Здравейте, може би моята тема не е за вашия форум, но ви чета много отдавна и всички ви чувствам близки.
С моя съпруг решихме да имаме дете. Аз си мислех като всички, че след 1-2 месеца ще стане, уви минаваха месеците и нищо не ставаше. Бях пила противозачтъчни и много познати се опитваха да ме убедят, че в това е причината. След 9 месеца опити, аз се бях отчаяла и вече мислех да ходя на лекар (междувременно бях си следила овулацията с тестове и имаше) чудото стана. Бях безкрайно щастлива и исках всички да разберат, че съм бременна. След като се получи бях убедена, че всичко ще е наред. Месеците минаваха, но на мен не ми растеше корема. Въпреки, че лекарката ме убеждаваше, че всичко е наред, аз се притесних до един ден когато отидох на преглед и се оказа, че няма сърдечна дейност на плода (трябваше да бъда в 7-ми месец). Лекарката ми се разкрещя, че нямам корем, а трябва да имам, и че съм безотговорна. Няма да описвам как се чувствах. На другия ден ме приеха да родя моето бебе. Оказа се, че е спряло да се развива в 4-тия месец (нямаше полови белези), а тя ме гледаше всеки месец на ехогаф. Естествено в Бургас не ми направиха особени изследвания, даже загубиха резултатите от изследванията на плода и плацентата. Дадоха ми някакъв препис, на който нищо съществено не пише.
След три месеца решихме пак да опитаме. Не вярвах, че ще се получи от първия път, но стана. Чувствата ми бяха много смесени. Не знаех да се радвам ли, или не. Сега ходя при двама лекари, защото нямам доверие само на един. Откриха че ми е високо кръвното и взимам лекарства. Миналия път никой не ми го премери. В болнични съм от 3-тия месец. Но не ме напуска страха ще се роди ли бебето ми живо и здраво. Най-малкото нещо може да ме изкара извън равновесие. Ето днес прочетох, че било Игнажден и не трябвало да се чисти, а аз чистих, защото се чувствах добре и сега съм страшно притеснена. Не вярвам в суеверия, но вече не знам в какво да вярвам. Искам само да родя здраво бебе.
Извинете за дългия пост.