Как да стана член на сдружението?

Благодарим Ви за подкрепата и готовността да се присъедините към нас. За да станете наши членове, е необходимо да изтеглите и разпечатате посочения по-долу формуляр, да го попълните, подпишете, сканирате и изпратите на електронната поща на сдружението Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Това са формуляри в pdf и doc формат. Необходимо е, преди да подадете своята молба за членство, да се запознаете с нашия устав.

формуляр за молба членство в PDF формат
формуляр за молба за членство в doc формат

Електронна поща за подаване на молби за членство:

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Банковa сметкa на сдружението:
Сдружение Зачатие
ПИБ - клон Витоша
IBAN - BG10 FINV 9150 10BG N0JD TK
BIC - FINVBGSF

В указания срок и по посочените банкови сметки ще можете да заплатите членския си внос към сдружението, който е в размер от 10 лв. за тримесечие за физически лица и 20 лв. месечно за юридически лица (фирми).

      Членове на сдружението могат да бъдат български и чуждестранни юридически (фирми) и дееспособни физически лица, които приемат неговия устав, заплатят членския си внос и желаят да помагат за развитието му. Отворени сме към всички, които желаят да подкрепят семействата, поели по трудния път на борбата с безплодието, към специалисти в областта на репродуктивното здраве, стерилитета, лекари, представители на обществени организации, медии, представители на бизнеса, хора минали по този път и желаещи да вдъхнат кураж на тези, които сега поемат по него и към всеки, който е добър и съпричастен човек с отношение и разбиране към болката на другите. 

За контакти и желание за членство пишете на електронната ни поща за допълнителна информация Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Защо да стана член на "Зачатие"?

  1. За да изразя подкрепа и съпричастност към обществото на двойките с репродуктивни проблеми;
  2. За да помогна на Сдружението да се бори, защитава и разширява правата и приоритетите на двойките с репродуктивни проблеми;
  3. За да съществува и се разработва все повече и повече сайта на "Зачатие" и Овулационния календар;
  4. За да съм подкрепяща и активна част в идеята на "Зачатие" за информираност на обществото, образоване по репродуктивните проблеми и изискване на качество от медицинските центрове.


Защо станах аз член?

Аз искам да бъда родител,
Аз искам да имам свое дете,
Но уви, съдбата е друго решила...
Пътят ... да е осеян с бодли....

Над 270 000 двойки в България са изправени пред проблемите на стерилитета.
Над 270 000 двойки, ежедневно водят тази тежка борба.
И всички те са изпитали неколкократно силна болка и неутешима тъга.
И ето, неусетно, оказахме се и ние едни от тях.

Тогава открих Зачатие и получих подкрепа от хора, които приеха лично моята съдба.
Обмислях как да се отблагодаря за тази безкористна помощ.
И вече съм горда, като част от екипа, който ме подкрепя да сбъдна своята чисто човешка мечта!
Сега и аз мога да помагам на хора, които се борят да имат деца!


Защо станахте член?
Въпросът зададохме на нашите членове, които са част от екипа на сдружението:

Аз станах член на Зачатие, защото бях удивена от дейността, която момичетата развиваха и исках непременно да съм част от тази общност. Бях убедена, че ще намеря начин да съм полезна и да се отблагодаря за информацията, която ми се предоставя безплатно.

През последните 3-4 години от Зачатие съм видяла само прекрасни неща. Намерих доктор, на когото да се доверя, много приятели и изключително полезна информация. Животът ми вече не е същият. Като си взел, трябва да дадеш...

Защото това е проблем, който бе невидим, много болезнен и отговорните институции го бяха неглежирали напълно, обществото също. Искахме да се превърнем в нещо повече от група женки от някакъв форум и да можем открито да поставим на институциите и на обществото нашия проблем. Освен информацията, която можехме да събираме и предоставяме, искахме и популяризиране на тези проблеми и пред широката общественост.
Тъй като сме с мъжки фактор, в началото моят съпруг, както всеки мъж, имаше притеснения да не се разчуе. Затова и в началото бях ограничила до минимум открито присъствие в медии и събития т.н. Но след няколко години и на него му писна да се крие, видя, че нищо срамно и лошо няма в това, запозна се с много прекрасни мои приятели, които водят същата борба и спря да се срамува, напротив.

По много причини. Вярвам в каузата и полезността на сдружението. Вярвам, че ако искаме нещо да се промени, трябва да участваме.
От какво се притеснявах да стана член? От много неща. Първо, не исках да призная пред себе си, че имам толкова сериозен проблем. Мъжът ми претърпя дълга еволюция, преди да се появи за първи път на ДРЗ. Живея далеч от хората и събитията. Много съм щастлива, че съм част от Зачатие, но за да стигна дотук, явно трябваше да претърпя развитие.

Доста отдавна чета и пиша в сайта. Дойде момент, когато вече се чувствах длъжна да стана член. Чувствах, че съм част от всичко това.

Пиша във форума от дълго време. Първоначално в темите за бебеправене, но ...след дълго време, благодарение на прочетеното тук, се насочих към изследвания и отговорът дойде - тежък МФ. Голям шок и много четене. И пак от тук получих цялата информация, която да ме упъти къде и какво да направим.
Тук видях, че доста момичета са успяли в борбата със същата диагноза. От тук дойде и лъчът надежда, срещнах много подкрепа и безценни напътствия. Макар все още да сме в началото на нашата борба, след ДРЗ в Бургас, аз просто исках да съм част от този екип, който помага безвъзмедно на двойките с репродуктивни проблеми... а от какво се притеснявах, притеснявах се, разбира се: първо, наистина не смятах, че мога да бъда полезна предвид, че съм основно потребител на информацията, че за мен стерилитетът е нещо ново и непознато; притеснявах се от гласност на проблема ни, дори все още се притеснявам (и сигурно ще е така, докато се успеем да се справим), но осъзнах, че членството ми в Зачатие не означава, че целият свят ще разбере!

...така ми дойде от вътре и въпреки, че моята битка е спечелена, борбата за толкова много семейства продължава, тази борба вече е част от моя живот и без нея ще остане празнина, която нищо не може да запълни.

За първи път в живота ми, непознати хора ми подадоха ръка. Без да ме познават, без да очакват нищо насреща... нищо освен, че се надяваха с мен да успея. Участвах в конкурса "Сърце под моето сърце" и спечелих 2 място и парична награда от Зачатие. След това вече ми се искаше и аз да правя нещо за тези хора, за другите семейства като нашето. Да стана член беше първата крачка. Надявам се все така да крача по този път, който стана най-важен за мен. От какво се притеснявах - от нищо. Нямах никакви притеснения да присъствам по събития или мероприятия където ще се вижда лицето ми ако с това може да се даде гласност и да се помогне на още хора. Отдавна не се чувствам различна и отдавна не се притеснявам да говоря свободно за стерилитета си.

Вчера си мислих нещо: С колко прекрасни хора се запознах и сприятелих благодарение на стерилитета ми и благодарение на Зачатие. Не искам да променя нищо в живота си дори и да можех. Станах много по-богата и по-добра.

Станах член на Зачатие, когато се убедих, че организацията е необвързана с нечии интереси и работи безкористно само и единствено в полза на пациентите. За мен това е много важно.
А когато се и запознах, и имах възможността да работя с хората, създали Зачатие, разбрах, че съм на правилното място, точно с такива хора ми се работи.
Нямам период от живота, който да не е бил свързан с някоя социална кауза. По стечение на обстоятелствата, това е сега моята...

Не знам дали ще продължавам да се боря за дете, от доста време съм си дала почивка, но това не влияе негативно върху желанието ми да помагам, напротив.
Знам, че мога да бъда полезна, разполагам с време да го правя и го правя от сърце.

Ами... с Ники установихме, че бебе не става. Той пусна търсене в гугъл, и намерихме Зачатие. Четох, четох, четох, лека по лека започнах да пиша. След това - тема за общо събрание, което беше обявено като сбирка на членовете + купон на привържениците после. Отидох на самото ОС - чух какво е направило сдружението за предходната година, чух какви са плановете. Станах член...

И аз чета и пиша от много време. От самото начало съм впечатлена от работата на Зачатие и безкористния труд на членовете. Не съм от най-активните и точно това ме притесняваше. Не бях сигурна дали и колко ще съм полезна и затова обмислях членството си по-дълго време. В началото на миналата година реших, че е дошъл момента. Това е моята кауза и колкото и малко да успея да направя, аз искам да съм част от Зачатие.

Сблъсках се лично с проблема още през далечната 1992, след една тежка операция… Тогава в България нямаше никаква информация по темата… бях съвсем самичка… и меко казано, не беше никак лесно!
Сестра ми, която живееше в Германия, отиде там на консултация (в една организация, наречена "Profamilia"), представяйки моите проблеми за нейни. Получих много информация, брошурки, но всичко беше на немски. Тогава се замислих, че би било хубаво, да има подобна организация и в България.
Сега, след като ви открих, бях възхитена! Защо искам да стана член?  Според мене такава организация е абсолютно необходима в страната ни! Видях, колко сте активни и бих искала, да помагам и аз с каквото мога. Страхотно е чувството, че не си сам с проблема. Благодарение на вас станах много по-открита.

Сайтът и форумът много ми помогнаха. Намерих сигурност и приятелство тук. И реших, че ако мога поне мъъъъничко да се отплатя и да помогна на някой като мен, ще стана член.

Станах член, защото съм убедена в безкористността на сдружението, както и в това, че наистина помага на хората, които се борят със стерилитета...