Баракудка, чантата, която показваш, е много свежа и с лятно настроение. Наскоро видях нещо подобно, но се водеше "африкански" модел. Гледах филм, в който един представител от едно племе в Африка, който за първи път виждаше нашата цивилизация, я донесе подарък на семейството, в което гостуваше.
Ози, много е симпатична тази катерушка за котки! Тя само за бейби котета ли е, или и възрастните котки не ги мързи да се катерят по нея? Интересно как приучихте котката да спазва определените за целта площадки, или си скача без посоки, както и се хареса?
Иначе, за моите "женски" умения няма да отварям дума! Само ще загатна, че ако живеех във времената, когато това е било част от чеиза на жената и по това са я харесвали за булка (плетене, шиене и т.н.), все още щях да си ходя стара мома. Макар че имах един период, в който бях решила да си докажа, че с "тези науки" можем да "се спогаждаме". Като резултат: много набързо прегорял ентусиазъм, много припряност и нетърпеливост. Оказах се почти неспособна ученичка, но тогава набързо изплетох няколко чифта чорапи, научих се да шия и на машина, защото имаме вкъщи и най-вече по настояване на майка ми, защото "как нямало да ме е срам от бъдещия ми мъж, че нищо не правя". Даже в кризисните (деветдесетте) години си шиехме със сестра ми разни неща от "Бурда". Мина ми меракът доста бързо. Майка ми, за разлика от мен, наистина може да прави много неща. Повече от очевидно е, че "златните ръце" са далечна и непостижима мечта за мен! Малко съм в позицията на тъпата ученичка, дето не може да си попълни поредната страничка от ученическия лексикон!
Обаче, браво на вас, момичета! С удоволствие ще се наслаждавам на вашите прекрасни творения!
