Тази сутрин ми върви на оплаквания   Ама ще си излея мъката, пък дано ми олекне! Освен, че живеем при свекърите, имаме (имат) и куче. Вярно, добричко, миличко  кокершпаньолче, но като дам на Вероника да си гризка нещо, кучето е постояно по петите и, а най-лошото - взима си храната от ръката и. Има случаи, в които гризва малко, но не успява да измъкне цялото парче от ръката на Рони, като тя сладко сладко продължава да си яде докато стигна до нея, да взема останалото... Много се ядосвам, защото не мога всяка една секунда да обикалям след тях по стаите и да следя какво става. Като обсъждахме ситуацията миналата седмица, свекърва ми каза: "аз знам, ама..." и след кратка пауза: "а пък и кучето е ваксинирано."   Направих се, че не съм чула,че не ми се мисли какво щях да кажа. Тази сутрин се повтори картинката, в присъствието на мъжа ми, като този път, тя явно обидена, че скачам да пазя Вероника от всеки опит на кучето да докопа храна се обърна към сина си, така че аз да чуя: "Разбирам, че си пази детето, ама все пак трябва да я наблюдавате малко. Освен това кучето е ваксинирано". Ейййй....като ми кипна...! Добре, че беше на вратата и излезе за работа, че тази сутрин щеше да има много гневно начало и за двете (трима) ни! Та така... има ситуациии, в които просто се чувствам безсилна, защото гледам да спазвам добрия тон и поради тази причина, досега не съм си позволявала да правя забележки или по-остри коментари.

Напълно те разбирам Аничка, че се дразниш заради случката с кучето, но живеете при свекърите си все пак... Ако това се случваше в твоя дом, тогава мисля, че би имала право да се оплакваш.

То ваксината не играе при споделяне на храна между куче и дете. Дори и да е обезпаразитено, пак не бива да се допуска такава ситуация.
Аничка, говори с половинката си и вземете някакво общо решение по този въпрос.
Ясно е, че за свекърва ти кучето и е кат детенце, но има обикновени хигиенични правила, които трябва да се спазвазват.

Мелиса, абсолютно не съм съгласна с това. Дай като е техен дома детето да яде от паничка на пода, пък кучето да поканят на масата. Като има дете в дома, всички трябва да се съобразяват и да му осигурят безопасни условия. Нали все пак са баба и дядо на това дете.

Sia, Аз също не бих била съгласна кучето да гризе от закуската на детето ми, но пък не е нужно и да се стига до разправии. Спокойно кучето може да се затвори в друга стая, докато детето закусва примерно.

Melissa , аз се оплаквам от отношението към ситуацията, не от наличието на куче. Не намирам за нормално да не правиш забележки на кучето да не облизва храната на детето, само защото е ваксинирано и вместо това смеейки се да повтаряш: "ама бабо, тази Миша (кучето) е много нахална"! Иначе живеем при свкърите, не защото не сме искали да живеем отделно. Бяхме си намерили квартира, но имаше големи драми и сълзи, че не сме искали да сме при тях! За кого били правили ремонти и т.н...което си беше чиста проба изнудване, но това е друга тема.
Допълвам си постинга - не говоря за закуска, а за парченца кашкавал, ябълка, бисквитки между ханенията, когато детето си поиска и покрай игрите си хапва. А и ако държа кучето затворено в една стая, свекървата ми пак няма да е щастлива, защото както sia е писала - то си и е като детенце.
parsi , при нас май е същото, но Вероника много харесва храната. Май само т.нар кисели, които за мен са си чиста проба нишестета са с млекце, както и млякото с ориз.
Nedda , ние бяхме взели проходилка на заем, само за проба, но изкарахме 3-4 месеца и я върнахме. Позлвахме я по 15-20 мин на ден, колкото да свърша нещо, изискващо повече концентрация. Не ми се даваха излишни пари, въпреки че с всеки харч се успокоявахме, че ще го ползваме поне два пъти.

То ясно че няма да изхвърлят кучето, защото внучето е на гости, животинката си е член на семейството. Ама наистина не ми е ясно каква работа може да има куче при мъничко дете, което се храни. В другата стая до края на закуската и толкова. Като се мръщи и обижда свеки, багажчето и всеки в своя си дом. За децата е чудесно да обичат животните и да имат връзка с тях, ама не и да си делят храната все пак, въпрос на елементарна хигиена е.

parsi, за млечната кухня, аз вземах за Димана миналата година, от кухнята в яслата на батко й. Зеле и боб при нас не са давали. Понякога зелен фасул яхния, но това беше веднъж на 2 седмици. Ястия с кайма да, ама каймата беше супер ситно смляна, веднъж седмично имаше мусака или пълнени чушки. Понякога "супа топчета", ама пак не беше с топчета, ами със съвсем малки парченца кайма. Иначе всяка седмица изреждаха супа + ястие с пиле, телешко или свинско, риба, постно, кайма. Зеленчуците, с които готвеха - моркови, малко лук, тиквички, картофи, чушки, домати, по-рядко грах, зелен фасул или броколи. За супите редуваха фиде и ориз + зеленчук + каквото месце има в манджата, обикновено същото слагаха и в супата.

При нас риба досега не е имало Затова за събота и неделя не готвех, а купувах бурканчета с рибни манджи

marmotche , не става дума за гостуване, а за вече почти едногодишно съжителство Затова и ми кипна толкова, щото от много време насам едно и също...

Аничка...
сложи това в торбата с белите кахъри. Не си струва да се тревожим за дребни работи, трябва да ни остава енергия за сериозните. Ние сме с кокер от самото начало на появата на Никола. Делят си храната от тогава... нищо му няма на дитенциту...
чакай сега ще изровя стари снимки да те доуспокоя

Ето ги на с малката подробност, че ние къпем кучето нон стоп и му мием зъбите всеки ден, но това е било винаги, не само след Никола

Цвети- доста си напреднала, не остана  [/color]

Ахам, не остана много и толкоз бързо мина, неусетно.

Мише, на морето сме още, повечко се застояхме от планираното, даже обмислях и тук да родя, ама нали евентуално Симона ще тръгва на градина, та ще се прибираме края на месеца. Не ми остава никакво време да пиша, още поработвам, макар и от нас, но задължително ви прочитам набързо кой как е

Мноого си права Мини... идеално положение няма, но и да има, сигурно и от него ще започнем да се жалваме 
Я, по една лъжичка майната му при нужда, че тия нерви ще ни трябват за тинейджърите!!!

Днес е ден вълшебен и необикновен. Някъде към 16:30 ч се родиха тризнаците на моя колежка и приятелка, за които вече 9 месеца стискам яко палци.Мама и бебоци са наред, а семейството се умножи с две моми и 1 младеж.
Направо изживях нещата все едно аз родих за втори път и толкова се давам, че просто не ме свърта, а предполагам какво му е на таткото, който очакваше това събитие с огромно нетърпение.
Дано има повече такива хубави моменти за всички тук и хората около тях.
Прочетох Ви бегло какво сте писали по-нагоре и искам и аз да кажа какво мисля по темата за това да са много хората у дома.
Зори, напълно те разбирам какво имаш предвид за самостоятелността на родителите с детенце и това как някакви ,макар и незначителни на пръв поглед нещата понякога могат да обърнат всичко и да  завалят неприятни емоции.
Мисля, че при нареждането на живота ни  няма нищо по-добро от това да се справяме сами и да сме с тапи в ушите, нещо като хубавата приказка за малкото жабче, което на състезание се изкачило на върха на един прът само защото не чувало непрекъснатите подмятания и коментари на околните.
Хей, и да не вземе сега някой да ми прочете писанията и да се разсърди, че нещо всички са яко докачливи напоследък.

Аз пък си мисля, че идеалното е бабите да живечт в същия град и оне понякога да можеш да оставиш децата при тях за някой час или да дойдат да ги гледат. Иначе, mini и аз съм като теб всичко чака на мен, ама пък ако дойде някоя баба за седмица у дома и имам чуството, че почват да се държат неадекватно. Евентуално им е неудбно и от там и на мен не ми е комфортно и ми действа изнервящо, търпя ги само ако ми се налага да ходя в офиса на работа иначе предпочитам по-често ние да ходим през почивните дни при тях. А за оплакването, трябва да се оплаква човек така му олеква

Silwi25, да са им живи и здрави дечицата на твоите приятели и много да ги радват!

А моя племеник го изписаха днес , дано нещата вървят добре и да расте!

Зори, описала си го абсолютно точно. Докато живяхме в София 10 месеца, сама съм си правила всичко - беше ми и чисто, и спокойно,  и си работех от къщи (както е и все още де) и срещите със свекърите повече радост ми носеха Наистина това да се съобразяваш ежедневено с някого е много трудно и натоваващо, но ще ни разбере само човек, който е бил в подобан ситуация . Те затова и Депеш мод имат готина песен "Try walking in my shoes"...
mini, споменаването на кредитие предполагам е във връзка със собствените жилища. Така или иначе непременният стремеж семейството да разполага със собствено жилище и наличието на баби за помощнички  си е предимно български манталитет / начин на живот. Това в западните държави е малко по-различно...
А моето оплакване беше с малко по-друга идея и както винаги нещата доста се отклоника, затова най-добре да не се разисква повече тази тема, че ще стане като в съседната тема за бременни. Психологията казва, че когато на човек му е тежко има нужда просто от едно рамо, не от тълкуване на ситуацията