Често две жени, станали близки приятелки по време на общата си борба със стерилитета, попадат в ситуация, в която едната забременява, а другата все още не. В някои случаи това провокира трудно разпознаваема криза и се превръща в тема табу. Някои го описват като дълбока пропаст помежду им, която поставя и двете в трудна позиция. Промяната е внезапна и екстремна и се случва да превърне приятели във врагове. Бременността на приятелката дава надежда, но може и да предизвика мощни чувства на конкуренция, завист, изоставяне, загуба, гняв, предателство, които да проникнат и да замърсят здравата им връзка. За някои жени това се оказва твърде натоварващо.
Рядко се среща жена, преживяла трудности със забременяването, която да не е изпитвала нито веднъж нежелани емоции на гняв или завист по отношение на бременностите на други жени. Някои смятат този аспект на стерилитета за най-труден. Жените като цяло трудно се справят с чувства като конкуренция и завист; те са по-комфортно свързани помежду си чрез сътрудничество и подкрепа.
Стерилитетът често кара тези жени да се почувстват внезапно „от другата страна”, без подкрепа и разбиране от приятелки, на които са имали доверие. Жените със стерилитет често са неспособни да окажат подкрепа на бременна приятелка, защото това е много болезнено за тях. Атаката на болезнени, примитивни емоции, които те могат да изпитат в отговор на бременността на други жени, понякога е доста шокираща: Някои може да смятат, че вече не могат да се познаят и се разочароват от самите себе си. Често се отдръпват и изолират от околните.
Чрез участието си в пациентски организации, форуми и групи в социалните мрежи жените със стерилитет намират начин да им бъде обърнато персонално внимание, да бъдат разбрани, приети и отново да бъдат като останалите хора. Това им осигурява възможност да бъдат отново сред себеподобни. Има незабавно облекчение и "нормализиране" и животът отново е поносим. Намират безопасно място, убежище във враждебен, неприятелски и безразличен свят. Приятелствата, формирали се там, могат да бъдат изковани от силни и дълбоки връзки. Жените, преминаващи заедно през безплодието, посрещат взаимно нуждите си и си осигуряват това, което им липсва в собственото им ежедневно общуване. И в този защитен кръг те споделят какво ги е засегнало, включително и най-дълбоките и най-трудни чувства по отношение на бременността на приятелки, сестри, съпруги на братя, братовчедки, колежки и целия останал фертилен свят. Тази подкрепа, тези връзки се възприемат от тях като жизненоважни елементи.
При навлизането на бременността в това уютно убежище, приятелството, изградено на основа на споделен опит със стерилитета, може да се окаже застрашено.
И двете жени могат да се почувстват изоставени и предадени. Тези чувства са много логични и дори да не изглеждат цивилизовани, са дълбоко човешки и много реални. Трябва да признати, уважавани и почувствани.
След настъпването на бременност при едната, приятелките с общ опит с проблемно забременяване, се оказват във възможна ситуация, в която и двете губят. Техният общ източник на подкрепа сега се е превърнал в потенциален източник на болка. За да предпазят себе си, възможно е да почувстват необходимост да бъдат дистанцирани една от друга, но това също им причинява болка. По пътя си със стерилитета те са загубили толкова много и да загубят приятелка, свързана с това, е като да загубят основна житейска линия и да се почувстват отново сами.
Има възможност да намерим мост към този остров на оцеляване, да намерим връзка помежду си, независимо от моментните разлики. Предназначението на спокойните оазиси на тези групи и форуми е да бъдат временно убежище, където хората са защитени от останалата част от света. Това също е част от това да бъдеш човек. Понякога всички се нуждаем от житейски линии и спокойни убежища, но също и от това да намерим начини да продължим взаимоотношенията си, когато тези връзки са заплашени.
При преминаването от индивидуалното оцеляване до обмислянето на нуждите на двете жени, се изисква разширяване, активно създаване на споделено пространство, в което да се разпознаят две личности с отделни и еднакво валидни, макар и съвсем различни перспективи. Това е трудно, но не е невъзможно.
Ето няколко предложения:
Бременната:
Жената, която не е бременна:
Накратко, трябва да има място за двете жени да имат свой собствен отделен опит, без да се налага да се извиняват или обясняват.
След този период настройка, трябва да има място за всички възможности:
И накрая, независимо от това дали жените решават да поддържат връзка или не помежду си, борбата да се работи чрез тези трудни чувства и разбирането на положението на другия човек разширява способността на всеки човек да разбира себе си и другите.
Всички ние се нуждаем от способността си да разпознаваме и да сме толерантни към конфликтни състояния на двусмисленост, при които могат да присъстват едновременно силно контрастиращи емоции. Трябва да се научим как да изясняваме и да получаваме по-голяма яснота в отношенията си, отколкото да предприемем директно действия, за които може по-късно да съжаляваме.
Важно е да намерим баланс в отношенията си, които винаги включват различия. Трябва да се научим да приемаме и да сме толерантни към несъвършенството. В крайна сметка всеки със стерилитет трябва да живее и да има отношения с другите в свят, който е до голяма степен фертилен. И в крайна сметка най-добре чрез личния си опит може да научиш повече за това, какво означава да бъдеш човек, да разшириш усещането за себе си и личната си идентичност, да станеш малко по-добър за всеки един и да се присъединиш към други в споделено пътуване през живота.
Dr. Malavé, PhD, Клиничен психолог. Източник: resolve.org
https://resolve.org/support/pregnancy-after-infertility/pregnancy-between-infertility-friends/
Понякога изразът преминаване през ин витро не е достатъчно силен, за да опише изолацията и емоционалното изтощение, което понасят някои жени. Причините, поради които жените прибягват до ин витро лечение са различни. Най-често това са репродуктивни проблеми, но понякога те са съсипани от загуба на дете или имат генетично заболяване, което изисква изследване преди бременност.
Независимо каква е причината една жена да поеме по този дълъг път, за нея това е период на емоционално и физическо изтощение. В това време приятелите и близките трябва да бъдат много внимателни какво споделят или коментират с нея. Някои коментари могат да те накарат да се разплачеш, да се съмняваш в себе си и да се почувстваш още по-сам и уплашен по време на лечението.
12 неща, които да не казвате на жените в ин витро процедура
Успокоявате: "С ин витро вече ще стане!"
Не може да сте сигурни! Ами ако вече е опитвала и не е станало? Така че простете нейния скептицизъм.
Разказвате: "Имам една позната, която направи ин витро..."
Историята на всеки е различна. Разказът ви с нищо не помага.
Хвалите се: "Аз пък забременях спонтанно."
Това наистина причинява болка, когато жената отчаяно иска да забременее и прави всичко възможно, но знае, че няма гаранции.
Отсъждате: "Ако е писано - ще стане!"
Може да звучи много мъдро, но ако всяка вечер се инжектирате с хормони, примирението не е от полза.
Предупреждавате: "Инвитрото може да доведе до рак!"
Не е измислица, някои наистина си позволяват да кажат такова нещо на жени в ин витро процедура.
Споделяте: "И аз щях да правя ин витро, но тогава разбрах, че вече съм бременна."
Колко мило! С какво помагате така?
Анализирате:"Какво ще правите, ако не се получи?"
Да, тя не заспива всяка нощ, обсебена от тази тревога. И няма идея какво ще прави, ако не се получи. Знае само, че това ще разбие сърцето й.
Утешавате: "В крайна сметка нали си имаш едно дете..."
Вторичният стерилитет е много труден за разбиране от някои хора. Независимо от броя деца, сърцето боли еднакво силно, когато не можеш да имаш мечтаното семейство.
Съчувствате: "Не мога да си представя през какво минавате!"
Тя знае това. И точно заради това се чувства сама.
Тревожите: Споделяте тревожни и разстройващи неща.
Хормоналните инжекции и напрежението около процедурата са взривоопасен коктейл и човек може да се разплаче от всичко. Така много лесно можете да я прогоните несъзнателно.
Загрижени сте: "Толкова се притеснявам за теб!"
Това, от което се нуждае тази жена, е подкрепа, а не негативни емоции.
Разпитвате: за резултата от ин витро процедурата.
Ако тестът е положителен - жената е толкова притеснена от новото си състояние, че има нужда да го запази известно време само за себе си. Или пък се плаши от «урочасване». Ако тестът е отрицателен - разочарованието е толкова голямо, че тя има нужда да поплаче сама, да приеме неуспеха и да се подготви психически за следващите стъпки.
А какво да кажете на жена, която преминава през ин витро?
Честно казано, не е нужно да казвате нищо. Внимателното и тактично изслушване е всичко, от което тя се нуждае. А ако тя не иска да говори за това, уважете решението й.
В тази графика можете да видите как се променят шансовете за забременяване с възрастта на жената. Всяка жена се ражда с яйчников резерев от няколко милиона незрели яйцеклетки, а техният брой към пубертета вече е 350 000. На 25 годишна възраст 130 000, на 35 годишна възраст 30 000, а след 40 годишна възраст пада до от 13 000 до 5 000 на 45 годишна възраст. Ако шансовете за зачеване на 25 години в даден месец са 20%, то на 45 г. са под 1%. След 35 годишна възраст кривата на шансовете за забременяване спада стръмно надолу.
С покачването на възрастта се увеличава и вероятността за спонтанен аборт.
Има продукти, които бременните жени НЕ е желателно да консумират!
Внимавайте със следните храни и напитки, когато сте бременна!
Термично необработено месо
Сирена от непастьоризирано мляко
Сурови яйца
Сурова риба и риба с високо съдържание на живак
Алкохол
Кофеин
Сол
Недобре измити плодове и зеленчуци
За последните 14 години населението на страната е намаляло с над 700 000. През 2002 населението на България е било 7 845 841 човека, а през 2016 вече е 7 101 859.
Раждаемостта е намаляла от 67 038 през 2002 на 65 446 през 2016.
Покачва се и средната възраст, на която българката ражда за първи път. За страната средната възраст е 27 г, а за София 29,9 г. За справка в Русия възрастта за първо раждане е 21,5 г, в Япония 19,2 г. , в Англия 24,3 г, в Италия 30,9 г, а в САЩ - 33,4 г.