Гане, каквото и да кажем сега, няма да те успокои или да намали болката. Но тя по-добре да си изболи сега, да я изговориш, да я изплачеш... Иначе още по-лошо. После сигурно ще си остане много дълго, но дано да е по-немощна. Хубаво е, че сега си при най-близките си хора, че имаш подкрепата им и най-вече че имаш Алекс. Ще видиш, че ще стане батко! Прегръщам те.
 

Гане, 

Днес се навършва един месец от аборта... И първия цикъл след него... И толкова боли... Петнадесет години след първия аборт все още ме боли... Явно и тази болка няма да премине... Знам че трябва да съм благодарна, че имам поне Алекс, защото повечето от вас и това нямат, но е толкова трудно... Дълго не мога да заспя, заспя ли - се събуждам с мисълта че все още съм бременна... Завиждам на жените по улицата и се мразя, че го правя... Броя седмиците, като че ли все още съм бременна, а не бива... И плача и досаждам на приятелите си... Липсва ми мъжа ми и ми тежи всичко това... Мисля си, ако не бях тръгнала за България дали щеше да стане така или все още щях да съм бременна и не намирам отговора...
Не знам на кой да вярвам - лекарите там ме увериха, че с бебето всичко е наред, а тези тук - че е било мъртво... И не знам къде е истината, дали не съм виновна... Не знам, толкова боли... ужасно

Ганюшаааааааааа

Гане 

Мише

Гане, и да разбереш истината - нищо няма да промениш.
Довери се на инстинкта си.
Предполагам, ако си чувствала, че нещо не е наред с бебето,
нямаше да предприемеш пътуването.
Така, че не се упреквай. 
Няма как да си виновна. 

Знам, че боли.....
И още дълго ще боли...
Но..... такъв е животът.
Това, че имаш Алекс едва ли е успокоение.
Всяко дете е за себе си.

Горе главата и само напред.

 

Жени, не знам, може да съм имала някакво усещане, а да съм го пренебрегнала в желанието си да се прибера тук. Знам само, че два дена преди пътуането бях ужасно зле. Имах чувството че умирам... Мъчих се да се сетя кога съм спряла да усещам признаците на бременността си, кога са ми спаднали гърдите, кога за последно съм повръщала... Не знам, така сме устроени, да търсим вината в себе си, да човъркаме, да се опитваме да разберем... Сигурно наистина няма смисъл, но е толкова трудно да пренебрегнеш тези мисли...
Каси, мила, не можеш да ме нараниш със състоянието си, знаеш много добре колко се радвам за теб, а и за всяко момиче тук. Ще успееш и ще имаш две прекрасни здрави момчета и ще си най-щастливата мама на света, когато се родят! Пази се и вярвай в добрия край и в чудото, което е дошло в живота ти!

Гане, мила, от няколко дни чета само 3аглавието на темата ти и не смея да я отворя, 3ащото се страхувах да не си припомня 3а моята болка
А3 мисля, че повечето от момичетата тук във форума са и3питали подобно нещо, 3а голямо съжаление.
Не се 3абравя, наистина не се 3абравя, но се научаваме да живеем с нея.
А3 се научих да си крия моята болка( а и не е една ) мнооооого дълбоко в паметта. Ако не я и3бутвам там, няма да мога просто повече да живея и да се радвам на малкото хубави неща от живота, които са ми останали.
Често се появява, не крия, поплаквам, тъжа и пак отново.
Дано се пребориш с мъката. Па3и се и си мисли, че Алекс има нужда от теб.
Прегръщам те силно.

Не търси вина там, където я няма.
А за гърдите - предполагам не спадат веднага.

Не се предавай!
 

Гане, миличка, много е тежко. Но трябва да продължиш напред! Заради Алекс, заради другите деца, които ще имаш, заради мъжа ти и заради теб самата! Ти си прекрасна майка и аз те прегръщам! Не забравяй, че Господ изпраща изпитания само на тези, които обича.

Ех, Зайо, не може ли Господ да не ни обича толкова много Защо толкова много изпитания за такива чудесни, невероятни жени, които заслужават да бъдат майки, а такива чудовища, дето пребиват децата си нищо не ги застига... Не знам, не я разбирам аз тази обич...
Перла много много силно те гушкам и знам, че ще успееш!

Ех, Зайо, не може ли Господ да не ни обича толкова много Защо толкова много изпитания за такива чудесни, невероятни жени, които заслужават да бъдат майки, а такива чудовища, дето пребиват децата си нищо не ги застига... Не знам, не я разбирам аз тази обич...

Миличка Гане, и аз това се питах често, но вече спрях да търся справедливост, която не съществува.... макар, че по природа съм голям бунтар, и винаги искам и търся тая справедливост.... колко ми е трудно да превъзмогна това, само аз си знам. Ти живееш в Германия, вороятно разбираш езика, всяка седмица по радиото или телевизията съобщават за такива случаи, не искам повече да ги гледам и слушам....

Аз мисля че човек така е устроен, че иска всичко да разбере, неизвестността го убива, и ако ти по някакъв начин стигнеш до някакъв отговор защо е станало така, ще се успокоиш, сигурна съм.

В никакъв случай не искам да те натъжавам, разбери, или осъзнай по някакъв начин каква е причината за случилото се, приеми нещо за факт, и преодолей болката, не се самоизмъчвай... Но вникакъв случай не се самообвинявай, ти не си виновна, никой не е виновен за съдбите ни...

Ти си силна, като всички нас тук... ще успееш, макар че частица от тази болка ще остане завинаги в сърцето ти, не и позволявай  да те погуби, защото ти си необходима на толкова хора покрай теб - ТВОЯТ СИН, съпруг, родители, приятели, всички ние...


Голяма прегръдка от мен, дано скоро имам възможността да те срещна.

Гане, !Горе главата!

Гане, аз четири тодини вече се питам какво направих погрешно или какво не направих правилно, за да ми се случи същото два пъти. Отговор - няма. Нормално е да се терзаеш и да търсиш в себе си причината, но тръгнеш ли по този път на мислене, ще се озовеш в един омагьосан кръг, от който няма излизане. Чувството за вина е един опасен капан, от който ако излезеш, ще си още по-самазана психически и душевно отсега. Просто не мисли за това. Само Господ знае защо се случват тези неща. Но се случват по-често, отколкото на нас ни се иска. Това е и утешително, защото ни дава и малка надежда, че следващия път може и да прескочим в другата графа, на успешните проценти. Пожеланието за "позитивното мислене" е като пожеланието "да се успокоиш" - мисия невъзможна, ако цялото ти същество страда. Но с времето разумът и чувството за самосъхранение и оцеляване надделяват над емоциите и чувствата и това пожелание започва да не изглежда толкова банално решение. Затова се усмихни, пък макар и през сълзи, и мисли за следващия път! От цялото си сърце ти пожелавам всичко да е наред тогава!

Гане, не се забравя, това е. Аз щях да родя на 28 август и сега само затова мисля. И аз се питах, затова, 4е пътувах до България ли така стана? Затова, 4е ме бе толкова страх то4но от това ли?
Нали знаеш отговор няма. Толкова се обезверих, 4е месеци наред не влязох в този форум, не исках да 4увам за бременни, за деца...
Толкова, толкова ужасно съжалявам, 4е си преживяла такава драма.
Целуни Алекс от мен.

Гане, не се забравя, това е. Аз щях да родя на 28 август и сега само затова мисля. И аз се питах, затова, 4е пътувах до България ли така стана? Затова, 4е ме бе толкова страх то4но от това ли?
Нали знаеш отговор няма. Толкова се обезверих, 4е месеци наред не влязох в този форум, не исках да 4увам за бременни, за деца...
Толкова, толкова ужасно съжалявам, 4е си преживяла такава драма.
Целуни Алекс от мен.

Забелязах аз, че те няма от известно време.
Съжалявам за това, което ти се е случило!
 

Болката не минава. Както са написали момичетата, седи си някаде там дълбоко в нас, но никога не ни напуска. Но с времето поне не ни притиска като в менгеме.
Като се замисля от сън да ме бутне човек, мога да кажа кога е трябвало да родя всяко едно бебе. А това толкова тежи.
Дано поутихне пустата болка, защото знам колко е неадекватен човек, а Алекс се нуждае от теб - силна и здрава. Успех.