0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Здравейте на всички кото посещажате форума. Аз чета подробно този форум можеби от два месеца и все не се престрашавам да напиша нещо, но сега след поредното ми разочарование, и емоционалния стрес който преживявам всеки път реших да потърся утеха и разбиране. Защтото знам че много момичета го преживяват и макар човека до теб да ти казва че те разбира, само ти си знаеш какво ти е. Ще се радвам ако темата ми ви заинтригува.

И честито на всички които вече са постигнали желаната бременност. Честито
url=http://calendar.zachatie.org/work/OpenGraphicCycles?userLoginName=radinaaa][/url]
Здравей Радина,

Определено всички, които сме тук, сме преживявали разочарования и намираме утеха, като споделяме с хора със сходни проблеми.Аз също съм нова и наскоро се престраших да започна да пиша(а от доста време само чета)....но момичетата са много отзивчиви и готови да те утешат.Ще се радвам да продължим темичката :)
Радина, всеки е минал по този път. Аз и мъжа още не сме направили пълните изследвания, но всеки месец като дойде лелката ни е гадно.
Цаката е да не превръщаш това във фикс-идея, защото рискуваш да си навредиш повече, отколкото предполагаш.
Пиши за себе си, от колко години правите опити, БТ мериш ли, ей такива неща-разкажи ни.
[/url][/url]
Вярно е , че не трябва да мислим само за това и да го превръщаме във фикс-идея...но е много трудно.Всеки изминал месец, който води отново и отново до неуспех, ме кара да губя надежда и да си мисля, че никога няма да се случи това щастие и на нас.Знам, че това е най-голямата ми грешка, но не мога да приемам нещата по друг начин.Може би точно това е проблема, тъй като при нас няма открита причина за стерилитет.Всичко си е нормално, освен моята поликистоза, но пък си имам овулация и това не би трябвало да е пречка.
Пожелавам успех на всички в опитите и се надявам и моята мечта да стане реалност. :blowingdust2:
Аз не пиша по принцип много ,но тук не мога да не се включа.Просто причината е една-аз също 10г.чаках да забременея и накрая започнах да се примирявам с факта,че бебе няма да имам.Болката е огромна,усещаш липсата,но се стараеш да вървиш напред като се преструваш,че всичко е ок.Преди 3 месеца се роди моето момченце и все още като го погледна не мога да повярвам,че е при мен,че мога да го гушна и нацелувам.След десет годишен стерилитет(неустановен) след първи опит инвитро забременях.Така че трябва да вярваме,че все пак се случват чудеса. :lol:
Светла ти си живия пример, че чудеса се случват и никога не бива да се отчайваш. Аз се усетих, че идеята за бебе ме накара да изоставя други планове - смяна на работа, да си завърша и т.н. Знам, че ще стане, но не искам както преди няколко месеца само там да ми е акъла и да си внушавам симптоми.
Аз се оставих на течението и като ми дойде просто чистосърдечно си изпивам една чаша с цигара и книжка и ми минава гадното. Или излизаме на кафе с приятели - абе нещо правим.
Радина, а вие т колко месеца пробваш?
[/url][/url]
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Цитат
Болката е огромна,усещаш липсата,но се стараеш да вървиш напред като се преструваш,че всичко е ок.
Подкрепям напълно казаното по-горе.
 И добавям, че наистина ми е трудно да не мислия само за това. Загърбвам реалния си живот, отдавам се напълно на идеята да имам дете. Не пестя сили и средства и вместо да стане чудото - все повече потъвам. Понякога се чувствам като сомнамбул  -цяла вечер чета за евентуални проблеми, които имам и после си ги лепвам като диагноза. Денем на работа ми се спи, не съм пълноценна.. Все още имам надежда - тя ме крепи, но май един ден ще стигна предела на силите си или просто ще полудея. А може да стане нещо още по-страшно - да се примиря !
 Ето това правя в очакване на желаната бременност и така преживявам стреса от разочарованието.
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
И аз така бях,години наред през деня-весела,забавна на работа.Отстрани всички ,които незнаеха за моята болка ме мислеха за безгрижен и доволен от живота си човек.Но останех ли сама тъгата и отчаянието ме задушаваха,накрая и престанах да плача дори,когато мес.цикъл идваше.С една дума бях започнала да се примирявам и си казвах ,че по важно е да сме здрави пък каквото ще да става.Но видех ли бременна жена или малко бебе нещо се преобръщаше в мен и си казвах,че бог или някой лекар трябва да ми помогнат да стана майка и вярата се връщаше отново до следващия цикъл.Не исках да виждам съжалителни погледи и затова се правих на много щастлива,въпреки че сърцето плачеше.Вече съм майка,но никога няма да забравя годините на надежда,болка,разочарование и безкрайно много сълзи.
Кураж момичета! И аз съм на същото положение.Голяма мъка ми е в душата, че все още нямам дете. Ще стана скоро на 34г., това допълнително ме ужасява. На себе си трудно давам кураж, но може би заедно ще преборим тъгата.
Подкрепям напълно казаното по-горе.
 И добавям, че наистина ми е трудно да не мислия само за това. Загърбвам реалния си живот, отдавам се напълно на идеята да имам дете. Не пестя сили и средства и вместо да стане чудото - все повече потъвам. Понякога се чувствам като сомнамбул  -цяла вечер чета за евентуални проблеми, които имам и после си ги лепвам като диагноза. Денем на работа ми се спи, не съм пълноценна.. Все още имам надежда - тя ме крепи, но май един ден ще стигна предела на силите си или просто ще полудея. А може да стане нещо още по-страшно - да се примиря !
 Ето това правя в очакване на желаната бременност и така преживявам стреса от разочарованието.
[/quote]
Кураж миличка! В твоите думи виждам себе си, но трябва да преборим мъките! Дай БОЖЕ скоро рожбички!
Не се отчайвайте момичета.Трябва да сме силни и да продължаваме напред.Сигурна съм че отчаянието,притеснението и постоянното напрежение много ни пречат и в много случаи са една от причините за стерилитет.Сами знаете колко много момичета, и то със сериозни проблеми, са забременели когато най-малко очакват и колко много случаи има , когато АРТ процедурите не са помогнали, а след това се е получило по естествен път.Така че, постарайте се поне в част от времето на чакане да се разсейвате с нещо приятно за вас и да не ангажирате съзнанието си с "Дали този път ще стане?"И ....все някога и на нас ще се случи. :blowingdust2:
*

    titibar

  • ****
  • 696
  • Няма невъзможни неща ако Бог реши да се случат!!!
Не се отчайвайте момичета.Трябва да сме силни и да продължаваме напред.Сигурна съм че отчаянието,притеснението и постоянното напрежение много ни пречат и в много случаи са една от причините за стерилитет...
Поддържам казаното по-горе,но е толкова трудно да се направи.
А за себе си мисля,че това са единствените причини за моя стерилитет.Но как да не се притеснявам като след няколко месеца ще навърша 40год.Как да не съм отчаяна като 10 години траят опитите ми за бебе и резултат няма.Как да не съм под напрежение като преди 15 години забременях и родих без да знам какво е овулация,БТ,тестове,ехографи(то тогава нямаше чак такава апаратура при всеки гинеколог),а сега съм станала 1/2 доктор,но нищо не става.И стигнах до извода че мъжа ми е прав-всичко е Божа работа.Дал ни е едно дете,ако иска ще ни даде още.Аз съм се примирила вече,почти.Само се надявам,че може би някога преди да стана баба ще стана майка за втори път.
Извинявам се че стана толкова дълго,но си излях и аз душата.
  <br />
titibar, наистина е Божа работа!Това е нещо, което не зависи от нас, и което не бихме могли да планираме за съжаление.Радвай се, че вече си изпитала това щастие да станеш майка.Пожелавам ти отново да го изпиташ много скоро.Вярвай и ще се случи :balk_5:
Това да имаме дете да не се обръща на фикс идея - добре казано! Това са и точните думи на мъжа ми и винаги когато той ги каже аз избухвам в рев и почвам да му обяснявам милион и една причина поради които не мога да избягам от вече станалата ФИКС ИДЕЯ.... Наистина разбирам че прекалявам. Човек колкото повече се вглъбява в нещо, толкова по-трудно го постига... знам го! Но и аз като много от вас не мога да избягам и си скапвам ежедневието. При мен нещата вървят към инвитро. Когато док. ми го каза реакцията ми беше странна като че ли някой ми чертаеше бизнес план, а аз безропотно се съгласявах. След това по план трябваше да десети ден от МЦ да отида на док, но тогава док се оказа че ще бъде в чужбина.... Добре смятам аз по-следващия месец десети ден - но тогава се оказва че аз ще съм извън града.... и така прибавих два месеца отклонение от бизнес плана... което тотално ме разстрои. Луда работа ---знам го! Но каква е рецептата момичета - кажете? Как наистина да не обръщаме желанието за бебе във фикс идея, а фикс идеята в бизнес план... Като капак на всичко имам чувството, че всички тия бакалски сметки за дни, дати, МЦ, изследвания и финансови средства страшно много отблъскват мъжа ми - чисто емоционално той е по-склонен да се затвори и отдалечи... И тогава накъде ???
Радина - толкова много те разбирам... Успех ви желая на всички ви.

п.п. Между другото опитах като лекарство да не чета известно време в зачатие - не се получи изтърпях само два дни. Може би някой трябва да ми прибере компютъра.
*
И аз подобно на вас си направих черно миналото лято, че и много месеци преди него...Всичко естествено започна с проблемното забременяване-изпадала съм в големи депресии, но най-гадно беше лятото на 2008 г. Тогава направихме 2 инсета, едно след друго. По цял ден и цяла нощ само за резултата от тях мислех- дето се вика превърна ми се забременяването във фикс идея. Нямах настроение и желание за нищо, не исках да контактувам с приятели и познати, все се карахме с мъжа ми..., дори не исках на море на ходя, защото си мислех, че след като не съм успяла да забременея заслужавам наказание и не ми се полага почивка!!!! :( :oops: :)
Тази година съм изключително позитивно настроена-голям оптимист съм относно фонда и си мисля, че ще съм сред одобрените. Казах си, че няма да допусна и това лято да се превърне в някакъв кошмар и че ще си го изкарам страхотно. Радвам се на всеки ден и си мисля само хубави неща. А това е изключително важно-нагласата е половината от борбата, която всички ние водим...
Сега се чувствам страхотно и с нетърпение чакам да разбера решението на Фонда за мен!
Късмет и много усмихнато настроение на всички!!!!
<a href="http://lilypie.com/"><img src="http://lb2m.lilypie.com/AozZp3.png" width="200" height="80" border="0" alt="Lilypie Second Birthday tickers" /></a>
*

    *слонче*

  • *****
  • 1764
  • вече сме трима и съм най-щастливата жена на света!
аз също минах през кошмара, но сега вече гледам на нещата от друг ъгъл. не съм се примирила, просто редя другите неща от живота си и не следя цикли, прегледи и т.н. благодарение на човека до мен съм щастлива, че има кой да е до мен. починахме си на морето вече, сега правим ремонт, след това планраме нова почивка и вярвам, че нещата ще се променят. вече съм одобрена и от фонда и това вече променя нагласите ми за това лято. пожелавам ви много сбъднати мечти и незабравими мигове от щастие и радост с любимите хора около вас. :)
никога не отстъпвай на принципите си!
j_j_ana, аз се отърсвам от фикс-идеята с няколко неща:
1. Казах си - ок, първа стъпка е направена, меря БТ, направихме някое и друго изследване, до втора стъпка има време.
2. Престанах да си правя планове "когато бебето се появи". Сега правя планове "и ако има бебе в тоя момент". Тоест градя планове за учене, нова работа, ремонт, кредит, кола и т.н
[/url][/url]
Явно това е рецептата да затъна в работа до уши и да нямам време да мисля.
Трябва и за всеки случай да си намеря някой с когото да си споделям и поплаквам защото така сама наистина не се издържа. Въпреки че не знам дали ще помогне - така  ненавиждам съжалителните погледи. По един или друг начин двете ми най-добри приятелки знаят за проблема ми и двете имат бебета в момента, и двете след като родиха ми пожелаха и на мен същото. Но на мен не ми стана по-добре а напротив, по-мъчно... и по-тъжно - защото за разлика от тях винаги съм била закопана от проблеми. Да са живи и здрави и двете и дечицата им. А милата ми майка така въобще не може да ме разбере, че обикновено ме пита "Ама ти защо си се вглъбила така, ако стане стане ако пък не не.
Хайде успех момичета - и дано за по кратко да ни се налага да се справяме със стреса, очакването, желанието, мечтите... и по едно бебе бързо да ни сполети. :P
Човек НИКОГА не бива да се отчайва. Омъжих се през 1995 г., първата ми бременност беше през 2005 г. с близнаци (след първо ИКСИ), но за съжаление приключи с мисед. Родих през 2007 г. Докато се борехме да имаме собствено дете, обмисляхме много сериозно варианта за осиновяване. Дори, почти бяхме решили да се опитаме да осиновим 1 или 2 дечица от друга раса, за да е ОЧЕВИДНО, че не сме техни биологични родители. Така според нас щяхме да се предпазим от опасността след години някой "доброжелател" да им съобщи този факт.
Когато човек е жив и здрав и има човек до себе си - ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ, НЕЗАВИСИМО ОТ ИЗПИТАНИЯТА, С КОИТО Е ИЗПЪЛНЕН ЖИВОТА.

Явно това е рецептата да затъна в работа до уши и да нямам време да мисля...

Мда, тази рецепта май действа успешно, но не на 100%  :(
Обещах на Ganka:)