Момичета,днес се роди детенце на моя приятелка,и то много добра,която за съжаление не живее в България...почувствах се толкова щастлива и объркана,също така днес разбрах,че моя съученичка ще има бебе и пак се почувствах по същия начин,а в момента съм тъжна...не ми се плаче,но ми е тежко,тежи ми че аз толкова много искам да си имам детенце,а дори трябва да пия противозачатъчни 3-4 месеца.. и се мразя за това,че се чувствам по този начин,не им завиждам,поне не с лошо,просто толкова ми се иска да бъда на тяхно място,че изгубвам всякаква надежда...
Исках просто да споделя...

Хей не се отчайвай,защото отчаянието ще те погуби.Горе главата и си кажи СЛЕДВАЩАТА ЩЕ СЪМ АЗ.Трябва да живееме с надежда.Сестра ми има две деца,всичките ми приятелки имат а аз съм с два неуспешни опита инвитро и не съм се отчаяла.Просто си казвам следващеят път всичко ще е наред и аз ще имам дете.Така че никакво отчаяние.Ние сме следващите.

chin, това не е депресия...
Това е тъжен етап от живота ни, хубавото е че рано или късно пролетта ще почука на вратата, ще покълне надеждата и в утробата ни се заражда живот. Само още малко, потърпи...

Много Ви благодаря момичета,яд ме е,не чувствам че това е нормално да реагирам така,тя ми е приятелка,трябва да съм щастлива и бях и както бях в следващия момент се сринах..не е присъщо за мен и това ме очуди..

Това състояние е нормално за жени минаващи през стерилитета. Ужасно е, но се случва на почти всички ни. Бъди силна и вярвай в успеха си !
Всички ще успеем.

Мила, бъди силна, не се отчайвай само така можеш да продължиш напред. Да, пътя през който минаваме е много труден и мъчителен, но този тъй очакван ден ще дойде скоро.

    chin въпреки,че съм с едно детенце,аз се чувствам по същия начин.Предстои ми ин витро процедура и незнам от притеснение или от претърпяната наскоро операция,но нещо се случва с мен.Аз също първоначално съм много щастлива,но след това-незнам...чувствам се гадно,завиждам,а не искам да е така.Дори и вкъщи съм изнервена.Незнам как ще се справя с този етап от живота си.
Желая на всички весело изкарване на Коледните и Новогодишни празници и дано новата 2010 е нашата година 

Chin, всички се чувстваме така. Не се депресирай, и нашият ред ще дойде. Напълно разбираемо е това, което чувстваш. Не всеки ще те разбере, но ние те разбираме прекрасно. И ти ще гушкаш твоето бебче, не бъди тъжна!

Много Ви благодаря момичета...дори мъжа ми не ме разбира,той като че ли гледа на нещата много по-повърхностно,иска ми се и аз да съм като него,когато му казах,че ще трябва да пия 3 месеца противозачатъчни реакцията му беше : ами нищо,нали се обичаме пък...а аз вътрешно направо бях се сринала.... Всички ще гушкаме своето бебе,защото Господ вижда и няма да остави усилията ни невъзнаградени

Мъжете са такива,просто не им се връзвай.Горе главата три месеца ще минат без да ги усетиш,важното е после всичко да е наред.Стискам ти палци.

Мила Чин, както ти е писала Евро, това не е депресия...
Това са емоции, при това твоите емоции, надявам се вече ги наблюдаваш от страни и си дала път на по-добрите мисли

На сто процента си представям как си се чувствала. Преди няколко седмици с огромно учудване усетих, че ме връхлитат същите вълнения ... защо ... не разбрах ... дори почувствах неприязън към самата себе си ... не можех да си представя, че мога да завиждам така.
Роди се много чакано бебе на най-близки наши хора. При съобщаването на новината, освен огромното щастие, което изпитах, усетих как усмивката ми започна да се стопява, а аз самата да се смалявам на кълбо и цяла вечер потънах в мълчание. Ужас, срамота, ами аз имам едно дете Какво се случва в мен? Мисля че разбрах какво - в такъв момент с огромна сила усещам какво е щастието да се роди дете и в същия момент идва убийствения страх, че това може да не ми се случи. Тези мисли не ми помагат, но кой може да контролира мислите си? Те идват и си отиват... а ние трябва да продължим напред!

А за мъжете, оф, много мога да разказвам. Определено друг тип мислене, преживяване и т.н. Само два примера - Моичкият вика "Да разбира се, отиваме на лекар и виж там всичко квото трябва да направим - цветна снимка и т.н., ама да не ме карат пак там в някакви чашки..." . Когато ни съобщиха, че теста след инвитро е ------, седнахме в кафето срещу болницата, някои хора си купиха вестник и го изчетоха от-до, а аз се съдрах от рев...

Така че Чин, не подтискай емоциите си, изживявай ги, но не забравяй по какъв път си тръгнала, не се отклонявай и няма как да не стигнеш до края... Успех!

Снежи миличка много ме просълзи това което си написала    , това е самата истина, кога ще чувстваме радост и щастие всички ние

Соня, не "кога", а "когато"

Благодаря Ви момичета,че ме разбирате и не ме упреквате както правя аз самата... Благодаря,че има хора като вас ... Да ви кажа сякаш малко се поуспокоих,сега съм 3 месеца на терапия с противозачатъчни и влизам по-рядко тук,чета по-малко,а така и се депресирвам по-малко... Аз ЗНАМ,не просто вярвам,а знам,че ще имаме дечицата,за които мечтаем с цената на всичко ...
Благодаря Ви още веднъж,че ме разбирате,защото аз на моменти не мога да се разбера  

Привет и от мен.Най-после реших и аз да се включа в темата,а не само да чета.Напоследък забелязвам и у себе си подобни чувства ту на гняв,ту на някака завист.Чувствам се адски гадно като разбера ,че поредната ми колежка или приятелка е родила или бременна.Особено като започнат с техните препоръки или подмятания от рода "какво чакате "и т.н Аз не съм завистлив човек ,но вече толкова силно желая детенце,че по тв.като ги гледам се разплаквам-и си мисля,че съм  станала лош човек или някаква "сврака"дето гледа се в чуждото  :(А по професия съм учител и непрекъснато около мен са дечица и хем са близо до мен и хем са далеч.Понякога ме обземат едни такива песимистични мисли и емоции.........Незнам момичета ,но поне се успокоявам ,че след поредния неуспех може би и други жени чувстват такива противоречиви емоции.....Дано това е последният път,когато се чувствам така....Дано не съм станала "лоша"

Май-всички изпитваме тази завист към хората,които ни заобикалят.Постоянно край мен или чувам,че на някоя колежка или сестра и или приятелка или снаха,че са бременни.Или някоя колежка забременява и се побърквам.,постоянно се питам,защо на мен се случи да се боря за дете,какво толкова съгреших,че господ ме наказва толкова много да страдам и да се тормоза,че каквото и да правя за детенце то все не идва .Направо се побърквам и се чудя дали съм станала голям егоист или просто съм изпаднола в състояние от,което незнам дали ще изляза .Опитвам се да успокоявам сама себе си,но май не се получава .

Да, и аз си казвам същото напсоледък "Дано не съм станала лоша".
Днес една колежка ми сревира че е бременна и трябва да и търся временен заместник.
Хем се зарадвах, хем ми стана болно. Не и завидях точно, а по-скоро на мен ми стана болно. Замислих се, че тя е с 4-5 години по-малка и е бременна, а аз не.

Цял ден се ровя в нормативна уредба за бременност и майчинство и ми се плаче. Искам следващият път да правя тези провери за себе си.

От друга страна видях и как неприятно се изненада шефът и и как се държат с нея като с предателка и ми стана мъчно за нея. Не бих искала да ме третират така мен ако един ден не дай си боже ми се случи.

Раши, няма никой да се изненада неприятно - само приятни изненади те чакат! Ето такива ->
При нас също имаме 3 колежки в майчинство, забременяха една след друга и мен ме скъсаха от култовите въпроси "Айде, вие какво чакате!". Щеше ми се да трепя хора. После и на двама колеги им се родиха бебета - пак същата песен. Гледам да не им обръщам внимание.
Горе главата, всичко ще бъде наред!

Здравейте,момичета... влизам все по-рядко,пия си Ок и си пасувам и сякаш се чувствам по-добре като знам по-малко...Но като гледам и вие сте се сломили,а не трябва...
На моменти явно препатквам,имам чувството,че не правя нищо,че тъпча на едно място и се побърквам,чувствам се адски безсилна и непотребна,а не искам и не мога да го подтисна това чувство..но пък се вижда и светлина в тонела,др месец ми е последен на противозачатъчни и след това с нови сили ще драпаме напред...
Съвета ми е - четете по-малко,особено обременяващи теми,не си слагайте допълнително и други неща,мислете по-положително и когато нещо е на път да ви ядоса или нарани много просто си кажете : Боря се за по-важни неща от това,така че... майната му на всичко!

Не мсля,че е лесно да кажеш майната му,когато става въпрос за твоето щастие.Минава един опит инвитр-не успешен,втори и той-не успешен и започваш да се чудиш.Защо аз,какво толкова съгреших,че господ ме наказва,защо точно на мен се случва това и вече си изпяднал в отчаяние.И колкото и да се опитваш да не мислиш за това,аз всяка вечер като се лягам само това ми е в главата и се чудя!Ще изпитам ли и аз това щастие да стана майка на едно прекрасно бебче а защо не и на две,но когато се събудя реалността ме вряхлита и ме удря с все сила,а болката е ужасна.Кажи ми при това положение как да кажа майната му и да продължавам напред.