Миличка qwer, приеми първо една топла прегръдка от мен!

За майка ти - явно и при нея избива напрежението, но по крайно неподходящ начин - това е последното, от което имаш нужда сега! Дано "влезне в час" - подкрепата на близките е много необходима в такава ситуация!

По основния въпрос - както казва една умна моя (и ваша) приятелка - няма нищо по-тъжно от едно зле осиновено дете. Така че искам да ти изпратя и моята подкрепа за решението ви! И аз също смятам, че скоро тя ще намери своите родители, които да я приемат без притеснения.

Искам да кажа още нещо - напоследък си мисля, че процесът на осиновяване е много по-стресиращ от АРТ процедурите и неуспехите. Затова всички мили момичета, които вървят по нея, имат горещата ми подкрепа!

И последно, никак не съм съгласна с Джам (иначе много я уважавам!). Обаче не бива прибързано да се пишат такива заключения. Колкото може един човек с три деца да вникне напълно в драмата на борещия се със стерилитета, така не може някой на фаза борба със стерилитета да разбере напълно човек, решил да осинови. Защото хората, желаещи да осиновят, е трябвало да преминат през много загуби - загубата, че няма да имат собствено дете, загубата, че вероятно няма да имат най-умните и най-красивите и най-здравите деца на света, за което всеки си мечтае и е напълно естествено. Защото осиновените дечица носят своята специфика и родителството винаги е малко по-различно - те трябва винаги да се опитват да наваксат дефицитите на детенцето, а и животът им ще е малко по-сложен. Някак всяка следваща загуба се преживява трудно, така си мисля.

П.С. Замислих се, че се изразих малко едностранно. Това беше моето разбиране защо осиновителите имат изисквания и защо не винаги имат сили да се справят с всичко. (Даже ми хрумна и още едно сравнение - ако съпруг/съпруга се разболее, напр. инвалидизира, пак ще го обичаме. Но ако вече е болен, като го срещнем за първи път, не всички от нас биха го избрали за партньор в живота). Относно дечицата - всички деца са прекрасни, нямам това предвид, но без да имат вина имат трудни проблеми за справяне пред себе си, едни го правят по-добре, други по-трудно. Подготовката на кандидат осиновителя за проявление на тези проблеми имах предвид като загуба, или ако не загуба, то нещо, което изстисква силите ти.

Фреши, много добре си го казала.

Защото хората, желаещи да осиновят, е трябвало да преминат през много загуби - загубата, че няма да имат собствено дете, загубата, че вероятно няма да имат най-умните и най-красивите и най-здравите деца на света, за което всеки си мечтае и е напълно естествено. Защото осиновените дечица носят своята специфика и родителството винаги е малко по-различно - те трябва винаги да се опитват да наваксат дефицитите на детенцето, а и животът им ще е малко по-сложен. Някак всяка следваща загуба се преживява трудно, така си мисля.

Е това вече не... Супер гадно е. Все пак осиновяват дете, а не идиот бе. Аз да не би да съм си мислила, че мойто е най-умно, да не е сега да седна да рева по цял нощ, че детето ми е с ларингит и научи буквите, а цифрите никак не ги харесва. Никога не съм си мислила, че детето ми ще е идеално. Напротив - искам нормално дете.
Кое точно е загуба... ако това да нямам най-детето е загуба... това е патология

Тамара, съвсем честно ти казвам, че преди мислех като теб. Ако ти дойде до главата обаче ще видиш, че не е така. Психолози ще ти обяснят подробно, че всяко дете, дори взето направо от родилния дом, страда от синдрома на депривация, който може да доведе до проблеми по-късно. Колкото повече е стояло детенцето в дом, толкова по-сериозен става този проблем. Трябва да си двойно по-всеотдаен и търпелив, за да опиташ да помогнеш на детето да го преодолее. Не знам четеш ли форума на осиновителите в БГ мама, да прочетеш с какви проблеми се сблъскват родителите, въпреки че дават най-доброто от себе си. Също така ще научиш, че според учените всяко едно дете знае, че е осиновено, независимо дали някой му е казал, и че особено в ранна ученическа възраст и в пубертета той изживява този факт доста трудно, а родителят няма с какво да му помогне, освен с любовта си. Ще чуеш, че статистически осиновените деца се справят по-трудно в училище. Струва ми се, че доста неща не знаеш. И аз не ги знаех и си разсъждавах като теб, какво толкова.

Ето, поясних се с послепис в горния ми пост. Хич не ми се иска да не бъда разбрана правилно

Миличка, Qwer, силно те прегръщам и аз!
Съгласна съм напълно с думите на FreshBreeze!
Всеки сам взема решение по толкова болезнен въпрос. В случая не сам, а със семейстовото си - ти и твоят съпруг. Никъде не видях мястото и ролята на съпруга ти в цялата тази ситуация!  Не знам как бих постъпила аз на твое място!? Сигурна съм в едно - ако не съм убедена на 100%, че искам това дете - няма да го взема! Не се упреквай! Взела си решението си! Не се обръщай вече назад!

чакайте малко сега...

аз никъде не съм написала осъдителни думи за qwer. честно казано, като прочетох последния й постинг, изпитах едно съжаление и разочарование от случая. някак ми се искаше всичко да завърши щастливо.

изразих просто две мисли, които ми хрумнаха във връзка с постингите на окуражение, които бяха написани след нейния. значи така - всичко е наред, ние сме съгласни, че не ти трябва болно дете, и ние така бихме постъпили, ама от друга страна, сигурни сме, че някой не мисли като нас и ще го вземе. е кой ще е тоя някой, ако всички мислим единодушно, че на осиновителя не му трябват дертове?

позволих си оценка да изразя единствено по повод намесата на майката и както гледам, не съм единствената, която е изразила подобна оценка.

съгласна съм с Фоксче, че явно qwer не е подходящият кандидат за това дете и в крайна сметка е по-добре за всички, че е дала отказ. но аз бих отишла малко по-далеч - дали изобщо тя е наистина готова за стъпката? ОК, дай Боже, утре ще намерят красиво, бяло и здраво детенце, дори от желания пол. ще го вземат и ще са много щастливи. и един ден то (хипотетичен пример) може да почне да реве без причина с часове, да се тръшка по земята и да истеризира, да не иска да яде и да спи, да се бие с другите деца, да носи двойки, да не слуша осиновителите си, и прочие доста реални за сбъдване неща. те не могат да се предвидят при първоначалната среща и преглед на детето... какво правим тогава? пак кусури и пак ядове са, не е ли тъй? ще го връщаме ли, защото е проблемно (макар и по друг начин)?

пак подчертавам - не давам оценка. изказвам едни по-скоро теоретични разсъждения, минали ми през ума по повод случая, които може би е добре да се вземат предвид от кандидат-осиновителката. не бих си позволила да съм категорична за казус, в който не знам самата аз как точно ще постъпя, защото не съм попадала в такава ситуация.

чакайте малко сега...
аз никъде не съм написала осъдителни думи за qwer. честно казано, като прочетох последния й постинг, изпитах едно съжаление и разочарование от случая. някак ми се искаше всичко да завърши щастливо...
позволих си оценка да изразя единствено по повод намесата на майката и както гледам, не съм единствената, която е изразила подобна оценка.

Явно не сме се разбрали... ами нямаше достатъчно прегръдки в стария постинг и съм го приела като размахване на пръст. За майката си права. И аз не бих се зарадвала на подобна груба намеса... сигурно бих направила на пук.

Тамара, съвсем честно ти казвам, че преди мислех като теб. Ако ти дойде до главата обаче ще видиш, че не е така. Психолози ще ти обяснят подробно, че всяко дете, дори взето направо от родилния дом, страда от синдрома на депривация, който може да доведе до проблеми по-късно...

А тук май мен не са ме разбрали... Не споря за осиновените деца, за тях нямам идея. Не знаех за този синдром и не го отричам. Не зная дали се дължи на детето или родителите и бля бля бля.
Но и неосиновените деца не са идеални. Нито са идеално здрави, нито идеално умни... и те имат слаби оценки, влизат в пубертета и те бягат от вкъщи и всички те без изключение в пубертета се чувстват като "пубертетчета" - т.е. отхвърлени от света. Само че ако това дете е твое и го заведеш на психолог, за да види дали не страда от същият този синдром... "а бе как така твойто баш ще страда. То е щастливо. То винаги си е мечтало точно за това семейство." И освен това слабите оценки на неосиновеното не се дължат на гени и синдром... те са под въздействието на околните! Е ако имаше осиновяване, щяхме да знаем къде да търсим повода... ама като няма. Затваряме си умерено очите, не се втелясваме и децата порастват.
Според мен само от гледната точка зависи дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна. В общият случай двете чаши са еднакви (е освен ако на едната не й е празна долната половина). Зависи дали я гледа сърдитко или щастливко.

Мила Джам,

Моите дълбоки уважения към теб и форума, от който получих толкова много през 3-те години, откакто ви открих, но като едно от момичетата преминало през борбата със стерилитета и стигнало до фазата "осиновяване", не мога да се съглася с теб.

е кой ще е тоя някой, ако всички мислим единодушно, че на осиновителя не му трябват дертове?

Пишещите тук във форума сме една малка частица от хилядите хора в нашето положение, затова не можем да си вадим генерални изводи от 5-6 постинга тук.
Мисля също, че детенцето наистина има реални шансове да намери своето семейство, защото в момента кандидат осиновителите са колкото децата в домовете (та дори и повече, но сега не ми се занимава със статистика).
Убедена съм, и че едно осиновителско семейство, в което има лекар или рехабилитатор много по-добре би се справило със здравословните проблеми на детето, отколкото едно нищо не знаещо по конкретното заболяване семейство.

ОК, дай Боже, утре ще намерят красиво, бяло и здраво детенце, дори от желания пол. ще го вземат и ще са много щастливи. и един ден то (хипотетичен пример) може да почне да реве без причина с часове, да се тръшка по земята и да истеризира, да не иска да яде и да спи, да се бие с другите деца, да носи двойки, да не слуша осиновителите си, и прочие доста реални за сбъдване неща. те не могат да се предвидят при първоначалната среща и преглед на детето... какво правим тогава? пак кусури и пак ядове са, не е ли тъй? ще го връщаме ли, защото е проблемно (макар и по друг начин)?

А тези въпроси са първите, които всеки кандидат-осиновител си задава и неща, които често ни тормозят в безсънните нощи. Но мисля, че всеки поел по нашия път е готов да посрещне подобни проблеми и да се опита да ги разреши по най-добрия възможен начин, а не да си намира извинение с факта, че детето е осиновено, защото подобни проблеми може да има всяко дете - не само осиновените.
Но е факт, че осиновените деца имат дефицит в развитието си, страдат от загубата на биологичната си майка подсъзнателно и се нуждаят от много повече внимание и грижи.

Аз самата незнам как бих реагирала, ако ни предложат подобно детенце, но е много тежък товар в допълнение към специалните му нужди по принцип, да прибавиш и здравословни такива (не че се надявам да осиновим дете в перфектно здраве, защото ми е известно, че такива деца в домовете няма), но всеки преценява какъв товар може да носи.
По-добре да се откаже да се нагърби с него сега, отколкото да го поеме на плещите си и в последствие да се окаже, че й е непосилно да се справи с него....

Напълно съм съгласна с мненията на Фреши и Пети. Много е лесно гледайки отстрани да осъдиш някого и е ужасно трудно да се поставиш на негово място, ако не си бил никога в неговото положение.
И аз като Фреши мисля, че всякакви АРТ процедури са далеч по-лесни за преживяване от решението за осиновяване. Все пак ако при АРТ вземаш решение само за своето тяло и здраве, при осиновяването трябва да поемеш два пъти по-тежката отговорност за дете с двойно повече потенциални проблеми от отглежданите в родното си смейство. И то не защото са по-различни от другите чисто физически (съгласна съм, че и собственото ти дете може да е болно), а защото те имат още един повод да страдат - факта че са отделени от биологичната си майка, който те усещат дори подсъзнателно.
Смятам, че е по-добре и по-честно спрямо детето, което ти предлагат да си прецениш трезво силите и чувствата навреме, защото грешното решение касае и друг човешки живот освен твоя собствен.

qwer мила, подкрепям те каквото и да решиш 

Решението дали да се осинови дадено дете трябва да е изцяло на кандидат-осиновителите.
Лично на мен ми е странна реакцията на майката.
Децата прекарали известно време в институция имат известен дефицит в развитието си, това е неминуемо, което от своя страна може би при следващата среща с подходящо дете ще доведе майката на кандидат осиновителката до поредното такова излияние.
Много е трудно да откажеш дете, мога само да си представя какво е, просто qwer решението трябва да си е ваше, а не да е следствие на такъв тормоз.

Дълго време мислех дали да пиша или не...
Първо да кажа, че според мен не е по-лесно да минеш през АРТ, отколкото да вземеш решение за осиновяване, просто всяко нещо идва с времето си и когато му дойде времето решението е много лесно.
Второ, понеже съм минала през решението, дали да вземем точно това дете, ще кажа - взимането на решението е трудно, независимо дали детенцето е здраво или не е. Човек взима решение, което ще повлияе не само на неговия живот, но и на живота на едно дете, което е много по-тежко. Всеки човек си знае силите и сам преценява, с кое може да се справи, затова и аз мисля, че qwer взима правилното решение. Това, което и мен ме подразни беше, че малко или много се оправдаваш с роднините си - не е нужно да се оправдаваш, това си е твоето решение и никой не може да те съди за него.
Отново искам да ти кажа, че важни в тази стъпка сте вие със съпруга ти и евентуално бъдещото ви дете, роднините трябва да стоят на страни - те нямат думата.

Много се радвам, че размяната на мнения не пое към ожесточен спор, щото щеше да е много гадно Затова пращам по една прегръдка на Джам и на Тамара Темата е много дълбока и е трудно в няколко изречения да изразиш светоусещането си, ето аз не се справих много добре

Момичета, според мен е един огромен кошмар актът на отказване на дете Така че мисля, че qwer има нужда от цялата ни, безприкословна подкрепа!

ама от друга страна, сигурни сме, че някой не мисли като нас и ще го вземе. е кой ще е тоя някой, ако всички мислим единодушно, че на осиновителя не му трябват дертове?

Моята мисъл беше, че за такова решение се иска сила. Някои хора я намират в себе си. Някои хора сега са с изчерпани сили, но в бъдеще могат да намерят сили и за това. Въпрос на житейска ситуация. И дечица с още по-тежки здравословни проблеми биват осиновявани, например в чужбина.
Нормално е човек да иска най-доброто за себе си, особено докато още не е задоволил основни протребности в живота - да бъде обичан, да бъде родител...
Е, има и Майка Тереза и други стотици извънредно благородни хора, но ако всички бяхме такива, нямаше техните имена да изпъкват и да им се възхищаваме.

Кофти е да трябва да се оправдаваш, че си слаб. Мисля, че всеки има това право. Всеки има право на един живот и има пълното право да се стреми да е щастлив.

Много се радвам, че размяната на мнения не пое към ожесточен спор, щото щеше да е много гадно Затова пращам по една прегръдка на Джам и на Тамара Темата е много дълбока и е трудно в няколко изречения да изразиш светоусещането си, ето аз не се справих много добре

Момичета, според мен е един огромен кошмар актът на отказване на дете Така че мисля, че qwer има нужда от цялата ни, безприкословна подкрепа!

С това съм съгласна 
Няма нужда да го превръщаме в спор.

Момичета, според мен е един огромен кошмар актът на отказване на дете Така че мисля, че qwer има нужда от цялата ни, безприкословна подкрепа!

... ОК, дай Боже, утре ще намерят красиво, бяло и здраво детенце, дори от желания пол. ще го вземат и ще са много щастливи. и един ден то (хипотетичен пример) може да почне да реве без причина с часове, да се тръшка по земята и да истеризира, да не иска да яде и да спи, да се бие с другите деца, да носи двойки, да не слуша осиновителите си, и прочие доста реални за сбъдване неща. те не могат да се предвидят при първоначалната среща и преглед на детето...

Само инситуциите ги таксуват така. Те СА Родители.

Аз не мислех да се включвам, но ми стана интересно, доста от вас пишат, че децата които се осиновяват имат някакви проблеми, дефицит в развитието, че няма здрави деца и т.н., та чуденката ми е защо това се смята, че е  така? Аз размишлявам от другата позиция, от позицията на вече пораснало осиновено дете. Никога не съм имала някакви здравословни, психически или каквито и да било проблеми. Приятелката ми от детство и тя е осиновена, също с никакви проблеми, познавам доста осиновени хора без абсолютно никакви проблеми, е при мен има един, но той не зависи от факта дали си осиновен или не. Единствено както някъде по-горе беше писано, подсъзнателно разбрах че съм осиновена. Ей така от нищото го разбрах и след известно време майка ми го потвърди.
Защо сега да няма здрави деца, кое е по-различното от преди? Стана ми много интересен този факт.

Защо сега да няма здрави деца, кое е по-различното от преди? Стана ми много интересен този факт.

Грозната причина се нарича ТЪРГОВИЯ. Огромна част от здравите, бели дечица се пазят за уредени и незаконни процедури.

Аз не мислех да се включвам, но ми стана интересно, доста от вас пишат, че децата които се осиновяват имат някакви проблеми, дефицит в развитието, че няма здрави деца и т.н., та чуденката ми е защо това се смята, че е  така? Аз размишлявам от другата позиция, от позицията на вече пораснало осиновено дете. Никога не съм имала някакви здравословни, психически или каквито и да било проблеми. Приятелката ми от детство и тя е осиновена, също с никакви проблеми, познавам доста осиновени хора без абсолютно никакви проблеми, е при мен има един, но той не зависи от факта дали си осиновен или не. Единствено както някъде по-горе беше писано, подсъзнателно разбрах че съм осиновена. Ей така от нищото го разбрах и след известно време майка ми го потвърди.
Защо сега да няма здрави деца, кое е по-различното от преди? Стана ми много интересен този факт.

Не става въпрос може би само за здравословни проблеми.
Моето обяснение без да знам как е било преди е това, че ако вкъщи родителите се грижат за максимум 3, хайде гледах за американка с 6, 11 деца по 24 на ден, в дома и при най-добро желание от страна екипа такава грижа за всяко дете не може да има. Предполагам не разполагат с физическа възможност да се грижат и за психическото развитие на детето.
Когато говорихме със социален работник ни предупредиха, че често има такова изостване и да сме подготвени за това.
Съоптветно след като детето намери своите родители всичко това бързо се наваксва.

Добре де, но това не важи ли за вече поодраснали деца, да кажем над 1 год. Те вече разбират, но малките месечни бебета........те не осъзнават действителността.
А иначе аз май съм взета веднага защото съм родена на 31 октомври, а съм била вкъщи на 7 ноември. така поне пише в тези здравни картони дето някога се издаваше на всяко дете, по обясними причини  не знам сега как е, дали ги има изобщо.

Добре де, но това не важи ли за вече поодраснали деца, да кажем над 1 год. Те вече разбират, но малките месечни бебета........те не осъзнават действителността.
А иначе аз май съм взета веднага защото съм родена на 31 октомври, а съм била вкъщи на 7 ноември. така поне пише в тези здравни картони дето някога се издаваше на всяко дете, по обясними причини  не знам сега как е, дали ги има изобщо.

.

Процедурата по вписване на детето в регистъра е тромава - първо се чака майката да даде отказ, като се предполага, че тя страда от следродилна депресия и й трябва време да реши, междувременно социалните правят пътеки до нея с молба да си прибере детето, дори има случаи, в които й го връщат, а тя им го връща на тях и така - гоненица. След като даде отказ майката, се готви доклад за детето, което отнема време, след това вече то се вписва в регистъра и се осиновява. Средно това отнема около 6 месеца, т.е. осиновяването на по-малко дете по законния начин е рядко срещано, въпреки че се среща.
А ако случайно една от брънките в процедурата се забави, тогава вече възрастта на детето става по-голяма, а всичкото това време, прекарано в институция влияе на детето.
Пример - дом за деца до 3 години, групата е с деца от година и половина до три години, децата не се учат да казват, че им се пишка и това е нормално - представи си две лелки на 20 деца, които по всяко време искат да ходят до тоалетна. За сметка на това децата имат решим - часове, в които са на гърнето и в които трябва да си вършат "работата". Деца над 2 години вече са осъзнати - на тях не им е приятно да се напишкат в гащичките и стискат. Нормално, това води до проблеми с отделителната система. Тъжно, но факт.