Едно момиченце и две близначета се родиха преди около двадесетина дни в АГ болницата във Варна. Тяхното раждане е уникално, защото ознаменува успешното прилагане на икси-метод, чрез който е бил преодолян мъжкият стерилитет.
Зачеването осъществи екипът на доц. Матей Андонов от Университетския ин витро център към болницата. Той е усвоил техниката по време на специализация в Израел и Англия. Усещането след подобен успех е невероятно, споделя доц. Андонов. Да видиш сълзи в очите на мъж, който дори не се е надявал, че ще стане баща, е върховно преживяване, не крие радостта си той. Със същата техника работят и в София - в клиниката на доц. Щерев. Ние просто имахме шанса първите деца да се родят при нас, казва доц. Андонов. Според него лошото е, че твърде малко хора знаят за този начин за преодоляване на стерилитета. Още по-лошо е, че и много мои колеги не знаят, добавя той.

Стерилитетът в семейството не е от вчера, казва доц. Андонов. До 1978 година единственият начин семейството да се сдобие с детенце бе естественият контакт, обяснява той. В тази година за първи път в света се родило дете, заченато ин витро - Луиза Браун. С раждането на Луиза Браун се решил фактически само проблемът със стерилитета на жената в семейството. При нея причината за безплодието се крие преди всичко в запушените маточни тръби. Няколко години по-късно тази техника започна да се прилага и когато причината за безплодие в семейството беше у мъжа, казва доц. Андонов. Вече е известно, че в едно семforum.skycode.comилитета е почти 50 на сто у мъжа и 50 на сто у жената, което означава, че тази техника, довела до раждането на първото ин витро бебе, трябва по някакъв начин да се усъвършенства.

През 1993 година за първи път се приложи т. нар. икси-манипулация или икси-техника. Съкращението икси означава буквално преведено инжектиране на един сперматозоид в цитоплазмата на една яйцеклетка

С икси бе отворена нова страница в ин витро фертилизацията, обяснява специалистът. Намерено бе надеждно решение за 50 процента от стерилитета в семейството. Дотогава това ставаше главно с консервативни средства, които носеха по-често разочарования, отколкото желани резултати. С въвеждането на тази техника и прилагането й в практиката, както и с раждането на първите икси бебета бил даден кураж на лекарите, които се занимават с третирането на стерилитета в семейството. В първите една-две години след 1993 г. са лекувани онези мъже, които са с тежки нарушения, но все пак в еякулата им има сперматозоиди. Но съществува контингент от мъже, при които в еякулата няма нищо, изобщо липсват сперматозоиди.

Тогава Шерман Силбър, американец от еврейски произход, едновременно с други автори пробва какво би се получило, ако отворят тестиса по хирургичен път, вземат микроскопично парченце тъкан и от това парченце се опитат да изолират сперматозоиди, които след това да инжектират в яйцеклетката на жената, обяснява андрологът. Техниката е била купена преди около две години и половина за университетския ин витро център към АГ болница Варна. Пациентите там дори не знаели, че има подобна възможност за лечение на мъжкия стерилитет.

Първите бебета се раждат на 18 октомври

Уникалното според доц. Матей Андонов е това, че в тестиса мъжките полови клетки - т. нар. мъжки гамети, са в незряло състояние. При тази техника се инжектират незрели сперматозоиди в яйцеклетката на жената. Това не е проблем, тъй като е важен геномът, важен е хромозомният набор, който се намира в главичката на сперматозоида, успокоява специалистът.

Той отхвърля първоначалното смущение на незапознатите с проблема хора, които знаят само, че най-бързият и силен сперматозоид успява да оплоди яйцеклетката, а при този метод лекарската намеса "избира" един случаен сперматозоид и го имплантира в яйцеклетката. При естествения способ сперматозоидът трябва да премине, да се пребори с четири бариери, обяснява доц. Андонов. При начина, който аз прилагам, когато инжектирам сперматозоида директно в яйцеклетката, аз заобикалям тези четири бариери, казва той. Сперматозоидът при нормалното си действие трябва да разбие множество клетки около яйцеклетката - т. нар. кумулусни клетки. Това той осъществява благодарение на ензими, които освобождава. Едва след като разпръсне тези клетки, той достига до следващата бариера. Това е т. нар. зона пилуцида. Той трябва да я пробие с един друг ензим - акрозим, който се намира в акрозоната на сперматозоида. След това попада в пространството под аксонемата и оволемата, т. е. цитолемата на яйцеклетката. Тя го поглъща, вкарва го в протоплазмата на яйцеклетката и така се извършва оплождането.
Незрелият сперматозоид не притежава онези качества, които неговият "събрат" има, за да успее да премине всички етапи на оплождането. Но може да си свърши работата, тъй като най-важни са хромозомите, които той носи. Дори ранният сперматид има в главичката си необходимия брой хромозоми, казва доц. Матей Андонов.

На мъжете се прави първо микрохирургична екстракция от тестисите, за да се види какво е състоянието им. Може в тях изобщо да няма сперматозоидни клетки. Има и такива случаи. Преди 50 години беше ерес да се мисли, че у такива пациенти може да се открият сперматозоиди. През 1995 година на IX световен конгрес във Виена Силбър стана и говори половин час за това, че точно у подобни пациенти са били открити клетки на сперматогенезата, припомня доц. Андонов. Това показва, че все някъде из тестиса има запазени локоси - места със запазен процес на сперматообразуване, обяснява той.

Това обаче са много трудни пациенти, признава докторът. Нарича работата по подобни случаи "жестока", защото продължава 4-5-6 часа. Търсенето на клетки става под голямо увеличение на микроскопа, тъй като сперматозоидът е най-малката клетка в човешкото тяло.

Неговата големина е от порядъка на 4-5 микрометъра, докато яйцеклетката е до 150 микрометъра, казва доц. Матей Андонов.
По твърде груби изчисления цената на тази манипулация е приблизително с 200 долара по-скъпа от "нормалната" ин витро техника. Причината се крие в по-скъпите консумативи. Цялата манипулация излиза някъде към 1300-1400 долара. Всичко зависи от това с какъв брой ампули ще реагира жената на стимулацията, за да могат да се извадят яйцеклетки. Жената произвежда по една яйцеклетка на месец, а за ин витрото трябват повече.

Методът ин витро

Векове наред зараждането на човешкия живот е било необяснимо тайнство, пред което са се прекланяли всички общества. Жените, неспособни да заченат, са били постоянен обект на подигравки и дори проклятия.

Първите искри на надеждата, че човечеството ще се пребори със страшния бич на безплодието, проблясват в далечната 1878 г. Оттогава датира първото успешно ин витро оплождане. Колкото и парадоксално да звучи, пионерите на изкуственото оплождане са... заек и гвинейско прасе. Едва тогава учените се престрашават да прилагат метода и на хора. До раждането на първото бебе, заченато по метода, обаче ще мине цял век.

Името му е Луиза Браун, а годината - 1978. "Бащите" на първото изкуствено заченато бебе са ембриологът д-р Едуардс и гинекологът д-р Стептоу от Англия.

Методът бързо придобива популярност, а шансовете за успешното зачеване и раждане непрекъснато растат. Самата процедура е сравнително безболезнена и с напредъка на медицината става излишна каквато и да е хирургическа намеса.

При метода ин витро малко преди овулация чрез сонографично управлявана игла от яйчниците се отделят яйцеклетки, в които по-късно се инжектират сперматозоиди. При успешно оплождане клетките на ембриона започват да се делят от 2 до 3 пъти. Докато този процес тече, ембрионите се държат в специална подхранваща смес, заместваща оригиналната среда, която биха осигурили фалопиевите тръби. С помощта на специален катетър тези ембриони се пренасят през вагината в утробата по времето, когато естествено заченатият ембрион би я достигнал.

По този метод са се родили до момента над 20 000 деца. Близо 100 000 замразени ембриона в САЩ очакват "родителите си" да решат каква да бъде съдбата им.


автор: Наталия Вучкова 11.11.2000
Go to top