0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #460 -: Септември 19, 2012, 16:35:31 pm »
Д-р Бърди здравейте.На малката ,която е вече на 1 г и 11 месеца днес й сложиха 4-ия прием на Пентаксим.Мед.сестра каза да й дам Нурофен ,че щяло да я заболи сигурно крачето,дадох й наобед към 12 ч.Оттогава до сега продължава да си пази крачето,не иска да върви,като погледне крачето си тогава заплаква.Даже първия половин час след ваксината беше доста отпусната,като завеяна,аз й говоря а тя все едно не чува.После след Нурофена се поразвесели малко.
Мога ли да й правя някакви компреси на мястото на убождането,или нищо да не правя,дали да й давам пак за болката Нурофен?
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #461 -: Септември 19, 2012, 22:50:41 pm »
vavka нашия педиатър казва ако се подуе компрес с риванол.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #462 -: Септември 19, 2012, 23:06:48 pm »
Vavka, при нас тази ваксина имаше подобен ефект. Някъде половин до един час след поставянето следваше неистов рев, не искаше да стъпи на крачето, в което беше поставена ваксината и се пазеше даже като го гушкам да не си допре крака в мен. Нурофен помогна половин час след приема. Така бяхме един два дни, след това нямаше проблеми. Явно това е страничен ефект. Дано се успокои скоро душичката.


*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #463 -: Септември 19, 2012, 23:13:48 pm »
мерси за споделеното в този късен час :).Следобеда повечето време стоеше сседнала,нещата които винаги са я карали да тича,и да играе,днес не могат да я дигнат от дивана.Незнам точно къде я боли,защото ми се стори че леко влачи десния крак,а ваксината е бита в левия.Дадох й Панадол към 20 ч,заспа си нормално.Притеснява ме тази скованост,в смисъл дали я е страх че ще я заболи и затова не иска да става,или наистина я боли много.
Другото което се чудех е като я боли,да я оставя да почива максимално,т.е. да си лежи,седи,или да я подтиквам да похожда отвреме навреме,да се раздвижва?кое е по-добре??
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #464 -: Септември 19, 2012, 23:59:13 pm »
Аз бих оставила детето да прави каквото му се прави :) Със сигурност всичко ще отшуми съвсем скоро, по-добре я остави на мира до тогава ;) Успех!


*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #465 -: Септември 21, 2012, 08:26:16 am »
Здравейте и от мен!Педиатърката ми препоръча да давам на детето Биозин Мама .Той е на 1.7м.Изписа го ,защото много зачестиха боледуванията .Досега пиеше Имунокинд. Дава ли ли сте го?Споделете мнения!
ПП.Не мога да изтрия горния си пост , :oops:
« Последна редакция: Септември 21, 2012, 08:29:25 am от moniks_s »

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #466 -: Септември 21, 2012, 08:41:48 am »
Здравейте, д-р Бърди. Възможно ли е Боян да се е заразил на обяд и в 17ч. вече да има симптоми, или е просто съвпадение?
Ситуацията е следната: вчера, докато чакахме пред кабинета на педи имаше едно момиченце с хрема, кашлица и Т. Нямаха досег, вратата беше отворена и влизаше въздух.
Боян се оказа напълно здрав и дори педи препоръча да поставим ваксина, но пустата майчина интуиция реши да отложи за другата седмица. Може ли да има толкова бързо развитие, още снощи вдигна Т, гъсти бели сополи, тази сутрин се и закашля?!? Шах?!?
Утре ще го водя пак, да видим...
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #467 -: Септември 21, 2012, 08:58:43 am »
Нямаха досег, вратата беше отворена и влизаше въздух.
В болниците стандартът за изолация на подобни пациенти е, че на  1 метър около него трябва да си с маска иначе може и без. т.е. човек като киха на толкова далече лети. Ако не стре пипали нищо и сте били поне на такова растояние, когато детето е кихало ( ако е кихало, де), значи не е било от това дете.


  
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #468 -: Септември 21, 2012, 09:15:52 am »
Не е кихало, но сега като се замислих в приемната има доста играчки и може би са си играли с обща играчка, ако от това може да се зарази...Но ме интересува, възможно ли е за толкова кратко време да прояви симптоми?!? Излиза от кабинета здрав, след 4 часа тръгват сополите?
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #469 -: Септември 21, 2012, 15:40:06 pm »
Не е кихало, но сега като се замислих в приемната има доста играчки и може би са си играли с обща играчка, ако от това може да се зарази...Но ме интересува, възможно ли е за толкова кратко време да прояви симптоми?!? Излиза от кабинета здрав, след 4 часа тръгват сополите?
Аз не съм чувала поdобно нещо, но не съм лекар все пак, кой знае какви вируси ги има.


  
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #470 -: Септември 22, 2012, 10:15:25 am »
От четвъртък насам Виктор е леко настинал - има сополи, с бистър секрет на този етап, и по-рядко изхождане. От тогава  насам забелязвам и промяна в цвета на изпражненията му - доста светли станаха, жълтакави до глинести. Първите дни го отдавах на настинката, но днес вече доста се притесних - в началото бяха гъсти, но в края на изхождането станаха почти пенести и все по-светли.
Възможно ли е това да се дължи на настинката или е знак за някакъв друг проблем?
« Последна редакция: Септември 22, 2012, 10:18:05 am от twin »
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #471 -: Септември 22, 2012, 10:32:35 am »
Здравейте и от мен!Педиатърката ми препоръча да давам на детето Биозин Мама .Той е на 1.7м.Изписа го ,защото много зачестиха боледуванията .Досега пиеше Имунокинд. Дава ли ли сте го?Споделете мнения!
ПП.Не мога да изтрия горния си пост , :oops:

Аз съм давала. Мижи да те лъжем е цялата работа.
Или при нас ще има отложено действие, за след 7 години  :D
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #472 -: Септември 23, 2012, 08:09:00 am »
Искам да попитам Бърди следното:
След контакт с болни деца синът ми (14 месеца) разви хрема, доста силна с бял секрет, на втория ден вдина температура 37,1 и очевидно се чувстваше доста зле, имаше и по няколко прокашляния на ден, които според мен бяха от задавяне със секрета в гърлото. Днес е трети ден, няма температура, секрета в носа е вече много по малко, но започна да се прокашля с един свиркащ звук при поемане на въздух. Лекувала съм го с Нурофен за температурата и физиологичен разтвор и аспиратор за хремата. Мажа му гърдичките и под носа с евкалиптово масло, бях скептична, но му улеснява доста дишането. Четох, че този свиркащ звук е симптом на бронхиолит. С педиатъра мога да се свържа най-рано в понеделник и не знам дали ще ни приеме тогава. Въпросът ми е какво мога да направя дотогава, за да не се задълбочи заболяването?
Предварително благодаря
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #473 -: Септември 23, 2012, 10:00:17 am »
Искам да попитам Бърди следното:
Въпросът ми е какво мога да направя дотогава, за да не се задълбочи заболяването?
Предварително благодаря
Да го заведеш в спешното за слушалка според мен. Не знам дали Доктора без преглед може да помогне.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #474 -: Септември 23, 2012, 14:59:34 pm »
Здравейте! Имам нужда от съвет, надявам се доктор Бърди да се включи ако сметне за нужно!
Вчера бяхме на юбилей на наша близка. Тя е мед.сестра и беше поканила някаква лекарка. Оказа се, лекарката е детски хирург. Случайно забеляза, че синът ми има пъпна херния и каза, че непременно трябва да се оперира. Не било кой знае каква операция, две шевчета.... знаете ги хирурзите- много обичат да режат и за тях нищо работа не е... После ме попита и за чурката, до къде сме били  8O Обясних и, че там не пипаме и до никъде не сме ако пита дали е забелена. Ако сме искали да погледне, отговорих че няма нужда, а тя най-спокойно ми заяви, че докато е под упойката ще оправят и това  8O Вече съвсем категорично реших, че тази жена няма да докосва детето, но все пак това с хернията отново започна да ме гложди. Въпреки, че няколко пъти съм обръщала внимание на педиатрите, които с течение на времето сме посещавали и всеки го е подминавал сякаш не е кой знае какъв проблем. Само личния веднъж спомена, че по-нататък /не е ясно точно кога/ може да се направи консултация с хирург и аз съм била относително спокойна. От вчера обаче пак съм заседнала на компютъра и ровя и чета и отново не виждам едно мнение по въпроса. Някои казват, ако не се прибере пъпчето до годинка, се оперира, други пък твърдят, че до навършване на 5 години е почти сигурно, че ще се оправи, без да се налага намеса. Не знам какво да правя. Предстои ни да тръгнем на детска градина. От една страна знам, че не е добре дете с херния да се оставя дълго време да плаче /което няма как да избегнем с тръгването на градина/, ако пък решим да правим операцията, ще му се съберат доста стресови ситуации наведнъж. Много ми е притеснено.
Някой имал ли е подобен проблем и как го е разрешил?

P.S: Преди време опитахме и с лепенки, но от тях се изрина и приключихме. Доктор Бърди е писал, че този метод се отрича от няколко години така или иначе.


*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #475 -: Септември 23, 2012, 19:06:22 pm »
Здравейте! Имам нужда от съвет, надявам се доктор Бърди да се включи ако сметне за нужно!
Вчера бяхме на юбилей на наша близка. Тя е мед.сестра и беше поканила някаква лекарка. Оказа се, лекарката е детски хирург. Случайно забеляза, че синът ми има пъпна херния и каза, че непременно трябва да се оперира. Не било кой знае каква операция, две шевчета.... знаете ги хирурзите- много обичат да режат и за тях нищо работа не е... После ме попита и за чурката, до къде сме били  8O Обясних и, че там не пипаме и до никъде не сме ако пита дали е забелена. Ако сме искали да погледне, отговорих че няма нужда, а тя най-спокойно ми заяви, че докато е под упойката ще оправят и това  8O Вече съвсем категорично реших, че тази жена няма да докосва детето, но все пак това с хернията отново започна да ме гложди. Въпреки, че няколко пъти съм обръщала внимание на педиатрите, които с течение на времето сме посещавали и всеки го е подминавал сякаш не е кой знае какъв проблем. Само личния веднъж спомена, че по-нататък /не е ясно точно кога/ може да се направи консултация с хирург и аз съм била относително спокойна. От вчера обаче пак съм заседнала на компютъра и ровя и чета и отново не виждам едно мнение по въпроса. Някои казват, ако не се прибере пъпчето до годинка, се оперира, други пък твърдят, че до навършване на 5 години е почти сигурно, че ще се оправи, без да се налага намеса. Не знам какво да правя. Предстои ни да тръгнем на детска градина. От една страна знам, че не е добре дете с херния да се оставя дълго време да плаче /което няма как да избегнем с тръгването на градина/, ако пък решим да правим операцията, ще му се съберат доста стресови ситуации наведнъж. Много ми е притеснено.
Някой имал ли е подобен проблем и как го е разрешил?

P.S: Преди време опитахме и с лепенки, но от тях се изрина и приключихме. Доктор Бърди е писал, че този метод се отрича от няколко години така или иначе.


Това за 5 години е от Интернет?
Лепенки не се прилагат вече.

До 5-6 се оправят в голям процент- особено по-малките.
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #476 -: Септември 23, 2012, 19:33:49 pm »
Благодаря за включването докторе!
Да от интернет е тази информация...
Хернията според мен не е никак голяма. Просто пъпчето е леко издадено напред, особено горната му част. Също така, няколко милиметра над пъпчето се получава леко издуване, когато детето се напряга. До сега не сме забелязали това да го притеснява, освен че сам е забелязал, че е с различен пъп :)

Прилагам и снимка...не с много добро качество, но се вижда...
« Последна редакция: Септември 23, 2012, 19:44:28 pm от джиджи »


*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #477 -: Септември 23, 2012, 19:48:00 pm »
До около 5-6 се оправят сами в голям процент.
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #478 -: Септември 23, 2012, 19:57:08 pm »
Благодаря ще повторя за сетен път!
 :bighug:

Отново ми спестихте няколко безсънни нощи :)


Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #479 -: Септември 24, 2012, 00:22:30 am »
Здравейте отново докторе,
Както обещах направихме изследвания в друга лаборатория. Сега изследванията показват, че нямаме нищо. Направо не знам на кои изследвания вече да вярвам.
Направих и на мен. Също не се изолира нищо.
Взех и изследванията от алерголога.
Спрях Назонекса.
Вече един месец пие Сингюлер и няма хрема. Но от вчера носа му пак хърка и мисля, че има задна хрема.
Какво е мнението Ви за изследванията? Според тях силна ли е тази алергия?
Вече ми казахте да спра Сингюлера, ериуса и ксизала. Склонна съм да го направя защото се притеснявам, че те само подтискат хремата, но едва ли я лекуват. Но ме притеснява ако ги спра да не започне отново с тази постоянна хрема.
Не знам до колко да вярвам и на новите изследвания от носния и гърлен секрет. За гърления личния лекар специално беше помолил в лабораторията да изследват за хемофилус, който се изолираше в предишните изследвания (в които и той се усъмни).
Очаквам Вашето мнение.