Аз след обяд работя вкъщи и понякога отварям някои БГ сайтове и така преди малко разбрах от сайта на bg-мамма, че Фуси даже си е имала проблеми заради тази публикация. Хм! Даже се канех да и напиша ЛС, в което да и вдъхна кураж, имайки предвид своя опит за справяне в подобни ситуации, като последният ми е с давност една седмица. Обаче, видях темата и ще е добре да и го напиша пред всички, за да бъде нещо като "публична реабилитация" за несторения грях.
Изненадах се, че си имала изпратени чак и “благопожелания”, но като се има предвид, че свестните люде в БГ останаха една шепа, а повечето народ там е с изключително първично и първосигнално възприемане на чуждото мнение, та не ме изненадва използваният от тях словесен колорит. Но в БГ от всичко най-трудно се прощава на индивидуалностите, колкото по-промит и огледален си, толкова по-разбираем и смилаем си за тълпата. Споделено, пак от личен опит. За съжаление, когато има само тълпа, тогава няма адекватно отношение по изразено лично мнение и всеки се преоткрива вътре, че даже и поименно. Битово-предметно мислене.
За статията. Ами, аз лично не виждам в нея нищо обидно, еретично, че и революционно. Като се изключи законодателната част, началото е по-емоционално, и то пречупено през личния опит на авторката, което и дава право да има и свое лично мнение по въпроса, както и правото да го изрази публично, щом има възможност. Аз мога да дам своя коментар на тази част, но като се има предвид, че нямам личен опит, то нямам и правото да съдя авторката за това, че тя така ги чувства и преживява нещата. В сферата на психо-емоционалното всеки има право. Вероятно някои хора не са се разпознали там. Нормално е. Малко е крайно като обобщение, но то е защото авторката го използва тенденциозно и като въведение към примерите от законодателната част и към тезата си. Да, вероятно доста хора не възприемат така нещата. И вероятно доста хора (осиновители и осиновени) изпитват голям страх, породен от различни причини, да разберат за произхода си. Но тук всеки си избира и поне аз не видях там да са дадени координатите на адвокати, които биха се наели с тези случаи, ако се разбира в този смисъл. Това е просто една публикация, и то по въпроси, които се обсъждат – къде открито, къде нетолкова.
Фуси, приеми, че доста хора няма да харесват това, което пишеш, защото твоето мнение може да не е тяхното мнение. Няма по-нормално нещо от това. Но тук е и въпросът за цивилизоваността на това да приемеш другия такъв, какъвто е и да не го съдиш, а да приемеш предизвикателството и повода да разшириш своя собствен кръгозор. Всяко мнение обогатява, защото ти дава друга перспектива на мислене и защото представя проблема от ъгъл, който ти не си преживял.
В този смисъл искам да ти кажа да си силна и да не се чувсташ съсипана от коментарите. Това не е осъждане на теб самата като личност, защото тези хора просто не те познават. Това е просто една гледна точка, която ти си изразила пред повече хора. Винаги съм смятала, че човек трява да бъде себе си и да се стреми да развива своите индивидуални качества, способности и вътрешни импулси. Защото така показва, че е мислещо същество и защото така се чувства жив и защото не е нужно да се оглеждаме в тълпата, за да имаме нейното одобрение. Не ти е нужно формалното одобрение на другите, за да изразиш себе си и душата си. А за моя опит мога да разказвам доста, но само ще загатна. И макар че не точно същото, то има пресечни точки. За какво става въпрос. Едно неблагодарно и неадекватно създание – моя бивша студентка, която сега е на моето място (тя беше и докторантка преди това), дръзна да ми напише писма с такива хули и обвинения, от които на всеки нормален човек ще му стане неудобно. Единствената ми вина е, че години наред я дундурках по всякакъв начин – подкрепа, материали, по мое помагало провежда упражненията, схемата на провеждане е моя – абе, всичко. И както се казва : ”Храни куче, та да те лае”. Обаче бях честна към нея и не и спестих истината за нейната дисертация, минала вътрешно обсъждане наскоро. Истината е, че в нея се е огледал много добре Големият шеф, ама отвсякъде се е огледал; в това се заключава научният и принос. Вместо да оцени критичните бележки тя се нахвърли върху мен с лични нападки. Но грешката е моя, че не я прецених добре. Все пак, как да искаш от някой да напише собствени и оригинални неща, когато няма способността за това. По-лесно и удобно е да цитираш подходящия човек. Казах и, че аз с такива хора не дружа, за да не се изцапам и че тя загуби и доверието ми, и уважението ми. То вместо да се засрами, ми изсипа един куп лични нападки. Толкова може съществото.
Някои предпочитат да летят със свои криле, пък макар и на крилете на въображението и фантазията. Други предпочитат да почиват в сянката на полуизсъхнали вековни дървета и да се влачат като влечуги в кръг. Всеки прави своя избор в живота. Да, беше ми обидно от думите и, така както и на теб ти е станало обидно от реакцията на хората. За малко даже да и повярвам, че наистина съм злодейка, която с мнението си иска да я съсипе (така мисли тя). Но надделява съжалението ми към нея, че още в началото тръгна по погрешната писта. Но не всеки има нужното словесно гориво и куража да лети самостоятелно, така че тя е преценила докъде и стигат силите. Големият шеф, разбира се, е бил изключително доволен и щастлив, че бисерите му ще живеят чрез още една млада и погубена душа.
С това, макар и не по същия проблем като твоя, искам да ти кажа, да не изпитваш вина, обида или друго негативно чувство заради оценката на другите. Вярвай в себе си, защото това, което правим, го правим единствено и само заради себе си, а не за оценката на останалите.
Ти заради кого я написа тази статия? Заради себе си или заради формалното одобрение/неодобрение на другите?
Бъди себе си и Бог ще те уважава за това!
