0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Приказки за лека нощ
« -: Февруари 08, 2012, 22:16:50 pm »
Идеята на тази тема е да публикуваме позитивни приказки с щастлив финал, които да успокояват и приспиват децата. Класическите приказки със злодеи, вещици и чудовища ще са в отделна тема  :wink:

Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #1 -: Февруари 08, 2012, 22:21:26 pm »
Първата приказка ми се иска да е лека закачка към Лиско, сигурна съм, че ще го оцени. Автор е Мая Дългъчева. Според мен всяко дете трябва да има досег с нейното творчество... Надявам се да ви заразя с нея


КАК ЛИСИЧЕТО СЕ ВЛЮБИ И ХИТРИНКИТЕ СИ ИЗГУБИ
Мая Дългъчева

Живее в близката гора едно лисиче - кокетно, пухкаво, нали си е момиче. Очите му от хитринки блещукат, гугутка зърнат ли - направо гукат! Закърми я от раждането мама със урока “Сладкодумство и измама” - така че като истинска лисичка прехрана да си търси сам-самичка.
Разказваше й приказки чудесни с поуки хем изпитани, хем лесни - как гарван сиренцето да изпусне, замаян от пет-шест похвали вкусни и други разни басни интересни, населени с лисанки всеизвестни... Такива са лисичите душички, че инак - стават само за якички.
Лисичето, на име Рижавелка, хитруша бе и още - хубавелка. Умееше да се промъква леко - досущ златиста пясъчна пътека... С опашка-пламък палеше пожари и мамеше наивните пъдари, а щом се спуснат да гасят житата, хоп! - тя пък се облизва сред яйцата.
Веднъж обаче, право сред бостана, съгледа момък в сламена премяна. Е, вярно, че бомбето му - протрито. Е, вярно, че лицето му - немито. Какви такива смешни хлопки носи? Но Рижавелка никакви въпроси не си зададе повече, понеже внезапен лъч очите й премрежи, в коремчето светулки разтанцува и лятото отвътре дорисува... Под клепките искриците зелени заплуваха - от нещо разтопени. И нещо от муцунката с каприза до рижата опашка я прониза. И захарна невидима стреличка - боц! - шмугна се в лисичата душичка.
Това ли било то - да бъдеш влюбен - да клепаш в нивата като изгубен?!
Бостанското плашило беше мило - мълчеше замечтано сред бостана, а някаква досадна стара врана му беше кацнала върху главата и весело си пощеше перата.
- Какъв е рицар! - Рижавелка ахна. - Ах, тази врана! Трябва да я махна! Как смее да му дреме на бомбето, как смее да му цвъка по лицето! Къш, нагла птицо, че ако те хвана, яка ще нося със перца от врана!
Тогава - щрак! - оказа се в капана.
Захапаха я зъбите железни, светът - аха! - за малко да изчезне, но после сред мъглата пак изплува. Лисичето разбра, че не сънува, че в приказките, шепнати от мама, ни думица измислена май няма. Ех, казваше й Лиса да внимава, пътеките добре да наблюдава - Желязна Челюст дебнела в тревите - със зъби остри, здрави и извити!
- От тези зъби криви и ръждиви сълзите ти изхвърчали лютиви! - изхлипа уловеното лисиче. - Веднага ме пусни, ако обичаш! И струйка кръв от лапичката капе... Желязна Челюст, помооощ, много хапе!
Но кой на помощ да ти се притича - особено, когато си лисиче, а пък на всички е дошло до гуша лъжи и измишльотини да слуша?
Лисичето се сгуши, премаляло. “Снежинки посред лято - бяло, бало...” - учуди се, примижа и въздъхна, в ушите му жуженето заглъхна...
- Лисиците в капан изглеждат жалки - хе, купчинка от рижави парцалки - погледна враната и кимна с важност: - Лисичи сълзи с повишена влажност! Така завършват всичките умници, ех, мили мои рижави терлици...
Плашилото тогаз, уж беше нямо, засука вятър в златната си слама, изплете шепот с вятърната нишка и се понесе сламена въздишка:
- Ах, моля те, създание крилато, спомни си отминаващото лято - скитореше в бостана с пълна гушка, не пусках вятър хлопките да люшка, че кой обича някой да му дрънка, за пикник щом излязъл е навънка... Спомни си как ми чистеше бомбето от мравки и от паешки пердета! От мравешкия гъдел ме опази, а аз пък - страх из теб да не полази... Спомни си как летеше ти за двама, а аз, разперил дланите от слама, копнеех да те следвам в синевата, но си оставах бучнат тук, в лехата...
Капаните - разбра добрата врана - еднакви са, когато си в капана. Понякога те щракват зъби хладни, понякога за облаци сме гладни, ала пернати, сламени и рижи, за всички ни капанът значи - грижи!
А после поумува, поумува и малко за фасон се понадува, а после с тежестта на мъдра птица се спусна до примрялата лисица и тънката пружина на капана изщрака, щом със човка я подхвана! Желязната му челюст се раззина...
- Я гледай ти, небето стана синьо! А преди малко беше прежълтяло... Или пък за минутка съм заспало!? - продума Рижавелка и добави: - Кой тук вълшебства с облаците прави? Навярно моят рицар дирижира и облачните фусти репетира... Навярно омагьоса тази врана да откопчае с човката капана... Навярно има захарна стреличка и в неговата сламена душичка!
И паренето в лапичката стихна, и малкото лисиче се усмихна, понеже бе разбрало - правят рани на влюбването тайните капани, но щом светулки в тебе разтанцува, отвътре някак раните лекува, с невидимо мехлемче маже, маже... Попитай някой влюбен да ти каже!
Плашилото - мълчеше замечтано. Естествено, върху бомбето - с врана. И враната мълчеше - бе заета да нищи седем паешки пердета.
А облаците - с раници лилави пътуваха към другите държави... С дъждовните си капкови клавиши побързаха звънливо да запишат по улици, алеи, керемиди, абе изобщо - кой където види - че ей това е то да бъдеш влюбен - да клепаш в нивата като изгубен! И да сприятелиш лисиче с врана, и крадла да измъкнеш от капана, да се стопят уроците на мама, най-вече “Сладкодумство и измама”, съвсем да си забравиш хитринките и толкова да ти блести в очите, че в някакво си там момче от слама да видиш чародей със чар за двама и то светулки в теб да разтанцува, и раните докрай да излекува...
Дъждовното писмо нощува кратко, ала след него как ухае сладко на карамел от захарна стреличка - и теб ли по небцето гъделичка?
« Последна редакция: Февруари 09, 2012, 07:34:05 am от cofee lungo »
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #2 -: Февруари 08, 2012, 22:23:38 pm »
И, разбира се, Леда Милева - класика в детското творчество


СИВОДРЕШКО И БЪРЗОБЕЖКО


В една гора сред буки стари
две зайчета - добри другари -
живели дружно и честито
и в дъжд, и в слънце на открито.
Под клонест бук спял Сиводрешко,
под млада шипка - Бързобежко.
За тях от всичко на земята
най-хубава била гората -
гората, дето са родени,
гората с клоните зелени,
с дъха на ягодите пресни
и с веселите птичи песни.
 
Но ето че дошла тъдява
лисица - хитра и лукава.
Пристъпвала безшумно, леко
и в тъмно виждала далеко.
Тя дупка скрита и дълбока
изровила си край потока.
Изтръпнали в гората всички,
замлъкнали щурци и птички
и бързокрила като вятър
разпръснала се новината:
- Пазете се, щом падне мрак!
- В гората се е вмъкнал враг!
- Какво да правим, Сиводрешко?
- Къде да идем, Бързобежко?
От всеки шум сега са плаша.
 
- И аз! Гората си е наша,
знам всяко долче и пътечка,
а някъде да шумне клечка
и сърчицето ми се свива...
Не, тъй не може, тъй не бива!
Сега, когато слънце грее,
по-малко ме е страх от нея.
Но вечер!... Ах, кажи ми, братко,
ще спим ли пак спокойно, сладко?
 
Чак в тъмно зайците решили,
че още утре с дружни сили,
в най-хубавия горски кът
къщурка ще си построят.
Подпорки ще намерят прави,
ще преплетат клонаци здрави,
да няма нежелани гости,
здрав прът вратата ще залости.
Па нека дебне, нека слуша
отвънка старата хитруша.
- Строежът почва утре... но...
ще спим ли тая нощ?... Дано.
 
Изгряла ясна месечинка
и всяка горска животинка
се спотаила в тъмнината.
Но всички тая нощ в гората
останали до късно будни.
И само два фенера чудни
блестели в клоните на бука:
на бухала очите. Тука
като същински часовой
на пост в нощта останал той.
Най-после светнала зорницата.
 
На лов не ходила лисицата.
Сред шипковите храсти скрита
запяла птичка гласовита.
Подскочил Бързобежко: "Ах,
дали таз сутрин се успах?
А днес започваме строежа!...
Не, още е росата свежа!
И как е хубаво в зори -
едно, две, три, едно, две, три -
гимнастика да се направи.
Сега бегом! Живот и здраве,
довечера ще е готова
и нашата къщурка нова!"
 
- Ще почваме ли? Съмна вече! -
извикал още отдалече
засмян и весел Бързобежко.
Приятелят му Сиводрешко, о
грян от първите лъчи,
разтъркал сънено очи.
- Дойде ли? Ех, че си припрян!
Я чуй - съседът ми Мецан
пухти и хърка тъй, че аз
не съм поспал дори и час,
все буден съм лежал нощес!
Да почнем утре вместо днес!
 
Отново румена зора
огряла старата гора.
И Бързобежко втори път
дошъл къщурка да строят.
Но Сиводрешко рекъл пак:
- Не мога днес! Ей в този крак
ми влезе трънче и боли
като че има сто игли!
Повярвай, иде ми да плача.
Да дирим доктора - Кълвача, -
че млад съм и не ми се мре.
Строежът утре. - Е, добре!
 
И пъргавият Бързобежко
за трети път при Сиводрешко
дошъл с любезната покана
да почнат работа от рано.
А Сиводрешко пак не става.
- Виж - рекъл, - облак се задава
и нищо чудно изведнъж
да рукне над гората дъжд.
А в дъжд не ходи Кума Лиса.
Затуй спокойно прибери се,
легни си в мекичката шума.
Ще почнем утре - честна дума!
 
Дошъл очакваният ден.
Но Бързобежко спрял смутен,
полазили го хладни тръпки:
видял наблизо пресни стъпки,
усетил лоша миризма.
Разбрал - била е тук сама
наскоро хитрата лисица!...
И паднала една сълзица
по бузката на Бързобежко.
Навел уши, въздъхнал тежко:
- Ах, братко мой, останах сам,
изяла те е Лиса, знам...
- Хей, тук съм, тук съм, стига плака! -
извикал някой от шумака.
 
Проскубан, с дрешка изподрана
от злите нокти на Лисана
и с нос, червен като черешка,
след миг изскочил Сиводрешко!
- Е, утре ще строим, нали -
пък ако ще и да вали! -
замолил Бързобежко пак.
А Сиводрешко викнал: - Как?
От "утре", братко, полза няма -
днес почваме строежа двама!
 
Намерили си здрави клони
и остри трънчета-пирони,
събрали камъчета чисти,
донесли папратови листи
и зайчетата с дружни сили
къщурка чудна построили -
къщурка с покрив и вратичка,
посред гората сам-самичка.
 
А щом се мръкнало навън,
вратичката подпрели с пън,
мъх зайчетата си постлали,
прегърнали се и заспали.
 
А Лиса - гладна и сърдита -
излязла в тъмното да скита.
Върви и мисли: "По погрешка
изпуснах снощи Сиводрешко,
но тази вечер ще го хвана!"
 
И до къщурката Лисана
по прясна заешка следа
дошла безшумно. Но беда!
Ни дупка има, ни пролука,
как да се вмъкне Лиса тука?
Сумтяла, близала мустак
и гладна си отишла пак.
 
Лисана хукнала наслуки
през три бърда, през десет чуки
на лов не тръгнала в гората
до днес кумата опащата.
Но там, сред ягодите пресни,
там, дето птички пеят песни,
все още като костенурка
се гуши заешка къщурка.
Там гости - разни животинки
и бръмбарчета, и калинки -
са винаги добре дошли:
на завет - в дъжд и бури зли,
на сладки приказки - през май,
в студа - на чашка горски чай.
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #3 -: Февруари 08, 2012, 22:25:59 pm »
РАБОТНА МЕЦАНА
ЛЕДА МИЛЕВА

Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на своите дечица.
 
Сипала бобец и ето,
скоро запяло котлето.
Литнала пàра нагоре,
Меца сама си говори:
- Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две меродия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема назаем!
 
Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!
 
Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче видяла.
- Жив ли си, здрав ли си, братко? -
тя заприказвала сладко. -
Хапваш ли честичко зеле?... -
Час или два отлетели.
- Ех, че ме, Зайо, залиса,
бързам, отивам при Лиса!
 
Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да чука.
- Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в гората,
рано ми будиш децата!...
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при Лиса!
 
После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при Ежко.
- Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий - да те сгрява...
Ух, че ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
 
Спряла се Меца за малко
и при кумеца си: - Жалко,
пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха -
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря...
Ех, че ме, Вълчо, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
 
- Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай, събирай - да има!
Скоро ще дойде и зима...
Ах, че ме, сестро, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
 
Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.
 
- Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай назад да завия!
 
Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното потна се връща,
спира пред своята къща.
 
Гледа - извряла чорбата,
гладни заспали децата...
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!
« Последна редакция: Февруари 09, 2012, 07:33:31 am от cofee lungo »
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #4 -: Февруари 08, 2012, 22:26:38 pm »
КАК ГЪСЕНИЧКАТА СЕ СЪБУДИ ИЛИ КАК СЕ РАЖДАТ ПЕПЕРУДИ

Мая Дългъчева


В едно утро лятно със слънчице златно гъсеничката отвори очи, погъделичкана от ярките лъчи. Прозя се, протегна се и си рече:

- Мммм, време за разходка е вече. Ще тръгна полечка по тази пътечка, пък дано най-накрая се запозная с някой, с когото да си играя!

- Скучно е да бъдеш сам
в този свят голям -
със приятели мечтая
аз да си играя...

Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла... Зад тревите надзъртала и си пяла, додето внезапно спряла. Защо ли? Съзряла три буболечета с червени елечета. Към тях приближила с усмивка мила.

- Привет, буболечета с червени елечета! Аз съм гъсеничка. А вие, простете, кои сте, кажете?

- Ние сме красивите калинки. И това не са елечета, а пелеринки!

- Гледай колко сме модерни -
алени, на точки черни.
Бяхме с другите калинки
в школата за балеринки.
Ще завършим този танц
с пирует и реверанс...

- А пък ти си без червена пелеринка... И си тромава за балеринка... И изобщо, не си за нас. На добър час!

Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла... Зад тревите надзъртала и си пяла, додето внезапно спряла. Защо ли? Съзряла на близкия друм един момък, който вдигал ужасен шум! Натам приближила с усмивка мила.

- Аз съм гъсеничка. А вие, простете, кой сте, кажете? И защо вдигате такава врява?

- Малката, нещо ти става! Не различаваш рок от гълчава! Бжжж! Бжжж!

- Рокпевецът Бръмбаран
е прочут от Рим до Кан,
защото всеки уважава,
познава и признава
добрия музикант!

- Ох, забръмча ми главата! - гъсеничката се свила в тревата.

- Нали! Нали!?

- Дори ме боли...

- Я си върви по пътя тогава! От теб ни звезда, нито публика става!

Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла... Зад тревите надзъртала и си пяла, додето внезапно спряла. Защо ли? Съзряла да жужи над цветята златна девойка с гърненце в ръката. Към нея приближила с усмивка мила:

- Аз съм гъсеничка. А вие, простете, коя сте, кажете?

- Хей, пчелици-сестрици, елате насам! Тази малка госпожица няма ли срам? Представете си, коя съм, ме пита! Нима не си чувала за медена пита?

- Жу-жу-жин, жу-жу-жин, кой лети под свода син?
Ние, златните пчелички със работните ръчички.
Виж, от билки и цветенца сбираме прашец в гърненца,
после си варим в пчелина мед за цялата година.
Жу-жу-жин, жу-жу-жин, идвай в нашия пчелин -
ще научиш тук подред как се прави сладък мед!

- Но аз не мога да летя, а само бавничко пълзя. Как да събера прашец? Как да си варя медец?

- Че ти нищо не умееш! За какво живееш? Поне да беше красива, че златна рокля да ти отива...

Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла... Зад тревите надзъртала и си пяла, додето луната изгряла. И тогава внезапно съзряла в мрака, сред храсталака, току пред нея, едно топло фенерче да грее. И пак приближила с усмивка мила:

- Аз съм гъсеничка. А вие, простете, коя сте, кажете?

- Аз съм светулка - блещук, блещук...
В тъмното светя ту там, ту тук.
Скитам на воля в гори, в села...
Аз съм фенерче с крила - ла-ла-ла!
Лунна трошица в гъстия мрак -
смело летя на зиг-заг...
Дзак!

- Искаш ли със мен да си играеш?

- Ако се научиш да сияеш.

- Ще ми покажеш ли как се сияе?

- О, голям майсторлък това е! Но е нужен талант, то се знае...

Тогава гъсеничката се сви в мрака и заплака - беше невзрачна наглед, не умееше да играе балет, от рок не разбираше, мед не събираше... Не умееше и да свети в нивите лете. И изобщо, защо ли се е родила само с едната си усмивка мила?

- Да можех поне хубавица да стана... А то - нищо и никаква дебелана! Кой ще дружи с такава буба безполезна? О, ще ми се от света да изчезна!

И плакала, плакала сред тежки въздишки, а от сълзите й ставали нишки, които я увили като одеяло в едно пашкулче топло и бяло. Накрая, от плач изнемощяла, гъсеничката заспала.

Но призори се разбудила от странен звук. Някой чукал по пашкулчето: чук-чук-чук!

- Чук-чук-чук! Ама че сънливи пеперуди - и гръм не може да ги събуди! Я да изсвиря една ръченица за спящата хубавица!

- Цигу-мигу, цигу-миг, аз съм цигулар велик.
Ставай, миличка, от сън, че е утро вече вън!
Цигу-мигу, цигу-миг, идва твоят звезден миг!

- Благодаря, маестро, но сте сбъркали адреса - мене никой в гората не ме хареса.

- Но погледни се - та ти си прекрасна! Я излизай от тази хралупа тясна! Изправи главата, разпери крилата - като тебе втора няма във гората!

И щурецът продължил да свири, додето от поляни и баири дотичали всички: пчелички-сестрички, калинки-балеринки, Бръмбаран и светулката да видят кого Щурчо възпява с цигулката.

А малката гъсеничка не можела да се начуди - мислела, че само в приказките гъсеничките се превръщат в пеперуди. Размахвала щастливо крилата, рисувани сякаш с бои от дъгата, и на всички простила, защото си била още с предишната усмивка мила. И предишната песничка своя запяла, и танцувала, цялата засияла...

- Скучно е да бъдеш сам
в този свят голям.
С вас, приятели, мечтая
аз да си играя...

И аз там бях, смях се, пях, играх... И нещичко разбрах: ако срещнеш на някоя крива пътечка нищо и никаква буболечка, не я подминавай, не я натъжавай, че може би тя в сърчицето си крие една пеперудена цветна магия!
« Последна редакция: Февруари 09, 2012, 07:33:07 am от cofee lungo »
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #5 -: Февруари 08, 2012, 23:28:04 pm »
Синьото балонче и куклата с розова рокля
Леда Милева

Никой не забеляза кога куклата падна от прозореца. Беше тъмно. Владко и Катето спяха в креватчетата си. Играчките бяха по местата си и също се готвеха да спят. Само куклата с розовата рокля седеше на отворения прозорец и се чудеше защо Кат ето я забрави там. Струваше й се, че ще настине, но това, което се случи, беше още по-лошо. Излезе вятър. Най-напред заигра с бялото перденце, после подхвана куклата и я събори в градината.
 
— Ох! — извика куклата, но гласът й беше тих и никой не я чу.

— Ху-ху-ху! — изсмя се вятърът и се втурна да тича в тъмнината.

А защо Катето забрави куклата си на прозореца? — ще попитате вие. Трябва да ви кажа, че Катето е много грижлива с играчките си. Но тази вечер татко й донесе синьо балонче. Катето тъй се зарадва, че като никога забрави да прибере куклата си. Затова тя остана на отворения прозорец, откъдето я събори вятърът.
 
Всички играчки бяха вече задрямали. Само балончето дори не мислеше да спи. Най-напред то скочи върху пъргавото конче и кончето, без да иска, се залюля.
 
— Хей! — изцвили кончето. — Сега не е време за игра.

Балончето се полюля още малко и скочи върху дървеното влакче.

— Какво правиш? — попита влакчето. — Моите вагончета имат нужда от почивка!

Балончето се търкулна към плюшеното мече и го бутна по ухото. Мечо, който е много сънлив, наистина се разсърди.
 
— Ако не ме оставиш да спя, ще те перна с лапата си и ще те спукам! — каза той.

Синьото балонче се уплаши.

— Недей, Мечо! Катето още не ми се е нарадвало!

— Недей, недей! — изръмжа Мечо. — А защо не седиш мирно? Сега е време за сън.

— Искам да седя мирно — каза балончето, — но не мога!

— Че какво ти пречи? Свий се под масата и спи!

— Там е работата, че не мога… Аз съм много леко, при това съм кръгло като топка. От най-малкия полъх се търкулвам или подхвръквам. Ето, преди малко Катето въздъхна насън и аз се намерих върху кончето. Когато Владко покашля, аз се търкулнах върху влакчето. А вятърът, който духна през прозореца, ме прати право върху твоето космато ухо. Извинявай!
 
Мечо се беше разсънил. Седна и почна да мисли.

— А какво е нужно, за да можеш и ти да заспиш?

— Отвържи конеца, с който е завързана шийката ми. Тогава няма нито да подскачам, нито да се търкалям.
 
Добродушният Мечо погледна лапите си.

— Много са груби ръцете ми — каза той. — Едва ли ще мога да отвържа конеца ти, но сигурно ще те спукам. Хей, конче! Ти не можеш ли да ми помогнеш?
 
— Как ще помогна? — каза дървеното конче. — Аз дори нямам ръце. Тази работа може да свърши само куклата с розовата рокля. Тя има тънки пръстчета. Но къде е куклата?
 
И едва сега играчките видяха, че куклата я няма.

— Тя седеше на прозореца — каза балончето. — Навярно е паднала от прозореца.

Вече никой не мислеше за сън. Трябва да се помогне на куклата. Но как?

— Да й спуснем стълба! — досети се кончето.

— Стълба ли? Че защо не събудите тенекиените пожарникари, които Владко получи за рождения си ден? — обади се влакчето. — Те са в своята кутия на масата.
 
— Аз мога да отворя кутията, нищо че са груби лапите ми — каза Мечо.

След малко един тенекиен пожарникар прехвърли въжената стълбичка през отворения прозорец. Стълбичката стигна точно до куклата. Тя трепереше от студ. Първите дъждовни капки се стичаха по бузите й като сълзи. Куклата веднага се улови за стълбата и се заизкачва нагоре, като все пак внимаваше да не измачка розовата си рокля.
 
— Хубаво е да имаш другари — каза куклата, когато отново се върна в топлата стая. — Някога и аз ще ви се отплатя!
 
— А можеш ли да отвържеш конеца на синьото балонче? — попита Мечо.

— Мога, но ми е жал. Нали ще се сплеска и дори няма да прилича вече на балонче!

— Не бой се — рече балончето. — Утре Катето пак ще ме надуе.

Тънките пръстчета на куклата лесно развързаха конеца. Балончето започна да изпуска въздух, да става все по-тънко и по-тънко. А когато се превърна в мека синя топчица, всички кукли бяха вече заспали.
 
Владко и Катето, кой знае защо, се усмихваха насън.

ПП. Любимата ми приказка за лека нощ




"What other people think of you is none of your business" - Paulo Coelho
*
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #6 -: Февруари 08, 2012, 23:28:15 pm »
    Лече-буболече
    Автор: Георги Авгарски



    Там в гората, там далече
    расло Лече Буболече.
    Мъничко, с кафява дрешка
    и носле като черешка
    с две оченца да си гледка
    с шест краченца да си шетка,
    с гладко гръбче и муцунка
    сладко мама да го цунка.
    На листенце си седяло
    от роса попарка яло.

    Под бодливата къпинка
    вечер лягало да спинка.
    Нежно мама го люляла,
    тихо песничка му пяла:

    На възглавничка от лайка
    спи ми чеденце на майка.
    Чичо Слънчо се затули,
    нани - нани, люли - люли!

    Под юрганче от тревица
    спи ми, мамина душица.
    Чичо Слънчо се затули,
    нани - нани, люли - люли.

    Чудно лече-буболече –
    Там, в гората, там, далече!
    Без да пита, с тихи стъпки
    Тръгнало веднъж за гъбки.
    Леви, десни!
    Леви, десни!
    Ех,че срещи интересни!

    Под листо от дива круша
    Спряло, коса да послуша.
    Спряло се до кукуряче,
    Да му каже “боц” с мустаче.

    Спряло се до росна капка,
    да поцапка като жабка.
    Спряло да погледа чинка.
    Поиграло с песъчинка.

    После взело да се люшка
    На листец от теменужка.
    И съгледало черупка –
    орех с провъртяна дупка.

    Мушнало се до средата
    И настъпила бедата:
    охка, ахка,
    врънка,мрънка –
    ни навътре, ни навънка!

    Ей, немирниче проклето,
    де си пъхаш ти нослето? –
    някой с весел глас попитал
    и го щипнал и посритал.
    (Палав паяк бил, изглежда,
    в тъмното мотаел прежда.)

    А горкичкото юначе
    Почнало на глас да плаче –
    там в гората, там, далече:
    - Аз съм лече-буболече –
    галенко, с корава дрешка,
    аленко като черешка.
    С две оченца,
    да си гледкам.
    С шест краченца,
    да си шеткам.
    С гладко гръбче и муцунка,
    сладко мама да ме цунка.

    Ах, ти, лече-буболече –
    Там, в гората, там, далече!
    Чула мама буболечка
    от върха на суха млечка,
    спуснала се с цяла сила
    и юначето спасила.

    Поизбърсала с листенце
    хубавото му носленце,
    дала му зелена сламка,
    да си гризка, да си амка,
    и завела го да спинка
    под бодливата къпинка.

    На възглавничка от лайка
    сложила го мила майка,
    да расте и хубавее,
    като слънчице да грее.

    Под мустаче се засмяло
    аленото буболече
    и заспало,
    засияло –
    там, в гората, там, далече...


*
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #7 -: Февруари 08, 2012, 23:44:05 pm »
Дядовата ръкавичка
Елин Пелин



Тръгнал дядо за Златица,
изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна
Малка мишчица Гризана,
ръкавичката видяла
и на топличко се свряла.
Ей го мокър и подплашен
тича Зайо от горица.
Спира го на пътя прашен
дядовата ръкавица.
- Кой на топло там се гуши? -
пита Зайо дългоуши...
- Аз съм мъничка Гризана.
Кой си ти, та страх ме хвана?
- аз съм Зайо Средногорски,
крия се от думи хорски -
каза Зайо боязливо
и попита предпазливо:
- В тая топла ръкавица
мир дали ще да намери
мойта, плахата душица?

- Влез, самичка ми е скучно! -
рече Гризла благозвучно.
Подир малко иде Лиса.
(То без нея що ли бива?)
Насред пътя се курдиса
и лукаво се подсмива.
- Кой е в тая ръкавичка? -
пита хитрата кумичка.
- Мишка мъничка гризлива
тук на топло си почива,
Зайо-байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои!
- Аз съм златната лисица
и желая да се стопля
в вашта чудна ръкавица.
- Влез, макар че сме мнозина,
но нали ни си роднина!
Тръгна Вълчо от гората
по работа към селата.
Спира той на пътя прашен -
гладен, настървен и страшен.
Ръкавичката съглежда,
да подуши се навежда,
но усеща я, че шава
и запитва той тогава:
- Чия уплашена душица
крий се в тая ръкавица?
- Тук на топло си почива
мишка мъничка гризлива,
Зайо-байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски,
още нашата кумица,
златокожата лисица.
ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
- Аз съм Вълчо от Балкана,
гост желая да ви стана...
- Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!
Подир малко всички сещат
цяла земя разлюляна -
иде рошава Мецана,
в ръкавицата надникна
и юнашки се провикна:
- Чия уплашена душица
крий се в тая ръкавица?
- Тук на топло си почива
мишка мъничка гризлива,
Зайо-байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски,
още нашата кумица,
златокожата лисица,
Кумчо-вълчо от балкана,
гост на нашата покана.
Ами ваша милост кой е
и за що ни безпокои?
- Аз съм рошава Мецана,
гост желая да ви стана.
- Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!
Събрали се те другарски,
разположили се царски
в ръкавичката на друма
и отворили си дума...
Скоро дядо от Златица
се завърна да потърси
свойта топла ръкавица.
Зер, ако я намери,
баба с кремък ще го дере...
И вървейки, и кашлейки,
насред пътя той се спира
и душата му примира,
сърце му се разтреперва -
гледа, гледа и не верва:
ръкавичката му шава,
миша глава се подава
и опашка от лисица,
и парченце от ушенце,
едно късче кожух мечи,
светят остри зъби нечи...
- Какво мислиш бре, човече! -
дядо сам на себе рече
и ръкави си възпрете,
и с тоягата удари,
и повтори и потрети...
Вечерта дома го срещна
неговата баба стара:
дядо лов с колата кара
и засмян дори до уши,
той лулата важно пуши...
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #8 -: Февруари 08, 2012, 23:58:11 pm »
Дядо и ряпа
Ран Босилек

Дядо белобради ряпа взе да вади.
С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и опъва –
тя се не поклаща.
Дядо баба вика. Тича баба Мика, тича дядо хваща.
Двама се напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Баба внучка вика. Малката Иглика припва баба хваща.
Трима се напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Внучка Шарка вика. Шарко за Иглика се юнашки хваща.
Всички се напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Шаро Маца вика. Маца от зимника тича и се хваща.
Дружно пак напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Най-подир Писана вика и Гризана.
Дружно се напъват, пъшкат и опъват, ряпата измъкват,
вкъщи я замъкват.
И там всички с нея сладко се гостили.
« Последна редакция: Февруари 09, 2012, 07:32:37 am от cofee lungo »
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #9 -: Февруари 09, 2012, 00:27:05 am »
КАК СЕ ЛЕКУВА ЛЪВСКИ СТРАХ

Мая Дългъчева


Имало едно време едно африканско племе, което с листа се обличало и на слънце се припичало. Возели се те на камили, плавали в Нил с крокодили и понеже безгрижно живеели, от сутрин до мрак си пеели:

- Ееееео, лиани! Ееееео, банани!
Ех, маймуни, златни дюни,
папагали, портокали,
тарамбуки до зори -
в Африка живот гори!

Ала веднъж нашир и надлъж се разнесъл такъв крясък, че настръхнал на Сахара ленивият пясък! Папагалът, известният глашатай, кръстосвал Африка от край до край и разнасял най-новата новина в цялата страна:

- Видяяяях, видяяях - лъвът е болен от страааах! Царят лежи премалял и съвсем, ама съвсем пожълтял! В джунглата хаос царува - всеки прави бели и лудува!

Папагалът отлетял и продължил да говори как Африка е направо с краката нагоре - маймунките скачат, крещят и замерят с кокосови орехи, когото намерят; хипопотамът олял слона със кал и после го сочел, и му се смял, че хич не прилича вече на слон, а на гигантски шоколадов бонбон; слонът, ядосан, подложил хобот и препънал жирафа с фасона горд; и изобщо, като няма кой да управлява, ей така става!

- Маймун-маймун-маймунджулък!
И няма кой да каже “Млък!”
Без цар във джунглата е рай -
крещи, подскачай и играй!

Събрало се тогава африканското племе и се зачудило какво решение да вземе.

- Как лъвът да се вдигне и пак да царува?

- А такъв лъвски страх как се лекува?

- Как се лекува страх? С пердах!

- А чухте ли за зелените хапчета грах?

- Да, вчера щъркелът се похвали, че далече в чужбина такива видяли...

- Ами! Нека взема по храброст уроци!

- От кого? От пустинните малки мишоци? Че нали уж лъвът е най-смелият тук...

- А дали да не бъде пък цар някой друг?

Най-накрая едно африканско дете, което не можело дори да чете, изненадало всички с един въпрос, толкоз съществен и толкова прост:

- Ама Лъвчо, дето е силен и страшен, от какво е уплашен?

Тогава глашатаят-папагал долетял и запял:

- Май че забравих да ви разкажа - както си се изтягал на плажа и се радвал на топлото време, да вземе и да задреме... Изневиделица - пльос! - точно върху царския нос на лъва, блажено заспал, пльоснала жаба, цяла в тиня и кал! Сигурно щъркът я е изпуснал, додето летял... Лъвът позеленял, прежълтял, побелял... Все едно го ударил гръм! Все едно видял таласъм! Затова не е на себе си, значи... И не ръмжи, ами само плаче...

- Ах!... Как се лекува такъв голям страх?! - ахнало африканското племе и ококорило очища големи!

- Да му изпеем жабешка песен, танцът на жабите също е лесен - щом го накараме да се разсмее, бързичко Лъвчо ще оздравее - затананикало онова дете, дето не можело дори да чете.

Жабче-жабче-жабуранче спало тихо под юрганче,
ала в сънения мрак се дочуло: трака-трак!
Кой ли трака в ракитака?! Има два червени крака...
Има дълъг врат, крила, човката му е игла!
Скок - насам и скок - обратно... Жабче-жабуранче блатно,
ще пътуваш за чужбина в щъркелова лимузина!

А цялото племе така скачало и танцувало, че чааак на Северния полюс се чувало!

Лъвът лека-полека се успокоил, после направо се развеселил и си развял лъвската грива, и си сложил короната, дето тъй му отива... И изобщо - забравил всякакъв страх, без да глътне дори едно хапченце грах!

На всеки може нещо страшно да се случи, но то, приятели е, за да се научи, че и най-големият, ама лъвски страх, се лекува най-спешно с един голям смях!

 
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #10 -: Февруари 09, 2012, 09:50:44 am »
Медената пита (Лакомото мече)
Батко Златко

Баба Меца е сърдита,
че синът й без да пита,
още рано във зори
хванал гъстите гори.

Тя кого ли не попита
меченцето къде скита.
Но напразно - не сполучи
нийде нищо да научи.

А пък Мечо за обед
искаше да хапне мед
и през стръмните баири
тръгнал бе медец да дири.

Сред гората на поляна
зрее ягодка засмяна.
Меченцето, щом я зърна,
тъй към нея се обърна
- Слушай, ягодке любима,
слуд студена тежка зима
имам аз едничка грижа
малко мед да си поближа.

- Мед ли искаш, мече сиво?
Катеричката игрива
цял ден тича и играе
сигурно пчелина знае.

Мечето се покатери,
къщичката то намери
и почука -чук,чук чук!
- Моля, кой живее тук?

Катеричката отвори,
малък Мечо заговори
- Я кажи ми, за обед
де ше хапна малко мед?

Аз не зная, мече малко,
питай бате си Шишарко.
Ето, той е там, насреща,
седнал и рендосва нещо.

Лакомото малко мече
към Шишарко се завтече.
Отдалече със надежда
то започна да нарежда

- Много ми се иска, батко
да си хапна нещо сладко!
Знаеш ли в коя долина
ще намеря аз пчелина?
Аз не зная мече малко,
питай дядо си Гъбарко.
Той е близък мой съсед,
знае мястото със мед.

- Ей, Гъбарко, добър ден!
Моля те, кажи на мен
где ще мога за обед
да си близна малко мед?

- Мед ли искаш, малко мече?
Та пчелинът е далече.
но решиш ли - ето на!-
ще ти дам аз две крила.

Подир час в една долина
зърна мечето пчелина
и към кошерите с мед
бързо полетя напред.

Но го спря мишок напет
яхнал на велосипед
- Мечо, ти къде тъдява?
Сигур имаш кожа здрава....

Ала Мечо хич не чува,
бед дори да се сбогува,
той мишленцето отмина
и се втурна към плечина.

Кошер един той отвори,
бръкна с лапички отгоре
и дограби цяла пита
мед да ближе до насита.

Ала стражите във миг
вдигнаха се с боен вик-
- Вмъкнал се е тук крадец
зарад нашия медец!

И започна вик и вой
- Бързо, тръгвайте на бой!
Литнаха безброй пчели
със насочени стрели!

Меченцето хукна в миг
и нададе силен вик
- Оле, мамичко, боли,
колко зли са тез пчели.

Малък Мечо взе да рита
хвърли медената пита,
маха лапички и бяга
ала нищо не помага.

От отровните стрелички
на задружните пчелички
лакомото малко мече
като буренце отече.

Чак когато в храсталака
то се мушна и заплака,
цялата войска отмина
и прибра се във пчелина.

Покрай Мечо в този час
мина д-р Га тогаз
Позасмя се доктор ГА
и му рече на шега

- Я, кажи какво си яло,
та си тъй надебеляло?
Чантата отвори бързо,
с бинт и марля го превърза,
със лекарства го намаза
и накрая тъй му каза-
- Щом от чуждото крадеш,
нямаш право да ядеш!

Мечо върна се във къщи,
без назад да се обръща,
и за своята вина
той написа, ето на
тези думички с боички,
за да се четат от всички-
''Аз направих важна грешка
и от всички искам прошка!''

Думите на доктор Га
Мечо помни и сега
и не мисли той отново
мед да ближе наготово.

« Последна редакция: Февруари 09, 2012, 09:52:30 am от midge »
*
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #11 -: Февруари 11, 2012, 17:29:19 pm »
Гъбарко
Батко Златко


Под един вековен бук

много надалеч от тук,

расна гъбичка с калпаче…

Често виждах я да плаче.

 

Сърдеше се тя, че всички

имат си крака, ръчички.

А пък тя седи горката,

неподвижна във гората.

 

Но защо ли не минава

вече доктор Га тъдява?

Казват малките врабчета,

че поставял той крачета.

 

Гъбичката спря да плаче —

чу наблизо, че се грачи.

Начаса̀ изви снага

и съгледа… доктор Га.

 

Докторът се приближи.

Каза: „Гъбке, не тъжи“!…

Сложи й крачета здрави

и ръчички й постави.

 

Па обу й панталонки

със презрамчици от клонки,

и като помисли малко,

име даде й Гъбарко.

 

После чантата затвори

и усмихнат заговори:

„Имаш си крака и вече

стана истинско човече.

 

Ще ти кажа, без да питаш —

тъй напразно да не скиташ.

Не кради и не лъжи,

работи, а не лежи!“

 

Ала тези думи скромни

наш Гъбарко не запомни.

След минута полетя

между храсти и цветя.

 

Гънка мрежа в храсталака

паяк е оплел и чака.

Кой на нея ще се хване,

кой ли жертва ще му стане?

 

Пиеше му се кръвчица

от комар или мушица.

Но до неговия храст

спря Гъбарко наш след час.

 

Как ще иде надалече?

Паяжината му пречи

и със палави крачета

я разкъса на парчета.

 

Паякът се разяри.

Грабна тънък прът дори.

А Гъбарко взе да бяга,

щом като видя тояга.

 

И се спря, едва когато

стигна жабешкото блато.

Зърна щъркел сред водата

с фотоапарат в ръката.

 

А на гладката тръстика

жаба се върти и вика:

„Снимай, докато сме двама.

Виж, наблизо други няма.“

 

Щъркът хвърли апарата.

Улови я за краката,

после цяла я налапа

и из блатото зацапа.

 

Щъркът беше зъл и страшен.

Бе Гъбарко поизплашен,

но когато се свести,

почна пак да пакости.

 

Вече беше се стъмнило.

Кацнал на дърво изгнило,

бухалът бе сбрал мишлета

от балкани и полета.

 

Учеха при него те

как се пише и чете,

но Гъбарко замяука:

„Котарак пристигна тука!“

 

Мишките крака протягат,

в миг се впуснаха да бягат

към тръстиката висока.

И… прекъсна се урока…

 

Сутринта настъпи хлад.

Наш Гъбарко сети глад,

влезе в ресторант голям.

Викна: „Дайте ми да ям!“

 

— Тук безплатна е храната

за работници в гората.

Никой теб не те познава.

Що работиш ти тъдява?

 

— Аз работник съм — зидар,

нося кофи, пълни с вар.

— Тъй ли! Е, тогаз седни,

от чорбата си хапни!

 

Тъй Гъбарко със измама

яде колкото за двама.

Но Кълвачът за беда

долетя и го видя.

 

Скри се Лъжльо във тревата,

но заплете си краката.

Те безсилни се извиха

и без шум се отлепиха.

 

А нещастникът в тревата

плаче: „Да вървя не мога!“

Врабчо каза: „Ей сега

ще повикам доктор Га.“

 

Докторът е тука вече.

Той на помощ се притече

бързо чантата прерови,

сложи пак крачета нови.

 

Беше се ядосал много.

На Гъбарко каза строго:

„Който лъже — за награда

като тебе ще пострада!“

 

И мушици, и зверчета

гледат новите крачета.

Доктор Га в гората стара

на Гъбарко все се кара:

 

„Гледай, всички ти се чудят.

Те отиват да се трудят,

ти пък скиташ — сам видях.

Най-добре тръгни със тях!“

 

Ето, Мравката, добрата,

хвана Гъбча за ръката.

Тръгна бързо и Калинка,

сбрала шарена дружинка.

 

Там, где ручеят тече,

Сечко едър бор сече.

Ей Гъбарко наш, веднага

спусна се да му помага.

 

Неуморно със топора

удря дънера на бора.

Всички гледат с изненада:

с грохот борът взе да пада.

 

Стреснаха се пеперуди.

Даже Меца се пробуди.

Чудят се — какво ли стана,

че така кънти Балкана.

 

След това задружно всички

дялаха дъски, гредички,

и с работния си гост

те сковаха хубав мост.

 

Подир моста бързешком,

виж, изграждат детски дом.

Таралежите със жар

мажат къщичката с вар.

 

Труд кипи до късен здрач.

Заю-Баю е готвач.

Готви пресни зарзавати —

зеле, моркови, домати.

 

Катеричката намери

орех и се покатери.

И доволна — на гърба

метна пълната торба.

 

Вижте, в детската градина

сбра се цялата дружина.

Сред играчки интересни

учи приказки и песни.

 

Тъй животните в гората

си живеят като братя,

в мирен труд текат им дните

и са весели, честити.

 

Наш Гъбарко се поправи

и краката му са здрави.

 

Доктор Га отново мина

и край цъфнала къпина

спря Гъбарко и му рече:

„Значи, ти не лъжеш вече,

 

даже си труда обикнал

и със работата — свикнал.

Затова венец в награда

теб заслужено са пада.“

Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #12 -: Февруари 14, 2012, 21:40:29 pm »
Наближава Баба Марта и понеже аз съм й луд фен, предлагам кратка приказка!

Баба Марта взима назаем три дни от Малък Сечко

Една жена подкарала козите си да ги пасе в гората, защото сметнала, че е дошла пролетта. Видели я останалите селяни и рекли:

— Къде си тръгнала, мари жено. Сега е Марта, рано е още.

— Аз жена и Марта жена — отвърнала жената и продължила.

Чула Марта, разлютила се. Помолила Малък Сечко: „Братко, дай ми три дни от твойте назаем!“

Дал й Малък Сечко три дни. Марта се разфучала, задухала, посипала сняг и измразила всичко. Три дни не престанала, а на онази жена замръзнала и кобилицата, и козите, и самата тя станала на камък.

Сега в гората има такъв камък, викат му Баба. Отзад тече вода, ала хората от смях не могат да пият.

Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #13 -: Февруари 14, 2012, 21:52:30 pm »
И от серията римувани приказки:

ВЕСЕЛИТЕ ФУТБОЛИСТИ

С дата днешна

кратка спешна

телеграма се получи

до отбора „Наше куче“:

В понеделник точно в пет

с реактивен самолет

тип „Авлига“

гост пристига —

футболен отбор „Банания“

за другарско състезание.

 

На летището в полето

кацва леко самолета,

чуждестранните играчи

слизат чинно или скачат.

Със бележник във ръката

пратеници на печата

и на радиото чакат:

три свенливи каки свраки,

две пригладени маймуни,

папагалът Кривоклюни.

— Чухме, че у вас отдавна

всички зверове са равни

и безплатно със банани

от дърветата се хранят? —

питат глезено треньора,

който е довел отбора.

Той глава усмихнат клати:

— Да, бананът е безплатен;

щедро нашата природа

го дарява на народа.

 

От високоговорител

със ръждясал глас излита

чаканата вест накрая:

„Мачът днес ще се играе!“

И завчас към стадиона

със трамваи, с камиони,

а край тях във рой несметен

със коли, с мотоциклети,

с лъскави велосипеди,

ту в колона, ту в безреда,

сред гъмжило от пешаци,

млади, стари и хлапаци,

даже с бебешки колички

бързат, тичат, бягат всички.

След това пред двете каси

запалянковските маси

с рев и вой до днес нечути

блъскат, ритат, газят, бутат

със небивал страх в сърцето:

ще останат ли билети?

 

След премеждия големи

бързат място да заемат —

някои с лица във рани,

други със палта съдрани,

а една нехайна майка

по момчето си се вайка.

Ето, седнали и прави,

настанени криво-ляво,

всички мислят: Само точно

този път дано започне! —

Браво, браво! Влизат скоро

двата спретнати отбора:

„Н. К.“ в алена премяна,

в златожълта — тим „Банания“,

и естествено с букети

пъстроцветни във ръцете.

После диригентът кимна, —

екват двата спортни химна,

публиката цяла в треска

дълго-дълго ръкоплеска.

 

Бива ли по данни скъдни

нашите потомци бъдни

любознателно да питат

за живота на дедите?

Другояче беше вчера

през оная сива ера,

за която съдим просто

по изровените кости,

вещи, сечива, гърнета,

зеленясали монети…

Днес картината е друга:

всекидневно във услуга

дадени са на живота

кино, радио и фото —

нявга нашата история

оживяла ще говори.

Затова едно последно

правило сега е редно:

състезателите спират

да ги снимат и филмират.

 

Публиката мълчаливо,

търпеливо и учтиво,

но и с радостно вълнение

наблюдава тая сцена,

този увод неизбежен

на другарството, понеже

свикнала е, пък и знае —

няма дълго туй да трае!

Ето всички апарати

се прибират зад чертата

и след миг неудържимо

ще се хвърлят двата тима

ту в атака, ту в отбрана.

Съдията Мърморани,

очевидно развълнуван

свирка сребърна надува,

после настрана отскача

и бананските играчи

колективно и отблизко

домакините притискат.

 

Всеки запалянко знае,

че когато се играе

на терени непознати

малко тежки са краката.

Не отричаме, но вижте:

сякаш на това игрище

зайците година цяла

всекидневно са играли,

за всеобща изненада

дружно устремно нападат.

Ех, това се казва център!

Топката поел, в момента

с нисък удар я подава

точно на крилото вляво

(знае, че с играта-соло

може да изпорти гола!);

а това крило с изящен

бомбен удар я запраща

право в кучешката мрежа

и редовен гол бележи.

 

Бре, що стана? Рано-рано

обявява Мърморани

резултат: Един на нула!

Всеки зяпа и се пули

неочаквано тревожно:

Та това е невъзможно —

с почването на играта

да открият резултата!

Публиката вцепенена

гледа мълком към терена,

сякаш чака още нещо

и съвсем не се досеща,

че е твърде нетактично

да остане безразлична.

После (безподобен случай!)

десният защитник-куче

почва яростно да лае

бомбоударният заек

и противника си кротък

в миг ухапва за ухото.

 

Този инцидент печален,

неприличен и скандален,

несъмнено за отбора

„Наше куче“ е позорен.

Възмутените животни

скокват и реват страхотно:

група плъхове, чевръсто

тикнали в устата пръсти,

свирят грозно, а наблизо

тим „Карираните ризи“

в хор скандира непрестанно:

— Вън от мача хулигана! —

две кокошки, ужким млади,

с театрален жест припадат,

а до тях три злобни гъски

с начервени човки съскат;

даже слонът, гост сърдечен

чак от Пакистан далечен,

дългия хобот навиря

в знак, че също протестира.

 

Всяко чудо за три дена!

Извинява се смутено

песът-хулиган накрая

на пострадалия заек.

Инцидентът е изгладен,

публиката мирно сяда,

свирката си съдията

пак надува със устата,

футболистите не чакат

и се хвърлят във атака.

Кучешкият тим решил е

да напрегне всички сили,

с вяра в славата си стара

непременно гол да вкара;

най-добрите му играчи

се понасят с лай — обаче

зайците са предвидливи:

всеки пристъп се разбива

в идеалния стоманен

щит на тяхната отбрана.

 

Оживена, окрилена

е играта на терена —

отдалеко и отблизко,

отвисоко и отниско,

ту наляво, ту надясно

топката лети опасно.

Съдията Мърморани

тича, бяга непрестанно —

може с право да се каже:

повече от всички даже.

И не бива другояче

в отговорната задача —

да се води благородно

срещата международна.

Бързо времето минава,

но играта е такава,

че не може никой каза,

как ще… Гледай, пак се вряза

център-заекът и бие

към вратата на ония!

 

Два на нула. Щом не пази,

„Н. К.“ може да загази!

Зрителите справедливо

този път откликват живо

и открито със възхита

акламират чужденците.

Ех, те биха предпочели

„Наше куче“ да спечели

днешната игра, защото

всички тук са патриоти.

Но след малко от средата

пак е почнала играта:

кучешкият тим, преминал

в заешката половина,

грозни удари зарежда,

и „Банания“ изглежда

няма сили да се брани.

Още миг… но Мърморани

свири (дявол да го вземе!)

край ла първо полувреме.

 

Второ полувреме. Ето

топката е пак в нозете

на бананците, които

я задържат упорито.

Те повторно отначало

се изтеглиха изцяло,

плътно като зид баражен,

пред вратата си на стража

и отбиваха спокойно

ударите многобройни.

После центърът поема

топката и в „клин-система“

целият им тим напредва,

от противника преследван.

Ах, бананците крилати

пак се носят към вратата,

но след само два-три мига

„Наше куче“ ги настига

и след туй… но вижте горе

где са двата ни отбора!

 

Малка живописна група

връчва тежка златна купа

на отбора-победител

във борбата страховита.

Тук бананът не вирее,

та са сложили във нея

връзка моркови узрели

и глава от цветно зеле.

Публиката се изправя

и скандира: — Слава, слава! —

Неуместно е да бъде

кисела и тесногръда,

че бананските играчи

бяха по-добри във мача.

Ако всеки разсъждава

винаги така, тогава

тези срещи благородни

между равни и свободни

ще помогнат — на земята

да живеем като братя!

Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #14 -: Февруари 14, 2012, 22:08:07 pm »

Златната рибка
        Ал. Пушкин

Живял дядо със своята баба

край морето синьо и дълбоко;

те живели в схлупена къщурка

цели тридесет и три години.

Старецът ловял със мрежа риба,

бабата си прела свойта прежда.

Хвърлил той веднъж в морето

мрежата си, но загребал тиня.

Втори път си мрежата разгънал —

тя попаднала на водорасли.

Трети път си мрежата разгънал

и извадил от водата рибка,

но не като другите, а златна.

Молела се тая златна рибка

и с човешки думи промълвила:

„Я пусни ме, дядо, пак в морето,

ще ти заплатя безценен откуп:

ще ти дам каквото пожелаеш.“

Старецът, учуден, се изплашил:

толкова години рибарувал,

не бил чувал риба да говори.

Пуснал дядо тази златна рибка,

пуснал я и галено й рекъл:

„Хайде сбогом, моя златна рибке!

Твоят откуп мене ми не трябва;

в синьото море си поминувай,

в синьото море на воля плувай.“

 

Старецът при бабата се върнал,

казал й за станалото чудо:

„Днеска улових чудесна рибка,

златна рибка, не обикновена;

тя по нашенски ми проговори,

да я пусна във морето ме помоли,

откуп скъп ми рибката предложи:

даваше ми що си пожелая.

Откупа й не посмях да взема;

в синьото море аз пак я върнах.“

Бабата подхванала старика:

„Глупав си като трева острика!

Не си взел от рибката ти откуп.

Да бе взел поне едно корито,

нашето е цялото пробито.“

 

Той при синьото море се върнал;

гледа — то се леко разлюляло.

Взел да вика златната си рибка;

тя изплувала и го запитва:

„Ти какво тъдява дириш, старче?“

Старецът с поклон й отговорил:

„Пожали ме, златна господарке,

страшно ме нахока мойта баба,

кара ми се, мира ми не дава:

трябвало й новичко корито,

нашето било съвсем пробито.“

Рибката му казала тогава:

„Не тъгувай, иди си със здраве,

тя корито ново вече има.“

 

Старецът при бабата се върнал,

гледа — новото корито в къщи.

Бабата му креснала по-люто:

„Ах ти, глупчо, тиква изкуфяла!

Само туй корито ли измоли?

Каква полза само от корито?

Пак при рибката иди, глупако,

поклони се, измоли ни къща.“

 

Той при синьото море се върнал

(синьото море шумяло мътно).

Взел да вика златната си рибка,

тя изплувала и го запитва:

„Какво още ти е нужно, дядо?“

Старецът с поклон й отговорил:

„Пожали ме, златна господарке!

Скара ми се бабата по-люто,

скара ми се, мира ми не дава:

къща иска бабата свадлива.“

Рибката му казала тогава:

„Не тъгувай, иди си със здраве.

Тъй да бъде: имате си къща.“

Тръгнал той към своята къщурка,

а от нея нямало ни сянка;

гледа — къща с горна, светла стая,

на върха — кирпичено коминче,

дъбови врати с ковани панти.

Седнала е бабата на прага

и мъжа си пред света ругае:

„Ах, простако, глупава кратуно,

ти измоли, глупчо, само къща!

Я върни се, рибката да молиш:

черна селянка не ща да бъда,

искам да съм истинска дворянка.“

 

Той при синьото море се върнал

(синьото море се разлюляло).

Взел да вика златната си рибка.

Тя изплувала и го запитва:

„Какво още ти е нужно, дядо?“

Старецът с поклон й отговорил:

„Пожали ме, златна господарке!

Още по се бабата разлюти,

кара ми се, мира ми не дава:

не ще вече селянка да бъде,

иска да е истинска дворянка.“

Рибката му казала тогава:

„Не тъгувай, върви си със здраве.“

 

Старецът при бабата се върнал.

Що да види? Цял дворец с чардаци,

на един чардак — самата баба

в хубаво самурено елече,

с чуден сърмен накит на главата,

с бисерна огърлица на шия,

с пръстени от злато на ръцете,

с алени ботушки на нозете.

А наоколо — слуги усърдни:

тя ги бие, дърпа им косите.

Рекъл старецът на свойта баба:

„Добър ден, дворянке господарке!

Май душицата ти е доволна.“

Бабата му силно изкрещяла,

да мете конюшнята му рекла.

 

Седмица изминала и втора,

повече се бабата вбесила;

дядото при рибката изпраща:

„Пак при рибката с поклон отивай:

не ща да съм родова дворянка,

искам да съм истинска царица.“

Старецът й рекъл разтреперан:

„Ти комай си, бабо, пощуряла!

Нямаш нито говор, ни походка,

ще ти се присмива цяло царство.“

Бабата се още по вбесила,

плеснала по бузата мъжа си.

„Как, селяко, смееш с мен да спориш,

с мене, важна родова дворянка?

Да вървиш веднага при морето,

иначе под стража ще те пратя.“

 

Старецът потеглил към морето

(а морето синьо потъмняло).

Пак повикал златната си рибка,

тя изплувала и го запитва:

„Какво още ти е нужно, дядо?“

Старецът с поклон й отговорил:

„Пожали ме, златна господарке!

Бабата ми пак се разлудува:

вече не желай да е дворянка,

иска да е истинска царица.“

Рибката му казала тогава:

„Не тъгувай, иди си със здраве!

Тя ще бъде истинска царица!“

 

Старецът при бабата се върнал.

Гледа — царски истински палати.

Вътре зърнал своята старица

на трапезата като царица,

служат й боляри и дворяни

и задморско вино й наливат;

дъвче тя чудесни курабии,

а край нея щъкат страшни стражи,

всеки носи на гърба си брадва.

Влязъл старецът и се изплашил:

На старицата поклон направил.

Рекъл: „Добър ден, царице страшна!

Днес душицата ти е доволна.“

Бабичката, без да го погледне,

заповядала с очи да го изгонят.

Връхлетели стражи и дворяни

и изхвърлили старика грубо.

Стражите го погнали през прага,

брадвите си едва не строшили.

А навън народът му се смеел:

„Пада ти се, оглупяло старче!

Нека да ти бъде туй поука:

ти по чужди ум да се не водиш!“

 

Седмица минава, почва втора,

бабата се още по вбесява.

Пратила придворни за мъжа си —

бързо да го доведат при нея.

Рекла му сърдитата старица:

„Пак поклон на рибката да сториш.

Не желая все да съм царица,

искам аз морето да владея,

да живея сред море широко,

за да може твойта златна рибка

да ми бъде винаги слугиня.“

 

Да откаже, старецът не смеял,

думичка не дръзнал да отвърне.

Пак към синьото море потеглил;

гледа — ври морето в черна буря,

вдигат се, бучат вълни сърдити,

бягат, плискат се и страшно вият

Дядото си рибката повикал,

тя изплувала и пак го пита:

„Какво ти е нужно още, дядо?“

Старецът с поклон й отговорил:

„Пожали ме, златна господарке!

Що да сторя с тази лоша баба?

Вече не желай да е царица,

иска да е морска господарка;

иска да живее сред морето,

та да може тука, златна рибке,

да й бъдеш лично ти слугиня.“

Рибката не казала ни дума,

само плеснала веднъж с опашка

и в дълбокото море се скрила.

Старецът напразно дълго чакал,

пак при бабичката се завърнал.

Що да види? — Старата къщурка,

бабата седи сама на прага,

а пред нея — вехтото корито.

Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #15 -: Февруари 14, 2012, 22:14:09 pm »
АВТОГАРА В ГОРАТА

В слънчев ден през пролет късна

чудна новина се пръсна.

Вече във гората стара

е открита автогара!

Край потоци, по пътеки

за това говори всеки.

— Чухте ли! — разпитва Лиса.

— Чухме! Тази вест ни слиса —

бъбри костенурка стара, —

но е нужна автогара!

Ще пътуваме с децата

чак до край на гората.

— Аз пък имам забележка —

замърмори мама Ежка

със въздишка и насмешка. —

Нищо във гората вече

няма да ни е далече!

И от гости — щем не щем —

няма да се отървем!

— Е-е-е! — мишокът стар възкликна

и на Ежка с укор викна:

— Лошо ли е да пътуваме —

честичко да си гостуваме?

Зайо Байо пък се муси:

— Не желая автобуси!

Без мотори колела

аз летя като стрела!

Автобусът как ще свари

точно мен да изпревари?

Баба Меца не разбрала,

идва малко закъсняла:

— За какво е този шум?

Не разбира моят ум.

Кумчо вълчо отговаря:

— Имаме си автогара.

Ще се возим с автобуси.

Няма да дерем кожуси

из трънаците бодливи,

здрави ще сме и щастливи!

— Пак не схващам, Вълчо мил.

Би ли ми го обяснил?

Автобусите какво са?

— Затрудняваш ме с въпроса! —

Вълчо отегчен се мръщи. —

Автобусите са къщи —

със врати и колела

и прозорци със стъкла…

Само че да си призная,

повече за тях не зная.

Най-добре е да отидем,

автогарата да видим.

Стигат горската поляна.

Среща ги една засмяна

нова сграда с покрив син

и със мирис на бензин,

със бюфетче с вкусна скара,

с надпис „ГОРСКА АВТОГАРА“.

Кратък надпис също свети

над гишето за билети.

Касиерката коя е,

всеки може да познае —

катеричка Рунтавелка,

пъргава и мила лелка.

А пък важният Борсук

ръководи всичко тук.

Той с пресипнал глас говори

на глиганите шофьори

в автобуси наредени —

бели, сини и червени:

— Автобус петнайсет шест —

курс към боровия лес!

А пък двадесет и три

ще потегли във зори.

Крайна спирка: „Пещерата“ —

чак на края на гората.

Изведнъж Борсукът спира —

към пътеката се взира.

Идват Вълчо и Лисана,

Баба Меца повлекана,

Мишо, Зайо, мама Ежка

със бодливата си дрешка.

И Борсукът ги посреща

със усмивка най-гореща:

— Ха, добре сте ми дошли!

Ще пътувате, нали?

Меца казва плахо:

— Ах! Мене малко ме е страх.

Кум Вълчан не се страхува:

— Страх не страх, ще се пътува!

— Ох, да не направим грешка! —

се вълнува мама Ежка.

Мишо смело а прекъсва:

— Нека в тази пролет късна

на разходка да отидем,

цялата гора да видим!

А Борсука, възхитен, казва:

— Днес е хубав ден!

Моля, влезте в автобуса.

Бързо вози и не друса!

В него нямайте съмнение.

Зайко е на друго мнение:

— Автобуси не обичам.

Предпочитам сам да тичам!

С точност може да се каже,

ще ви изпреваря даже!

Тръгваме ли! Хоп-пала!

Литвам пръв като стрела…

И шофьорът дава газ.

Пътниците са в захлас.

Кума Лиса се вълнува:

— Цялата гора пътува!

Тичат бор, бреза висока,

но в обратната посока.

Кумчо Вълчо трака зъби:

— Тичат и цветя, и гъби!

Мишо църка:

— Леле, майко!

Где ли е изчезнал Зайко!

Меца плясва с длани груби:

— Спрете, Зайко се изгуби!

Само преди четвърт час

тичаше встрани от нас.

Станало е нещо, явно.

Автобусът спира плавно.

Вълчо скача незабавно

и обратно бързо тича,

в храсталаците наднича.

С мъничка искра надежда,

той зад бор голям поглежда

и намира там под бора

Зайко паднал от умора…

Пролет, слънце, хубав ден…

Зайко байко е спасен —

спи, до меца настанен!

Автобусът пак бръмчи,

бляскат весели очи,

песен еква над баира…

А шофьорът тръгва, спира.

И зад всеки нов завой

качва пътници безброй:

пеперуди и мушици,

бръмбари и кекерици,

шест козлета, пет сърнички,

ято сладкопойни птички,

петдесет бъбриви свраки,

пет елена дългокраки…

Всеки пее и танцува.

Автобусът се издува.

Клаксонът далеч се чува.

Цялата гора пътува…

Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*

    everything_possible

  • ****
  • 957
  • Всичко е възможно, ако го пожелаеш истински.
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #16 -: Май 24, 2012, 17:31:40 pm »
Зеленчукова свада

В една зеленчукова градина нощно време по месечина между листата на стъблата и ластара зеленчуците започнаха да се карат:
– Господин Домат, прибери си листата. Всички трябва да си стоим по местата – почна кавгата една Чушка и върху стъблото се залюшка.
– Я мълчи ти, Чушко лютива, за кавга само те бива, сякаш че ти е малка лехата – троснато отвърна Домата.
– Май че Чушката си е права – Краставицата се обади тогава. - Ти всички ни тука ще задушиш.
– Госпожо Краставице, ти да мълчиш! Не виждаш ли, че твоите ластуни са плъзнали навред като хуни?
– Господин Домат, колко си прост! Ако за ластуни става въпрос, обърни се към твойта съседка Тиква. Къде ли ластуна си тя не натиква?
Тиквата също не издържа:
– Слушай да ти кажа аз, госпожа: скоро с нас няма да водиш спор, защото ще станеш на таратор.
– А пък от тебе тиквеник ще опекат.
– Оставете шушулките ми да поспят, защото трябва да порастат – се примоли наблизо Фасул, който разпрата беше дочул.
Но кой ти слушаше тука Фасула – всички го смятаха него за нула.
– По градовете и по селата от тебе ще правят салата – говореше Чушката на Домата.
– А на тебе, Краставице, пък с ножа ще ти одерат зелената кожа.
– А от тебе, Чушко, ще направят туршия.
Кънтеше голяма разправия.
Тогава се обади Роза, която растеше край Магданоза:
– Слушайте, нека всеки да знае – хубавото тъкмо това е, че всеки от вас на нещо ще стане, че всеки от вас много желан е от този, който с ръка грижлива всеки ден идва да ви полива. Той знае, че вие сте витаминозни.
Хайде, бъдете по-сериозни!

Радой Киров
« Последна редакция: Май 24, 2012, 17:33:50 pm от everything_possible »
ВЯРВАЙ! Мечтите се сбъдват!
*

    everything_possible

  • ****
  • 957
  • Всичко е възможно, ако го пожелаеш истински.
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #17 -: Май 24, 2012, 17:35:06 pm »
Хубавец

Цял месец слънцето ги гали, люля ги вятър, ми ги дъжд. А после изведнъж облякоха червени дрешки малките черешки.
Тогава дойде плашилото.
Черешките примряха от смях. Какво търси грозникът при тях – с тънък дървен крак, с черен стар калпак, с проскубана метла в ръката?
Плашилото се сви под дървото. Знаеше, че грозно горкото. Но тъй се беше родило – плашило.
На обед долетяха врабците – сто и пет. Без никакъв ред. Зачирикаха гладни:
– Черешки узрели! Голямо ядене ще падне!
Ами сега?
Без да продума, плашилото се изправи. Размаха метла. А врабците сто и пет чифта крила – с глъчка голяма – дим да ги няма!
– Какво мило плашило! - обади се една черешка.
– Вярно! - каза друга.
– С какъв хубав калпак!
– И с чудесна метла!
– Ела, поседни, почини си при нас!
Старото плашило се беше просълзило. Усети се тъй младо и тъй здраво, че подскочи. И направо на най-високия, най-горен клон. Там седна. Там стои и досега.
И нищо, че калпакът му от слънцето белее, че дъжд вали и вятър го люлее – харесват го узрелите черешки с червени дрешки.
Най-малката, с най-тънкия гласец дори му каза снощи:
– Хубавец!

Леда Милева
ВЯРВАЙ! Мечтите се сбъдват!
*

    everything_possible

  • ****
  • 957
  • Всичко е възможно, ако го пожелаеш истински.
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #18 -: Май 24, 2012, 17:46:24 pm »
Синя приказка

Повя южняка. Двете цветни семенца разбраха, че няма защо да се чака, и пуснаха тънки стъбла.
Първото цвете погледна небето и дребните му цветчета станаха сини.
Второто цвете погледна слънцето и реши да си сложи голяма златна корона. После важно застана сред тихата поляна.
- Всичко хубаво е златно! - рече то. - Златно е житното зрънце, златно яркото слънце, златно и аз съм, макар че името ми е Глухарче. А твоето име какво е, дребно синьо цвете?
- Не знам. Никой не ми е казвал.
Вечерта дойде една Мравка.
- Тъмно е вече, а мравунякът ми е далече. Може ли да преспя при вас?
Златното глухарче се направи, че не чува.
Но синьото цвете прошепна:
- При мене ела и добре си дошла!
Мравката заспа под синьото цвете. И чудно! Цяла нощ сънува сини сънища.
Сънува, че се къпе в потока – и потокът бе син.
Сънува, че плува върху син листец по реката дълбока – и реката бе синя.
Сънува, че седна в синя ракета и литна към небето – и небето бе синьо.
Сутринта Мравката каза, че никога няма да забрави тази чудна нощ, тези сънища сини и непременно пак ще намине.
Цветето се усмихна:
- Довиждане, Мравке!
- Довиждане, Незабравке!
За Глухарчето всичко това не беше приятно. То мълчеше и ставаше все по-голямо и по-златно.
Един ден Мравката отново дойде. И веднага попита:
- Нямаш ли вече другарче? Къде е голямото златно Глухарче?
- Няма го! - отвърна Незабравката. - То се надуваше, е е златно, но се случи нещо невероятно: Глухарчето побеля, стана леко и южнякът го издуха!... Виж, стъблото му само остана до моето рамо – една клечка суха.
- Няма да те оставя самичка! - каза Мравката. - Ще живея при тебе. Денем ще се трудя, но всяка сутрин, щом се събудя, ще ти разказвам моите сини сънища, като малки сини приказки. Искаш ли?
- Как да не искам! - И синята Незабравка погали с листенца своята вярна приятелка – умната Мравка.

Леда Милева




ВЯРВАЙ! Мечтите се сбъдват!
*

    everything_possible

  • ****
  • 957
  • Всичко е възможно, ако го пожелаеш истински.
Re: Приказки за лека нощ
« Отговор #19 -: Май 24, 2012, 17:47:58 pm »
Красимир и Владимир

Днес,като се връщам в къщи,
Гледам татко ми се мръщи.
Все стои на телефона,
Както си е тъй с балтона.

Явно нещо тука става-
Нужно е да се внимава.

Баба ми със очилата
Чака нещо на вратата,
А пък майка ми я няма.
Конспирация голяма!

Аз нали съм ученик
(при това голям умник)-
Тъй другарката разправя,
Значи знам какво да правя.

-Татко,виж за таз луличка
Ми поставиха пчеличка !

Нито капчица внимание
За голямото старание.

Явно нещо тука става-
Нужно е да се внимава.

-Краси,вече не се траеш,
Бягай вънка да играеш!

Баба да ме пусне вън?
Май че всичко е насън
Както предната година:
Карах лунната машина
И внезапно-скок-подскок-
Паднах в кратера дълбок,

Но излязох пак защото
Се събудих в леглото.

Ще изляза да играя,
Щом не мога да се трая,
Няма шала да си взема
И ще хвана лесно хрема-
Страшна хремата ще бъде
Че да видим как се пъди.

Тъкмо да изляза вън,
Телефона каза:
<<Дрън!>>
Татко бързо се обажда:
-Хайде,още ли ще ражда!
Как?Роди!Момче!Голямо!
Четири и триста само!

Скочи татко до тавана,
Сякаш кой знай какво стана.
Баба ми пък ме целуна
И ми подари бастуна.

-Имаш братче!Ти си батко!-
Вика баба,скача татко.

Вече батко съм. Прекрасно!
Всичко зна4и ми е ясно-
Бебе е родила мама.
Конспирация голяма!

Днес е хубав ден,защото
Татко легна с мен в леглото.
Той ми даде обяснение
Как се ражда поколение:

Първо щъркел си намираш-
Щъркелски ако разбираш,
Казваш му съвсем направо:
-Искам бебе бяло,здраво!

После,щом добре се мръкне,
Тайно щъркелът ще хвръкне-
През море и половина
Се намирал магазина,
В който бебета раздават,
Без дори да ги продават.

Е добре,защо тогава
Майка ми се разболява,
А пък татко се обажда
Бебето дали се ражда?

Бебето пристигна вече,
Малко като буболече
Май че този глупав щъркел
Със поръчката е сбъркал-
Татко казал да е бяло,
А пък то червено цяло.

Скача татко,вика баба,
Гледам-мама пак е слаба.

Бебето си спи,не плаче.

Бебешките продавачи,
Въпреки че пипат с човки,
Ги изпращат в опаковки.
Само че хартия пак
Като в нашия Детмаг
Нямали,
Затуй решили
И със плат са го увили.

Владко бебето се казва.
Аз го питам как се казва-
То се мръщи като татко
И не казва че е Владко.

-Краси, вече не се траеш,
Бягай вънка да играеш-
Бебето ще се разплаче.

Охо!Пак ме пъдят значи!
Значи щом си имат бебе,
Аз съм вече непотребен:
Нищо,че ще хвана хрема,
Че ще ме боли корема,
Че навън е много влажно-
Само бебето е важно.
Пратиха ни вече бебе-
Нужда нямаме от тебе!

Нищо!Нека!Щом се мръкне,
Някой щъркел ще прехвръкне,
Аз(със кашлица и хрема)
Тайно бебето ще взема
И на щъркела ще кажа:
-Тръгвай през града,през плажа,
През море и половина-
Връщай го във магазина!

Ще го върне но обаче
Няма да си имам братче.
Всеки братче ще си има,
Ще го вози цяла зима
Със въжето на шейната
Из града и махалата.
Май че бебето тогава
Трябва в къщи да остава-
Засега то само сучи-
Нужно е да се научи
Батко Красимир да казва
И към мене да показва.
Щом направи десет крачки,
ще му дам едни играчки,
Дето съм ги скрил от вчера
Във панера под миндера
Те отдавна са ми купени
(нищо че са малко счупени
И не ме задоволяват),
Ни за бебе още стават:
Има топ от артилерия
И мотриса без батерия,
Има конник без глава,
Който скача при това,
Има трактор без вериги,
Има сто и осем книги
(баба всички е прочела),
Има футболна фланела
И кола без колела,
И един голям и бял
Самолетосамосвал-
Трябва пак да го запаля
Да лети и да се сваля.

Него няма да го дам
Той е още за голям,
А пък Владко не разбира,
Може да катастрофира.

Ще му дам и осем топчета,
Само че той няма джобчета-
Може да ги глътне в коша-
Работата става лоша.

Нямам никакво търпение
Да порасне като мене,

Красимир и Владимир!

Красимир е командир,
Владимир пък е тромбач-
Първи мой разузнавач.
Владимир надува тромбата,
Владимир е Митко бомбата,
Красимир пък е Сергей:
-Здрасти,Митко!
-Ха,здравей!
-Хайде грабвай автомата,
Тръгвай с мене в планината,
Че във нея има триста
Двайсет и един фашиста-
Щом със теб се съюзим,
Лесно ще ги победим.
Ура!Тръгваме в атака!
Владко май че се наака.....

Всички-мама, баба,татко,
Скачат,викат:
-Браво,Владко!
Гледай значи колко лесно
Казват<<Браво!>>
Интересно!
Аз донесох им пчеличка
За най трудната луличка
(права без наклон наляво)-
Никой не ми каза:<<Браво!>>

Аз не искам но обаче
Май че Красимир ще плаче.

Май ще трябва да си ляга-
Няма тук да се излага,
Никой нищо да не знае,
Ще си легне и това е.

Ни на мама,ни на татко-
Само лека нощ на Владко!

Недялко Йорданов
ВЯРВАЙ! Мечтите се сбъдват!