Преди 175 см, 54 кг, сега 175 см, 67 кг, бременна в 9ти месец на 31 години.
Ще започна от там, че всичко е малко или много до структура, и такива цифри са невъзможни за някой с по-едра структура.
Другото е режим на хранене, защото въпреки структурата ако се тъпчех с болкуци нямаше да съм това, което съм.
Не ям месо от 10 години просто за информация, преди като ядях видима разлика нямаше.
Не пуша от 2 години, като пушех все тая, не се отрази на теглото ми.
Говоря за времето преди да забременея...
Ям малко и рядко, обикновенно 2 пъти на ден, веднъж към обяд, ранен, и вечеря, отново ранна. Кафе никога не съм пила, така и не се научих, наблягам на чая - черен и истински, на листа. Газирано рядко пия, т.е. не повече от чаша на ден и то не всеки ден. Не ям сосове полуфабрикати, погледнете съдържанието на захар и други глупости е един прост кетчуп например. Сладко също рядко, някоя милка от дъжд на вятър или сладкарница Романс още по-рядко.
Какво ям ... салати, сирена и кашкавали, хляб, мляко, готвени зеленчуци, яйца. Но както казах ям по малко! Ако изяждах 3 вместо 1 филия картинката щеше да е друга. Смятам, че количеството храна е от огромно значение за формата на тялото, просто правя елементарна справка с чиниите на хората около мен и номера дрехи, които носят. И сякаш думите "Гладен съм!" оправдават тези количества.... Човек може да живее с много малко количество пълноценна храна и да е здрав и да се чуства добре, стига да може да се пребори със стомаха си и чуството на глад. Старая се да не преяждам, спирам да се храня много преди да се почуствам сита, чуството за ситост идва 15-20 минути по-късно и е приятно, без да се чустваш преял или пред спукване. не че не се е случвало, но пак казвам рядко
До всичко това съм достигнала сама, по пътя на опита. Това работи за мен. Диетата в моята глава е всързана с количеството и качеството на храната. Имам любим афоризъм: Ям за да живея, а не живея за да ям.
И понеже стана много дълго, в заключение ще добавя, че това не съм го постигнала за 1 месец, както на повечето хора им се иска, а с течение на годините се е наложило като моя житейска философия.
