Статия от Vita Alligood

Етикетът на безплодието

     

Етикетът на безплодието
Боже това ме разби,отдавна не съм плакала на глас,избухнах на "ако трябва ще повръщам девет месеца".Някой влезе в душата ми и позна кое е най-болезненото,няма нещо от написанато което да не съм изпитала с пълна сила.Исками се това да бъде прочетено от всички мои близки и пак не съм сигурна,че ще ми бъдат спестени забележки от рода- я се вижте на колко години сте станали,гоните четирийсетака,що не си гледате живота(майка ми)!!!Не го казва с лошо жената и тя се тревожи.

Исед,и аз съм на същото мнение като теб,и аз съм изпитала всичко това,което е написано в Екипът на зачатие.Четох го с интерес,даже и аз поплаках,просто не можах да се сдържа,всичко това е минало и през мен.Но ние трябва да сме силни и да мислим положително,че и при нас нещата щте станат.
Голяма мъка ми е,много страдам,но като влезна в този форум,се успокоявам страшно много,защото знам,че не съм само аз с този проблем.
Нека най-скоро време и ние да се сдобием с най-мечтаното ни бебче.
Успех на всички мами!

'Хората страдащи от безплодие скърбят за бебето, което може никога да нямат...

Скърбят за детето, което би имало носа на мама и очите на татко. Но всеки месец има надежда, че бебето ще бъде заченато най-накрая. Независимо колко се опитват да се подготвят за лошите новини, те все още имат надежда, че този месец ще бъде различен. Тогава отново идват лошите новини и болката обзема двойката наново. Този процес се повтаря месец след месец, година след година. Това е като да имаш дълбока рана, която постоянно се отваря точно, когато е започнала да заздравява.'

Ох,право в сър4ицето ми,и така ми домъ4ня.Аз например всеки месец след О мисля нови имена.Кое от кое по-красиви.И колкото и да е странно,после ми е най-мъ4но 4е и това име няма да е.Един път се изку6их,и купих едно бебе6ко одеалце.Всеки месец го изваждам,ме4тая,и после пак го прибирам.Дано по-скоро да свър6и 4акането.

преди време изпратих тази "статия" на приятелките ми. от тогава не ми задават неуместни   въпроси. Така е написана-Все едно от мен.  Разпечатайте я и я дайте на  когото сметнете за необходимо- много болка спестява/ от обяснения/

Неуспехът да заченеш дете е много болезнен. Безплодните двойки са заобиколени от семейства със деца. Тези двойки наблюдават как техните приятели раждат две или три деца и как тези деца растат, докато те се прибират в празната си тиха къща. Тези двойки виждат цялата радост, която децата внасят в живота и чувстват празнотата от неспособността да изпитат същата радост.
Ох това направо ми спря дъха ,сякаш съм го писала аз.Много ме боли сега като чета ,и се моля Господ да спести всички тези мъчителни дни и да дари всяка жена с така желаното дете.Когато съм на вън наоколо е пълно с майки с деца ,а аз съм сама и ми иде да заплача ,да умра ако може .Ох ,стига с този песимизъм ,че да не се натъжите и вие .

Неуспехът да заченеш дете е много болезнен. Безплодните двойки са заобиколени от семейства със деца. Тези двойки наблюдават как техните приятели раждат две или три деца и как тези деца растат, докато те се прибират в празната си тиха къща. Тези двойки виждат цялата радост, която децата внасят в живота и чувстват празнотата от неспособността да изпитат същата радост.
Ох това направо ми спря дъха ,сякаш съм го писала аз.Много ме боли сега като чета ,и се моля Господ да спести всички тези мъчителни дни и да дари всяка жена с така желаното дете.Когато съм на вън наоколо е пълно с майки с деца ,а аз съм сама и ми иде да заплача ,да умра ако може .Ох ,стига с този песимизъм ,че да не се натъжите и вие .

Все едно съм го писала аз...дума по дума...

Тази тема е просто страхотна! Разплака ме, не отричам, но е толкова истинска...

Девет дни след неуспешното ни ИКСИ, и не успявах да се разплача а така ми се искаше.
Направих го, заради нещата ,които прочетох тук.Плаках с глас и май като дете последно съм хълцала така:)И ми е леко сега.

Благодаря Wа-Wа и Cygnus .
Благодаря на всички.

 :oops:НЕ ИСКАМ ДА СИ ГО ПРИЗНАЯ ,НО Е ИСТИНА,,,

Истина е ,всичко това е сто процентовата истина,която ни заобикаля :(Като се почне от баща ми,шефката ми,приятели фразата е една и съща -"трябва да се успокоите".Като се раждат бебета на приятели,колеги ,а ти плачеш единственият който разбира защо плачеш и плаче с теб,е човекът до теб,човекът с когото се борите рамо до рамо .Само този ,който е преминал през този ад,може да те разбере!

Истина е. Само този ,който е преминал през този ад,може да те разбере!

Това твърдение се доказва във времето! Много хора не разбират как и какво преживяват хората с проблеми, но добре, че все още има добро, което ни дава сили и вяра да се брим за да успеем!

Линковете от първи и втори пост вече не са активни. Така ми се иска да ги видя! 

Линковете от първи и втори пост вече не са активни. Така ми се иска да ги видя! 

Вече са активни. Ще добавя и нови.

Много ми се е случвало да си поплаквам като видех бебенце заобиколено от прещастливите си родители,които го засипват с грижи и внимание.Който не е преминал през този ад и огън,докато осъществи съкровенната си мечта няма как да го оцени.Моля се все по-малко да остават нещастни жени

Едва сега попаднах на тази статия! За съжаление си дадох и сметка какво съм чула като коментар, съответно и като "предложения" през времето в което само мечтаехме да си имаме детенце

Това са и нашите 9 години борба със стерилитета написани в една статия!
Надявам се по малко семейства да се сблъскат с този проблем, а на тези които вече са попаднали в омагьосания кръг на безплодието - дано свърши всичко по бързо и по най благоприятния за вас начин!

Много добър набор от статии. Току що препратих връзките към две от тях на близки роднини. Предстои ми среща с тях и се надявам да престанат да ме съветват и лекуват.

Много истински неща са написани тук и е ужасно когато на човек му се наложи да се сблъска с тях.Ние не опитваме от много време с бебеправеното , но съм се сблъскала с кошмарното чакане всеки месец преди няколко години със сестра ми.Може би ще кажете че е по различно ,защото не е директно на мен , но повярвайте ми че и аз не се чувствах никак добре тогава.Сега когато и при нас се бави бебчето и излезем с приятели а те всичките имат деца и ти става едно такова, тъжно и си казваш защо нямаме и ние, за да се радваме както те.Или пък болката която изпитваш в душата си ,като започнат всички да ти повтарят - как ти е време за бебе и все да те питат няма ли да се похвалиш с нещо , бебе вече няма ли?Това само част от нещата които ме съпътстват от доста време и на моменти много ми дотежават  ,но жалкото е че хората които го казват не осъзнават какво причиняват със всяка своя дума в такива случаи.Дано всички двойки които искат силно да си имат своето бебче ,което ще им даде радостта, която не може да се сравни с нищо друго, да си го имат много скоро , да усетят щастието да ти казват мамо и тате.Успех на всички в осъществяването на най голямата си мечта-едно здраво бебе.

Здравейте,момичета,които наблюдавам вече две години - и никога не съм ви писала..Етикетът-безплодие е най-тежкият и същевременно най-глупавият,който могат да ни слагат. Аз не страдам всеки месец, но много ме боли, че вече не ни останаха приятели, с които да се разходим или поговорим.Защото ние сме различни - усеща се във въздуха, няма ни на детските партита,няма ни на снимките..трудно е, но знам, че някой ден ще станем родители - ще видите!

... вече не ни останаха приятели, с които да се разходим или поговорим...

загубихме някои, но спечелихме и нови, които наистина наричаме Приятели 

... няма ни на детските партита,няма ни на снимките...

мдам... няма ни... донякъде вече не си го слагаме на сърце, въпреки че някои детски партита са на близки...
 

...няма ни на детските партита,няма ни на снимките...

По този повод - имаме две приятелски семейства, на които децата им са родени на една дата. Вече две години празнуват заедно, в детстки кът. Миналата година не ни поканиха на партито /аз ходих с тях да пазаря и да им помагам/.
Ето, че дойде и тази година. Докато се уговаряха къде ще празнуват, изведнъж се обърнаха към нас и викат - Вие нали ще дойдете, каним Ви.
Отказах им без обяснения.Казах няма да дойдем. Те настояват, ама защо, ама как.
Еми, момичета, ядосах се. И реших, ще им кажа.
Обърнах се спокойно към тях и започнах - "Не се сърдя на никоя от Вас. Вие си решавате кой да каните на рожденните си дни. Но при положение, че миналата година не ни поканихте, тъй като нямаме деца, защо настоявате тази да дойдем, ние все още нямаме деца. Не настоявайте, няма да дойдем."
Рожденните дни минаха. Ние със съпруга ми решихме да купим на децата по един малък подарък - без да ходим в детсткия кът.
И няма да отричам - гадно е, още миналата година се почуствах отвратително.

vanini, аз точно такива приятели в кавички, ги отсвирих отддавна. В момента с тях сме добри познати, но до там. Нас също не ни каниха на детски партита, че ще сме завиждали и т.н. Мисля, че в такъв момент можеш да отсееш  истинските приятели. В момента едната ми приятелка имаме бебе на 5 месеца и заедно сме изживели всички мигове по това бебе. От зачеването до първите зъбчета. Приятелите са за това, да са до нас в трудни моменти и в щастливите такива. Към настоящият момент имаме малко но истински приятели, всички те имат деца, но винаги и навсякъде сме заедно.

stoeka71 
Много добре казано. Аз съм си с едно на ум - винаги. По принцип съм много прям човек и затова им го казах - за да знаят и те какво мисля по въпроса.

stoeka71, много добър пост. аз също имам неприятното усещане, че сме 'етикирани' с това безплодие както едно време са изолирани прокажените  за щастие видях и добро, точно както ти казваш: моя много добра приятелка по никакъв начин не се притеснява от мен, изобщо не си промени отношението към мен, а често заедно й дундуркаме бебето и аз нито за миг не съм се чувствала зле от факта, че тя има дете, а аз не

Мен пък много ме е яд на хора (познати близки роднини) които като ме срещнат първо поглеждат към корема..........
и една скорошна случка в магазин на една моя далечна братовчетка мъжът ми се загледа по едни играчки а тя "Какво си ги загледал аре направи едно бебе та да му ги купиш"

Да хората са доста груби и несъобразителни. Доста често задават нелепи въпроси от сорта на: "Хайде, какво чакате?". Едва ли не седим и чакаме някой да ни разреши или да ни обясни, че ни е дошло времето. Вие какво отговаряте на такива хора? Как се справяте с хорското любопитство?