40 години от зачеването на първото бебе в епруветка Луиз Браун: Изумителната история на ин витрото

Детайли

Категория: Европейска седмица на фертилността

Раждането на Луиз Браун през 1978 г. е началото на революция в лечението на безплодие - и това е само началото. Един стар буркан стои на рафта в клиниката по безплодие в Кеймбриджшър, където се пише история. В чинийка вътре в този буркан първото ин витро бебе в света прекарва първите часове след зачеването си. С успеха на ин витро оплождането ученият Робърт Едуардс и неговият колега - гинекологът Патрик Стептоу променят бъдещето на двойките, страдащи от безплодие по целия свят. Това, което някога е било революционно за науката, днес е стандартна медицинска процедура. Повече от 6,5 милиона бебета се раждат оттогава и вероятно сме забравили колко противоречива е била идеята да се оплождат човешки яйцеклетки в лаборатория по времето, когато се ражда Луиз. “Гледаше се много подозрително.” - разказва проф. Питър Броуд, завеждащ отделението за женско здраве в Кралския колеж в Лондон. “Ако днес разговаряте с някого за клонирането на хора, имате чувството, че си играете на Господ. Точно така беше и с ин витрото през 1978 г.”. 

 Робърт Едуардс  и Патрик Стептоу, бащите на ин витрото

Стептоу и Едуардс започват да работят заедно през 60-те години на миналия век. Учени експериментират с яйцеклетки от животни, оплодени извън тялото, но малко от тях вярват, че това би било възможно и с човешки ембриони. Стептоу и Едуардс смятат, че могат да помогнат на семейства с репродуктивни проблеми, ако вземат яйцеклетки директно от яйчниците и ги върнат оплодени в матката. Много хора, дори и представители на научните среди, смятат, че техните опити, в които използват човешки яйцеклетки и сперма, са неморални и неетични. Бива им отказана субсидия от Медицинския Научноизследователски Съвет, но те се установяват в Олдъм, където има достатъчно жени, страдащи от безплодие, които изразяват готовност да се подложат на експерименталното лечение.

Грейс Макдоналд, чийто син Алистър е второто ин витро бебе в света, прочита статия в “Дъ Лансет” за опитите, които Стептоу и Едуардс провеждат, и нейното непреодолимо желание за дете я кара да се отзове. “Всичко беше много ново и затова, когато започнахме опитите в Олдъм, трябваше да се закълнем, че ще пазим тайна. Мисля, че това беше най-вече за наша сигурност.” - обяснява тя. “Имаше толкова много противоречия. Въпреки това не смятах, че притежавам смелост. Беше просто решителност.”. 

 Макдоналд открива, че е бременна след втория ин витро опит и ражда Алистър, първото момче от ин витро, през януари 1979 г. По целия свят други учени се опитват да постигнат британския успех и първи успяват в Австралия през 1980 г. Една година по-късно се ражда и първото ин витро бебе в САЩ. Но общият брой деца по света, заченати по този начин, е едва 15 по това време. 

Стептоу и Едуардс първоначално се надяват, че ще могат да продължат работата си в рамките на националната здравна система, но става ясно, че държавните институции не проявяват интерес и в крайна сметка те откриват собствена частна клиника в Борн, недалече от Кеймбридж. Лечението е скъпо, като всеки опит струва 3000 лири. По това време средната годишна заплата е около 6000 лири. Процедурите са ограничени само за тези, които могат да си платят и са съгласни да се подложат на иновативното лечение.

Раждането на Луиз Браун 

Медийният шум около ин витрото е голям и информацията, предоставяна на пациентите включва и съвети относно публичността; жените са предупреждавани да не говорят с медиите и да внимават с телефонни анкети, както и да не споменават имена на други жени, които срещат в клиниката. Много хора, дори и от медицинските кръгове, знаят много малко за лечението, както установява Ро Фейсър, майка на три деца от ин витро. Тя се опитва да зачене от няколко години, когато чува по радиото интервю със Стептоу. “Никога не бях чувала за ин витро или Луиз Браун и когато отидох при моя лекар, и тя никога не беше чувала за ин витро, така че трябваше сама да проуча нещата”, разказва тя. “Най-накрая попаднах на специалист. Видях Патрик Стептоу и се почувствах в добри ръце. Никога не съм имала чувството, че някой се възползва или експериментира с мен.”. 

При успеваемост в началото от 12 % повечето жени, които се обръщат към Едуардс и Стептоу, не се сдобиват с бебе, но това не спира двойки от целия свят да се записват в списъка на чакащите. Луси Дейниъл Рейби прави осем опита през 80-те години преди да забременее с дъщеря си Изи. “Всичко беше ново и като научна фантастика”, казва тя. “Ние бяхме първите и част от този експериментален процес. Никога не съм колебала, когато разбрах, че това е единственият ми шанс да забременея. Бяхме късметлии, че имахме тази възможност.”.

 Гинекологът д-р Томас Матюз се мести от Шотландия, за да се учи от Стептоу и Едуардс и  твърди, че пациентите обикновено пазят в тайна, че правят ин витро опити, като не споделят на приятелите и семействата си. “Бебето в епруветка беше стигматизирано като нещо противоестествено” - споделя той. “Аз бях много ентусиазиран, но много хора не можеха да разберат.”. 

Ембрионите, резултат от ин витро оплождането, се съхраняват по-скоро в малки чинийки отколкото в епруветки, но терминът “бебе в епруветка” се утвърждава и според Матюз има отрицателен заряд. Носят се всевъзможни слухове за това, което се случва в клиниката, и според Вивиан Колинс, която започва работа на регистратура през 80-те години, отнема време, докато враждебността и подозрителността се уталожат. “Всичко беше ново и имаше хора, които се отнасяха критично. Сред моите познати имаше някой, който беше отвратен, че работя в експериментален център, където се правеха бебета.”. 

Ин витро процедурите тогава са много по-трудни за пациентките отколкото в днешно време. Жените трябва да престоят по 2-3 седмици на място в клиниката в контейнери. Те събират урината си по време на цялото лечение, тъй като това е единственият начин лекарите да следят нивата на хормоните им. Ако не оставаха в клиниката, това би означавало да разнасят непрекъснато големи пластмасови контейнери със себе си, а пациентките в клиниката трябва да дават урина на всеки три часа, дори и през нощта, спомня си Дейниъл Рейби. “Спяхме в легла, подредени в редица, по 6 жени в контейнер. През нощта идваше някой и ни будеше и всички под строй заминавахме до тоалетна, където трябваше да дадем урина в бутилка, за да могат да проследят хормоните ни. Наистина ни помогна да създадем много силна връзка помежду си.”.

Когато хормоните показват, че овулацията ще настъпи скоро, яйцеклетките се аспирират точно до след 26 часа. Това означава, че лекарите често трябва да стават посред нощ, за да правят пункции. Смята се, че земното притегляне може да увеличи шансовете за имплантация на ембрионите и затова жените трябва да стоят наведени напред за час или два след трансфера. Въпреки всичко това някогашната пациентка Роу Фейсър споделя, че цари атмосфера, в която се усеща подкрепа, и това прави емоционалната тежест на безплодието и неговото лечение по-лека. “Атмосферата на взаимопомощ помагаше да преодолеем стреса и напрежението.” - обяснява тя. “Усещахме, че всички сме едно цяло - пациентките и персоналът.”. 

Днес ин витро процедурите са много по-стандартизиран процес. Жените са амбулаторни пациенти и не се събира урина на всеки три часа, не е необходимо да стоят наведени напред след пункцията. И въпреки че все още моралните и етични съмнения не са изчезнали напълно, лечението се смята за рутинна процедура. Замразяването на ембриони позволява използването им на по-късен етап, а с появата на метода ИКСИ (интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди), при който сперматозоидът се инжектира директно в яйцеклетката, могат да се преодоляват и проблеми от мъжкото безплодие. Донорски яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони могат да бъдат използвани, за да подпомагат двойки с по-сложни репродуктивни проблеми. А многоплодните бременности, които всъщност са най-големият риск от усложнения при ин витро, намаляват.

 Но прогресът далеч не спира дотук. През 2013 става ясно, че в САЩ се е родило първото бебе от ин витро, чийто код от човешкия геном е могъл да бъде разчетен. Раждането на Конър Леви през май същата година предполага ново генерационно секвениране, разработено да може да разчита цели геноми бързо и евтино, е на път да преобърне селекцията на ембриони в клиниките за ин витро. 

Друга важна разработка от същата тази седмица е, че разходите за ин витро могат да бъдат драстично намалени от няколко хиляди лири на около 170 лири и това може да бележи началото на нова ера за ин витро процедурите. Репродуктивни специалисти от Белгия съобщават на конференция в Лондон, че вече 12 деца са били родени чрез този метод, който заменя скъпото медицинско оборудване със съставки от “кухненския шкаф” като сода бикарбонат и лимонена киселина с успех, сравним с този на традиционна ин витро процедура.

 За 35-те години от раждането на Луиз Браун ин витро лечението се превръща в световен бизнес за правене на много пари и има стотици центрове по цялото земно кълбо, където се предлагат такива процедури. Членът на Камарата на лордовете от лейбъристката партия Лорд Уинстън, който е оглавявал отделението за ин витро в Хамърсмит, се изказва много критично за разходите, които пациентите трябва да заплатят в много клиники. “Най-голямата промяна е нарастващата комерсиализация, предизвикана от ин витро процедурите.” - казва той. “Смятам, че неравноправието при лечението е скандално и съм бесен, че националната здравна система използва ин витро като печатница за пари.”. 

Сюзън Сийнън е заместник председател на Infertility Nerwork UK, благотворителна инициатива, която подкрепя пациенти и кампании, които се борят за промяна на зависимостта от местоживеенето във връзка с провеждането на лечение по здравна каса. “Безплодието е смазващо медицинско състояние и емоционалният отпечатък е още по-голям, когато хората не могат да си позволят лечение.” - казва тя. “35 години след началото на ин витро процедурите в Обединеното кралство, се сблъскваме с факта, че възможността жена да направи ин витро по здравна каса зависи изцяло от населеното място, където живее. По този начин много хора не могат да получат помощта, от която се нуждаят.”.

 Къде ще бъдем след 35 г.? Якуб Халаф, завеждащ отделението по ин витро в болницата “Гайс енд Сейнт Томас” предлага да се обърне внимание на вървящото в момента проучване на стволови клетки. “Ин витро-то еволюира значително, но мисля, че вече почти е достигнало границите на биологията, освен ако не намерим начин да създаваме яйцеклетки.” - обяснява той. “Наистина виждаме пациентки, които са между 40 и 45 години и се борят за дете. Единственото, което би променило лечението, е, ако можем да извлечем гамети от стволови клетки; ако бихме могли да създадем сперматозоиди от клетките на мъжката кожа или яйцеклетки от клетките на женската коса.”. 

Робърт Едуартс получава Нобелова награда за медицина или физиология през 2010 за разработването на процедурата за ин-витро оплождането

Ако всичко това в момента звучи като научна фантастика, струва си да си припомним, че много хора мислят същото за ин витро процедурите преди 35 г. Каквото и да ни очаква за в бъдеще, ясно е, че Стептоу и Едуардс, вече покойници, са ни оставили невероятно наследство. Майк Макнами работи заедно с тях в самото начало и сега е завеждащ в Борн Хол. “Те ни вдъхнаха невероятна лоялност, но най-значимото е, че те са осъзнали болката от безплодието.” - разказва той. “Забравяме, че преди да се роди Луиз, за много двойки нямаше никаква надежда.”.

Луиз Браун може да е израсла в светлината на прожекторите, но държи да подчертае, че води съвсем нормален живот. Тя е омъжена и има двама сина -  Камерън (р. 2006 г.) и Ейдън Патрик Робърт (р. 2013 г.), заченати по естествен път. Твърди, че се опитва да не мисли твърде много за себе си като за първото бебе от ин витро, защото това е за нея “напълно нормално, тъй като не познава нищо друго”. Въпреки това се гордее с постиженията на Стептоу и Едуардс. “Те помогнаха на хиляди хора, които дори не познаваха, да имат бебе.” - казва тя. “Без тях тези деца нямаше да се родят.”. 

Раждането на Луиз е крайпътният камък, който променя лицето на репродуктивната медицина, но всъщност упоритостта на Стептоу и Едуардс, както и смелостта на първите им пациентки, е това, за което толкова много родители днес трябва да са благодарни за съществуването на децата си. 

Луиз Браун и инкубаторната стъкленица, в която е била като ембрион в Bourne Clinic in Cambridgeshire

По материали: The amazing story of IVF: 35 years and five million babies later, Кейт Браян, “Дъ Гардиан”, 12.07.2013 г.

Разговаряме с Таня Златинова - майка на първото заченато ин витро бебе у нас

Детайли

Категория: 30 години ин витро България

Много или малко са 30 години? Точно толкова са изминали от първия успешен инвитро опит в България. Представяме ви Таня Златинова – майката на Илияна, първото бебе у нас, заченато с помощта на този метод.  Заповядайте на 9-ти юни в Плевен, където ще се проведе 13-тото поред издание на Деня на Репродуктивното Здраве, организиран от Сдружение Зачатие под надслов „30 години инвитро в България – минало настояще и бъдеще“, където ще се срещнете с водещи специалисти у нас, специализирали в областта на репродуктивната медицина. 

Таня, кое Ви липсваше най-много в онова време, преди 30 години?

В личен план – най-вече това, което липсва ужасно много на една млада и омъжена жена - да има своя рожба и да бъде майка. 
Преди 30 години липсваше също така достатъчно информация, избор на клиники, опит в България именно в тази сфера. Липсваха и пациентски организации, които да подкрепят двойките с проблеми в забременяването. 

Колко време продължи периода, в който да гушнете собствена рожба беше само мечта? 

За мое щастие, този период не беше много дълъг. Приблизително около една година и няколко месеца.

Как приемаше обществото преди 30 години, че някой дълго време няма деца? 

Признавам, че не се гледаше с добро око на жените, които не могат да имат деца.

Кои са най-неприятните епитети, които сте чували по адрес на бездетните семейства?

Най-грозният епитет, който съм чувала, се отнасяше до жената в семейството. Думата, която съм слушала най-често да се споменава беше „ялова“. За съжаление 30 години по-късно този епитет все още не е изчезнал от речника ни.

Пазихте ли в тайна от познатите си че имате репродуктивен проблем? 

Не, никога не съм крила от близките си. Не съм се чувствала виновна за проблема, затова и не смятах, че това е нещо, което трябва да пазя в тайна. 

Как разбрахте за съществуването на метода “инвитро”?

Бях след операция от извънматочна бременност. Оказа се, че ще имам проблем да забременея отново. И така, 6 месеца по-късно споделих с моя приятелка. Тя ми каза за съществуването на някакъв „експеримент“ и така се озовах в Ендокринологичната болница. Там вече бях запозната с всички подробности за метода. 

Кой Ви насочи към д-р Ватев?

По това време д-р Ватев беше биолога, сформирал този екип. Намерих го в болницата.

Как приехте идеята да се подложите на нещо, за което няма нито един пример за успешен резултат у нас?

Да ви призная честно, не мислих много, много. Съгласих се веднага. Чувствах се по-скоро развълнувана, отколкото притеснена от предложението на лекарите. 

Как приеха близките Ви решението да се подложите на “инвитро”? 

Не им разказах предварително какво започвам. Казах им след като вече бях бременна. 

Как се чувствахте по време на самата процедура?

Бях много напрегната, но и много щастлива от факта, че имам възможност да бъда част от този експеримент. Притесненията, дали всичко ще е наред с бременността и с бебето, предполагам, че изпитва всяка една бъдеща майка. 

Кога и как разбрахте, че опитът е успешен? Как се почувствахте?

След връщането на оплодения ембрион в мен, д-р Ватев направи теста за установяване на бременност. И се оказа, че чудото е станало. Бях най-щастливият човек на Земята, никога няма да забравя това усещане. 

Кои са най-неприятните въпроси, които са ви задавали след като се роди детето?

Неприятни не знам… Но най-глупавия въпрос, който ми беше задаван е как ще обясня на Илияна, че тя НЕ е мое дете… Надявам се, че в днешно време на никой не би му хрумнало да каже подобна глупост .

Мислили ли сте някога да скриете от детето си, че е заченато с помощта на асистираните технологии?

Никога и през ум не ми е минавало да крия този факт.

Кога й казахте, че точно тя е първото инвитро бебе в България?

От много малка знаеше. Често й пусках видеокасетата със запис от раждането. Когато стана  време да тръгне на училище й обясних, защо е зачената по този начин.

Какво според вас е различното отпреди 30 години и сега?

Много неща са се променили оттогава до днес. Технологията е много по-напреднала, лекарите са с много по-голям опит, има голям избор от клиники и специалисти, хората са много по-информирани.

Какво искате да кажете на д-р Ватев?

Това, което винаги съм му казвала – „Да си жив и здрав и още дълги години да помагаш на хората. Техните мечти се сбъдват в твоите ръце. Ти се не само доктор, ти си човек с голямо сърце и винаги ще заемаш специално място в моето семейство. Благодаря ти, че те има“ 

Какво искате да кажете на всички лекари у нас, посветили се на това да помагат на двойките, страдащи от стерилитет?

Едно голямо благодаря от името на всички, които имат нужда от тях. Да продължат да се развиват и да помагат да се сбъдват мечти.

Какво искате да кажете на жените, които имат репродуктивни проблеми?

Мили жени, не спирайте да вярвате и мечтаете. Чудеса стават. И ние с Илияна сме едно живо доказателство за това.

Пожелайте нещо на Сдружение Зачатие: 

Бъдете живи и здрави! Приемете поздравления за усилията, които полагате в подкрепата за двойките, страдащи от стерилитет. Благодаря ви за вниманието и за това, че ме накарахте да се върна 30 години назад и да изживея всички усещания наново.



www.zachatie.org/drz2018

Ден на репродуктивното здраве
9 юни 2018, 11 ч.
Зала Плевен
Областна администрация
Плевен

Fertility Europe за приоритетен фокус върху фертилността през Европейската седмица на фертилността 2017

Детайли

Категория: Европейска седмица на фертилността

Новата кампания #40причини акцентира върху важното значение на фертилността за Европа

БРЮКСЕЛ, 6 ноември 2017 – Днешният ден отбелязва старта на кампанията #40причини и началото на втората по ред ежегодна Европейска седмица на фертилността – чиято цел е да постави проблемите на фертилността в Европа на челно място сред приоритетите на обществото и политиците. Кампанията #40причини се свързва с 40-тата годишнина от зачеването на първото инвитро бебе в света, което е станало на 10 ноември. Четири десетилетия по-късно, много европейски граждани все още нямат необходимия достъп до лечение на стерилитет, а много от тях дори не са наясно с възможностите за това. Много европейци срещат трудности да говорят открито за стерилитета поради огромната стигма, която обгръща този проблем. Поради това, фертилността не стои на челно място в дневния ред на държавите и политиците, а трябва да бъде там. Тази година Европейската седмица на фертилността ще запознае европейските граждани с фактите за фертилността, като същевременно призовава за по-голяма информираност и подкрепа за политиките в държавите-членки за справяне с неравноправния достъп до лечението на стерилитет в Европа.

Европейската седмица на фертилността 2017 идва в момент, в който фертилността на Европа страда.

Целевата раждаемост в Европа трябва да бъде 2,1 деца за всяка жена, но според последните проучвания тази цифра е средно около 1,58 деца за жена, а в държави като Италия и Гърция е едва 1,4. Това означава, че до 2080 г. се очаква работещото население в ЕС да намалее с около 40 милиона души. Последствията, които тези цифри могат да имат за Европа, са тревожни. Намаляването на раждаемостта в съчетание със застаряващото население означава, че за Европа има опасност от загуба на икономическа, културна и обща международна сила през следващите 50 години.

"Сега е моментът да започнем да говорим за фертилността", казва д-р Рой Фаркурсън, председател на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (www.eshre.eu). "Трябва да започнем този жизненоважен разговор, за да премахнем стигмата и да дадем възможност на жените и мъжете да споделят своите чувства и нагласи. Трябва да работим заедно – специализираните общности на лекарите и организациите на пациентите - за да насърчим откровения диалог за фертилността и медицинската асистирана репродукция."

Европейската седмица на фертилността, проведена за първи път през 2016 г., се създаде, за да хвърли светлина върху рядко дискутирания проблем с фертилността в Европа. Миналата година Fertility Europe се фокусира върху преодоляването на стигмата и тишината, които заобикалят стерилитета в Европа. Тази година организацията има за цел да привлече вниманието на Европа, като продължи темата и изтъкне редица причини, поради които фертилността има значение.

Кампанията #40причини ще започне с видео, показващо реалните причини за необходимостта от внимание към фертилността в Европа. След това Fertility Europe ще публикува #40причини защо фертилността има значение, базирани върху цифри и научни факти. Причините ще бъдат публикувани ежедневно във Facebook и Twitter.

###

Информация за FERTILITY EUROPE

Fertility Europe е асоциация на пациентските организации от Европа, свързани с фертилността и проблемите на стерилитета. В ЕС стерилитетът засяга повече от 25 милиона души. Като отваря вратата към откровения и продуктивен разговор по темата, Fertility Europe цели да разруши стигмата, заобикаляща стерилитета и да допринесе за открит диалог в цяла Европа.

 За връзка с Fertility Europe: 

www.fertilityeurope.eu
Facebook: Fertility Europe
Twitter: @FertilityEurope
Instagram: @FertilityEurope
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

 Сдружение „Зачатие“
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
www.zachatie.org
Facebook: Сдружение Зачатие
Twitter: @zachatie

Разговор с Илияна Тирилова - първото дете заченато по метода ин витро в България

Детайли

Категория: 30 години ин витро България

Темата на Денят на Репродуктивното Здраве 2018 е „30 години инвитро в България – минало, настояще и бъдеще“. По този повод „Сдружение Зачатие“ ви среща с Илияна Тирилова – първото бебе у нас, родено с помощта на този метод.  Илияна живее в САЩ от 2002 година, а днес  е 30 годишна,  красива и щастливо влюбена в приятеля си Майкъл, млада дама. 

 Как се чувствате от факта, че в България  сте известна като “Илияна Тирилова- първото инвитро бебе”? 

Да призная, като дете не бях особено щастлива от този факт. Сега, като по-голяма се чувствам горда от това, че съм първото инвитро бебе в България. Благодарна и изключително щастлива съм, че  страхотни  лекари,  като д-р Ватев,  са успели да помогнат на майка ми да изпита невероятното чувство да бъде майка.

Кога разбрахте, че сте зачената с помощта на асистирана технология? 

Имам чувството, че винаги съм го знаела. Не си спомням точния момент, в който съм разбрала. Майка ми ми разказваше, че веднага щом съм пораснала достатъчно, за да мога да го разбера, ми е казала. Дори сме гледали записа на раждането ми редовно хахаха…

Чувствала ли сте се някога “различна” от връстниците си, заченати по “нормален начин”? 

Никога не съм се чувствала различна. Бях си едно нормално дете като всички останали. Не мисля, че някой трябва да се чувства различен, само защото е заченат с помощта на медицината.

Чували ли сте някога неприятни изрази за себе си? 

Единственият израз, който съм чувала е „бебе - епруветка“, но това беше в училище, когато бях още дете. Признавам, че не бях особено щастлива като ме наричаха така.

Кога научихте на кого сте кръстена?

И това е нещо, което винаги съм знаела.Много съм горда с факта, че нося името на един, не само невероятен лекар, но и прекрасен човек, д-р Ватев, когото много обичам.

Спомняте ли си първата среща с д-р Ватев?

 Д-р Ватев често идваше на гости в родния ми град Рила. В главата ми се а запечатал момент как веднъж вкъщи дойде един висок и строен мъж с бежево дълго манто… Вероятно това е първият ми далечен спомен за него.

Кога за последно се срещнахте с него? 

Последно се видяхме когато си бях в България, преди четири години. Но въпреки разстоянието ние поддържаме редовно връзка.

Какво бихте искали да му кажете сега? 

Искам да му кажа същото, което ми казах и през далечната 2002 година, когато заминавах за Щатите. Тогава отидох при него, за да си направим снимки и на една от снимките написах „ Чичко доктор Ватев, благодаря  ти, че ме има!“. Сега бих допълнила само „Благодаря, че и теб те има! Обичам те!“

Какво искате на кажете на хилядите “инвитро” деца у нас? 

Искам да им пожелая да бъдат много здрави. Никога да не се чувстват по-различни и да помнят, че са едни от най-желаните бебета на света.

Какво ще пожелаете на Сдружение Зачатие?

Искам първо да благодаря за проявеното внимание и интереса към мен. За мен е голяма чест да бъда по някакъв начин част от това уникално събитие - Ден на Репродуктивното Здраве. Бъдете здрави! Обичайте се и продължавайте да помагате и да вярвате заедно с всички! На добър час!

www.zachatie.org/drz2018
Ден на репродуктивното здраве
9 юни 2018, 11 ч.
Зала Плевен
Областна администрация
Плевен