Искам да разкажа една история, която мислех да спестя, защото на някой може да се стори мелодраматична, но на някой пък може да се стори красива, както на мен, пък и да даде кураж.
Факти:
Края на миналата година, след неуспешното ни ИКСИ, вариантите пред нас:
1. Ново ИКСИ = тотално опоскване на финансите на цялата ни фамилия (вкл.и родителите ни).
2. Донорска инсеминация
3. Осиновяване
Историята:
Във връзка с горното, след сълзите и сополите, аз отръсках козината и рекох - "Виж сега, станалото станало, давай да мислим какво ще правим оттук нататък, ама няма да провеждам монолози - искам от теб позиция. Пет години вървим по тоя път - и двамата достатъчно сме мислили за да имаме позиция по въпроса. Време за подготовка на пледоариите - два дни!"
Тия два дни на мен също ми бяха важни. Мислих (за хиляден път за тия 5 години), кое е важното за мен, какво искам, от какво съм готова да се откажа, какво ми е нужно. Мислих върху това, какво означава да си силен, отказът да се продължи безрезервно по един път слабост ли е. Слабост или сила е да се откажеш от най-силното си желание и да приемеш друг вариант. Много споделях тук, чух много мнения, благодаря на всички момичета съвсем искрено - страхотна работа свършихте за мен. Благодаря!
В края на срока, вече имах много ясна концепция по въпроса. Явно и мъжът ми беше мислил, защото след два дни проведохме следния разговор. Предавам Ви го,естествено редактиран, но без и грам да променям смисъла му. Започна той, което почти не се случва:
Той:
Виж какво, през тези два дни, много мислих и претеглях нещата. За мен мисълта , че вероятно нямам шанс за собствено дете е ужасен удар, защото адски много го искам. Няма да ми е лесно да приема, че ще носиш дете от чужд човек. Няма да ми леко да знам, че напълно непознат ти е дал нещо, което аз никога няма да мога да ти дам. По-леко за егото ми е да понеса осиновяването, защото тогава детенцето няма да е нито твое нито мое. Но в крайна сметка, мисля, че за мен най-важното е да запазим отношенията помежду си, и ти да останеш в живота ми. Това, което най-много искам е да отгледам дете точно с теб, независимо чии гени ще носи.Важното за мен е ти да се щастлива, и затова смятам , че ти трябва да изпиташ чувството да бъдеш бременна, да изпиташ мига на раждането. Отказвам се от егото си, отказвам се от тази част от мен, която иска да сме равни, нека да направим донорска инсеминация.
АЗ:
Виж какво, през тези два дни, много мислих и претеглях нещата. За мен мисълта , че вероятно нямаме шанс за наше общо дете е ужасен удар, защото адски много го искам. Трудно ми е да приема факта, че ако останем заедно вероятно няма да забременея, няма да разбера какво е магията на раждането. Знам, че ще ти е тежко да ме гледаш как бременея и нося дете от напълно непознат човек и вероятно, това ще те кара да се чувстваш непълноценен. Но в крайна сметка, мисля, че за мен най-важното е да запазим отношенията помежду си, и ти да останеш в живота ми. Това, което най-много искам е да отгледам дете точно с теб, независимо чии гени ще носи. Отказвам се от егото си, отказвам се от тази част от мен, която иска непременно да е бременна и да роди, нека да си осиновим детенце.
Решението:
сега сме подали документи за осиновяване и чакаме да ни одобрят.
от април или май, започваме т.нар. смесени инсета (половин материал от мъжа ми половин донорски)
междувременно той намалява рЕзко цигарите, пие оксибор форте, трибестан, клостил бегит (този път по предписание на Кацаров!!!)
С две дечица е по-весело!
Девойки, благодаря на всички, които ми помогнаха да стигна дотук. Дано да мога да бъда полезна и аз на някого тук
Целувам Ви
