Май дойде време да се разпиша и аз тук 
Въпреки че не съм от тези, дето умеят да разказват ще се опитам да ви опиша нашата одисея.
2000 г. април заживяхме със съпруга ми заедно, 2001 г. м. юни решихме, че е време и сме готови да отгледаме Нашето дете. Да, ама не! До края на същата година опитвахме безуспешно и аз реших, че не е зле да отида на гинеколог - естествено в Пазарджик (не бях открила Зачатие, а кой да ми каже, че гинеколог не винаги означава това, което търсим). Та т.нар. гинеколожка ми изписа 6 месечен прием на Клостил Бегит, а пък аз от къде да знам, че не можело то така, та взех, че си го пих въпросните 6 месеца - безуспешно. Между временно ни каза да направим спермограма на мъжо,отново в Пазарджик да не ви обяснявам как беше изследван...
След това тя реши, че вече няма как да ми помогне и да си търся лекар в София.
2002 - есента ми казаха за една докторка в София, която помогнала на семейство с 10-годишен стерилитет. Ами хубу, отидохме при нея. Назначи нова спермограма на мъжа ми в Майчин дом - направихме я - ИДЕАЛНА!!! (идеална, ама в МД). Назначи ми хормони. Открихме завишения Пролактин - ама завишен - 6 пъти над нормата. Започнахме с Достинекс, минахме на Парлодел и овладяхме Пролактина. Нооо бебето все не ставаше и не ставаше. Между временно правехме периодични ФМ, на които установихме, че няма овулация. Така до 2004 г. само изследвания и ФМ и стимулации отново с Клостил. След поредната незнам коя поред такава, лекарката ми реши, че трябва да се стимулирам с Пурегон. Е, вече ми дойде в повече този Пурегон. Отказах! Тогава тя ми предложи да направя лапароскопия в "Св. София" - съгласих се. Все пак беше някакво решение и излизане от омагьосания кръг. Направихме я - тръби идеални, всичко ОК с изключение на яйчниците, които надупчиха. След въпросното лапаро, казаха е сега вече до 6 месеца си бременна. И ние весели, щастливи продължихме опитите за бебчо. И така до лятото на 2005 г. когато реших, че е време отново да сменя лекаря си. След дъъъълго мислене и маене решихме да се доверим на Д-р Даскалов и д-р Даскалова. Последваха куп нови изследвания, ФМ, стимулации. Нищо!!!
Докато със съпруга ми не решихме да пробваме с Инсеминация. Октомври 2006 г беше първата. Големи надежди, големи очаквания. Да, ама не стана. Не се пукна единствения фоликул, който постигнахме отново с Клостил. Както се сещате последваха безсънни нощи, в размисли защо отново на мен, защо пак аз не успях, защо, защо, защо....
Както и да е. Съвзех се, вдигнах глава и реших, че декмеври е добър месец за следващото ни инсе. Стимулация с Клостил и Меногон, доста сериозна доза, поради лошия ми отговор на стимулации. Направих 2-3 фоликула. Бихме Прегнил, направихме инсето и мен ме връхлетяха едни лоши мисли, точно покрай най-хубавите празници - Бъдни вечер, Коледа, Нова година, аз реших, че отново не се е получило. Имах адски болки в гърдите и силно ПМС. Макар че знаех, че има същите признаци и при бременност, не вярвах, че се е случило. Така до 03.01. когато не се сдържах и на работата си направих един уринен тест. Мнооого бледа 2-ра черта. Реших, че ми се превижда. Обадих се на мъжа ми спешно да дойде до работата без да давам обяснения. Дойде, излязох отвън, показах му лентичката без да говоря и той онемя. Двамата бяхме бледи като призраци! Нямахме думи да изкажем това, което изпитваме. Така прекархме една безсънна нощ - на сутринта нов тест - 2-ра малко по-ярка и бегом към Пловдив да изследваме ЧХГ. Последва часове на рефрешване на резултатите докато излязат. Е, най-прекрасното нещо, което видях беше високото ЧХГ. Бях бременна и нямаше съмнение. Изижвях най-върховния миг в живота си - точно когато бях наистина на ръба, то се случи! Сега прегръщаме "нашата сбъдната мечта - Стилияна" и още не вярваме на очите си, че това чудо е Нашето чудо!!!
Момичета, вярвайте, чудеса се случват! Не спирайте да преследвате мечтите си! Аз ще бъда тук и ще ви давам кураж, защото няма връщане назад!
Прегръщам ви и се моля за всяка една от вас да изживее чудото да има дете - независимо как - дали ще го роди или осинови, това е без значение, важно е вие самите да почувствате и намерите правилното решение!   

П.С. Добре че не мога много да се обяснявам

СМЯТАМ ДА ИЗПОЛЗВАМ МОМЕНТА ДОКАТО МОЕТО СЛЪНЧИЦЕ СПИ И АЗ ДА НАПИША НЕЩО. ОТ 2000 г. СМЕ ЗАЕДНО ,А ОТ 2003 СМЕ СЕМЕЙСТВО. ЗИМАТА НА 2005 ВЕЧЕ РЕШАВАМЕ ЧЕ ИМА НЕЩО ЗА ДА НЕ СТАВА ТОВА БЕБЕ И ТРЪГВАМЕ ПО МЪКИТЕ. ПЪРВО ПРИ Д-Р ДЕЛЕВ ОТ "САНА" И ТОЙ НИ ПРАЩА НА СПЕРМОГРАМА В СОФИЯ ПРИ СТАМЕНОВ КОЙТО ОЩЕ БЕШЕ В СТАРИЯ КАБИНЕТ СРЕЩУ АЛЕКСАНДРОВСКА БОЛНИЦА. СПЕРМОГРАМАТА БЕШЕ МНОГО ЛОША И ТОЙ КАЗА "ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН Е ИКСИ". СТАНА МИ МНОГО БОЛН0 И СТРАШНО НАЙ-ВЕЧЕ ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕХ С КАКВО СЕ ЗАХВАЩАМ. НЯМАШЕ КОЙ ДА НИ ОБЯСНИ ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС, ХОРАТА ПРЕЖИВЕЛИ СТИМУЛАЦИИ МЪЛЧАХА ЗАЩОТО ТОВА БЕШЕ НЕЩО МНОГО СРАМНО ЗА ТЯХ. И ТАКА Д-Р СТАМЕНОВ ПОДГОТВИ ДОКУМЕНТИТЕ ЗА КАСАТА, ОДОБРИХА НИ И ПОЛУЧИХМЕ ЛЕКАРСТВАТА. ЗАПОЧНАХА ЕДНИ ПЛАНОВЕ, НАДЕЖДИ....БИХА МИ ДИФЕРЕЛИН ОТ КОЙТО МИ СТАВАШЕ ЛОШО НО ЗА КАУЗАТА БЯХ ГОТОВА НА ВСИЧКО.СЛЕД ТОВА ЗАПОЧНАХМЕ С ПУРЕГОН 23 АМПУЛИ ОТ 100 И ДОК РЕШИ ЧЕ ТРЯБВА ДА СЛОЖА И 7 АМП МЕНОГОН АЗ КАТО ЕДИН СЧЕТОВОДИТЕЛ МНОГО ПРЕЦИЗНА И ИЗПЪЛНИТЕЛНА ПРАВЯ ВСИЧКО И ИЗНЕНАДААА.В ПЕТЪК СЪМ В СОФИЯ И ДУМИТЕ МУ БЯХА "НЕЩАТА ВЪРВЯТ ДОБРЕ.БАВНО, НО ВЪРВЯТ. ЕЛА В ПОНЕДЕЛНИК." ЕСТЕСТВЕНО АЗ СЪМ ТАМ И "КАКВО ПРАВИШ БЕ ТАНЯ. СТАВА СТРАШНО" ОКАЗВА СЕ ЧЕ ИМАМ ХИПЕРСТИМУЛАЦИЯ И НАД 40 ФОЛИКУЛА В ДВАТА ЯЙЧНИКА. И СПИРАМЕ . ДО ТУК С МЕТЧИТЕ И НАДЕЖДИТЕ.ДОЙДЕ 2006 Г. И СЛЕД КАТО СВЪРШИ ПРИКЛЮЧВАНЕТО /СЧЕТОВ ЩЕ МЕ РАЗБЕРАТ/ ОТИДОХМЕ В КЛИНИКА "МАЛИНОВ" ПРИ ДОКТОРА ЗА ДА МИСЛИМ ЗА ВТОРИ ОПИТ. ПО РАЗЛИЧНИ ПРИЧИНИ ГО ЗАПОЧНАХМЕ ЧАК НА 12 НОЕМВРИ С КЪС ПРОТОКОЛ. ТРАНСФЕР НА 30 НОЕМВРИ.ПРЕГНИЛ 1500 НА 7 ДЕКЕМВРИ. ПЪРВИ ТЕСТ НА 14 ДЕКЕМВРИ ИИИИИИИИИИИИ ЕДНА МНОООГО БЛЕДА ВТОРА ЧЕРТА. СЪЛЗИ В ОЧИТЕ И СТРАХ ДА НЕ БИ ДА Е ГРЕШКА. ПОСЛЕ ВТОРИ ТЕСТ СЛЕД ЕДИН ДЕН И ВЕЧЕ ЧЕРТАТА Е ПО-ЯРКА. МНООООГО РАДОСТ И ПАК СЪЛЗИ В ОЧИТЕ. НА 19 ДЕКЕМВРИ ДОК СТАМЕНОВ ВИДЯ ПЛОДНИЯ САК И КАЗА "ЧЕСТИТО. ИМА БРЕМЕННОСТ." А АЗ ИМАМ РОЖДЕН ДЕН НА 20. ТОВА БЕШЕ МОЯТ ПОДАРЪК. ЗА КОЛЕДА ПОЛУЧИХ ПО-ГОЛЯМ. НА 29 ДЕКЕМВРИ ДОК ДАСКАЛОВ ОТ "ТОРАКС" МИ КАЗА "ЕМБРИОНИТЕ СА ДВА И СА ПУЛСИРАЩИ КОЕТО ЗНАЧИ ЧЕ СА ЖИВИ". ПРОСТО НЯМАМ ДУМИ. НО СЕ ОКАЗА ЧЕ ПРИ МЕН Е БИЛО ПО-ЛЕСНО ЗА ЗАБРЕМЕНЕЯ ОТКОЛКОТО ДА РОДЯ. ВСИЧКО БЕШЕ ПРЕКРАСНО - АЗ СЪМ В ПЕРФЕКНА ФОРМА, ХОДЯ НА РАБОТА, НЯМАМ НИКАКЪВ ДИСКОМФОРТ И НИЩО НЕ МИ ДАВАТ ДА ПРАВЯ В КЪЩИ. САМО СИ ПОЧИВАМ И МНОГО СЕ РАЗХОЖДАМ. И ТАКА ДО НАЧАЛОТО НА 8 МЕСЕЦ-18 ЮНИ. ОТИВАМЕ НА ПРЕГЛЕД И СЕ ОКАЗВА, ЧЕ ЕДНОТО МИ МОМЧЕ /И ДВЕТЕ СА МОМЧЕТА/ИЗОСТАВА МНОГО СЕРИОЗНО. ТОЙ Е 800 ГР.А БРАТ МУ 1600.АЗ ЕСТЕСТВЕНО РЕВА И ВДИГАМ КРЪВНО. ДОК ДАСКАЛОВ СЕ ПРИТЕСНИ И МЕ ПРИБРА В "ТОРАКС" ДА СЪМ ПОД НАБЛЮДЕНИЕ. НО НАЛИ СЪМ КЪСМЕТЛИИКА ТОЙ В ТОЗИ МОМЕНТ СЕ МЕСТИ ОТТАМ И НА 30 ЮНИ МЕ ИЗПИСАХА, А НА 10 ЮЛИ МЕ ПРИЕХА В "СЕЛЕНА" ПОНЕЖЕ ТОЙ МОЖЕШЕ ДА МЕ ИЗРОДИ ТАМ. ДА АМА НЕ. ПОНЕЖЕ СЕ НАЛОЖИ СПЕШНО СЕКЦИО В ДЕНЯ ПРЕДИ НЕГО ПРОСТО МЕ ИЗГОНИХА, ЗАЩОТО НЯМАЛИ КУВИОЗИ И НЕ МОЖЕЛИ ДА ПОЕМАТ ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЦАТА. И СЕ ПОЧВА ЕДНО ХОДЕНЕ ПО МЪКИТЕ И МОЛБИ НЯКЪДЕ ДА МЕ ВЗЕМАТ ДА РОДЯ ЗАЩОТО ИМА ВЕРОЯТНОСТ МАЛКИЯ СТИЛИЯН /ТЕ СИ ИМАХА ИМЕНА ОЩЕ В МЕН/ ДА УМРЕ В УТРОБАТА И ДА СИ ОТИДЕМ И ТРИМАТА. И ОТ ВСИЧКИТЕ ЕЛИТНИ КЛИНИКИ В КОИТО МИ СЛЕДИХА БРЕМЕННОСТА СЕ ОКАЗА ЧЕ ЩЕ РАЖДАМ В СТАРАТА ОКРЪЖНА БОЛНИЦА СЕГА СЕ КАЗВА МБАЛ ПЛОВДИВ. МНОГО БЛАГОДАРЯ НА ДОК МАТЕЕВ КОЙТО НАПРАВИ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО НА 18 ЮЛИ В КРАЯ НА 8 МЕСЕЦ ОТ БРЕМЕННОСТА ДА СЕ ПОЯВЯТ МОИТЕ 2-МА ЮНАЦИ ИВАЙЛО И СТИЛИЯН. МАЛКИЯТ ТЕЖЕШЕ 1030 ГР.И ПОЧИНА ПОЧТИ 48 ЧАСА СЛЕД РАЖДАНЕТО СИ. :balk_145:ВСЕ ПАК СМЯТАМ ЧЕ ГОСПОД МУ ПОМОГНАЛ ДА ИЗДЪРЖИ ДО КРАЯ ЗА ДА ДОВЕДЕ БРАТ СИ И ДА МЕ ЗАПАЗИ. И СЕГА ВЕЧЕ СМЕ НА ПОЧТИ 3 МЕСЕЦА, НАДДАВАМЕ НОРМАЛНО И ПОНЯКОГА ПЛАЧЕМ КАКТО СЕГА ЧЕ ВТОРАТА КОШАРА Е ПРАЗНА И ДВОЙНАТА КОЛИЧКА ВЕЧЕ НЕ НИ ТРЯБВА. НО АЗ ИМАМ ОЩЕ 10 ЗАМРАЗЕНИ ЕМБРИОНА И НЕ ЗНАМ КАКВО ЩЕ РЕША, МНОГО Е РАНО.
ТОВА Е МОЯТА ИСТОРИЯ НАКРАТКО, АМА НАИСТИНА НАКРАТКО
ПОЖЕЛЕВАМ НА ВСЕКИ ДА ИЗЖИВЕЕ ТАЗА РАДОСТ-ДА ГУШНЕШ ДЕТЕ СИ
ИЗКАМ ДА БЛАГОДАРЯ НА ЕДНА ПРИЯТЕЛКА-ЕДНА ОТ ВАС,КОЯТО МИ ДАВАШЕ КУРАЖ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ И ДА И КАЖА ЧЕ И НА НЕЙНАТА УЛИЦА ТРЯБВА ДА ИМА СЛЪНЦЕ ИНАЧЕ НЯМА ДА Е ЧЕСТНО

Дойде времето и аз разкажа нашата история и пътят, който извървяхме до дългочаканите си дечица. На 5 октомври 2007 година родих със секцио момче и момиче след 6 години опити да забременея. Заслугата е на д-р Стаменов и д-р Зарзаланов от Русе. Опитите ни започнаха в далечната 2001 година, когато заживяхме заедно. Аз много исках възможно най-скоро да имам бебе, мъжът ми все още не беше готов за тази стъпка, но уважи желанието ми. След няколко месеца спретнахме сватба и продължавахме с опитите, но без резултат. За няколко години посетихме редица провинциални "специалисти", но освен стимулации с клостилбегит и пиене на Дуфастон или Утрогестан никой не направи нищо повече да потърси проблема. Всички се бяха вторачили в мен като причина за стерилитета и моята "липсваща" овулация. И така до 2005 година, когато открих клуб " Проблемно забременяване" и  прочетох за варикоцелето като причина за стерилитета при мъжа. Тогава вече посещавах д-р Зарзаланов, който за много кратко време ми направи цветна снимка, проследи овулацията и ни насочи към уролог, който установи варикоцелето на мъжа ми. Последва операция, прием на витамини и добавки, но за съжаление вдигнахме бройката само до 8 млн/мл и не успяхме да стигнем до нормално забременяване. Януари 2006 посетихме за първи път доктор Стаменов, направената при тях спермограма показа 3 млн/мл и доктора беше категоричен, че шанса ни е единствено ИКСИ. Първия опит направихме лятото на 2006 година с лекарства от касата. Опитът беше неуспешен. Не беше голяма трагедия, бързо се мобилизирахме и започнахме да събираме финанси и сили за втория опит. Той беше успешен! На 7 март 2007 видяхме двете тупкащи сърчица!Такава радост и в същото време такъв страх никога през живота си не съм изпитвала. Така изминаха почти 9 месеца( родих 20 дни преди термина, планирано секцио)непрекъснато при някой доктор за най-малкото нещо до 5 октомври - Денят, който промени живота ми завинаги.
Желая на всички момичета успех в борбата и сбъдване на мечтата им!

Здравейте момичета,

Отдавна чета тук и всяка от вашите истории ми вдъхваше кураж и надежда да продължа борбата със стерилитета  и вяра, че един ден ще успея и аз.Този ден за нашето семейство бе 24.08.2007г. с раждането на нашето слънчице Теодор.
Започвам отначало - далечната 1990г. - 29.12.1990г.на път за вкъщи пиян шофъор ме блъска.Катастрофата е тежка-имам двойна фрактура на таза, луксация на десен крак, счупени ребра, влачена съм 60м. и съм загубила на пътя по-голямата част от кръвта си.Лекарите очакват изхвърлена матка, спукан далак, мощен вътрешен кръвоизлив и дават малка надежда на родителите ми да оживея.Въпреки всичко аз излизам борец-аз 2 месеца съм отново на линия все едно, че нищо не съм преживяла.Само вдигам една температура 37,5...така и не се открива причина за нея:(Идва лятната ваканция и аз трябва да ходя на санаториум заради счупените кости.За да отида се налага да посетя няколко лекаря за да се оформи цялостния ми здравословен профил.Междувременно от няколко месеца усещам, че корема ми е по-подут от обикновеното...но го отдавам на рязкото сваляне на много килограми по време на престоя в болницата и после повъстановяване на формата.Посещавам травматолог,сърдечен лекар - всичко е оки.Отивам на хирург - опипва ми корема и ме пита кога ще постъпя в болницата за операция възможно най-скоро...шока е огромен...чувствам се много зле - току що физически и психически съм успяла да се почуваствам здрава и пак болница и пак операция:(((Оказва се, че имам киста на десния яйчник - травматологична - развила се след силния удар вдясно по време на катастрофата.Постъпвам още същия ден...една седмица ме готвят за операция и на 09.07.1990г.ме оперират.Търпя доста обиди от следящия ме хирург-че едва ли не съм проститутка, а се правя на света вода/казвам, че съм девствена и никой не ми вярва.../Шока след операцията е още по-голям-заедно с кистата в Бургас ми махат и тръбата.Хирурга ми се извинява за обидите.Плача няколко дни безутешно и се моля Бог да ми даде шанс да стана майка един ден...От тогава живота ми минава в учене,после работа,късно започване на полов живот, отсяване на мъжете допускани в моя живот и много посещения профилактични при гинеколози/винаги ми се възхищаваха как без оплаквания аз ходя за профилактика/.Междувренно на 25г. ми откриват миомен възел - по наследство всички жени в нашия род имат миомни възли/майка,леля, братовчедки.../Лекарите ме съветват да започна да мисля за дете...да ама аз не съм открила подходящия мъж.На 28 това се случва, а преди 30г.плахо и със страх започваме с опитите.Не се получава 6 месеца.Откривам клуба в дира"Проблемно забременяване" и започвам усилено да чета.ПРоследявам овулация с тестове и БТ и откривам, че такава няма и решавам, че няма да чакам да мине година и започваме с изследванията, но не в Бургас, а в София.Не искам да ви разказвам за многото студени нощи в нощния влак Бургас-София.Резултатите са - спермограма разширена с малко забележки при д-р Тачева/повишен вискозитет и леко намалена морфология-12%/, добри резултати за полови хормони и проблем с щитовидната жлеза.Последва 10 месеца лечение на хиперфункция на щитовидната ми жлеза и Хашимото.През това време не спирам-правя хидротубация при д-р Даскалов да видим как е състоянието на единствената ми тръба за да разберем имам ли шансове за нормално забременяване - резултата е трудно проходима тръба - изпратена съм за лапароскопия при проф.Горчев в Плевен.Вече си пиша с Дари от Пловдив и тя много ми помага с нейния голям опит в борбата - с мен е и ме окуражава.Тук е момента отново да и благодаря и да кажа,че нашето семейство много се моли за техния успех и вярва в това.Лапароскопията показва - проходима лява тръба, ляв яйчник има малки кистички вследствие хормоналния дисбаланс след махането на другия яйчник - фенерестриран е.Лекарите ми дават зелена светлина за бебе по естествен начин.Аз не спирам да се надявам това да се случи.ПРавя и имунологични и генетични изследвания - там се отчитат положителни антифосфолипидни антитела.Доц.Конова ми препоръчва вливания с имуновенин и инжекции с фраксипарин, ако евентуално забременея.Последват някоко месеца в пиене на билки за урегулиране на хормоналния баланс и въстановяване на овулацията/след лапарото 3 месеца ми се разбутват хормоните/.Не сме спрели с опитите...ходя на фоликулометрия, правя тестове за овулация - уж всичко е оки, а бебе не става:(.Даваме си малко почивка - обикаляме страната и отиваме на Кръстова Гора за Кръстов Ден.Там молим да ни прочетат молитва за рожба и докато младия отец ни я чете аз усещам как ми се затопля корема и си виждам рожбата.Усещам, че ще стана майка, но по кой начин незнам.Продължаваме пак борбата - Отиваме в София при д-р Стаменов - той препоръчва инсеминация,заради повишения вискозитет при половинката - според док не е възможно с него да се забременее спонтанно.Правим такава на естествен цикъл, тъй като си имам спонтанна овулация.Опитът е неуспешени нямаше как да е...док беше и тогава много зает-искаше да ме следят в Бс/където няма гинеколози с добри апарати/ и да ида само за инсето...е отидох, ама със спукан фоликул...кога асе е спукал така и не стана ясно.Сама се отазах да продължаваме по този начин...Решаваме, че сме на 32 и нямаме време за губене и започваме да мислим за инвитро.Отиваме този път при доц.Маркова във Варна.Тя препоръчва инвитро предвид миоматозната ми матка и възрастта ми, но преди това цветна снимка за да видим състоянието на миомните възли.Цветната снимка показва двурога матка, но не притеснителна по отношение на миомни възли/лапарото беше отчело един външен с диаметър около 1см./.Половинката пие междувременно много витамини и минерали за подобряване на спермограмата.Усилено в месеца на цветната снимка подготвям и докс за здравната каса за инвитро и решавам, че няма да следя ову, а до инвитрото ще си починем малко психически от мисълта за бебе.Идва Нова година и аз си чакам цикъла за да направя последните изследвания - хормоналните и се ядосвам, че 3ти ден ще ми се падне в почивните дни...Междувременно още на Нова Година много ме втриса,раболявам се и почти провалям празника на нашите приятели.Чакам все още да ми дойде и решавам, че впредвид болестта е нормално да ми закъснее...така 5дни и решавам една сутрин в 4 да направя тест/хич не обичах да ги правя, че много зле ми действаше отрицателния резултат/ и о, боже...две ясни черти...толкова бях щастлива.Звъннах на половинката...той милия не вярваше докато не чу сърцицето...дори на сутринта ми звъня да ме пита дали не е сънувал...От тук започва втория етап от борбата ни - нелеката ми бременност.Започна с много малка надежда за оцеляване на плода заради миомните възли/док виждаха по няколко на брой с какви ли не огромни размери/.Направих кървене в 10г.с.Посещавахме за фетална морфология д-р Даскалов и д-р Димитрова в София.Кръвотока в матката и отляво и от ясно не беше добър...Д-р Димитрова не даваше много надежда.Първото ми вливане на имуновенин завърши неуспешно с мощна алергия в Плевенската болница.През цялата си бременност бях на инжекции фраксипарин, които си биех сама в корема.Аз обаче продължавах да вярвам, че ще успея...и вярвата ми се засилваше след всеки преглед виждайки как расте нашето малко слънцице - още от 13г.с знаехме,че ще е момче.Едва към 28г.с ни дадоха малко кураж, че кръвотока се е нормализирал и че плода се развива много добре- даже е напред с 3г.с.И тогава една сутрин направих мощен кръвоизлив.Веднага ме приеха в Бургаската болница на системи за задържане – очакваха отлепена плацента, преждевременно раждане – слава богу нищо от това не се оказа истина/по-късно стана ясно, че причина за това е била двурогата ми миоматозна матка/.Спраха ми аспирина и до края останах само на фраксипарин.В началото на 9тия месец дойдохме в Пловдив при д-р Минев за уговорка за раждане в „Селена”.Той пък видя несъответствие между диаметъра на главата и крачето, та до самото секцио мира от притеснения нямахме.Секциото и то мина тежко-направила съм кръвоизлив и се наложи да имам дренаж в корема, както и да ми преливат кръв...но всичко това минава и го забравих виждайки милото личице и малкото телце на сина ми и вярвайте ми в този първи момент пожелах Бог да е с нас, да ни закриля както досега и да ми даде възможност пак да стана майка...Пожелавам от все сърце това щастие да се случи един ден на повече момичета от Вас.

Здравейте момичета, аз не съм влизала отдавна,защото имах приятни грижи, та искам да се похваля, че на 08.08.2007 в 20:21 се роди моята прекрасна Калина с мерки 52 см и 3340 гр. 

Реших и аз да споделя моята история и се надявам че тя ще ви вдъхне много кураж и вяра.
Ще започна как още от малка по съвет и настояване на майка ми /за да имам деца/ винаги съм си сменяла мокрия бански след къпане в басейн или море и в моите наивни представи това ми гарантираше безпроблемно забременяване. като порастнах започнах да ходя на гинекологични прегледи доста преди да се оженя а проблема беше че ми идваше по средата на цикъла още един кратък цикъл. за регулиране ме тъпкаха с противозачатъчти доста време, може би 1-2 години /после колко съм съжалявала за изгубеното време ...Опити за бебче започнахме 1 година след сватбата и както мъжа ми ме увери, то не ставало веднага и аз се въоръжих с търпение...нали не трябваше да има проблеми, а само време ....  и така мина 1 година ..Но ... блаженни са вярващите... плахо споделих с моята гинеколожка, небезивестната д-р Тюфекчиева, че имам проблеми със забременяването и тя след няколко рутинни въпроси и ехография ми обясни как да си меря базалната Т. И така мера си я аз и по едно време се покачи малко над 37 но отидох да си взема резултатите от хламидии и тя като погледна графиката ми каза-не, ти нямаш ову, трябва да са поне 3-4 дни с по-висока Т. и аз така бях сигурна че и този месец не е станало, дори и тест не си взех. да но цикъла ми започна да закъснява и ми се подуха гърдите, тогава още не знаех че това са симптомите и с плаха надежда си купих и направих тест който се оказа +....!!! и то точно на годишнината от нашата сватба!!! бях безкрайно щастлива, отидохме още на другия ден в Св. Лазар и там потвърдиха бременността. Но аз исках и "моята гинеколожка" да ме види и си записах час в единствения приемен ден-понеделник. обаче за голям мой ужас тя не видя ембриона а само плоден сак. каза ми да отида след 3 дни в майчин дом където работи за да ме види на по-хубав ехограф. но аз излязох ревяща и се поболях от притеснение до следващия ден когато отидох в кварталната болница и там ми показаха че всичко е наред. и така с целия си акъл ние решихме да пътуваме на море както бяхме запланували предварително. но във варна получих кръвоизлив, там казаха че има сърдечна дейност но да не ставам от леглото и 5 дни ми биха инжекции прогестерон /мисля/ и кръвоизлива спря. върнах се в софия, отидох на преглед, всичко беше наред, имаше си сърдечна дейност и аз заживях в очакване на 13 гс когато според всички ще съм минала критичния 3 месец. да но в първия ден на 13 гс, точно когато реших че вече най-опасния период е минал, се събудих подгизнала от кръв и отидохме първо в св лазар а после и в шейново. по пътя мъжа ми започна да ме обвинява че аз съм виновна защото от св лазар ни бяха предложили да ми следят бременността срещу 700 лв!!!!  и аз не се съгласих. няма да ви описвам как се чувствах тогава, съсипана от случващото се и същевременно предадена от най-близкия за мен човек. оказа се че имам мисед аборт-няма сърдечна дейност и то била спряла преди 2 седмици. успокояваха ме че ще имам друго детенце а аз плачех ли плачех, .... исках това детенце, исках го тогава и никакви думи не бяха в състояние да ме успокоят... последва 6м пазене /както казаха лекарите/ и точно тогава открих клуб проблемно забременяване към дир-а. изчетох абсолютно всичко преди да започна да пиша. научих страшно много неща за следващите 2,5 години когато бях активен член на клуба. по едно време реших да се заема в ръце, направих си хормони и се оказа че пролактина ми е завищен и то 3 пъти! гинеколога ми каза да отида на ЯМР със съмнение за пролактином но никой не искаше да ми даде направление-това изследване е доста скъпо. накрая един невролог се съгласи да ме прати на скенер, където, разбира се, нищо не се видя и макар че заключението пишеше  че се препоръчва ЯМР никой не го прие насериозно. с мъжа ми се изпокарахме и той открито ми заяви че съм едвалине хипохондричка, че нищо ми няма /нали лекарите го казват/ и че всичко е на психологическа основа. започнах да пия бромкриптин за нормализиране на пролактина. междувременно се оказа че съм имала досег с хламидии /пи си ар изследването се оказа - но пък кръвното изследване беше  на граница/ и аз от тогава си имах едно на ум за хламидиите. след няколко месеца почивка от лекарства отидох тайно от мъжа ми при динчо георгиев и си пуснах хормони.оказа се че пролактина отново ми е извън норма. този път ми помогна едно момиче от дир-а което ми даде координати на страхотен лекар-ендокринолог и тя ми пусна заветното напр-е за ЯМР. Оказа се че пролактином имам. За да ми отпуснат достинекс се наложи и да лежа в болница....и така, започнах  да пия достинекс и пролактина ми влезе в норма но бебе нямаше и аз не мирясах./междувременно ходих на фоликуметрия при д-р коларов/  след 1 м. реших на своя глава да прескоча цветната снимка и да отида направо на лапаро.още повече че ми минаваше през акъла че имам някои от симптомите на ендометриозата а именно зацапването между два цикъла или пък мноого продължителен цикъл-15 дни. И взех си направление за лапаро и отидох в шейново, бях проучила че там са най-добрите и нямаше значение при кого ще попадна. и така попаднах при най-добрия, царя на лапарото за мен-попов! влезах в кабинета и му дадох направлението, /което после се оказа че не важи/ той отначало се възпротиви но след като му сложих на масата останалите изследвания се нави и така следващата седмица вече бях на операционната. Оказа се че имам ендометриоза 3 степен и една запушена тръба. Попов каза ако не забременея скоро да се готвя за инвитро., нямала съм право на золадекс защото съм имала една бременност /макар и неуспешна/ и въобще ме отчая тотално. питах се, защо след като се бях пазила като малка, защо след като редовно ходих на контролни гинекологични прегледи, защо имам тези проблеми, укорявах и тюфекчиева че цели 3 години !!! тя дори не изрази съмнение за ендометриоза а ме тъпка с противозачатъчни... загубено време. но едно момиче от форума ми препоръча д-р ненов и аз отидох на консултация при него. той ме спечели още от първия път! каза да не си играя да пия дуфастон /както попов ми предписа/ а да си купя золадекса а когато ми го отпуснат от касата /оказа се че имам право на това/ той ще ми помогне да го продам! много съм му благодарна, вдъхна ми кураж и вяра. и така купих си золадекс от турцията и си бих 3 инжекции, /д-р ненов каза че не било необходимо повече/ изчетох английския сайт за ендометриоза, психически се подготвих за инвитро и зачаках идването на цикъла ..... минаха 2 месеца и аз междувременно за да не губя време реших да пия сурерсилен антибиотик профилактично за тази хламидия която евентуално имах или нямах.  добре че бях прочела че минимален процент от пациентките на золадекс или аналогозите му забременяват без дори да им дойде цикъла, още с първата ову след като мине действието на золадекса. и така ей така за да съм сигурна и защото никога не бих си простила ако има нещо а пък аз пия антибиотици. и така, купих тест и тайно го направих, след 5 мин го погледнах и имаше съвсем слаба втора чертичка. не можеща да повярвам на очите си го показах на мъжа ми и той ми "обясни"    че това е най-вероятно следствие на инжекциите и резултата не е вярен. обадих се на д-р ненов който ми каза да си направя кръвен тест но по пътя за да си взема резултата от теста блъснах една жена с колата...  след всичко което бях изживяла и след толкова много време и желание аз да дам живот на човешко същество замалко да погубя друг нечий. не знаех на кой свят съм... резултата от кръвния тест се оказа + а жената слава Богу оживя макар и със счупен крак...от там нататъка започнаха страховете... ежечасно, ежеминутно... не исках да се возя на кола за да не се друсам...обиколих около 10 ендокринолози за това дали да пия или не достинекс/бромокриптин по време на бременност. ужасявах се че всичко отново ще се повтори след толкова много чакане.... слагах вагинално утрогестан но рещих бромокриптин да не пия... и така след толкова перипети на 02/04/2005 със секцио се роди моята дългоочаквана дъщеря. радостта ми беше неуписуема! кърмих я 1,6 м. като 1г и 2м. нямах цикъл и след като ми дойде веднъж се оказа че съм забременяла отново. и така на 27/2/2007 се роди и моят син. изстрадани деца, надявам се че съм ги заслужила. през всичките 4 години когато чаках голямото чудо да се случи ме обземаха чувства на надежда, на вяра, на гняв, на отчаяние, на ужас, на депресия, ... сигурно знаете много добре за какво ви говоря, но..най-важното-не се отказах! въпреки всичко... Кураж ви желая и аз мили момичета, кураж да продължите борбата и вяра че накрая ще бъдете възнаградени! Надявам се че моята история не ви е отегчила а ви е вдъхнала малко надежда
   

 Моята исторея  не е така драматична но ще я споделя на кратко тъй-като благодарение на форумите и изобщо интернета ще си имаме бебче Ще обясня защо Аз съм на 38г.Имам два чудесни тинейджера момиче и момче на 18 и 16г При 2-то секцио ми вързаха тръбите и си живях до преди 2г спокойно Да ама преживях тежък развод имах късметаче скоро срещнах прекрасен човек с когото сега живея но той няма свои деца Не ми отне много време да реша да родя още едно детенце И разбирасе-проблеми. Хепатит С Излезе при изследванията за ин-витро Ще спестя всички мисли които ми минаха тогава през главата включително че милиони пъти си стягах багажа да си заминавам Въпроса е че във Варна директно ми отказаха ин-витрото и се отнесоха с мен като с прокажена Рових денонощно в нета Събирах инфо и една нощ в момент на отчаяние писах мейли на всички клиники които намерих Получих отговор единствено от клиниката на др.Щерев Останалото е стандартната процедура с всичките притеснения които сме преживели всички Само ще уточня че бяхме ИКСИ Успяхме от втори опит с една единствена яйцеклетка след стимулация останалите 5 фоликула бяха празни Тово допълнително ме вкисна тогава Нали уж с всеки опит се повишава успеваемостта?А пък тя душичката се оплоди че и се имплантира!Сега е едно малко чудо в 16-та гс Имаси албумче и снимки в рамка от всеки УЗ Като гледам щастието в очите на любимия мъж си казвам"Боже всичко през което минахме си заслужаваше" Теста с положителния резултат си го нося в чантата и постоянно си го гледам А се оказа че страшния хепатит не бил толкова опасен просто вероятността от имплантация е по малка и опасността за мен при стимулацията А ние искахме просто шанс да опитаме за което сме благодарни на целия екип на Щерев Извинете момичета ако е написано много объкано но още се вълнувам като си спомня и май така ще е винаги.Много късмет и вяра на всички

Е, да се запиша и аз тук. Макар че все още, като че ли е рано за много радости. Поне имам надеждата, че щом веднъж вече се случи, ще се случи пак.
Та, аз съм на 27г. съпруга на 29, женени сме от две години и половина. И ние като повечето от момичетата тук бяхме решили, че искаме бебе и почнахме да не се пазим още преди да се оженим , за хубаво или лошо обаче, нещата доста се позабавиха. Тук е момента да кажа, че аз много много не обичах преди, не че сега обичам, но тогава хич-да ходя по гинеколози. Изпитвах някаква неприязън към тях, след като още докато бях студентка, след едно закъснение гинеколожката при която ходих тогава ме нахока и прати да си ходя, пък докато стана време да отида вече всичко беше минало. След време установих, че най-вероятно е била киста, която се е спукала, ама тогава много ми е разбирала главата.
Та започнахме ние да не се пазим, като аз между другото доста четях по форумите за да се подготвям психически за това събитие, за евентуалните проблеми, които може да съществуват и т.н. Стегнахме сватба, оженихме се, не след дълго се оказа че ще трябва да сменим града-заради работата. Нещо с което и двамата с мъжа ми бяхме съгласни и приехме без да му мислим много, но което може да се е оказало по-голм стрес отколкото сме очаквали. Уж нямахме проблеми, но въпреки това бебе нямаше. така един месец ми закъсня-две седмици, купих няколко теста - всички отрицателни. И тъй като града ми беше непознат отидох в най-близкото ДКЦ при една гинеколожка, непозната, но какво да правя. Тя ме прегледа набързо, без много обяснения каза, че имам поликстозни яйчници, предписа ми дуфастон и ме прати да си ходя, а след като ми минела М да отида на контролен преглед. Аз естествено се шашардисах. Веднага се разрових в интернет да видя какво означава ПКЯ и от всичко, което изчетох се притесних още повече, плаках няколко дни, реших, че няма да мога да имам деца и т.н. няма да се впускам в подробности. Предполагам всички знаят какво е. После потърсих инфо и за лекарката, която не ми се видя много надеждна-открих я в черния списък на гинеколозите в Пловдив-там се преместихме. Реших, че няма да ходя повече при нея. Но за мой срам и при друг не отидох  . Оставих си малко време да потърся добър гинеколог да проуча и така реших, че ако ходя някъде, то ще бъде в Торакс, при някой от лекарите там. Не мна много време и ми се наложи да тръгна, пак ми закъсня, пак надежда, че е станало, само че се получи някакво зацапване, което продължи твърде дълго.Отидох в болницата, попаднах на много приятен гинеколог, който ми обърна достатъчно внимание, притеснението ми намаля, след като поговорихме, пак ми изпса дуфастон, и каза като ми дойде М да отида за хормони. Така и направих-първите в норма, което беяе добре. На 22-ри ден следващите-оказа се нисък прогестерон. Пак дуфастон и така нещата се нормализираха. Аз се успокоих и реших, че е време пак да пробваме известно време и после, ако се налага да тръгваме вече заедно с мъжлето по доктори. Той милия само ме подкрепя, нито един път не ме е упрекна, бил е винаги до мен.  И така минаха няколко месеца, погълнати в работата въобще не се усетих, че всъщност били 6м. Реших, че отивам на профилактичен преглед-без да имапроблем. Оказа се че моя док. напуснал и аз се записах при сегашната си лекарка. Отидох поговорихе, прегледа ме, направих си цитонамазка, такова не бях праивла  . Според нея имам малко обърната матка, нещо, което никой до сега не беяе казвал, нещо я притесни предишното изследване на тестостерона и го повторихме, оказа се в норма - така тя ми даде зелена светлина и каза да си равим опитите, пък ако закъснеем още след няколко месеца да се видим за да решим какво ще правим. Така минаха два месеца мисля от този профилактичен преглед и пак ми закъсня-притесних се, че пак е някоя киста, че пак ще има
проблем. Купих тест и го направих една сутрин-бледа втора чертичка. И понеже беше бледа, почти по фантазия набързо прибрах теста и реших че ще го повторя след два дни. Купих втори-направих го, той нищо не отчете, дри контролната му лента беше много слаба, решила вече че има проблем си записах час при док и на следващия днепри нея. Прегледа заключи че има голям шанс за бременност, но трябваше след седмица да търсим плодно сакче. И така след седмица се видя-сакче на около седмици според мен, а на кръвния тест-5седмица. Пак го погледнахме-оказа се вярно, за един ден беше порастнало много или поне на мен така ми се стори тогава. Сега с нетърпение чакам седма седмица, за да чуем и пулс. Съкровището е щастлив, но каза че не смее да се радва, докато не го гушне. И двамата нямаме търпение да минат тези месеци и да гушнем бебчето ни Дано всичко е наред и мине без проблеми.
Може моята история да не е много драматична, но все пак и ние почакахме доста докато се похвалим в сайта. Установих, че всичко май става когато му дойде времето, и когато ни е писано. На някой му е писано да страда много, на друг по-малко, важното е да не губим надежда и вяра в доброто бъдеще и че това, което желаем от сърце ще получим рано или късно

Калоян е почти на 3 месеца. Той е нашата сбъдната „мъничка” Мечта.
Нищо от емоциите, които изпитвам, откакто се роди, не може да бъде описано с думи.
От първата прегръдка до днес, светът вече не е същия. Толкова е слънчево и красиво, че понякога ме е страх...
Историята на тази мечта съм разказвала в темата си, когато забременях:
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=13503.msg231975#msg231975

Бременността ми протече сравнително леко. Имах щастието да ме следят прекрасни специалисти – д-р Стаменов, доц. Конова, д-р Персенска, д-р Тодорова, д-р Марков, д-р Сигридов, д-р Диков. Благодаря им от сърце.
Страхът не ме напусна през всичките 9 месеца. Живеех от преглед до преглед. Радвах се на всяко помръдване отвътре. Галех корема си и се молех единствено да се роди жив и здрав.
От дистанцията на времето мога да кажа, че борбата ни за дете ни даде повече, отколкото ни отне. Тя ни направи по-близки, по-откровени, по-загрижени, по-разбиращи, по-информирани, по-добри родители. Може би, защото не беше прекалено дълга. Сега се радваме на всеки миг със сина си. Защото той е единствен и неповторим.
Може би ключът към успеха в нашия случай беше операцията на матката ми. Два месеца след нея видях положителния тест. А толкова се страхувах... Златни ръце има д-р Стаменов и златно сърце. Ще му доверя и другите си Мечти, надявам се скоро...
Вярвам, че Пътят към Мечтите минава през огромното Желание. Единици са случаите, в които не може да се помогне. Понякога е нужно някой да вярва вместо теб. Това прави чудеса...

Нашият път до тук не е токлова дълъг и тежък като на други момичета, но да споделя и аз.  Оженихме се на 5,05,2005 г. Аз на 25 г., той на 27 г. Преди тожа живяхме заедно 2 години. Ноември спряхме да се пазим. По същото време намерих овулационния календар и се ориентирах по него за фертилните дни. Прочетох някои статии и се бях подготвила психически, че няма да стане веднага. Не си го слагах а сърцето, когато стане - тогава. Минаха 8 месеца. Направих си контролна цитонамазка и се оказа, че имам увеличени левкоцити и трихомони. Изписаха ми Флажил. Същият месец /Юли/ започнах да меря БТ.  Според графиката О. бе на 14 ден. Ние бяхме правили секс на 7 и 10 ден, затова реших, че мога да започна Флажила /на 16 ден/. Още на 18 ден започна много да ми се гади, но го отдадох на антибиотика. Закъсня ми около седмица, но не мислех, че е възможна бременност. На 37 ден получих ръждиво зацапване, което помислих за цикъл. Продължи седмица и тогава един ден тече адски много кръв. На другия ден отидох на лекар и се оказа бременност с масивно отлепване. Приеха ме в болница. Пих Дуфастон. Там едно момиче ме попита: "Ама ти сигурна ли си, че си бременна?" Държаха ме около седмица и решиха, че е missed abortion. Абразиото беше с вакуум и почти не тече кръв. Пих антибиотик 5 дни. Казаха да се пазим 4-5-6 месеца.
На 6 месец /Декември/ подновихме опитите. Март 2007 г. отново положителен тест. Имах зацапване 3-4 дни около датата на следващия цикъл. Отново започнах Дуфастон. този път и Прегнил по схема. На 42 ден пак прокървих. Пак Болница. Отново отсъдиха missed abortion. Едва изчакаха 8 г.с. и ме кюретираха. Антибиотик 5 дни. Заради Прегнила, не успели да разширят цервикса достатъчно и са работили с кюретата. Като се прибрах започнаха страхотни болки, по-късно прокървих. При прегледа се оказа, че цервикса веднага се е затворил и задържам кръв. Нурофена оправи нещата. Изписаха ми Регулон.
Още същия цикъл отидох при д-р Владимиров. Той назначи имунологични и генетични изследвания. Имунологичните бяха наред. Имах късмета при генетичните да открием проблема. Така ми се спести неопределеното лутане по изследвания и безкрайното търсене на проблема. Оказах се Генотип 4G/4G за PAI, който се среща  с висока честота при пациентки с обременена акушерска анамнеза, особено при пациентки със спонтанни аборти. Необходимост от медикаментозна терапия поради повишеният риск от тромбофилия. Д-р Владимиров, каза че от 3 цикъл след абразиото можем да започваме с опитите. Тогава започнах и 1/4 Упсарин на ден, а при  - Фраксипарин 0,3 мл. Втората половина на всеки цикъл получавах зацапване, продължаващо докато прокървя нормално. всеки път се притеснявах, че всичко се повтаря. Д-р Владимиров бе отпуска и отидох при д-р Благоева. Тя не разбра от какво е кървенето. А, като капак на всичко свеки все викаше: "Аз си мисля, че ако не се бяхте пазили толкова време, нямаше да стане така."  Междувременно, за всеки случай пуснах щитовидни хормони и антитела. Оказа се, че ТАТ са много завишени. Записах час за д-р Владимиров за Октомври 2007 г. За ТАТ ме прати на ендокринолог, а зацапването реши, че е от престъргване при кюретажа. Същият цикъл видях положителния резултат. На бегом при д-р Владимиров. Той ми назначи и Утрогестан. Отидох за установяване на бременност в МД и да искам болничен с оглед предишните аборти. Доктора реши, че съм за болница. Приеха ме на 7 ет. в стая на д-р Дуковски. И това бе кошмарът на живота ми. Въпросният д-р ме извика за преглед и като видя, че съм 6 г.с. едва не ме изгони от отделението. Какво да ми наблюдавал? Не бил съгласен с Фраксито. По-подходящ бил Прегнила. А като не свърши работа предния път Без да ме прегледа или да погледне изследванията ми, обяви че при мен просто няма да се развие бременност, понеже съм била с тежки генетични увреждания Е скъсах от рев този ден. Слязох при лекаря от ЖК и той каза, да помоля да ме изпишат, а той ще ми дава болнични. Изписаха ме на 3 ден. Вечерта получих зацапване. На другия ден д-р Владимиров не видя нищо тервожно, но да му звънна след седмица, ако продължава да цапа. Следях си и ЧХТто. Удвояваше се добре, но док каза, че това не е гаранция. Минаха 5-6 дни със зацапване. Вечерта отивам до тоалетна и като потече една червена кръв. Все едно ми дойде. На другия ден /6 г.с. +2 д./ - ни жива, ни умряла при док. Имаше разлепване, но най-хубавото бе, че видя ембрион със сърдечна дейност Мисля, че това бе един от най щастливите ми мигове. Изписа сума ти лекарства и един месец не станах от леглото. Само за прегледите при него всяка седмица. И през цялото време се молех този път всичко да е наред. Едва като минах 3 месец, док започна да ме успокоява, че ще го избутаме до края. При всеки преглед се молех бебето да е живо. Чак като влязох в 8 месец започнах да чета за грижите за бебето и да правя списъци с покупки. Преди това просто не смеех да изпреварвам нещата. Сега, живот и здраве, имаме планирано секцио за 16,06.
   Благодаря Ви д-р Владимиров
Благодаря и на този форум, че го има!

Здравейте момичета!Ето и моята история.Със мъжът ми  сме от 12 години заедно,от пет години правихме опити за бебе но така и не ставаше.Правихме много изследвания но никъде не се откри сериозен проблем.След дълго лутане по болници и доктори стигнахме до доц.Маркова-АГ-Варна.Тя предложи ако сме съгласни да правим инвитро.Ние естествено веднага се съгласихме.Започнах процедурата ноември 2007,но за съжаление опита беше неуспешен.Започнахме да мислим за втори опит,като единственана пречка да започна веднага беше това че нямахме пари.И така минаха 3 месеца докато един прекрасен ден ми се обадиха от АГ-Варна и ми казаха че съм спечелила лекарства за инвитро от благотворителен търг на вестник Народно дело и МОЛ Варна.Това беше на 27.03.2008.Никога няма да забравя този ден.И така събрахме 2500лв. за таксата и малко лекарства и започнах втори опит.На разпети петък 25.04.2008 ми беше сондажът.Молих се този път да успея.На 09.05 ми беше първата инжекция.Този път бях при доктор Козовски-син.На 09.06 видях ПОЛОЖИТЕЛЕН тест за пръв път в живота си.На 23.06. докторът видя сърчице!Сега съм БРЕМЕННА в 10г. с. и се моля всичко да мине добре и на 12.02.2009 година да родя едно прекрасно и дългоочаквано бебе!Всеки ден изпитвам страх да не се случи нещо,но може би това е нормално след всичко което ми мина през главата.Това е от мен,искам да кажа на всички момичета че надежда винаги има.Тя никога не умира.Благодарна съм на целия екип в АГ-Варна за това че заедно с тях постигнахме мечтата си!

Прекрасно е

Ние успяхме, пожелавам го на всички!

Здравейте!. Реших и аз да разкажа своята история.
Живея в малък провинциален град. Омъжих се късно- просто семейството не беше сред приоритетите ми, пък и мислех, че най-лесното нещо на този свят е да създадеш дете. Действително забременях бързо. Но месец след това- неприятна изненада- спонтанен аборт. Лекарите ме успокоиха, че е нормално и че при много жени се случва. Направих си профилактичните прегледи и след като се разбра, че наистина нямам никакъв гинекологичен проблем и гинекологът даде “зелена улица”, започнахме с нови опити за бебе. Пак забременях бързо- на втория месец. Този път внимавах много, излязох в болнични, пазех леглото и уж всичко вървеше наред. На прегледа чухме сърчицето на плода и се успокоих. Почнах да излизам по разходки. И изведнъж на поредната консултация ме “заляха с вряла вода”- бебчо няма сърдечен пулс. Консултация при друг специалист, който потвърди и отново кюртаж, душевна болка, празнота...
Бях полужива. Не ядях, не спях. Зарових се в Интернет и започнах да чета. Свързах се с много момичета с проблеми и научавах историите им, същевременно започнах да се информирам къде и какви изследвания са си правили. Настоях пред лекарите си и си направих първите изследвания- токсоплазмоза, сифилис, полови хормони, хормони на щитовидната жлеза. Всичко беше наред. Не спрях. Продължих да ровя. Изпратиха ме на консултация в София при едно от най-големите светила в АГ практиката. Няма да споменавам името й. Освен че ми каза, че съм идеално здрава, реши, че причината е във възрастта ми. И ме отпрати.
По съвет на гинеколожката ми заминахме за Пловдив. Там за пръв път ми направиха доплер, взеха ми кръв за антиспермални и антифосфолипидни антитела, изследвахме се за генетичен кариотип. И пак всичко се оказа наред. Но аз не се успокоих. От едно момиче от форумите научих за изследване за тромбофилия. Направих го в Майчин дом- София. И ето- оказах се носител на генотип 4G/4G за PAI- т.е. генетично предразположение към тромбофилия. Генетикът ми обясни, че с подходящо лечение ми се гарантира 90% износване на бременността. Потърсих и други мнения. Свързах се с една лекарка, модератор в един от форумите. Срещнахме се с нея и съпругът й- АГ, от Пловдив. Посъветваха ни да отидем в Плевен-в КИРМ. Пътувахме и до там. Направиха ми още някои изследвания, според които бях носител на още един генотип и на анти-бета2 гликопротеин антитела. И всички тези неща вкупом, според специалистите, бяха причина за инфертилитета ми.
Назначиха ми лечение. И отново започнахме опити за бебе. Двете чертички видях пак на втория месец и не знаех да плача ли или да се радвам. Започах веднага инжекции фраксипарин, продължих да вземам аспирин протект и пътувахме 3 пъти до Плевен в първите месеци на бременността за вливане на имуновенин. Отделно пътувахме и до София, където ме наблюдаваше една от най-добрите специалисти по рискова бременност и ми назначаваше необходимите изследвания в съответните гестационни седмици. Много приказки чух по повод на пътуванията в тези месеци. И въпреки страха ми и свития стомах по време на път, рискувах, защото вярвах, че това е правилния път.
В родния ми град ме следяха две гинеколожки, които макар и скептично настроени в началото по повод на лечението, ме подкрепяха и приеха назначената ми терапия.
И въпреки всичко през месеците на бременността непрекъснато се питах дали наистина лечението е вярно, дали не съм сбъркала някъде, за всяко едно предписано лекарство търсех поне две мнения, говорех с майки, минали по моя път, четях, информирах се. Станах спец- знаех кое изследване кога, как и къде се прави и коя е точната гестационна седмица за провеждането му. Направих всички необходими изследвания,за някои от които ми казваха, че са излишни. Но аз исках да се презастраховам.
Така в пътувания и притеснения- да мине 3-я месец, да вляза в 7-ми месец, да стигна до
32 г.с., ето че изведнъж започна да наближава термина. Ориентирах се към клиника за раждане, отидох на преглед, насрочихме планово секцио, заради проблемите и възрастта. И така в уречения ден /12 дни преди термин/, на 26 юни на бял свят се появи нашето слънчице- дъщеря ни Магдалена. Донесоха ми да я видя няколко часа, след като излязох от упойката. Гледах я и не можех да повярвам, че е истинска. Не можех да повярвам, че най-сетне и на нас се е случило чудото.
Днес Маги навършва 23 дни. И макар да плаче нощем, да не се събужда навреме за ядене, да яде по-малко отколкото трябва или пък да не пълни достатъчно памперса- и всичко това да ме докарва до неописуем ужас, пак ще кажа на всички- щастието ни е безгранично!
 Бих искала да благодаря на онези, които ни помогнаха в трудния път: доц. Е.Конова- КИРМ-Плевен, доц. В.Димитрова- МД и МЦ”Фемина”- София,
д-р А.Савов- МД- София, доц. Малинова- Пловдив, д-р Даскалова и д-р Даскалов- Пловдив,
д-р С.Илиева и д-р М.Димитрова – Айтос, акушерката Наска от кабинета на д-р Илиева и
екипа на д-р М.Марчева- от клиника “Ева”- гр. Сливен. Признателна съм ви!!!
Обръщам се към всички, които имат проблеми със стерилитета или инфертилитета, не се отчайвайте, просто се борете и търсете правилния път. Ние го намерихме, сигурна съм, че и вие ще успеете, само не губете куража си. Успех!

Здравейте момичета!
Намерих малко време да напиша и моята история и да вдъхна кураж на много от по-възрастните жени. След 8 години опити, 7 инсеминации и 6 опита инвитро от които един без трансфер сега се радвам на сина си Кристиан.
Историята започва още преди да се оженим. Започнахме опити през 99 година и понеже знаех, че може да не стане от раз си казах, че имам още време. 2000 год. се оженихме и все оше не ставаше. През 2001 след много уговаряне накрая и мъжът ми си направи първата спермограма. Оказа се, че положението е трагично. Започна се лечение с хормони и витамини 2 месеца-контролна спермограма, която беше по-добра и отново очакване, но без резултат. И така аз си направих изследвания и цветна снимка - всичко наред. Но не ставаше.  През 2003 година започнахме с инсеминациите. При всеки опит се оказваше, че спермограмата е на границата или е лоша. Накрая решихме да преминем към инвитро и първото направихме в 1 АГ - нищо не стана. Следващия опит беше във Варна и там от 8 ми върнаха 4 хубави ембриона - отново нищо. Направих допълнителни имунологични и генетични изследвания. Последва опит в Якентро като нямаше трансфер заради провалена стимулация-Дамянов ми прави стимулацията и ми направи блокаж на хипофизата с цялата доза декапептил депо и започна само с по 100 единици пурегон на ден. Резултатът беше катастрофален. Преди пункцията имах 306 естрадиол, което значеше че имам максимум 2 яйцеклетки. Като отидох на пункция се оказа, че наистина са 2 и били незряли.... Дамянов твърдеше преди пункцията, че естрадиола ми е 1306...но в лабораторията при повторно изследване се оказа, че не  е толкова. Бях писала по въпроса и повечето момичета са чели за случката... След това отново опит във Варна и пак неуспех. Следвашия път реших да не пътувам, защото ми беше стресиращо да спя по квартири и реших да опитам при д-р Стаменов. Познавам се отдавна с него и незнам защо реших да правя опити на други места, но явно така е трябвало... Първия опит беше неуспешен и д-ра каза, че втория трябва да е. Така и стана. От 5 станаха 4 ембриона и от тях се хвана едно.Мъжът ми продължи да пие витамини, билки и какво ли не до последния момент. Сега си гушкам сладкото бебе благодарение на д-ра, който сбъдва мечти-д-р Стаменов. 

И нашата мечта се сбъдна! На 11.08.08г в 8.41ч. се роди малкото ни слънчице – Габриела! Пътя по който минахме докато гушнем малкото ни съкровище съм описала ето тук - http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=27234.0
Искам да благодаря на д-р Даскалов и д-р Даскалова за вниманието, професионализма, съпричастността  и всеотдайността с която ни подкрепяха през цялото това време! Вие сте чудесни лекари и невероятни хора! Благодаря ви!
И на вас мили момичета от Зачатие благодаря от сърце, че бяхте до мен, помагахте ми със съвети и подкрепяхте в трудните моменти и нито за миг не спряхте да ми давате кураж и сили, когато най-много съм имала нужда! Пожелавам на всички вас скоро да изпитате щастието от това да си мама! Целувам ви!

Да ви разкажа и нашата история на кратко.
Семейство сме от 2005г.и веднага започнахме да си правим бебче,но не става и не става.Започват от страни да си шушукат има ли им нещо,защо си нямат бебче,в тоз момент ми беше много трудно.След 1 година започнах да си правя изследвания в специализирана клиника,в този същия период мъжлето взе да се оплаква,че го боли тестисът.От там ни препоръчаха Д-р Дечев в клиника в Пловдив,оказа се,че има Варикоцеле направиха му операция.Само да оточня,че преди да намерим Д-р Дечев при какви ли доктори не са ни препращали какви ли хапчета не е пил и покраи него и на мен исписват много време ходене по мъките без да ни дадът някаква диагноза Д-р Дечев без да ни мотае го оперира успешно и за моя радост след 6 месеца забременях,но ми е било писано да падна и да загубя плода,доста тежко го преживях.Пак на ново започнахме с изследвания дали всичко е наред мина 1 година след аборта и бяхме решили да предприемем инсеминация,но една сутрин си правя тест и какво да видя :bfp1:много се зарадвах,не знам как да го опиша момичета,само знаите,че искате ли нещо много силно то рано или късно става.Желая на всички молещи се за бебче Господ да ги чуе и дари с рожба.Сега съм в 10 седмица и се моля всичко да мине на добрата страна и да си родя здраво бебче.ЦЕЛВАМ ВИ И ВИ ЖЕЛА СПЕХ

Много исках да пиша тук още докато бях бременна, но не ми достигна кураж, а може и суеверието да е било в повече.
Със съпруга ми се запознахме  през далечната 1993г. След 2 седмици вече живеехме заедно, в края на първия месец вече бях бременна. Пиех хапчета тогава и сега мога да кажа, че сме се пазели. Но истината е, че ми се случвало да пропусна.
Не изпаднах в паника, аз по принцип трудно се паникьосвам. Седнах и започнах да мисля какво да правя. Записах си и час за аборт, за да не взема да изпусна сроковете, в случай че реша да направя такъв.Мъжът ми каза аз да решавам, той щял да приеме всеки вариант. Сега си признавам, че нещата отиваха към аборт по желание (лековато звучи, все едно си поръчваш сладолед в сладкарница).
Три дни преди датата направих спонтанен. Почуствах облекчение, че не се наложи аз да решавам. И тъга, по-скоро носталгия по едно бъдеще, което не се състоя.
След този случай започнах стриктно да си пия хапчетата.
До 1999г., когато със същия мъж решихме да си направим детенце. Към края на годината бях бременна. За 11г.с., отново спонтанен аборт.
Опитвах се да не мисля за съдбата...
След като подновихме опитите, забременях към края на 2000г. Бях в 7г.с. когато претърпяхме тежка катастрофа. Не загубих бебето, но в последствие се наложи аборт по медицински показания, заради антибиотиците и силните успокоителни, които трябваше да взимам. Дали е било правилно или не, опитвах се да не мисля за това в следващите години. И без това не можех да върна времето назад.
След като се възстановихме, продължихме да правим опити. Надявахме се, че лошите работи, дето е трябвало да ни се случват, вече са се случили.
Да, ама не.
Случи се това, което въобще не очаквах- не можех да забременея. Минаха година, две, все си казвах-другия месец ще успеем.
В началото на 2003г. ми писна и тръгнах по доктори. Всичките до един препоръчани ми от познати, на които бяха помогнали. Резултатът беше, че всичко ми е наред (хормони, овулация, цветна снимка) и няма начин да не стане. Но не ставаше.
Началото на 2005г. се сдобих с интернет в къщи и първото нещо, което написах на търсачка беше “стерилитет”. Попаднах в Дир-а, после в Зачатие. Сега си давам сметка, че това е бил най-късметлийския ден в живота ми. Защото, ако го нямаше Зачатие днес нямаше да имам син. Убедена съм в това.
Четях почти денонощно. Трябваше ми клиника по стерилитет, това беше ясно.
И така, на 7.03.2005г. се озовах в клиниката на Щерев. След обичайните хормони, хидротубация и спермограма, направихме първата инсеминация. Нямаше какво да чакаме бях вече на 34. След  първата последваха още 5- все неуспешни. След 4-тата имах + кръвен тест, но след няколко дни ми дойде, така и не дочаках ехографа. Никакви допълнителни изследвания не ми направиха, но аз продължавах да чета и започнах да питам- не се ли налагат имунологични, генетични, изследвания на щитовидната. Нямало нужда, нямало данни при мен за имунологичен стерилитет, нито за проблем с щитовидната. И аз понеже съм тъпа, а и не съм учила за лекар все пак, не настоявах повече.
Та решихме да правим лапароскопия, да не би да имам ендометриоза. Направихме я април 2006г.- никакъв проблем. Всичките ми репродуктивни органи бяха като нови. Започнах да настоявам за ин витро на естествен цикъл, за да се види качеството на ембрионите. От клиниката искаха да правим стимулирано. Накрая направихме стимулация с половин хапче Серпафар на ден. Резултатът- 2 фоликула-2 яйцеклетки-2 отлични ембриона-няма имплантация.
Отново попитах за имунологични-нямало нужда.
Отидох и си ги направих сама- високи НК-клетки. После пуснах генетични- вродена тромбофилия. Занесох изследванията в клиниката, най-после  обърнаха внимание на исканията ми. Изследвахме антиовариални антитела- имах си и от тях, както и антифосфолипидни. И за десерт- Хашимото.
Та както бях безпроблемна, така се сдобих с всички екстри. Но поне знаех с какво се боря.
Бях си позагубила доверието в клиниката, но реших да правя стимулирано ИКСИ при тях, защото времето си течеше и не исках да почвам отначало някъде другаде.
Стимулацията беше пълна катастрофа, наложи се да я прекратим, не реагирах въобще. И за капак, в левия яйчник се появи киста. Савова, с орловия си поглед, само като я видя, отсече-ендометриозна. Тя е факир на ехографа, та бях сигурна че е права.Кистата беше малка, направиха пункция. Наистина беше ендометриозна.
Реших да си почина 2-3 месеца и да реша какво да правя.
По навик обаче, продължих да пускам всеки месец ЛХ, ФСХ, естрадиол. И дойде големият удар. До този момент хормоните ми винаги бяха идеални. Октомври 2006 – ФСХ -24, ноем.-ФСХ- 22, дек.- ФСХ-20. Изследвах инхибин-55, антимюлеров хормон- 1,1 (колкото да не е без хич). Бях приела всички диагнози спокойно, защото за тях поне има терапия, но изчерпан яйчников резерв ми дойде в повече.
Въобще не се върнах при Щеревите- нямах време за губене.
Записах си час при д-р Владимиров – април 2007г. Той беше категоричен- или ИКСИ със силна стимулация, или донорска яйцеклетка. Попитах за ИКСИ на спонтанен цикъл. Не беше много съгласен, но каза че можем да го коментираме.
Докато стигна до нас, вече бях решила да правя ИКСИ с донорска яйцеклетка (тогава още не знаех колко се чака). Финансово щеше да излезе колкото силна стимулация, каквото аз не исках да правя по ред причини. А и казват, че успеваемостта с донорска яйцеклетка е по-голяма. Не ме интересуваше, че детето няма да е биологично мое. Щеше да е от съпруга ми, щях да го нося 9 месеца, да го родя и да го обичам. Животът е просто нещо всъщност, освен ако ние не решим да го усложняваме.
Владимиров можеше да ме поеме чак септември 2007г.,затова реших да използвам времето и да чуя още едно мнение. Записах си час при Персенска за 1.06.2007г. Слънчев ден, хубав празник и среща с най-страхотната жена.
Юни месец направихме първо ИКСИ на естествен цикъл, юли-второ. Хубави ембриони се получаваха, но нямаше имплантация. Но аз отново имах надежда.
Август месец клиниката почиваше, септември започнахме ИКСИ с лека стимулация. Получиха се 3 фоликула-3 яйцеклетки, от тях 3 ембриона. Двата отлични, единия не много читав, върнаха ги и трите. На 19 ден от трансфера ЧХГ-то беше 3182. Тия цифри ще ги помня цял живот. На другия ден видях нещото на ехографа. Персенска беше по-щастлива от мен. Мен за първи път в живота ми беше обзела паника. Не знаех какво правя, не чувах какво ми говорят, бях като вцепенена.
Последваха 9 месеца, в които броях всеки ден, не смеех да се зарадвам, да кроя планове. Бях на терапия в фраксипарин, аспирин и вливания на имуновенин. Въпреки страховете ми обаче, бременността ми беше лека и безпроблемна.
На 9.06.2008г. се роди нашият Каруми- най-прекрасното създание на този свят, най-чаканото и най-обичаното. Като всички дечица в този форум.
И тук идва ред на благодарностите.
Благодаря на д-р Персенска! Всъщност няма думи на този свят, с който да изразя благодарността си към нея. Винаги ще ви нося в сърцето си, докторке! Бог да ви пази!
Благодаря на д-р Марков и д-р Сигридов за перфектното следене на бременността ми и за това, че ми даваха кураж! Защото имаше дни, в които не можех да си поема дъх от страх!
Благодаря на д-р Тодорова за професионализма и огромното сърце!
Благодаря на проф. Кременски, за това че ми помогна да взема едно много трудно решение и за всеотдайността, с която помага на толкова много жени!
Благодаря на д-р Гергов от Тина Киркова, при който ходех на ЖК за внимателното отношение и за страхотното секцио, което направи!
Благодаря на имунолозите в клиника Малинов!
Благодаря на ембриолозите в клиника Надежда, които ми направиха толкова хубаво момченце!:) Надявам се, че като му дойде времето ще се справят толкова добре и с правенето на едно момиченце!:)
Благодаря на д-р Стаменов и на целия страхотен екип на клиниката, за това че сбъдват мечти!.
Благодаря на съпруга си, че беше до мен през всичките тези години. Благодаря му за любовта, силата и вярата. Благодаря му, че не престана да ме обича, че не ме предаде и беше най-добрия ми приятел! А сега е най-грижовния баща!
Благодаря на Люба за приятелството и за това, че въпреки хилядите километри, които ни делят, винаги беше до мен! Знам, че ще се случи и твоето чудо, приятелко!
Благодаря на всички момичета, с които се запознах тук и които със своята съпричастност направиха дните и нощите ми по-малко тъжни!
Благодаря на създателите на Зачатие за огромния труд, всеотдайността и човечността им!
Благодаря на Бог, че ми даде сили да се боря и ни дари с нашето прекрасно момченце!
Мили момичета, най-голямото ми желание е всяка от вас да се сдобие с детенце и сълзите да останат зад гърба ви!
Обичам ви и ви благодаря от цялото си сърце!

Мили момичета,

Ето ме и мен в статистиката на успеха. Толкова е неестествено да го кажа и напиша- "бременна съм"! От първи опит ИКСИ в клиниката на доц. Конова в Плевен. Ще ви разкажа и за опита там, и за премеждията, но преди това ето я и нашата история:

Първия ни опит за бебе беше преди 2,5 години. Исках да бъда бременна булка и щях да се гордея, но уви. Изминаха около 3-4 месеца в опити, но не ставаше. Знам, че беше рано да се търси проблем ,но вътрешния ми глас ми каза, че има нещо нередно. Аз съм с 'умерени' поликистозни яйчници, цикъл на 32-35 дни, понякога пропуска в годината. Диагнозата ми я поставиха преди 10години с коментара "не търси лек, нищо не помага". И тогава тръгнах по гинеколози- един , втори, трети...обърната матка, липса на овулация, луф синндром...какво ли не чух за 3-4 месеца. Дори единия гинеколог ме преглеждаше с УЗ по време на цикъл, през корема- да ми видел матката )) Никой за 6 месеца не каза "абе пуснете една спермограма".

Аз споделих с една приятелка тревогите си и тя ме посъветва- направете спермогарама в клиника София, и се регистрирай в зачатие! До ден днешен съм й благодарна, защото това беше правилна крачка. Спермограмата лоша- морфология трагична 2% по Крюгер- олигоастенотератозоспермия. Най-дългата и болезнена дума в живота ни. Настъпи ужаса- какво е това?! Последва операция от варикоцеле IIIст.....чакане и надежди. През това време- колко билки сварихме, колко добавки изпи мъжа ми...Аз вярвах упорито, че още на 3тия месец ще има огромно подобрение и бебе, но уви- подобрението беше мъничко. Още 3 месеца надежди. Аз обаче не мога да чакам повече и правех планове за АРТ.

След 9 месеца никакво подобрение- направихме хидротубация-ок и първа инсеминация при д-р Владимиров. Тест- отрицателен. Последва 2ра инсеминация- същото. Попаднах в невероятна дупка. Някои от вас сигурно са го изпитали- отчаяние, липса на желание за живот, просто гледах в една точка и не исках да говоря с никого. Оправих се за няколко седмици и повече не исках да чуя за инсеминация. 'Болеше ме сърцето' от инсеминации.

И аз отново взех решение. Инвитро, каквото и да ни струва. Исках да бъде в Плевен, отново мое еднолично решение. Направихме необходимите консултации, изследвания генетични, имунологични, Инхибин Б, СДИ тест...всико. За радост имахме зелена светлина за процедурата.

Изобщо не съм изпитвала страх, напрежение или стрес по време на процедурата. Казах си- ако ще става да става, ако не- ще опитваме докато стане. Стреса няма да ми помогне. Не ме е притеснила нито една инжекция,преглед, ходех в клиниката като на лятно училище. Въпреки, че е субективен фактор, вярвам че липсата на стрес повлия положително.

И така, след трансфера, точно бях решила да се върна на работа за да минат по-бързо дните до тест....и получих прекрасна хиперстимулация. Без да плаша никого, такава болка не бях изпитвала през живота си. Беше толкова мъчително, че спрях да мисля и за резултата и за живота, само се питах кога ще спре подуването и болката. Спря за 12 дни- 10 от които прекарани в б-ца Щереви под професионалните грижи на д-р Тимева. Направиха ми няколко пункции, доста вливания, целия екип се грижеше за мен денонощно. Без да пиша дълги словоизлияния- изключително съм доволна и благодарна, че ме поеха. Половината от успеха дължа на тях.

Да кажем половината от успеха е едното бебе Те са 2чки, близначета, които днес отново видях на УЗ как шават. Чудо е наистина, просто гледаш и не вярваш как е възможно?!

Не мога да не напиша, че през целия път до успеха,аз все правех планове, четях във форума, а мъжа ми беше съгласен с всичко и беше до мен в цялото изпитание. Имам прекрасен съпруг и съм сигурна, че ще бъде и такъв баща.

Пожелавам на всики момичета тук, да се сбъднат и техните мечти за бебе, да усетят своето чудо. Някои ще минат по много по-труден път от мен, но трябва да вярват, че ще успеят.

Бъдете силни. И вярвайте с цялата си душа и сърце!

Вени

П.П Технически подробности за процедурата ще напиша в дневника си

Здравейте, мили момичета,
ето ме и мен тук ,още не смея да изрека думите ...аз съм бременна..., защото въпреки ехографите и всички лекари аз се страхувам да се отпусна с приятната мисъл за моята бременност. 
Как стана - ще се опитам да ви разкажа с не много думи:
Първо аз съм на 37 години сега , но като започнах с опитите за АРТ бях на 35г.-след като 8 години не ни се получаваше така мечтаното бебе, отидохме в София в "Клиника Щерев" и там започна всичко , стана ясно че сме с мъжки фактор и директно започнахме опитите с ИКСИ.Стимулацийте ми бяха при Д-р Савова, много готин човек, след първия опит - неуспешен, аз много се отчаях, но това не ме спря и опитахме 2-ри - също неуспешен, междувременно направихме една полипектомия      / премахване на полип в матката/, ко-култивиране , и започнахме 3-ти опит - но стимулацията не ми повлия добре и прекъснахме , след месец започнахме 4-та стимулация и тя се наложи да бъде прекъсната поради лош отговор...и отново трябваше да почивам 1 или два месеца, през което време една приятелка /другар по съдба/ която вече беше бременна след 4-ти опит ИНВИТРО, продължи да ми дава кураж -БЛАГОДАРЯ ТИ Ванюшка , та тя ми каза така - ...погрижи се за себе си през това време, почини си , направи си КОЛОН-ХИДРО-ТЕРАПИЯ в Хербамедика център и пий малко чайове билкови за женски болежки , абе приеми съдбата си , примири се , успокой се - ще се получи  само не знаем кога ... и аз я послушах ! Направих всичко гореизброено и отидох отново в София за 5-ти опит ИКСИ , започнахме стимулацията доста несигурно - не реагираха яйчниците ми според очакванията на Д-р Савова, естрадиола ми нисък , та нисък - но решихме че ще е като на спонтанен цикъл по слаба стимулация пък каквото стане този път - следва пункция извадиха само 3 яйцеклетки от тях се оплодиха само две и на 2-ри ден ми казаха че ми е останало само едничко 
И така аз почти загърбила всякакви надежди се съгласих на трансфер на единствената ми останала оплодена яйцеклетка и Д-р Савова направи най лекия трансфер който ми се беше случвал досега! Думите ми бяха - слагайте го пък може да е боец и да е моето късметче и така стана !!!  Този път без да се пазя особенно след трансфера- дори въобще не съм се пазила - тръгнах си от София за Бургас три часа след трансфера, на втория ден си изчистих цялата къща, а на третия ден бях на работа , в края на парвата седмица пренасяхме дърва за зимата с близките ми - те не знаят нищо все още !
И така мили момичета аз не влагах никакви надежди - дори в деня в който трябваше да направя теста бях нервна и не желаех да го правя защото болката и разочарованието са  ужасни и вече неведнъж ги бях изпитвала. Само тези от вас които са минала през този кошмар - знаят обаче какво означава да гледаш и да не вярваш на очите си - беше 6,00 часа сутринта а аз исках вече да кажа на целия свят за моето щастие 
Сега съм в 10-та гес. седмица и продължавам да не съм казала на родителите си , защото ..... страховете са ми много .... Впрочем като казах на Д-Р САВОВА тя се разпищя от радост по телефона - а след дни като се появих в клиниката всички ми се радваха искренно на успеха....Това е мили момичета - не се отказах и успях !!!
И всички знаем в КЛИНИКА ЩЕРЕВ - УПОРИТИТЕ УСПЯВАТ !!! Пожелавам на всички да имат сили, куража да не се отказват от мечтите си и КЪСМЕТ НА ВСИЧКИ 
Благодаря на целия екип на Клиника Щерев на моята Д-р Савова за всички грижи и най вече за това че там аз се чувствам между близки хора, чувствам се спокойно, сигурно и комфортно ! Дано ГОСПОД който явно никога не ме е изоставял ме блогослови със здраво дете !!!
Ами това е мислех че ще накратко - но не ми се получи искам да кажа на всички всичко зада не се предават и техният час ще настъпи !

Здравейте! Искам да ви разкажа моята история тук. Да ви кажа честно не ми се вярваше много че някога и това ще стане.
При нас борбата за бебче продължи 11 години . Омъжих се на 19 години и понеже не ставаше бебето първите 6 месеца аз реших да отида на лекар, но там вместо разбиране ми се изсмяха и ми казаха че още съм малка и щяло да стане да чакам и аз чаках , но не дълго:) и пак тръгнах по лекари, но  не попадах на лекар на който да имам доверие .Всички те ми казваха " нищо ти няма , ще стане" или само ме влачеха по ехографи за да следим овулацията и така минаха доста години.
И така някъде към 2003 година намерих клубчетата на дир. бг и там намерих клуб проблемно забременяване и научих от вас много неща , след това се преместихме тук в зачатие . Понеже не живея постоянно в България , ми се наложи само да събирам информация и когато се прибрах реших да отида при някой от лекарите от които вие тук сте доволни. И така реших да отида при д-р Владимиров . След няколко прегледа  се установи луф синдром и той ме накара да направя лапароскопия като се съмняваше за ендометриоза и се наложи да намеря лекар при който да я направя. И пак от тук решх това да е д-р Попов от Шейново. Няма да ви разказвам как кофти се държа този човек и аз излезнах разплакана от там . Съпругът ми като ме видя така ми взе тефтерчето където бях записала адресите и телефоните на лекарите  и се обади на д-р Стаменов. Той ни прие веднага (понеже не сме от софия  )и още докато ме преглеждаше каза" и какво ви казаха че е проблема за да не става бебето?" аз вдигнах рамене а той ми каза" имаш ендометриоза и то доста развита щом на ехограф  се вижда" аз останах като попарена а той ми каза" извинявай че така ти го казах но си мислих че ме изпитваш, просто невярвам да не са го видели колегите при които сте ходили" ....
И така последва лапароскопия , после втора веднага след първата защото се наложи да ми прекъснат тръбите а трябваше да ме попитат преди това. Оказа се 4-та степен  на ендометриоза и разбрах че освен с инвитро нямам друг шанс да имам деца. Последва  6 месеца лечение с золадекс . Понеже цикълът ми не идваше го предизвкахме с медикаменти и веднага започнахме подготовка за инвитро. Последва инвитро на естествен цикъл , опита беше неуспешен , и още на следващият цикъл които беше октомври започнахме стимулирано икси . Д-р Стаменов каза че понеже енметриозата е нанесла доста щети ( помеждодругото каза съм си я имала поне 10 години)се наложи доста медикаменти а извадихме само 3 яйцеклетки от които 2 се оплодиха и ги върнахме.Оше си спомням как моят лекар влезна и каза " този път ще стане , ще видиш"  мисля че тогава и аз повярвах в това. И наистина стана бяха се хаванали и двете но едното спря да се развива още в началото . Така на 21 юли се роди нашата прекрасна Яна. Откакто се е родила плача всеки ден от щастие( знаех че ще е хубаво да имаш дете , но то надмина очакванията ми). До последно си мислих че неможе да е истина и когато проплака в родилното.............немога ви го опиша вие ще го изпитате .
Благодаря ви момичета , без вас нямаше да открия най-прекраният лекар на света, този който ми помогна да бъда МАЙКА. Благодаря............................
Желая на всяка от вас да гушне своето щастие.
Не спирайте да се борите .
Зная че всяка една от нас ще успее.