С всичко съм съгласна, всяка написана дума. Икономическата макро-политика и корпоративната трудова етика са люти врагове на обикновения човек и щастието му.

Затова и драпам да напусна свръх-продуктивните САЩ час по-скоро и да се върна в Испания, където поживях и поработих преди години - и там животът още се живее "правилно" и сладко.

Ах Цигулчице,

Единственият въпрос е защо ни се случи да се скитаме по чужбините, и защо БГ е в толкова отчайващо състояние. Че е мащеха за нас, и за всички останали Бг, живеещи в нея.

Европа си е Европа- когато гледах "Сико" на М. Мур, най-силно впечатление ми направи групата млади американци, интервюирани в Париж, когато едно девойче от тях каза " Срамувам се че аз, тук, във Франция, имам толкова много здравни привилегии, бонус, обслужване, които моите родители за целият си трудов живот нямаха и 1/3 от тях."

когато гледах "Сико" на М. Мур, най-силно впечатление ми направи групата млади американци, интервюирани в Париж, когато едно девойче от тях каза " Срамувам се че аз, тук, във Франция, имам толкова много здравни привилегии, бонус, обслужване, които моите родители за целият си трудов живот нямаха и 1/3 от тях."

Моето впечатление е за повсеместна нагласа сред американците всеки да си плаща и да се оправя поотделно, но здравеопазването да не се финансира с обществени средства и механизми, за да не би да има несправедливо облагодетелствани на чужд гръб и да не се даде прекомерно власт на правителството. По нашенски казано, всяка коза за свой крак.

В крайна сметка здравната системата е оплетена като котешки черва, облагодетелствани са големите корпорации, а федералното правителство (тоест обществото) пак финансира половината от разходите за здраве в държавата с обществени средства - за възрастните, бедните и федералните служители.

Обикновеният човек плаща скъпо и прескъпо за все по-ограничено лечение, ако изобщо може да се докопа до здравна осигуровка. Така милиони хора остават лишени от превенция и опират до бърза помощ вече в критично състояние, когато лечението е много скъпо и пак се заплаща от федералното правителство с пари на данъкоплатеца.

Но въпреки приетата наскоро реформа и опитите за промяна, всеки втори американец не харесва идеята за стройна, обща и достъпна система на здравеопазване. Силен индивидуализъм до краен предел. А иначе действително са религиозни, състрадателни и харчат най-много за благотворителност в света, но отново - само по свое лично осмотрение.

Отговорът е прост

* масовото здравеопазване е ефективно само тогава, когато
              - държавата е богата, и може щедро да финансира. И има желание да го прави.
              - покриваното население е малко на брой - 7-8 млн души.
Във всички останали случаи масовостта значително снижава качеството. Или масовостта намалява селективното финансиране към определени центрове, и намалява заплатите на алчните там. 10млн здравен бюджет ( например) на 1000 центъра е едно, а на 20 - друго.

Затова и Американците са го решили просто- който може- има и плаща.
За останалите-  вежлив отказ или надлъгване, или покриване на услуги, които обаче са с такива цена всяка една, че много не може да покриете. В края на краищата- Ви остава застраховка само да лекувате гъбичково заболяване на нокътя на малкия пръст.

Последен фактор, който Ви убягва- БОГАТО платената част от Американските доктори са ЧАСТ от системата (Establishment)- който както Ви е известно е Източен и Западен. И политически, и религиозен, и семеен. Те искат децата им да са богати, преуспели. Как ще стане това щом бедното дете и то иска да учи? Пък и имаме и "демокрация"? не можем да му откажем... . Просто ще стане- ще забием всяко бедно но умно в глуха линия, и който издрапа-издрапа. Ще се ореже и броят им- едно ще се отчая, друго ще се пропие, трето ще се откаже... още по-добре за нас-конкуренцията намалява драматично. Докато на "нашите деца" ще дадем всякакви преимущества от люлката така,че никой да не може НА ПРАКТИКА да се конкурира с тях.

Establishment-а управлява Америка единствено и САМО в  полза ЛИЧНО обогатяване и добър живот. Която част от Американското общество НЕ може да им предложи това- тя е игнорирана, тя просто не ги интересува, защото от нея НИЩО не печелят. Следствие от това Американския Establishment със зъби и нокти се бори срещу всяко разширяване на здравната система, което би позволило достъп до услуги, ниски цени, хуманност. Защото от тези трите неща единствено губещият ще е ЛЕКАРЯ.

Тази гонитба на "пари" и печалби" е и причината за тоталната дехуманизация на здравното им съсловие- богатите не се интересуват от бедни пациенти, а бедните доктори са обезверени гледайки как работят за жълти стотинки, нямайки в същото време възможност да се вредят на места с висок престиж и заплати. От "люлката" докторите им са дълбоко класово неравни- богатия и можещия си праща децата в две-три елитни заведения, след които завършилите са с десет години  преднина в специализация, назначаване, достъп до "меда". И докато завършилият в Ню-Орлеанс драпа да получи специалност, пред богатото дете са отворени и Бостън и Станфорд и Йел. И щом като ги завърши- всички врати са отворени- врати към работа с ВИСОКИ доходи, защото видите ли детето "има висока квалификация". Нищо че може да е олигофренче на практика. И именно това олигофренче се продава после на всяка фирма за пари, именно то сочи с пръст всеки несъгласен, именно то осигурява удобния консенсус.

Тоест, тези Университети са част от Естаблишмента. Те са създадени от него, за да може чрез тях да държи кацата с  мед достъпна САМО за нашия кръг- 200 кг мед на 10 човека е по 20 кг на човек. Докато за 1000 е по 0.2 . "Наши" са и "агенциите" определящи кой Университет е "добър" и кой -не. Щом мама и татко дават парички- ще можем и да поканим Нобелов лауреат да чете лекции. Пак престижът расте. Но се и затваря кръгът - " парите раждат пари и възпроизвеждат пари". А парите са власт, влияние. И те остават само за "нашите деца". Другите-вън.

мъдър човек сте, докторе... чета Ви усърдно винаги, но постингът за умението да живееш ми се иска да си разпечатам и да си нося в портфейла...

За пореден път сте болезнено прав, Докторе! Отдавна съм стигнала и аз до тия изводи за "онази" система и че демокрацията не е всъщност никаква демокрация там. Всичко е измамно, но добре замаскирано.

мъдър човек сте, докторе... чета Ви усърдно винаги, но постингът за умението да живееш ми се иска да си разпечатам и да си нося в портфейла...

Много добре казано...

А поради изброените на миналата страница причини ли избрахте Гърция? Питам от любопитство, най-вече гръцкия език е особен и не е за всяко ухо, въпреки мелодичността му.
Това, което описахте по-нагоре е и моята представа за живот - с виенското кафе късно вечер, придружено със сода с лед и лимон, вечерна разходка по брега на морето, защо не и топване в морето, чаша бяло вино с приятели. Никога не съм разбирала мол-манията, прИмоцийките, обаче знаете ли...налага се да ги разбера, ако искам да имам поне една обща приказка с колегите ми. И тогава усещам колко сам може да е човек сред връстниците си.

Пред един млад човек, особено ако е  Бългрин, И особено ако е завършил в Бг медицина, знаете ли, не се отварят десетки възможности да живее прилично от това, което е учил. Отварят се 1 до 2. И се затварят за части от секундата. Защото повечето билетчета в този живот са еднопосочни, и не печелят от двете страни. И не е все едно дали пътят ще е към Дряново или към Цюрих.

И  не може да избирате измежду  Порше и Мерцедес, щом знаете че нямате пари дори за Трабант.
Та така за Гърция... .

Като стана въпрос за Мерцедеси ... тук познавам доста провинциални така наречени "Общо-практикуващи", без според мен никакво основание да се наричат лекари, които карат Мерцедеси, но за това се иска определен манталитет.....

Един професор по социология разправяше в един курс за най-богатите фамилии във Филаделфия - тези със старите пари и едрите имоти, наследявани в продължение много поколения. Тяхната етика е да са незабележими, да не изпъкват - да са скромно облечени, да карат обикновени автомобили и да не парадират със скъпи бижута и аксесоари. Противното го смятат за липса на възпитание и вкус. (Къде летуват, как са обзаведени домовете им и кой какво им сервира на масата е отделен въпрос - това е личният им живот, далеч от хорските очи.)

Мъжът ми работеше в банка по едно време и общо взето го потвърди. Клиентите с най-големите сметки обикновено са били и най-скромно изглеждащи и най-вежливи.

С истински скъпите неща не се парадира лесно.

    Колко интересно е станало тук! И преди не ми е било безинтересно  , но темата за работа навън е доста актуална вкъщи напоследък. Чета с интерес, нагласите на работещите и живеещи навън, защото се опитвам да добия възможно по-добра представа, за плюсовете и минусите на едно такова решение. Сбъднатите или не очаквания, са в основата на добрата адаптация в чужбина. Опитвам се да събера и инфо за националните специфики - културни, политическия икономически и не на последно място климатични особености т.е. да имаме добра прогноза на риска. Не на последно място - какво би ни очаквало тук в бъдеще и какво със сигурност ще ни липсва.
     Та, "дилемата" е Скандинавия или Германия?

Може би отделна тема за емиграцията би била по-подходящо място за съвети и споделяне на опит.

    Разбира се! Лично на мен би ми било доста интересно, но не знам кой трябва да инициира нещо подобно и ще прочета правилата.
    Винаги с нетърпение обаче, очаквам новите публикации тук. Като си спомня от къде е тръгнала темата "Оценка на моториката" и как се развива впоследствие - става за предмет на социологически анализ .

Наскоро си говорихме с един познат, как може да се ремонтира Бг панелно наследство в големите градове, за да е и по-функционално, и да изглежда по-добре. Че да се събори, и да се строи наново- за бедна Бг това едва ли е постижимо в обозримо бъдеще.

Ето две немски идеи и с външен асансьор даже.

Наскоро си говорихме с един познат, как може да се ремонтира Бг панелно наследство в големите градове, за да е и по-функционално, и да изглежда по-добре. Че да се събори, и да се строи наново- за бедна Бг това едва ли е постижимо в обозримо бъдеще.

Ето две немски идеи и с външен асансьор даже.
Всичко може- зависи кой го може... .

Хубава работа.

Виждала съм двете крайности при такива проекти за реновиране на панелни блокове в България.
В Пловдив миналото лято ми направиха приятно впечатление доста реновирани по подобен начин сгради в квартал Кючук Париж.
А във входа на блока в Плевен, където израснах, съседите се карат как да съберт пари за асансьор и чистачка, камо ли да се организират, за да обновят сградата, било то със собствени средства, било с пари от ЕС.

Интервюиращ:
"Чувствате ли някаква "неестественост" или тайни недостатъци във Вашето писане?"

Набоков ( Владимир Набоков):

"Отсъствие на натурален речников израз. Странно нещо за признание, но истина. От двата инструмента, които са на мое разположение, единият- моя роден език, аз не съм в състояние да използвам, не поради липса на Руска публика, а поради това че, постепенно изчезна тази възторженост от вербалното приключение, ползвайки езика, когато през 1940 преминах на Английски. Моят Английски, вторият ми инструмент, който аз винаги притежавах (Набоков от малка възраст е бил двуезичен поради гувернантка англичанка) е някак си неподатлив, изкуствен, което може би е подходящо за описание на изгрев или инцест, но не може да скрие своята бедност на синтаксиса, и мъглявостта на нативната дикция, когато имам нужда от най-прекия път от големия магазин до кварталната бакалничка. Виждате ли, старият "Ролс-Ройс" не винаги е за предпочитане пред обикновения джип. "


Vladimir Nabokov, The Art of Fiction No. 40
Interviewed by Herbert Gold

"... постепенно изчезна тази възторженост от вербалното приключение..."


Много красиво и тъжно. И вярно.

Що за Училище е тази гимназия "Златарски?
Софиянци?

3500Е на година е множко, дори и по гръцките стандарти...
Но чувам блестящи резултати... .

Ех, не в платените обучения е "тайната".
Да оправят нормалните училища... .

http://www.zlatarskischool.org/
това ли?
Не я знам, не съм я чувала, аз съм класик. Обаче бих плащала за частно училище, ако е от типа на Италианския Лицей - целодневна заетост с учене и спорт, транспорт до определено място.