скоро да се съвземеш! :flower:Ще дойде денят в който ще имаш точно твоето си детенце,ще го почувстваш веднага!

Аз подкрепям решението ти изцяло! Дори не ми се струва нужно да коментирам, нека бъда откровена: бих постъпила по същия начин

Фуси, щом имаш и малко колебание, това бебе не е твоето.
Трябва да ти грабне сърцето веднага, за да го вземеш.

Това си го мисля непрекъснато! Не вярвам, че като видя бебето, което ще осиновя (ДАЙ БОЖЕ!) ще си го разпозная на мига. Но съм убедена, че трябва да осиновя без колебание, на 100 процента.

А аз не само че се колебая, ами вече 4-та нощ не съм мигнала, в ужасно състояние съм, изпитвам вина, страх ме е че това, което правя е грехота, представям си всякакви простотии...
Вчера пак ходих да я видя, занесох памперси, храних я, играхме си, гушках я.... Все пак тя е прекрасно, сладко, здраво и засмяно 4 месечно бебе...

Обаче е ромче... Не мога да се преодолея.
Господ ми е свидетел, че опитах и положих страшни усилия.
Най-положителното, което ми минава през главата е "ами какво пък толкова, може и да се промени". Никое дете не заслужава майка му да има такова отношение към него!
Детето е толкова сладко, че заслужава майка, която ще е горда с него

Безкрайно ви благодаря че сте с мен в тоя кошмар!

Фуси, много ми е мъчно като чета какво преживяваш в момента, но и аз не бих осиновила дете, което не ме е запленило още от първия път, в който съм го видяла. Не се самоизмъчвай, че не можеш да го вземеш, ако го направиш без желание, това ще ограничи и обезцени връзката, която ще създадете по-късно помежду си. А когато не можеш да му дадеш цялата си любов, то няма да може да израсне пълноценен и щастлив човек. Затова си мисля, че в този случай правиш на детето само добро.

Представи си, че въпроса с осиновяването е като едно "минирано поле" и ти трябва да минеш по него предпазливо, внимателно и обмисляйки всяка една крачка, за да си сигурна, че в бъдеще няма да е "осакатена" нечия душа (визирам твоята, на съпруга ти и на детето), че ще си абсолютно убедена в това, което правиш, че ще можеш да му дадеш всичко от себе си и най-важното е да сте щастливи заедно.
 
Напълно те подкрепям в това, което си решила. Не мисля, че въобще има причина да се самообвиняваш за нещо. Това си е твое и само твое право на избор.

Желая ти много успех и в най-скоро време да намериш своето дете и да се радвате на безрезервно щастие!

Благодаря ти много.
Виж, аз наистина не вярвам, че в мига, в който видя детенцето си ще го позная. Или поне, иска ми се да вярвам, но не разчитам, че това ще стане. Знам обаче, че в никакъв случаай не трябва да имам спирачки.

Със сигурност обаче, в този случай имам бариера, която не мога да преодолея. Опитах, наистина. Ходих отново, гушках я играхме си - не става. Не съм взела решението си с лека ръка и изведнъж. Виж как се оправдавам  ....
Не мога да се уча на доброта на гърба на едно дете. Просто нямам право.

Дано господ да ми прости.

Фуси, запомни от мен: когато един ден видиш своето бебе, веднага ще разбереш, че това е бебето, което ще вземеш.
Просто няма начин да не го познаеш.
Не ходи повече при това бебе, то не е твоето, то ще си намери друго семейство и ще е щастливо.
В ромчетата са генетично заложени разни черти, които не могат да се преодолеят.
Да ме прости Бог, но ромчетата трябва да са си в ромски семейства.
Там те ще са щастливи и ще се чувстват на мястото си.
Лоша услуга ще направиш на това бебе, ако го вземеш.
Не ходи повече.
Фуси, твоето бебе те чака някъде другаде, съвсем скоро ще го гушкаш, сигурна съм и ако трябва да съм честна малко ти завиждам, защото ние няма да осиновим със сигурност /по редица причини, които не искам да коментирам/. А ти с решението си да осиновиш си на една крачка от гушкането на щастието.
Много скоро ще си имаш бебе, ще си щастлива и то ще е щастливо.
Още малко търпение, щастието върви към теб, Фуси.

 При  осиновяването  имаш право на някакъв избор и така да си мислиш другото дете можеше да е по-умно, по-добро и т.н.А, когато раждаш нямаш право на такъв избор-каквото се роди,такова ще е!Трудно е решението, което трябва да вземеш Фуси.Незнам какво ще е то, но ние(поне мислено) ще сме с теб!

Още малко търпение, щастието върви към теб, Фуси.

Надявам се и се моля, щастието да върви към всички нас! Всички го заслужаваме да му се види!!! Благодаря ти Лалинка, много имах нужда.....

Джоши, така е, никой не избира собственото си дете, но може да разчита на наследствеността му.  

Благодаря момичета, голямо рамо сте ми

В ромчетата са генетично заложени разни черти, които не могат да се преодолеят.
Да ме прости Бог, но ромчетата трябва да са си в ромски семейства.
Там те ще са щастливи и ще се чувстват на мястото си.
Лоша услуга ще направиш на това бебе, ако го вземеш.

Напълно подкрепям Лали!
Фуси, ти инстинктивно си взела наи/ доброто решение, не за вас, а за детето.
Аз за себе си знам, че взимаики дете трябва да бъде приложимо за средата в която живеем, иначе това дете ще бъде нещастно. А аз много искам детето ми да бъде щастливо.
Фуси, не го взимаи това дете, лоша услуга ще му направиш.

Фуси, прегръщам те!
Не знам, защо се налага да минаваме през тези препятствия...
Сигурна съм обаче, че нито ти, нито детенцето заслужавате всички тези въпроси, които се въртят в главата ти.
Убедена съм, че нито за миг няма да се съмняваш, когато погледнаш в очите твоето мъничко съкровище. Това е като любовта - изпитваш я с всяка клетка на тялото и не можеш да го обясниш. Не си задаваш въпроси, не забелязваш недостатъци, просто се потапяш в нея.
Твоето щастие е някъде зад ъгъла, ти вървиш към него, то върви към теб. Скоро ще се срещнете. И тогава ще се чувстваш цяла, готова на невъзможното и безмерно щастлива.
Вземи от моите сили, за да дочакаш този велик момент.
Скоро, съвсем скоро...

Мила Фуси, 
имам близки и приятелки с осиновени дечица....та те са ми казвали,че го чувстваш,като го видиш и разбираш,че това  е  твоето детенце.
Не се измъчваи и не се обвиняваи.Прегръщам те.

Фуси, ти си изключително смела млада жена! Не трябва да чувстваш угризения, защото смятам че си постъпила правилно. След толкова перипетии, през които си манала заслужаваш да си щастлива. Затова помни, че твоето щастие чака и съвсем скоро ще бъде с теб!
Желая ти късмет!

Еххххххххх Фуси, наистина ми е тъжно за теб 
Недей осиновява това детенце ! ще го лишиш от шанса един ден да си има майка, която да го оби4а безусловно.
А Господ е милостив и прощава !

А Господ е милостив и прощава !

Не мисля, че има за какво да й прощава Господ!
Не е редно да се вземе дете само от милосърдие и добро сърце.
Фуси, милчка, не си постъпила неправилно! Не се самообвинявай!
Заслужаваш своето щастие и съм сигурна, че то те чака!
Успех и горе главата!

Фуси, щом имаш и малко колебание, това бебе не е твоето.
Трябва да ти грабне сърцето веднага, за да го вземеш.
И аз не бих осиновила ромче.
Фуси, твоето бебе е българче, чака те някъде, може би още не се родило, като го видиш, ще го познаеш веднага.

Напълно съм съгласна със Лали.Щом не ти е грабнало сърцето веднага,значи не е било твоето дете.
Бих искала да ти дам един съвет.Говори със социалният работник,и напишете една декларация,обикновенно се пише на ръка,за това,че детето което искате да осиновите,държите да е българче.Така ще избегнете подобни срещи.
Знам,че се чувстваш отвратително,защото съм го изпитала ан гърба си.Нямах сили за още една подобна среща и именно заради това написахме въпросната декларация.Два месеца след това ни се обадиха за нашето момиченце.
Успех ти желая и горе главата.

Мила Фуси, едва сега виждам твоя постинг. Искам да ти кажа, че ако бях на твое място щях да постъпя по същия начин. Така ще е по-добре и за теб и за детето. Каквото и да решиш знай, че те подкрепям и съм с теб. 

Фуси, мила, не се измъчвай повече.
Взела си правилното решение!

Мила, Фуси, не се измъчвай повече. Прави са момичетата, като ти казват, че сърцето ти ще познае точно твоето бебче. Щом не си го почувствала така - просто не е било твоето. Тези неща трябва да се решават с разум, но и със сърце. А твоето е голямо и топло и затова ти е тежко. И аз мисля, че си взела правилно решение, не се съмнявай в себе си.

Благодаря ви момичета! Много много!
Убедена съм, че постъпих правилно, но пак си ми е мъчно - малко, само мааааалко.

Но няма отказване - пак с нови сили напред!

 ,миличка!Чак сега влизам и първо твоята тема отворих - сърцето ми се сви като разбрах какво преживяваш,но и то е част от нещата през които си минала до сега.Искам само да ти кажа,че никой не може да очаква,че всяка двойка ще се хвърли на първото дете което и бъде показано само от задължение и чувство за отговорност. Момичетата вече са ти написали всичко.Аз само искам да ти кажа,че си мисля,че съм една от малкото за които няма чак толкова голямо значение дали детето ще е ромче или не, но не мога да си представя че някой ще иска от мен да взема за цял живот първото дете което видя, и сам убедена,че сърцето ми ще познае моето дете и не бих взела дори идеалното бяло и здраво дете ако отвътре нещо не ми го подскаже.Имаш и моята подкрепа!Усмихни се - взимането на детето трябва да ти носи щастие,а не вина и мъка!

       Fussii !
Прочетох темата ти и не спирам да мисля за теб!
За избора ти,как най-чакания миг,
изведнъж се превръща в трудна душевена борба!
Това да откриеш детето си е като влюбването,
ще го усетиш веднага!Няма да имаш и миг на съмненеие!
Не мога да ти кажа да не страдаш,и аз бих страдала!
А страдаме,защото сме чувствителни!И искаме нещо толкова силно!
Бъди смела и се съхрани за онзи миг на влюбването,
който ще бъде само твой и на твоето дете!
А той,ПОВЯРВАЙ МИ,ще бъде много скоро!
Прегръщам те и ти желая СИЛА!
             

не се самообвинявай фуси,
почувставай сърцето си,аз също не бих осиновила ромче.
чела съм много от твоите мнения във форума,и те чувствам близка,тъй като миналата година в един и същи ден ни направиха трансфери,моят също неуспешен.аз не съм активна в писането,но съм активна в четенето.
поздрави и успех!